П Р О Т О К О
Л
гр. С., 21.05.2020г.
С. РАЙОНЕН СЪД,
наказателна колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и първи май две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА ВАСИЛЕВА
сложи за разглеждане НОХД № 98 по описа за 2020
г., докладвано от съдията.
Съдът,
след изслушване становищата на страните по въпросите по чл.248 НПК, които са
задължителни за обсъждане в разпоредителното заседание, и на самостоятелно основание
намира следното:
Съобразно
посоченото от прокурора във възприеманите като фактически рамки на обвинението
обстоятелства, делото се очертава като подсъдно на Районен съд - С..
По
отношение на това дали са налице предвидените от закона предпоставки наказателното
производство да бъде спряно, такива към момента не са налице. Що се отнася до
това дали са налице основания за прекратяване на наказателното производство,
съдът счита, че този въпрос е обусловен от обсъждането на въпроса, визиран в т.3
- дали в рамките на досъдебното производство са допуснати нарушения на процесуалните
правила, които да са от категорията на съществените такива и да се явяват
отстраними, и които нарушения да са рефлектирали негативно върху правата на обвиняемия,
респективно визирания като пострадал.
Съдът
намира, че е налице съществено процесуално нарушение от категорията на посочените.
При внимателния прочит на обвинителния акт се установява, че не са налице
факти, които да посочват съществувал ли е спор за някакво право, какъв
характера на това право, кои лица са страни по някакъв спор, кой какво
претендира и по какъв начин. Видно от изложението на стр.2 на обвинителния акт,
след като прокурора е пристъпил към един вид анализ от обективна страна, същият
е цитирал разпоредбата на чл.323, ал.1 НК, като изрично е посочил, че следва да
са налице кумулативно предпоставките – „1.между две страни да съществува правен
спор за някакво право. 2. едната от двете страни самоволно, не по
законоустановения ред, да е осъществила правото, за което претендира, т.е. да
се е самоовластила да извърши действия по разрешаване на спора.“ Както бе посочено
– не е ясно кои са тези две страни и какъв е този спор, кое е правото, което е
било засегнато от този спор, коя страна какво е направила, какви претенции предявила
- за осъществяване, неосъществяване, за изпълнение, неизпълнение и т.н.
Видно
е, че в началото на обстоятелствената част на обвинителния акт са изложени
факти за право на собственост на Й.Р., както и затова, че обвиняемият е закупил
пък друг вид сграда, и че има изготвена техническа експертиза. Оттам насетне е
налице едно общо изложение, с общо изразяване за наличие на някакви неуредени между
тези лица въпроси относно собственост и едно определено действие от подсъдимия.
Не са очертани факти, необходими за конкретизацията на повдигнатото по
посочения текст обвинение, а това е задължителен елемент в обстоятелствената
част на обвинителния акт, тъй като прокурора е този, който гради обвинителната
теза и следва да очертае фактическите рамки на обвинението по начин, че на лицето,
визирано като обвиняем, да му е ясно за какво точно му се повдига обвинение и
съответно да може да изгради защитната си позиция, и това е категорично регламентирано
в разпоредбата на чл.55 НПК. В случая прави впечатление, че след изброяването с
някакви общи изрази на неуредици между тези страни, в един момент се фиксира като
израз и някакво право на задържане от подсъдимия, а при изложението досежно от
субективната страна на описано от прокурора се появява и като довод израз, че
обвиняемият осъществил право на задържане по
отношение на вещи на Й.Р.. Данни за някакви вещи, за някакви претендирани
права по отношение на някакви вещи, никъде не е фиксирано изначално в
обстоятелствената част.
Видно
е, че и диспозитива има бланкетен характер, като председателят на съдебния
състав, при риска от укор, ще си разреши да посочи, че е налице неразбиране какво
точно следва да се формулира като конкретно обвинение. Изписано е, че обвиняемият
самоволно, не по установено от закона ред, осъществил едно оспорвано от другиго
чуждо право, без точни и ясни данни кой е този другия, който оспорва правото,
чие е това право, и с посочване, че е налице недопускане до жилищната сграда, с
възпрепятстване достъпа на Й.Р., без изначално да има факти това недопускане на
Й.Р. как се отнася към правото, което се оспорва, което право пък не е и известно
кое е то.
По
изложените по-горе доводи съдът счита, че няма как да се извлече и наличие на
процесуална легитимация на Й.Р., с оглед претендираните от нея вреди – от имуществен
и неимуществен характер, и съответно тя да бъде конституирана като самостоятелна
страна в процеса. Действително в Постановление № 9/1961 г. на Пленума на Върховния
съд е застъпено, че „основанието на гражданския иск в наказателния процес е
деянието на подсъдимия, предмет на обвинението“. В настоящия случай, след като
деянието на подсъдимия не е очертано откъм фактическите му рамки, няма как
съответно и да се преценява дали предявената претенция може да се явява допустима
или не.
По
горните съображения, съдът счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение,
което е накърнило правата на подсъдимия, рефлектира върху правата и на лицето, посочено
според прокурора и като пострадало, и счита че съдебното производство следва да
бъде прекратено и делото върнато на прокурора за отстраняване на тези нарушения.
След като обвинителния акт бъде приведен в необходимото, съобразно изискването Тълкувателно
решение № 2/2002г., съдържание, може да се обсъжда и въпроса дали наказателното
производство следва да се прекратява или не.
По
отношение на останалите точки, визирани в чл.248 НПК, поради причина, че въззивната
инстанция вече е изразявала позиция, че независимо от това, че има основания за
прекратяване на съдебното производство, следва да бъдат обсъдени от съда, може да
се посочи, че с оглед така констатираното от съда, т.4 въобще няма как да бъде
съобразявана за разглеждане на делото по особените правила.
Не
са налице хипотезите в т.5.
По
отношение на взетите мерки за процесуална принуда, и конкретно мярката за
неотклонение, към момента същата не следва да бъдат изменяна или отменяна по
отношение на подсъдимия.
За
събиране на нови доказателства, с оглед констатираното процесуално нарушение,
такива към момента няма как да се събират.
Не
са налице и предпоставките да се насрочва съдебно заседание за разглеждане на
обвинителен акт и съответно обвинение, който е неясен поради фактически непълноти,
което е свързано с очертаване на релевантните обстоятелства, които следва да
изпълнят състава на съответното обвинение.
Във
връзка с горното, както и цитираното, че основанието на гражданския иск и
претенциите на лицето като пострадало, са обвързани с обвинението, съдът намира,
че следва на този етап да остави без уважение искането на Й.А.Р. за конституиране
като страна в съдебното производство в качеството на граждански ищец и частен
обвинител, поради което
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата
на Й.А.Р. *** за конституирането и в качеството на
частен обвинител в настоящото съдебно производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата
на Й.А.Р. *** за конституирането и в качеството на
граждански ищец в настоящото съдебно производство.
На
основание чл. 249, ал. 2 вр. ал.1 във вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И: № 148
ПРЕКРАТЯВА
съдебното производство по НОХД № 98/2020
г. на Районен съд – С..
ВРЪЩА
делото на прокурора за отстраняване на посочените по-горе съществени нарушения
на процесуалните правила.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване и протест с частна жалба и частен протест, по реда на
Глава XXII от
НПК, в 7-дневен срок пред С. окръжен съд.
Протоколът
е изготвен в съдебно заседание приключило в 14.05 часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЪДЕБЕН СЕКРЕТАР: