№ 67
гр. Харманли, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря Таня Г. Чавдарова
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно
наказателно дело № 20215630200432 по описа за 2021 година
Производството е по глава III раздел V чл.59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания .
Обжалвано е Наказателно постановление №21-0271-001621 от
02.08.2021 г. на Началник група в РУ Харманли към ОД на МВР – Хасково, с
което на Л. Р. К. с ЕГН ********** с адрес гр. Харманли, ул. **** на
основание чл. 177, ал. 1, т.3 ,б. «а» от ЗДвП е наложена глоба в размер на
300,00 лв. за нарушение на чл. 102, т.1 т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита, че при издаване на наказателното
постановление не е съобразена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, респ. Чл.57 от
ЗАНН. В нея жалбоподателят счита, че наказателното постановление е
неправилно, необосновано и постановено при наличие на съществени
процесуални нарушения в административно-наказателното производство.
Излагат се аргументи по същество. Жалбоподателят моли да отмени изцяло
атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно, както и да му се
присъдят разноските по делото.
В съдебното заседание жалбоподателя Л. Р. К. не се явява и не се
представлява.
Ответникът по жалбата – РУ – Харманли при ОД на МВР - Хасково
не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
1
На 08.07.2021г. в 20,50 часа в с. Иваново в центъра на селото Л. Р.
К. допуща / преотстъпва/ неправоспособното лице А.Г.А. с ЕГН **** да
управлява Лек автомобил „ Фолксваген Голф” с рег. № **** собственост на
М.П.А. с ЕГН **********.
Свид. А.В. Апостолов и свид. М. ЗДР. К. на посочената дата
работили по ЗДвП и се установили в с. Иваново. Извършвали проверки по
ЗДвП в двете посоки, както с автомобили, идващи от гр. Харманли в посока
с. Върбово, така и с автомобили, идващи от с.Върбово в посока гр.Харманли.
Около 20,50 ч. в центъра на с.Иваново се движил лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с рег. № ****, който внезапно спрял до хранителния магазин „КООП“.
Внезапно от него излязло лице от мъжки пол. При извършената проверка
установили, че автомобилът се управлява от А.Г.А. ЕГН **********, като
Лек автомобил „ Фолксваген Голф” с рег. № **** бил собственост на М.П.А.
с ЕГН ********** на майка му М.П.А. от гр. Харманли. Водачът бил
неправоспособен, като бил съставен АУАН №1621 серия АВ на 08.07.2021 г.
на Л. Р. К., за нарушение по чл.102 ал.1,т.1 от ЗДвП, която била на дясна
предна седалка на лекия автомобил и като правоспособен водач е допуснала
и преотстъпила управлението лекия автомобил „ Фолксваген Голф” с рег. №
**** на неправоспособния А.Г.А. ЕГН **********. Контролните органи
снели обяснение на място, като Л.К. заявила, че на 08.07.2021 г е взела лекия
автомобил „ Фолксваген Голф” с рег. № **** от М.А., за да го ползва заедно
със сина й, който го е управлявал до с. Иваново. Спрели са до хранителния
магазин в с. Иваново, като го преотстъпила на А.А., за да се учи да управлява
лек автомобил. Отнет е контролен талон 5349571.
АУАН бил съставен от актосъставителя свид. А.В. Апостолов в
присъствието на свидетеля при установяване на административното
нарушение свид. М. ЗДР. К. и жалбоподателя, посочен като нарушител. На
жарбоподателят Л. Р. К. е връчен АУАН,като тя е подписал без
възражения. При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическата
обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение,
квалифицирайки нарушението по чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява от
представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на
разпитания в хода на делото свидетели свид. А.В. Апостолов и свид. М. ЗДР.
