Р Е Ш Е Н И Е
№_____
гр. Луковит, 27 декември 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на двадесет и девети август две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА
при секретаря и.Д., като разгледа докладваното от съдия ЦАРИГРАДСКА АНД № 133/2019 по
описа на съда и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 ЗАНН.
Образувано е по повод на жалбата на Г. ***
срещу Наказателно постановление №19-0297-000122/10.04.2019 г., издадено от началника на РУ Луковит
към ОДМВР Ловеч. С жалбата са направени бланкетни оплаквания за
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на наказателното
постановление.
В
писмото, с което е администрирана жалбата, началникът на РУ Луковит изразяване
становище за неоснователността на същата и прави искане да бъдат разпитани
трима свидетели.
В
съдебно заседание жалбоподателят - редовно призован, се явява лично и с адв. Р.М..
Обяснява, че той не е управлявал автомобила, а бил пътник, поради което и
отказал да бъде изпробван за алкохол. Възразява, че с изземването на книжката
му, била отнета и възможността му да изкарва прехраната на семейството си.
Посочва свидетели, които са били очевидци на настъпването на ПТП.
В
писмени бележки адв. М. развива съображенията си за отмяна на НП. Прави
подробен доказателствен анализ, от който счита, че се установява различен факт
от този, посочен в НП, а именно, че причинилият ПТП автомобил е бил управляван
от св. Б.Г., а не от жалбоподателя Г.Б.. Счита, че житейски нелогично е да се
приеме, че Б. е управлявал автомобила, след като е употребил алкохол, при
положение, че в автомобила е била и св. Г., която не е употребявала алкохол.
Затова и санкционната норма на чл. 174, ал. 3 ЗДвП била приложена неправилно –
поради това, че Б. не е имал качеството на водач. Моли за отмяна на НП.
Въззиваемата
страна – РУ Луковит, не се представлява в съдебно заседание.
Съдът
прие за установена следната ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
На
23.03.2019 г. около 18.30 часа жалбоподателят Г. *** с посока на движение от
гр. Червен бряг към центъра, управлявайки лекия автомобил „Рено Клио“ с рег.№******,
собственост на Б.Ц..
Поради
несъобразена скорост Г.Б. загубил контрол върху управлявания от него автомобил,
излязъл от пътното платно и блъснал последователно два автомобила, паркирани срещу
дом на ул. „З.Н.Ч.“ ***в дясно на тротоара – „Опел – Вектра“ с рег.№ ******и
„Форд Ка“ с рег.№ ******.
Св. Д.Д.
подал сигнал на телефон 112 за произшествието, което впоследствие било посетено
от полицейски екип – актосъставителят Г.Й. – мл. автоконтрольор от РУ Луковит и
Т.К. – патрулен полицай.
Двамата
полицейски служители, пристигайки на местопроизшествието, възприели пряко
уврежданията по трите автомобила. На място имало струпани множество граждани,
които посочили като водач на л.а. „Рено Клио“ жалбоподателя. Двама от
присъстващите, които посочили водача, били разпитаните от съда свидетели Д.Д.
(подал и сигнала на 112) и В. Й.– живуща в дома, до който е настъпило
произшествието.
Жалбоподателят
и присъстващата на място св. Б.Г. оспорвали това и твърдели, че последната е
била водач на автомобила, а Г.Б. – бил пътник, защото бил употребил алкохол.
Мл.
автоконтрольорът Г.Й. съставил Протокол за ПТП №1688381 (л. 38), в който освен
данни за участниците, описал видимите материални щети по автомобилите, начертал
схема на ПТП, вписал и причините и условията за ПТП – „При движение с несъобразена скорост участник 1 удря паркирания участник
2, като реализира ПТП с материални щети, след което удря участник 3“
Протоколът за ПТП бил подписан от
жалбоподателя Г.Б., в качеството му на водач на л.а. „участник №1“, както и от
свидетелите Д.Д. и В.Д..
Мл.
авт. Г.Й. поискал да изпробва на място жалбоподателя за употреба на алкохол с
техническо средство, но той отказал, оспорвайки, че е управлявал автомобила.
