Р Е Ш Е Н И Е
№ 64/03.09.2019 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС, гражданска колегия, в публично заседание проведено на двадесет и осми август през две хиляди и деветнадесета година, в следния съдебен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЪБИНА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА ЗЪБОВА
СВЕТОСЛАВА КОСТОВА
При участието на секретаря Пенка Шивачева и с участието на прокурор……………….
Като разгледа докладваното от съдия Костова гр.д. № 202/2019 г. на Апелативен съд–Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 101 от 17.04.2019 г. по г.д. № 912/2018 г. по описа на ОС – Бургас, с което съдът е отхвърлил предявеният от Х. Р. Х. в иск за осъждане на О. П. да заплати сумата в размер на 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в унищожаване през 2018г. на сграда – мандра в с. Я. П, като увреждането е нанесено при строителни работи на общината по прокарване на път с багер, ведно със законна лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.
Въззивникът Х. Р. Х. в чрез адв. М. счита решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения. Моли за отмяната му и за постановяване на ново, с което исковете да се уважат. В жалбата се твърди, че изграждането на имота е започнало по време, когато с. Я. П. е било към О. С. Общинския съвет – С. е одобрил преотреждането на част парцел XXIII, кв. 24 по плана на селото по чл. 120 ЗТСУ за строеж на цех за преработка на мляко. През 1998 г. кметството с. Я. П. е уведомило О. П., към която е включено селото тогава, за преотреждането и желанието на въззивника да закупи парцела и да построи мандра. Строежът завършил в груб вид. Съдът неоснователно не преценил удостоверението за завършване на сградата в груб вид. Вместо да бъде учредено право на строеж страните сключили договор за предоставяне право на ползване върху парцела с площ от 700 кв. м. Позовава се на § 17 ПРЗУТ, че построеното по чл. 120 ЗТСУ е получило траен устройствен статут. Независимо, че договора е за право на ползване общината издала строително разрешение през 2001 г. въз основа на одобрен проект. Издадени били и други строителни книжа. Въззивникът осъществил строителството законно и добросъвестно, както е констатирал експерта в заключението си. Макар и да не е учредила право на строеж общината била санирала този пропуск и не може да се позовава на свое виновно поведение. Съдът приел, че срокът на договора за ползване е изтекъл и не може да се продължава автоматично, но дори това да е така съгл. чл. 11 от същия след изтичане на срока трайните подобрения са придобити от въззивника, който ги е изградил. Твърди се, че общината не е упражнила контрол при прокарването на път, продължение на тупикова улица покрай процесната сграда, поради това е бил разрушен обекта, изграден от въззивника.
В депозирания писмен отговор въззивникът-ответник възразява по основателността на жалбата. Излага съображения за правилност на съдебния акт и за липсата на твърдените във въззивната жалба пороци. Издаването на строително разрешение и други книжа не е равносилно на учредено право на строеж. Съдът правилно приел, че правото на ползване не прави въззивника собственик на построеното. Твърдението, че е прокарана улица покрай имота не отговаряло на действителността. Общината не следва да отговаря за действията на трети лица, които са извън нейната администрация. Съдът правилно не приел и не ценил удостоверението за данъчна оценка на имота, което било издадено за други цели и без да се сочат данни за степен на завършеност, още повече, че се касае за вещно право на ползване на сграда за срок от десет години. Възразява се против твърдението, че въззивника е станал собственик на основание чл. 11 от Договора за ползване, тъй като е точно обратното – след срока на договора подобренията остават в полза на собственика. Срокът на договора е изтекъл и не може да се продължава автоматично. Дори и да е бил продължен автоматично след срока, то е налице последващо едностранно прекратяване. Отделно от това въззивникът – ищец не установил обема на строителството, състоянието на обекта към момента на непозволеното увреждане, кога е настъпило то и стойността на вредите.
Бургаският апелативен съд, след като взе предвид доводите на страните,
прецени събраните доказателства и съобрази законовите разпоредби, приема
следното от правно естество:
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред окръжния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Първоинстанционния съд правилно е извел фактическата обстановка въз основа на събраните доказателства, като е констатирал, че съгласно решение на ОС – П. № 67/21.08.1998г. и № 83/07.07.2000г. между кмета на О. П. и ищеца Х. Х. в на дата 10.07.2000г. е сключен договор за предоставяне право на ползване на общински имот – парцел XХІІІ в кв.24 на с. Я. П. с площ 700 кв.м с предназначение „нова обществена зеленина“. В община П. не са налични изменения на ЗРП в условията на чл.32, ал.1,т.1 от ЗТСУ с цел отреждане на парцела „за мандра, сиренарен цех“ или друго предназначение за обществено обслужване или производствено – складови дейности. Проектът за мандра е одобрен на 21.03.2001г. и е издадено Разрешение за строеж № 18/24.03.2001г. на името на Х. Р. Х. в, без да му е учредено право на строеж, съгласно действалите към момента ЗТСУ и ППЗТСУ.
В община П. не е установена техническа документация, която да удостовери на какъв етап е бил завършен обектът, нито акт за спиране на строежа или уведомление от възложителя му или искане за удостоверение за степен на завършеност. Изслушаната по делото експертиза установява, че одобреният проект не е бил изпълнен изцяло – не е бил изграден покрив, липсват помещенията в двете нива в югоизточната част на сградата, не са изпълнени вътрешни преградни стени, не е била изпълнена таванската плоча над първи етаж. Няма следи от монтирани ВИК, електро и вентилационна инсталация.
Изрично в представеното по делото разрешение за строеж № 18/24.03.2001г., издадено по реда на чл.226 от ППЗТСУ, е вписано, че сградата подлежи на държавно приемане по реда на Наредба № 6/15.03.1993г. за държавно приемане и разрешаване ползването на строежите в РБългария. Представен е протокол на ДВСК с дата 04.09.2000г., която при извършен оглед на място е дала общо 8/осем/ предписания за изпълнение. Тези предписания не са изпълнени от ищеца, който е спрял незавършеното строителството през 2000година. От тогава до настоящия момент сградата представлява незавършен строеж, който по силата на чл.92 от ЗС представлява приращение към недвижимия имот – парцел XХІІІ в кв.24 на с. Я. П., собственост на О. П.
По делото няма данни ищецът, вече при действието на ЗУТ, да е предприел съответните постъпки пред О. за установяване на траен статут на сградата, респ. заснемане и одобрен проект за частично изменение на застроителния план. Съгласно §17, ал.2, изр.2 от ПЗР на ЗУТ – „след установяване на траен устройствен статут на собствениците на съществуващи строежи се учредява право на строеж при условията и по реда на ЗДС и ЗОС“. В конкретния случай за процесната сграда няма установен траен устройствен статут и учредено право на строеж. Процесната сграда е останала незавършена и не представлява самостоятелен обект на право на собственост отделно от парцел XХІІІ в кв.24 на с. Я. П. - собственост на О. П. Предвид това, дори да са настъпили вреди изразяващи се в частично събаряне на процесната сграда, то същите възникват в патримониума на собственика на терена, а именно община П.
Въззивникът – ищец не е установил обема на извършеното строителство, състоянието на обекта към момента на непозволеното увреждане, кога е настъпило то и стойността на вредите. При разпита на свидетелите пред първоинстанционния съд не се установява извършването на ремонтни дейности от служители на О. П. чрез изграждане с багер на нов път/улица, в близост до сградата, построена в УПИ ХХІІІ в кв.24 на с. Я. П., общ. П. Вещото лице посочва, че при справка в община П. не е установено наличие на проекти за улици, граничещи с УПИ ХХІІІ в кв. 24 на с. Я. П., общ. П. В разработката на проекта „Реконструкция и доизграждане на водопроводна мрежа на с. Я. П., общ. П. не е включен участък, който да граничи с процесния имот.
Предвид изложеното разглежданата въззивна жалба се явява неоснователна, а обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото се явява неоснователно искането на въззивника за присъждане на деловодни разноски пред настоящата инстанция.
Дължими са деловодни разноски на въззиваемата страна, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК в размер на 2880лева – адвокатско възнаграждение, с включен ДДС.
Мотивиран от гореизложеното, Апелативен съд – Бургас, гражданско отделение
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение от 17.04.2019 г., постановено по гр.д. № 912/2018 г. по описа на Бургаски окръжен съд.
ОСЪЖДА Х. Р. Х. с ЕГН ********** с адрес гр. К., ул. „Ч.“ № ** на О. П. с адрес за призоваване гр. П., ул. „Т. м.“ № ** сумата в размер на 2 880 лева, представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивна инстанция, с включен ДДС.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок, считано от съобщаването му на страните пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: