Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Враца, 13.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, V граждански
състав в публичното заседание на пети август през две хиляди и двадесета година
в състав:
Районен съдия: Калин
Тодоров
при секретаря М. Б., като разгледа докладваното от съдия
Тодоров гр. дело № 789 по описа
за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
обективно съединени осъдителни искове по чл. 79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД,
вр. с чл.365 ЗЗД за заплащане на суми за
главница и за обезщетение за забавено изпълнение по сключен договор за
спогодба.
В исковата молба ищецът В.И.В. ***, твърди, че през м. февруари 2010 г. сключил с ответника П.К.Б.
*** неформален
договор за заем, по който, като заемодател, предал в собственост на ответника, като заемател,
1200 лв., които последният
е следвало да му върне
до края на м. декември 2012 г. Поддържа, че през м. декември 2012 г. сключил с ответника друг неформален
договор - за покупко-продажба, по който, като продавач, прехвърлил
собствеността и предал на ответника,
като купувач, 16 бр. прасета с обща
продажна цена 1800 лв., която ответникът
следвало да му заплати до края
на м. декември 2013 г. Посочва, че ответникът не изпълнил
задълженията си по двата договора,
поради което с покана за доброволно изпълнение,
депозирана с препоръчана кореспондентска пратка на 22.09.2016 г., чрез
пълномощник, получена от ответника срещу
подпис на 30.09.2016 г., е
поканил ответника да изплати задълженията си към него. Изтъква, че на 15.11.2016 г. е сключил с ответника
Договор-спогодба с нотариално удостоверяване на подписите им с рег. № 5244/15.11.2016 г. на Нотариус № 598 Евгени Спасов,
с който възприели, че между тях съществуват договорните правоотношения, с
предмет, цена и срокове за изпълнение, както са посочени по-горе, както и че
ответникът има задължения по тях общо в размер 3000 лв., които изцяло не е
изпълнил; че
върху главниците по двата договора Б. дължи на В. и лихви от датата на
съответната забава до сключването на спогодбата - 473 лв. по първия договор и
526 лв. по втория договор; че задълженията на Б., в
размер 3002 лв., следва да бъдат изпълнени в следните
срокове и размери: 1) от м. 01.2017
г. до м. 04.2017 г., вкл. - на всяко десето число по 70 лв.; 2) от м. 05.2017
г. до м. 12.2017 г., вкл. - на всяко десето число по 160 лв.; 3) от м. 01.2018
г. до м. 04.2018 г. - на всяко десето число по 70 лв. и 4) от м.
05.2018 г. до м. 11.2018
г., вкл. - на всяко десето число по 166 лв.; че при точно изпълнение от страна на
ответника, последният не дължи на ищеца лихва за забава, като при неизпълнение
се дължат лихви за забава, вкл. посочените по-горе, както и че предаването и получаването на
сумите да бъде осъществявано в писмена форма, срещу подпис на всяка една от
тях. Твърди, че за
периода от 09.01.2017 г. до 09.12.2017 г. ответникът извършил
плащания по договора-спогодба в общ
размер 1110 лв. - главници, и останал да
дължи общо главници в размер 1892 лв. Посочва, че ответникът
е изпаднал в забава, поради което и на основание
пункт 3.1. от Договора-спогодба от 15.11.2016 г., дължи и обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва върху неизплатените след
10.12.2017 г. главници от 1892 лв., в общ размер 363,87 лв. Изтъква, че
поради неизпълнение на Договора-спогодба
в
определените размери и срокове (пункт 3.1.), ответникът му дължи и лихвите за забава по пункт 1.1., както следва: 473 лв. по първия договор и 526
лв. по втория договор или общо 999 лв.
Моли
съда, да осъди ответника П.К.Б. да му заплати задълженията,
произтичащи от неформален договор за заем от м. февруари 2010 г. и от неформален
договор за покупко-продажба от м. декември 2012 г., материализирани в
Договора-спогодба от 15.11.2016 г., както следва: 14 главници, за периода от 10.12.2017 г. до 10.11.2018 г., дължими
съгласно пункт 2. от Договор-спогодба, общо в размер 1892 лв.;
обезщетения за забава върху всяка от
главниците, съответно за периода от 10.12.2017 г. до 03.04.2020 г. (датата на
завеждането на и.м.), дължими съгласно пункт 3.1. oт Договор-спогодба, общо в размер 363,87 лв.; лихви за забава върху главницата по неформалния договор за заем, в размер
1200 лв., за периода от 01.01.2013 г. (датата на забавата) до 15.11.2016 г.
(датата нa сключването на Договора- спогодба) - 473 лв., както и
върху главницата по неформалния договор за покупко-продажба, в размер 1800 лв., за периода от 01.01.2014 г. (датата на забавата) до 15.11.2016 г. (датата на сключването на Договора- спогодба) - 526 лв., дължими съгласно пункт 3.1. и 1.1. от Договор-спогодба, общо в размер 999 лв.; законната лихва върху
главницата от 1892 лв. от завеждане на делото до окончателното изпълнение,
както и направените разноски по
делото.
Ответникът П.К.Б. ***, редовно известен, в срока за
отговор на исковата молба не взема становище по исковете, не прави възражения, не
посочва и не представя доказателства и не е поискал събирането на такива. В съдебното заседание се явява
лично, признава факта, че дължи на ищеца исковите суми и че не ги оспорва,
както и че признава иска и заявява, че ще плати на ищеца сумата.
За да бъде
постановено решение по реда на чл. 237 ГПК, следва ответникът да признае иска,
признатото право да не противоречи на закона или на добрите нрави, както и да е
признато право, с което страната да може да се разпорежда. В случая всички
предпоставки са налице, поради което следва бъде постановено решение при
признание на иска по реда на чл. 237 ГПК.
По аргумент
от чл. 237, ал. 2 ГПК, решението не се мотивира по същество, като съдът само
следва да укаже, че то се основава на признанието на иска.
Предвид гореизложеното,
предявените искове следва да се уважат като се осъди ответника П.К.Б. да заплати на ищеца В.И.В. задълженията, произтичащи от
неформален договор за заем от м. февруари 2010 г. и от неформален договор за
покупко-продажба от м. декември 2012 г., материализирани в Договора-спогодба от
15.11.2016 г., както следва: 14
главници, за периода от 10.12.2017 г. до 10.11.2018
г., дължими съгласно пункт 2. от Договор-спогодба, общо в размер 1892 лв.; обезщетения за забава върху всяка от главниците, съответно за периода от 10.12.2017 г. до
03.04.2020 г. (датата на завеждането на и.м.), дължими съгласно пункт 3.1. oт Договор-спогодба,
общо в размер 363,87 лв.; лихви
за забава върху
главницата по неформалния договор за заем от 1200 лв., за периода от 01.01.2013
г. (датата на забавата) до 15.11.2016 г. (датата нa сключването на
Договора- спогодба) - 473 лв., както и върху главницата по неформалния договор
за покупко-продажба от 1800 лв., за периода от 01.01.2014 г. (датата на забавата) до 15.11.2016 г. (датата на
сключването на Договора- спогодба) - 526 лв.,
дължими съгласно пункт 3.1. и 1.1. от Договор-спогодба, или общо в размер 999 лв.; законната лихва върху главницата от 1892 лв. от
завеждане на делото до окончателното изпълнение.
С оглед
изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски от 175, 68 лв. държавна такса и 460, 00 лв. адвокатски хонорар.
Водим от горното, на основание чл.237
от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П.К.Б., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.И.В., ЕГН **********, с адрес ***, следните суми: 1892, 00 лв., представляваща 14
главници, за периода от 10.12.2017 г. до 10.11.2018
г., дължими съгласно пункт 2. от Договор-спогодба от 15.11.2016 г.; 363,87 лв., представляваща обезщетение
за забава върху всяка от главниците, съответно за
периода от 10.12.2017 г. до 03.04.2020 г., дължими съгласно пункт 3.1. oт Договор-спогодба; 473, 00 лв., представляваща лихва за забава върху главницата по неформалния
договор за заем от м. февруари 2010 г. от 1200, 00 лв., за периода от
01.01.2013 г. до 15.11.2016 г. и 526, 00 лв., представляваща лихва за забава върху главницата по неформалния договор за покупко-продажба
от м. декември 2012 г. от 1800, 00 лв., за периода от 01.01.2014 г. до 15.11.2016 г., дължими съгласно
пункт 3.1. и 1.1. от Договор-спогодба, или общо в размер 999 лв., както и законната лихва върху главницата от 1892 лв. от
завеждане на делото до окончателното изпълнение.
ОСЪЖДА П.К.Б., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.И.В., ЕГН **********, с адрес ***, разноските по делото от
175, 68 лв. държавна такса и 460, 00 лв. адвокатски хонорар.
Решението може да се обжалва чрез Районен съд - Враца пред Окръжен съд -
Враца в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: