№ 1998
гр. Пловдив, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330204054 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 21-1030-002902 от
01.04.2021г., издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“
на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на И. А. П., ЕГН:**********, с адрес – ***,
на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 700 /седемстотин/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, за
нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, като се излагат аргументи по съществото на спора и
предлага същото да бъде отменено. Процесуалния представител на
жалбоподателя – адвокат А. поддържа жалбата и взема становище, също
предлага наказателното постановление да бъде отменено. Жалбоподателят се
явява пред съда и сочи, че поддържа становището на своя процесуален
представител, също излага собствено становище.
Ответната страна – ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не
изпраща представител, в молба – становище оспорва жалбата, като посочва,
1
че същата е неоснователно, в който смисъл излага аргументация. Предлага
жалбата да бъде оставено без уважение, а наказателното постановление да
бъде потвърдено, алтернативно – прави възражение относно намаляване
присъдените разноски на другата страна до предвидения от закона минимум.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на 14.05.2021г., видно от приложената към
наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС –
Пловдив на 20.05.2021г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също
така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното
НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд
/по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 04.08.2020г., около 14:12 часа, в гр.Пловдив, на ул.„Асеновградско
шосе“ – срещу № 1, с техническо средство – система за видеоконтрол „ARH
CAM S1 – 11743СА“ било установено движение на МПС – лек автомобил
„Нисан Примера“ с рег.№ „***“ със скорост от 105 км/ч.
След извършена проверка относно собствеността върху МПС с рег.№
„***“ било установено, че последният бил регистриран в база данни КАТ със
собственик – жалбоподателят И. А. П., ЕГН:**********. Същият на
06.01.2021г. попълнил писмено „Сведение“ с което посочил, че 04.08.2020г. е
управлявал автомобила и трябвало да стигне до болницата по възможно най-
бързия начин, поради здравословното състояние на баща му.
До жалбоподателят П. била изпратена Покана на известния му адрес в
*** да се яви за съставяне на АУАН, която не била получена от същия.
Съгласно Докладна записка от служител на 01 РУ – СДВР, лицето не било
установено на адреса, със същия бил проведен телефонен разговор по
мобилния телефон, в който заявил, че е в *** и не може да посочи конкретна
2
дата, на която ще се върне в ***.
На 15.02.2021г. свидетелят З. Н. Г., в качеството му на *** в сектор
„Пътна полиция“ – ОД МВР – Пловдив съставил АУАН с бланков № 909249
срещу жалбоподателя П. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, който АУАН
бил съставен в отсъствието на жалбоподателя. Същият АУАН по-късно, а
именно – на 18.03.2021г. бил предявен на П..Въз основа на същия акт било
издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел З. Н. Г., който помни случая и изнася
данни относно начина на установяване нарушителя, както и процедурата по
съставяне на АУАН. Съдът намира показанията на свидетеля Г. за
последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по
делото доказателствена съвкупност и намира последните за истинни.
Съдът съобрази и писмените доказателства – справка база данни КАТ за
МПС – лек автомобил „Нисан Примера“ с рег.№ „***“– от които се
установяват, че същият е собственост на жалбоподателя, Протокол за
използване на АТСС от 04.08.2020г. и Удостоверение за одобрен тип средство
за измерване – от които се установява начина на заснемане нарушението,
Покана за съставяне на АУАН и Докладна заиска от служител на 01 РУ –
СДВР – от които се установява, че същите на са връчени на жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила по същото
административнонаказателно обвинение: Съдът след запознаване с
приложените по дело АУАН и НП намира, че макар издадени от компетентни
органи, притежаващи нужните правомощия, съгласно така представената
Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи,
като за актосъставителя следва да се има предвид и разпоредбата на чл.189,
ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, то при съставянето им са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до
опорочаване на административнонаказателното производство, както и
ограничавайки право на защита на жалбоподателя, предвид следното:
I.В нарушение разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН, не се установява
АУАН да е съставен предвидения от закона три месечен срок от откриване на
нарушителя.
3
В този смисъл следва да се посочи, че в случая се касае за нарушение,
установено с автоматично действащо техническо средство, поради което
същото нарушение - изразяващо се в управление на МПС със скорост, по-
висока от допустимата, следва да бъде счетено за установено именно на
датата на извършване, в случая – 04.08.2020г., доколкото не съществуват
последващи действия, извършвани от компетентен орган, за неговото
установяване.
