№ 977
гр. София, 03.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Г.а
Членове:Мария Яначкова
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Мария Г.а Въззивно гражданско дело №
20211000503668 по описа за 2021 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ищеца по гр.д. 10 230/19 г. по описа на СГС. С
решение по делото № 264 727/13.07.21 г. съдът е приел, че искът, основан на
разпоредбата на л. 45 ЗЗД, предявен от Х.В. срещу О.Л. не е доказан - не се установява
заявения в исковата молба вредоносен резултат – увреждане на бъбреците на ищеца
поради удар в корема, нанесен от ответника, е отхвърлил обективно съединените
искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и 86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 380 000 лв., ведно със законните лихви от 13.06.18 г.
С въззивната жалба ищецът определя решението като неправилно. Иска да се
преразпита свидетелката С. В.. САС, като е взел предвид, че не са налице
предоставките на чл. 266 ГПК за събиране на доказателства във въззивния процес, е
оставил искането без уважение.
При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустима жалба,
атакуваща валидно и допустимо съдебно решение.
Дължи се произнасяне с оглед доводите на въззивника за неправилност на
решението според доказателствата, ангажирани в първоинстанционното производство.
Въз основа твърденията на страните и съобразно наличния по делото
доказателствен материал САС прави следните изводи:
На с. 201 от първоинстанционното дело е приложено заключение на д-р Р. Х. –
нефролог. Според него медицинското досие на ищеца удостоверява бъбречна криза на
17.10.19 г., без последващ рецидив. Установената при преглед киста на бъбрека е
„проста“. Медицинската практика изисква ехографски контрол. Такъв е проведен и при
ищеца и не е установено нарастване на образуванието. Към датата 13.06.18 г. не е
установено нарушение в бъбречната функция. От описаното следва, че не се доказва
заявеният от ищеца вредоносен резултат. Не е доказана и противоправността на
1
деянието.
Според св. В. ответникът бил значително по-дребен от ищеца. Ответникът се
опитал да спре тичащия ищец (след инцидент с жена, станал на 13.06.18 г.), но не го е
удрял или ритал. На свидетелката са прочетени нейни показания, дадени във водено
наказателно производство, в което тя е заявила, че ответникът е ритнал ищеца в
областта на корема. Свидетелката не дава обяснение за разноречието. Поддържа, че е
убедена, че е липсвал удар/ритник.
Настоящият състав се соидаризира с изводите на първоинстанционния съд.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи елементите от фактиеския
състав на деликта. С оглед установените вредоносни последици съдът би следвало да
присъди обезщетение по справедливост. Липсата на установен урологичен проблем и
отричането от експерта на травматичния произход на откритата по ехографски път
киста на бъбрека на ищеца обосновават недоказаност на иска.
Тъй като настоящият състав достига до извод за правилност на
първоинстанционното решение, на основание чл. 272 ГПК, САС се ползва от мотивите
на СГС.
Поради липса на претенции за възмездяване на разноски за въззивното
производство, САС не дължи произнасяне а основание чл. 78 ГПК.
Водим от разгънатите съображения, САС:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 264 727/13.07.21 г., постановено по гр.д. 10 230/19 г. по
описа на СГС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при спазване изискванията на чл. 280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2