К.. Съдът кредитира показанията на свидетелите, относно обстоятелствата,
изложени в АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен
материал, поради което ги възприема като достоверни при обосноваване на
фактическите си изводи.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, (срещу което
е издадено атакуваното НП), в установения от закона седмодневен срок от
2
връчване на НП и до надлежния съд, по местоизвършване
на твърдяното нарушение, поради което е допустима. АУАН и обжалваното
НП са издадени от органи в кръга на правомощията им, видно от
приложените писмени доказателства. При съставяне на АУАН и издаване на
наказателното постановление съдът констатира процесуални нарушения от
категорията на съществените, които налагат отмяна на последното на
процесуално основание. Административнонаказателното производство
срещу жалбоподателката е започнало със съставяне на АУАН в деня на
нарушението и нарушителя, което е в рамките на срока, предвиден в чл. 34,
ал. 1 от ЗАНН. Не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със
съставянето на акта за установяване на административно нарушение в
присъствие на свидетел, който е присъствал при установяване на
нарушението, както и в присъствие на жалбоподателя, който подписал акта и
получил препис от същия, надлежно удостоверено с подписа му в
съответната графа.
Разпоредбата на чл. 102, ал.1, т. 1 от ЗДвП, в действащата към
20.11.2018 г. редакция (изм. ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.)
регламентира, че на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или
на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася
моторното превозно средство.
При идентично възпроизведена в Наказателното постановление
фактическа обстановка на Л. Р. К. е наложено административно наказание
глоба на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б „а” от ЗДвП.
Посочената разпоредба гласи: "Наказва се с глоба от 100 до 300 лв.:
т. 3. (изм. ДВ бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.) собственик, длъжностно
лице или водач, който допуска или предоставя управлението на моторно
превозно средство на лице, което: а) не е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или което е лишено от
право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-
процесуалния кодекс, или свидетелството му е обявено за невалидно, тъй
като е изгубено, откраднато или повредено; б) е с концентрация на алкохол в
кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребило наркотични вещества или техни
аналози. "
Както бе посочено по- горе разпоредбата на чл. 102, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП предвижда, че на водача, собственика или упълномощения ползвател на
МПС се забранява да предоставя МПС на водач, който е с концентрация на
алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества
или техни аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не
3
притежава съответно свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която се отнася МПС. Тълкувайки разпоредбата на чл. 102, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП се достига до извод, че за да носи наказателна отговорност по нея
дадено лице трябва да притежава определено качество, а именно да бъде
водач, собственик или упълномощен ползвател.
В нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
никъде в АУАН и НП не се съдържат данни за това в какво качество е наказан
жалбоподателя Л. Р. К. и какво качество има към датата на издаване на
АУАН, дали е бил водач, собственик или упълномощен ползвател и най-вече
доказателствата, които го потвърждават. Видно от АУАН е посочен, че лек
автомобил „ Фолксваген Голф” с рег. № **** е собственост на М.П.А. с ЕГН
**********.
Жалбоподателят е наказан за това, че допуща /преотстъпва/
съответното превозно средство, но без да бъде конкретизирано в кое от трите
качества е санкциониран жалбоподател. Наказващият орган е следвало да
посочи изрично това обстоятелство. На практика констатираната неяснота
води до извод, че субектът на нарушението не е индивидуализиран конкретно.
От своя страна последното е нарушение на правото на защита на
жалбоподателя, който следва по ясен и недвусмислен начин да разбере
извършването на какво нарушение му се вменява.На практика му е предявено
непълно и неясно от фактическа страна обвинение и същият е наказан за
нарушение, чието естество не е разбрал. Това са съществени процесуални
нарушения, допуснати в административнонаказателното производство, които
представляват самостоятелни основания за отмяна на НП, без спорът да се
разглежда по същество.
В процесния случай, при така въведените в АУАН и НП факти, за
наказаното лице остава неясно срещу какво вменено му административно
нарушение следва да се защитава, респективно съдът е възпрепятстван на
провери осъществяването на същото от обективна и субективна страна, което
е основание за отмяна на обжалваното Наказателно постановление.