Полицейският служител разпоредил на жалбоподателя, на неговата близка Б.Г., за
която твърдели, че е била водач, и на двамата свидетели – Д.Д. и В. Й., да
отидат в сградата на РУ Луковит за съставяне на актове и даване на писмени
обяснения.
Оспорването
на това кой е управлявал автомобила, мотивирало мл. авт. Г.Й. в сградата на
управлението да поиска писмени обяснения по случая от свидетелите. Св. Д.Д.
саморъчно записал следното (л. 9): „На
23.03.2019 г. около 06.30 бях пред нас с колата си и си говорех с приятел. След
което на около 500 метра се чуха спирачки и спря внезапно пред наш съсед посочения
автомобил, който удари двете коли паркирани пред нас по-късно. В момента преди катастрофата шофьорът беше
висок мъж с гола глава. След което
аз тръгнах към центъра и получих позвъняване, че се претърпяло ПТП“.
Св. В.Д.
в саморъчните обяснения в РУ е записала следното (л.. 8): „На улицата бях на 5 или 6 метра от колите, двете които бяха блъснати.
Колите бяха паркирани на тротоара. Зад мен профуча кола, която удари и двете
паркирани коли. От шофьорското място
слезе висок мъж. Аз се уплаших и затичах вътре да извикам мъжа си.“
В
сградата на РУ Луковит мл. авт. Г.Й. отново поискал да изпробва жалбоподателя
за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест, който повторно
отказал с мотива, че той не е управлявал автомобила.
С
техническото средство била изпробвана св. Б.Г., за която се твърдяло, че е била
водач, като пробата била отрицателна.
Въз
основа на заявеното от свидетелите- очевидци пред полицейския служител,
потвърдено в писмените им обяснения и преките възприятия от щетите по
автомобилите, мл. авт. Г.Й. съставил срещу Г.Б. два акта за установяване на
нарушения – АУАН №141 за нарушение на чл. 20, ал. 2 и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП
и процесният АУАН №140, бл. 983737, в който актосъставителят посочил, че Г.Б.
на 23.03.2019 г. около 18.30 часа в гр. Луковит, ул. „З.Н.Ч.“ срещу дом ***управлява
лек автомобил „Рено Клио“ с рег.№******, собственост на Б.Ц., като нарушава: 1.
Водачът отказва да бъде изпробван с алкотест Дрегер за употреба на алкохол.
Издаден талон за изследване №0042264, с което нарушил чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Актът
бил подписан от двамата свидетели Д.Д. и В. Й., както и от нарушителя, който
положил подпис и в разписка, че му е връчен препис от същия. Г.Б. вписал
възражението си, че не е управлявал автомобила.
В
издадения Талон за изследване №0042264 актосъставителят вписал отказът на Г.Б.
в 19.00 часа на 23.03.2019 г. да бъде изпробван с техническо средство Алкотест
Дрегер, както и разпореждането, че лицето трябва да се яви във ФСМП Луковит до
30 минути от връчването му. Отказът на Б. в 19.30 часа да получи талона бил
удостоверен с подписа на полицейския служител Т.К..
Въз
основа на този АУАН №140 е издадено обжалваното НП от 10.04.2019 г., с което
началникът на РУ Луковит И.Р.,
повтаряйки фактическите описание от акта, е приел, че с това 1. Водачът отказва
да бъде изпробван с техническо средство Алкотест – дрегер за употреба на
алкохол. Издаден Талон за изследване №0042264, с което е нарушил чл. 174, ал. 3 ЗДвП, като е изписано и съдържанието на нормата. В диспозитивната част на НП
наказващият орган се е позовал на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, за да наложи на жалбоподателя
глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.
Актосъставителят Г.Й.
заема длъжността младши автоконтрольор в група „Охранителна полиция“ към РУ
Луковит при ОДМВР Ловеч, а издалия наказателното постановление И.Р. – длъжността
началник на РУ Луковит, видно от представените удостоверения за това, издадени
от директора на ОДМВР Ловеч.
С
представената Заповед от 14.05.2018 г. министърът на вътрешните работи е
определил полицейските органи, които да съставят актове за установяване на
нарушения по ЗДвП, сред които са и заемащите длъжност младши автоконтрольор
(точка 1.3 от заповедта), както и длъжностните лица, които да издават
наказателни постановления, сред които са посочени и началниците на РУ при ОД
МВР (точка 2.8 от заповедта).
По доказателствата
Отказът
на Г.Б.Ц. да бъде изпробван за употреба на алкохол е факт, който се установява от показанията на
актосъставителя, а така също се потвърждава и от обясненията на жалбоподателя,
който признава отказа, както и употребата на алкохол, като изтъква мотивите за
това – че той не е управлявал лекия автомобил при настъпване на ПТП.
Основният
спорен факт по делото, предопределящ и изхода му, е дали жалбоподателят е
управлявал МПС. Съдът прие за доказан установеният в АНП положителен факт като
се довери на показанията на актосъставителя Г.Й., който макар и да не е бил
очевидец, е посочил обстоятелствата, които са му заявили множеството граждани,
станали очевидци на настъпване на ПТП. В подкрепа на това е и заявеното от
колегата му – св. Т.К., който заяви пред съда, че на място към жалбоподателя
била отправяна забележка, че „той е карал“.
Показанията
на актосъставителя са добросъвестни, логични и съответстващи на останалите
доказателства – писмените обяснения на очевидците, депозирани още в
административната фаза, записът от тел. 112, а така също и на съставените
документи от Г.Й. – протоколът за ПТП, АУАН и Талон за изследване.
Съдът
отхвърли като защитна версията, поддържана от жалбоподателя и доведените от
него свидетели Б.Г. и В.Ч., доколкото противоречи на вече кредитираният
доказателствен източник – показанията на актосъставителя, но така също и поради
наличието на вътрешни противоречия и заинтересованост.
Иначе
детайлно и подробно изнесеният механизъм на настъпване на ПТП – че Б.Г.
управлявала автомобила на заден ход, при което й прилошало, натиснала газ по
грешка и така блъснала паркираните автомобили, се опровергава от другите
доказателства.
Първият
по време доказателствен източник – записът от тел. 112, съдържа обяснението на
св. Д.Д. – „…Някакъв е блъснал 2-3
коли на верига…“. Използваният мъжки род за причинителя на щетите
кореспондира напълно с обяснението на Д., дадено саморъчно в сградата на РУ и
описващо водача на МПС преди катастрофата като „висок мъж с гола глава“,
което напълно отговаря на действителните белези на жалбоподателя, възприети от
съда в съдебно заседание, както и на саморъчните обяснения на св. М.Д..
Съдът
оцени променените показания на тези двама свидетели в съдебна фаза за
недостоверни и услужливи.
Поддържаната версия за
причиняване на ПТП при движение на заден ход се опровергава и от вида на щетите
по автомобилите, подробно документирани от актосъставителя в протокола за ПТП.
Тези щети, и без наличието на специални знания, съдът прие, че биха могли да
бъдат причинени при движенията, описани от актосъставителя, а не от
жалбоподателя и неговите близки приятели. Нелогично е и твърдението на св. В.Ч.,
че станало много бързо, Б.Г. сигурно дала повече газ, и на жалбоподателя,
според когото тя се движела със скорост 20-30 км/час на заден ход, при
положение, че самата тя при разпита си заявява: „…Не съм активен шофьор, нямам мой автомобил. От доста време не бях
карала…“
Приемайки
обяснението на жалбоподателя за механизма на настъпване на ПТП за защитна
версия, съдът отчете и мотива на Г.Ц. да откаже проверка с техническото
средство, а именно – признанието му, че преди това е употребил алкохол. Този
факт е без правно значение за ангажиране на отговорността му, но същият следва
да бъде отчетен при преценка на достоверността на обясненията му и
заинтересоваността му да отрече, че е управлявал МПС към момента на настъпване
на ПТП.
Въз
основа на горното съдът прави следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът служебно извърши
проверка и установи, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя.
Наказателното
постановление съдържа изискуемите от чл. 57 ЗАНН задължителни реквизити. Спазен
е предвиденият в чл. 34, ал. 3 ЗАНН срок за издаване на наказателното постановление.
Издадено е от компетентен орган, съобразно изискванията на чл. 189, ал. 12 ЗДвП
и чл. 47 ЗАНН.
Актът за установяване на административно
нарушение е съставен от компетентен полицейски орган, съобразно чл. 189, ал. 1 ЗДвП и чл. 37 ЗАНН, който има право да съставя актове за констатирани
административни нарушения по ЗДвП.
Съставеният АУАН отговаря на
императивните изисквания на чл. 42 ЗАНН, спазена е и процедурата по неговото
съставяне и предявяване за подпис на нарушителя.
Отказът на водача на местопроизшествието
да бъде изпробван с техническо средство осъществява състава на нарушението,
вменено му с АУАН.
Без да е имало спор по този факт, се
установи, че Г.Б.Ц. е отказал да бъде изпробван на местопроизшествието, а
впоследствие и в сградата на РУ Луковит.
Причините, които се изтъкват от
жалбоподателя, че отказал, защото не е управлявал МПС, съдът по изложените вече
съображения в доказателствения анализ, оцени като защитна версия, а
действителният мотив за отказа съдът установи във факта, че Ц. е употребил
алкохол.
Следва да бъде посочено, че съгласно
чл. 4, ал. 1 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, в случаите, когато контролните органи задължително
посещават на място пътнотранспортно произшествие, се извършва проверка с
техническо средство за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на
водачите на МПС, а при необходимост - и на останалите участници в произшествието.
Това означава, че Г.Ц., дори да не е
бил водач на МПС, причинило ПТП, в качеството си на участник в произшествието,
е следвало да съдейства на полицейския орган за извършване на проверката.
След като съдът прие за установено,
че Ц. е бил водач на МПС към момента на ПТП, и при безспорният му отказ да бъде
изпробван за употреба на алкохол, се налага крайния извод, че е осъществена
една от хипотезите, предвидени в чл.
174, ал. 3 ЗДвП, а именно като водач
на моторно превозно средство оказал да
му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта.
От
субективна страна Г.Ц. е действал виновно, при по-тежката форма на вина –
умисъл. Съзнавал е, че отказът да бъде изпробван е забранен от ЗДвП, и въпреки
това трайно и категорично е отказвал проверка, като е целял именно
общественоопасния резултат – да скрие наличието на кръв в кръвта си.
Оплакванията
на жалбоподателя, че свидетелството за управление на МПС му е необходимо, за да
упражнява трудовата си дейност, чрез която издържа семейството си, не могат да
намерят правно значение. Изключителната значимост за семейството на
жалбоподателя на това той да е правоспособен водач е следвало да бъдат
съобразени от него самия при избора му на поведение – в конкретния случай да се
подложи на проверка за употреба на алкохол.
На
основание чл. 174, ал. 3 ЗДвП, който съдържа и правило за поведение и санкцията
при нарушаването му, наказващият орган
въвеждайки допълнително коректно указание, че извършеното нарушение се подвежда под хипотезата на чл. 174, ал. 3,
предложение 1-во ЗДвП (отказ от проверка с техническо средство) му е наложил
глоба от 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Нормата
е приложена правилно. Двете наказания се налагат кумулативно и са абсолютно
определени наказания, поради което и няма как да бъдат отчетени отегчаващите отговорността
обстоятелства, които пък от своя страна изключват приложението на чл. 28 ЗАНН.
Горното
мотивира решението на съда, че жалбата е неоснователна, а обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Затова
и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Луковитският районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №19-0297-000122/10.04.2019 г., издадено от началника на РУ
Луковит към ОДМВР Ловеч, с което на Г.Б.Ц. с ЕГН********** за
нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000
лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд Ловеч в 14-дневен срок от деня на съобщението, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………...........