На следващо място, доколкото съгласно приложената справка база
данни КАТ - лек автомобил „Нисан Примера“ с рег.№ „***“ е собственост на
самия жалбоподател и в случая няма данни последният да се е възползвал от
правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП да посочи друго лице – водач, то и
нарушителят по смисъла на чл.34, ал.1 от ЗАНН следва да бъде счетен за
установен към датата на нарушението, а именно – 04.08.2020г., като в случая
не съществува друга дата, която може да бъде свързана с началото на срока
по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Предвид горното видно е, че предвиденият в чл.34, ал.1 от ЗАНН три
месечен срок за съставяне на АУАН започва да тече на 04.08.2020г.,
съответно – изтича на 04.11.2020г.. Въпреки това. в случая АУАН е съставен
далеч след последната дата, а именно – на 15.02.2021г..
Ето защо се налага заключение, че в конкретния случай АУАН е
съставен без да са налице предпоставките за същото, а именно – след
предвидения в чл.34, ал.1 от ЗАНН. И доколкото именно с АУАН се поставя
началото на административнонаказателното производство, то
незаконосъобразно съставения АУАН опорочава същото производство.
Последното мотивира отмяна на обжалваното наказателно постановление
като незаконосъобразно.
II.Отделно от горното и на самостоятелно основание следва да се
посочи, че съдът не констатира надлежно връчена покана до жалбоподателя
П. да се яви за съставяне на АУАН. Установява се единствено проведен
телефонен разговор, като дори и относно същия няма данни да е предадена и
устна покана до жалбоподателя да се яви за съставяне на АУАН, а само е
събрана информация кога същият щял да се върне от „***“.
Също така безспорно е, че жалбоподателя П. не е присъствал и не е бил
представляван и при самото съставяне на АУАН с бланков №
4
909249/15.02.2021г..
Съставяне АУАН в отсъствието на жалбоподателя, в нарушение на
чл.40, ал.1 от ЗАНН съставлява съществено процесуално нарушение,
доколкото съгласно чл.44, ал.1 от ЗАНН – „Освен възраженията при
съставяне на акта в тридневен срок от подписването му нарушителят
може да направи и писмени възражения по него.“. Дори единствено от
прочита на последната разпоредба е видно, че предвидения в ЗАНН ред за
съставяне на АУАН предвижда два отделни процесуални момента, в които
лицето, срещу което е съставен АУАН, може да стори възражения и да
представи доказателства във връзка с последния – при самото съставяне на
акта – съгласно чл.42, т.8 от ЗАНН, както и в тридневен срок от подписването
му – съгласно чл.44, ал.1 от ЗАНН. Очевидно е още, че при съставяне на
АУАН в на нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят е лишен от
първата си възможност, а именно – тази по чл. 42, т.8 от ЗАНН.
Ето защо, предвид ясно разписания в чл.42, т.8 от ЗАНН и чл.44, ал.1 от
ЗАНН процесуален ред, съвсем произволно би се явило едно становище на
съда в смисъл – дали и само възможността по чл.44, ал.1 от ЗАНН се явява
„достатъчна“ за да не бъдат съществено нарушени правата на жалбоподателя
и други подобни. Нарушението на реда на чл.40, ал.1 от ЗАНН има формален
хакер и очевидно напълно спекулативно е едно предположение, че след като е
сторил възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, то жалбоподателят не би
направил други такива и ако присъстваше при съставяне на акта, че би
направил „същите“ възражения и т.н. - от която възможност в случая е бил
незаконосъобразно лишен.
Така описаното нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН
следва да се прецени като такова от категорията съществените процесуални
нарушения, доколкото жалбоподателят е лишен от правото му да присъства
при съставяне на АУАН и съответно – да даде обяснения и да направи
възражения както по реда на чл.42, т.8 от ЗАНН, а също и по чл.44, ал.1 от
ЗАНН, доколкото последният жалбоподател не се явява и редовно уведомен
за съставения срещу него АУАН.
Последното съществено процесуално нарушение мотивира, на
самостоятелно основание, отмяната на обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно.
5
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя биха могли да
бъдат присъдени извършените от него разноски в настоящото производство
за заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство от упълномощен от него адвокат. Въпреки горното, в
настоящия случай подобно искане от жалбоподателя липсва и доколкото
разноски не се претендират, то такива не могат да бъдат присъдени от съда.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-1030-002902 от 01.04.2021г., издадено от
М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на И.
А. П., ЕГН:**********, с адрес – ***, на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движението
по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 700 /седемстотин/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение на
чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6