О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 284
гр. Пловдив, 23.06.2020 г.,
Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав,
на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета година, в закрито заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАН
РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН
ГАНЕВ
като
разгледа докладваното от съдията ХРИСТО КРАЧОЛОВ ВЧНД
№
256 по описа за 2020 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 440 НПК.
С определение № 318 от 01. 06. 2020 г. по ЧНД № 231/2020
г. Старозагорският окръжен съд е оставил без уважение молбата за УСЛОВНО
ПРЕДСРОЧНО ОСВОБОЖДАВАНЕ на лишения от свобода Т.Т.Д..
Недоволен от така посоченото
определение е останал осъденият, който го е обжалвал с искане то да бъде
отменено и неговата молба да бъде уважена.
Началникът на Затвора – Стара Загора и
Окръжна прокуратура – Стара Загора не са взели становище по жалбата.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и
във връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено
следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въззивната инстанция
счита, че в атакуваното определение обстойно е проследено поведението на
осъдения Т.Т.Д. и протичането на корекционния процес.
Правилно е прието, че с протокол от
06.06.2017 г. по НОХД № 2626/2017 г. на Районен съд – Стара Загора Т.Т.Д. е признат за виновен в
това, че на 18.11.2016 г. в гр. С. З. пред надлежен орган на властта – Окръжен
прокурор на Окръжна прокуратура – Стара Загора набедил служителите от сектор „А.“
при P. с. „И. на н.“ – С.
З., че същите са извършили на 13.11.2016 г. престъпление по чл.144, ал.1 от НК
и чл.146 от НК – закана и обида, макар да знаел, че набедените от него лица са
невинни, поради което и на основание чл.286, ал.1 НК е осъден на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА. Споразумението е влязло в сила на 05.12.2017 г.
С присъда № 21 от 23.03.2017 г. по НОХД № 582/2016 г. на Окръжен
съд – Стара Загора Т.Д.
е признат за виновен в това, че на 30.08.2016 г. в землището на гр. С. З. е
отнел чужда движима вещ на обща стойност 1 075 лв. от владението на Д.Б.с
намерението противозаконно да я присвои, като употребил за това сила и деянието
е извършено в условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.199,
ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.„а“ и б.„б“ и чл.54 от НК е
осъден на ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Присъдата е влязла в сила на 29.05.2018 г.
С определение № 400 от 20.06.2018 г. по ЧНД № 267/2018 г. на Окръжен съд – Стара Загора на
основание чл.25 НК на Т.Д. е определено общо наказание по присъди по НОХД №
2626/2017 г. на Pайонен съд – Стара Загора и НОХД № 582/2016
г. на Окръжен съд – Стара Загора в размер на ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.Определението
е влязло в сила на 06.07.2018 г. Постановен е първоначален „строг“ режим. Т.Д.
е постъпил в затвора на 25.11.2016 г., с начало на наказанието 19.09.2016 г. Към 09.06.2020 г. е изтърпял:
ФАКТИЧЕСКИ: 3г. 8 м. 20 дни
АРЕСТ: - г.
- м. 1 ден
ОТ РАБОТА:
- г. 5 м. 16
дни
ВСИЧКО : 4 г. 2 м. 7 дни
ОСТАТЪК: 1 г.
10 м. 23 дни
С основание Старозагорският окръжен съд е приел, че видно от доклада на
инспектора „Социална дейност и възпитателна работа“, лишеният от свобода е за седми
път в затвора. Бързо се адаптира в
условията на затвора. Контактува предимно на възрастова и етническа основа.
Често изпада в конфликти от битов характер с останалите лишени от свобода.
Към пенитенциарните служители е вечно изискващ и със завишени
претенции. До момента не е проявявал лидерски амбиции. Притежава агресивни и
автоагресивни диспозиции, поведението му е емоционално неуравновесено. Той е
със завишено самочувствие, често изпада в депресивни ситуации и често е
консултиран от ИП и ИСДВР.
Т.Д. е до голяма степен формален по отношение на заявената мотивация за
положителна промяна във водения начин на живот на свобода. Не осмисля в цялост
факторите, допринесли за криминалното му поведение, и е склонен да омаловажава
собствената си отговорност.
Правилно е преценена, в мотивите към атакувания съдебен акт, докладната
записка № 2147/20.05.2020 г., в която е посочено, че Т.Д. се е свързал нелегално към кабелната телевизия, за
което предстои да бъде наказан.
Наред с това е отчетено, че с цел запазване семейните контакти той е
награждаван с „удължено свиждане с близките“, а от училището при затвора има
награда „писмена похвала“. През учебната 2019/2020 г. е записан като ученик в 5
клас.
На входа нивото на риска от рецидив е от висока степен – 86 бала.
Регистрираните проблемни зони, нуждаещи се от засилено пенитенциарно третиране
са: криминално минало; отношение към правонарушението; жилищно устройване;
взаимоотношения; трудова заетост; умения за мислене. След влизането на втора
присъда по чл.199 от НК и преоценката се отчита завишаване в риска от рецидив,
който нараства на 92 бала. Рискът от сериозни вреди при входа е регистриран
като среден, обусловен най-вече от криминалните деяния и начина на живот, както
и от риска от самоувреждане, практикувано при предишен престой в местата за
лишаване от свобода.
Според затворническата администрация, налице е висок риск от рецидив,
аспекти на неустойчивост в нагласите, категорично отхвърляне на отговорността
за криминалното си поведение и устойчиви криминални нагласи при л. св. Д..
Предвид на всичко изложено е направен напълно законосъобразен извод, че на
този етап наказанието лишаване от свобода не е постигнало необходимия коригиращ
ефект. Наред с това и прогнозата за бъдещата му ресоциализация е неблагоприятна,
предвид криминалното му минало.
В тази насока с основание е споделено становището на затворническата
администрация, че корекционният процес по отношение на Т.Д. не е завършен.
С оглед на изложеното по-горе Пловдивският
апелативен съд счита за неоснователен доводът направен във въззивната жалба, че
първостепенният съд не се е съобразил в хипотезата на чл. 70 ал. 1 т. 2 НК и
изводите са формирани на база субективни възприятия на съответните длъжностни
лица. Независимо от обстоятелството, че в конкретния случай осъденият Т.Д. е
изтърпял повече от 2/3 от наложеното наказание при цялостната преценка на
неговото поведение по смисъла на чл. 439а НПК показва, че съответният
корекционен процес следва да продължи.
В атакуваното определение са изложени ясни,
подробни и убедителни съображения относно тази необходимост, като внимателно и
задълбочено е изследвано цялостното поведение на осъдения. Отчетени са като
положителна промяна участието му в образователни курсове и получената похвала в
тази насока. В същото време обаче обективно е анализирано и поведението му в
отрицателен смисъл относно останалите лишени от свобода, затворническата
администрация, включително и провинението от 20. 05. 2020 г., за което предстои
същият да бъде наказан. Поради тази причина и молбата му за условно предсрочно
освобождаване по отношение на остатъка от наложеното му наказание законосъобразно
е оставена без уважение.
Предвид изложеното и Пловдивският апелативен съд намира,
че атакуваното определение следва да бъде потвърдено, поради което и
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 318 от 01. 06. 2020 г., постановено по
ЧНД № 231/2020 г., по описа на Старозагорския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.