Следва да се има предвид, че съдържащата се в административната
преписка Заповед №8121з-515/14.05.2018 г на Министър В.Р.;, урежда право
на посочени, с оглед принадлежността им към конкретна служба, длъжностни
лица да налагат административни наказания са определение по чл.47, ал. 1 и
ал.2 от ЗАНН, като в чл.47, ал.2 от ЗАНН е посочено, че могат да налагат: а)
ръководителите на ведомствата и организациите, областните управители и
кметовете на общините, на които е възложено да прилагат съответните
нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение; б) длъжностните
лица и органите, овластени от съответния закон или указ; в) съдебните и
прокурорските органи в предвидените от закон или указ случаи, а в ал.2 на
посочената разпоредба се сочи, че Ръководителите по буква "а" могат да
възлагат правата си на наказващи органи на определени от тях длъжностни
лица, когато това е предвидено в съответния закон, указ или постановление на
4
Министерския съвет.Горното обстоятелство предопределя доказването на
компетентността на органа, издал процесния акт, да става при наличие на
доказателства в административната преписка за качеството на съответния
издател, по отношение на заемана от същия длъжност, както и по отношение
причисленост на тази длъжност към съответен сектор, група, звено и отдел.
Компетентността на органа, издал атакуваното НП, е основна предпоставка за
неговата валидност, а наличния по делото дефицит на доказателства,
удостоверяващи горното обстоятелство, води до единствено възможния извод
за липса на компетентност у органа, издал процесния акт. Ирелевантни за
решаващата воля на съда са обстоятелствата поради което органа е проявил
процесуалното бездействие в доказателствена насока, при изрично указаната
доказателствена тежест. Липсата на доказателства, удостоверяващи всички
елементи на надлежно предоставена власт да се направи процесното
властническо волеизявление, води до единствено възможния извод за
издаване на оспорения акт от орган, който не притежава въпросното
правомощие. В тази връзка е трайната съдебна практика в Решение от
19.04.2019 г. по адм. д. № 1269/2018 г. на Административен съд - Хасково,
решение от 14.05.2019 г. по адм. д. № 274/2019 г. на Административен съд -
Хасково, решение № 234 от 09.06.2021 г. по административно дело № 240 по
описа на съда за 2021 година от Административен съд - Хасково, Решение от
25.06.2019г. по адм. д. № 494/2019 г. на Административен съд - Хасково,
Решение от 06.03.2020 г. по адм. д. № 1218/2019 г. на Административен съд -
Хасково и др.
Изложеното води на извод за липса на компетентност у страна на
органа за издаване на НП от вида на процесния.
Съдът счита, че така допуснатите нарушения при съставянето на
АУАН и НП са от категорията на съществените, водят до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя и водят до необходимост от пълна
отмяна на атакуваното НП.
Предвид горните доводи, НП №21-0271-001621 от 02.08.2021г. на
Началник група в РУ Харманли към ОД на МВР – Хасково, с което е
санкциониран за нарушение на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, следва да бъде
отменено.
Страните имат право на разноски съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
като с оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя.
Пълномощникът на жалбоподателя адв. Д.А. е сезирал съда с изрично искане
за присъждане на разноски в размер на сумата 600 лева, представляващи
адвокатско възнаграждение. По делото, на стр. 34, е доказано извършването
на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в Договор
за правна защита и съдействие от 12.10.2021г. е удостоверено, че
възнаграждението е платено в брой. Следователно претенцията за разноски е
основателна до пълния претендиран размер.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН препраща към чл. 143, ал. 1
5
от АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. Според т. 6 на ДР на АПК "поемане на
разноски от административен орган" означава поемане на разноските от ЮЛ,
в структурата на която е административният орган. Следователно в случая
разноските трябва да бъдат възложени върху това ЮЛ, от което е част
административно-наказващият орган, а това е ОД на МВР-гр. Хасково като
второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43
ЗМВР, в който смисъл съдът съобрази и Р № 13009 от 02.10.2019 г. по адв. д.
№ 7758/2018 г. на ВАС.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал.1, предл. 3 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП № 21-0271- 001621 от
02.08.2021 г., издадено от Началник група към ОДМВР Хасково, РУ
Харманли, с което на Л. Р. К. с ЕГН ********** с адрес гр. Харманли, ул.
**** на основание чл. 177, ал. 1, т.3, б. «а» от ЗДвП е наложена глоба в размер
на 300,00 лв. за нарушение на чл. 102, т.1 т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на министерство на вътрешните
работи – Хасково да заплати на Л. Р. К. с ЕГН ********** с адрес гр.
Харманли, ул. **** сумата от 600 ( шестстотин ) лева, представляваща
разноски по НАХД № 432/2021г. на РС - Харманли.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд -Хасково в 14 дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
6