Присъда по дело №1562/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 36
Дата: 4 октомври 2021 г. (в сила от 20 октомври 2021 г.)
Съдия: Михаела Атанасова Добрева
Дело: 20215300201562
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 36
гр. Пловдив, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на четвърти
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Михаела Ат. Добрева
СъдебниВеселина Танева Балджиева

заседатели:Милко Стоянов Милев
при участието на секретаря ВИОЛИНА ИВ. ШИВАЧЕВА
и прокурора Тодор Пенев Павлов (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Михаела Ат. Добрева Наказателно дело от
общ характер № 20215300201562 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С.. С. Г. - роден на *** г. в гр. П., б.,
български гражданин, със средно професионално образование, женен,
работещ като ***, живущ гр. П., ул. ***, неосъждан, ЕГН **********, за
ВИНОВЕН в това, че на 01.05.2021 г. в гр. Съединение, обл. Пловдив е
предложил подкуп – дар: пари на сума от 20 лева /състояща се от 1 банкнота
от 20 лева със сериен № ВД3768397/ на длъжностно лице: полицейски орган –
*** на длъжност *** *** степен в група „***“ в сектор „***“ към отдел „***“
при ОДМВР гр. Пловдив, за да не извърши действие по служба, а именно: да
не му състави акт за установяване на административно нарушение по ЗДвП,
съгласно задълженията му по чл. 189 ал.1 от ЗДвП и по чл.31 т.1 пр.1 от
ЗМВР, поради което и на основание чл. 373, ал. 2 от НПК вр. чл. 304а вр. чл.
304 ал. 1 от НК вр. чл. 58А, ал. 1 и ал.5 от НК му ОПРЕДЕЛЯ наказание в
размер на четири месеца и петнадесет дни ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
което при условията на чл.58а, ал.1 от НК НАМАЛЯВА с 1/3 (една трета) и
1
му НАЛАГА наказание в размер на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
определеното и наложено на подсъдимия С.. С. Г. наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА в размер на ТРИ МЕСЕЦА с изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизането на присъдата в сила.
ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК от така
наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца времето,
което подсъдимия С.. С. Г. е бил задържан по реда на ЗМВР на 01.05.2021 г.,
като един ден „задържане“ се зачита за един ден „лишаване от свобода“.
На основание чл. 307А НК ОТНЕМА в полза на Държавата
вещественото доказателство – 1 брой банкнота с номинал 20 български лева
със сериен № ВД3768397, на съхранение при Домакин на ОДМВР гр.
Пловдив, след влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА подсъдимия С.. С. Г. ДА ЗАПЛАТИ по сметка ОД на МВР
– Пловдив направените в хода на досъдебното производство разноски в
размер на 70,00 /седемдесет/ лева, за съдебно-техническа експертиза.
Присъдата подлежи на обжалване и/или протест в 15-дневен срок от
днес пред Апелативен съд-Пловдив.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


Пловдивската окръжна прокуратура е повдигнала обвинение, спрямо подсъдимия С..
С. Г. - роден на *** г. в гр. П., б., български гражданин, със средно професионално
образование, женен, работещ като ***, живущ в гр. П., неосъждан, ЕГН **********, за
престъпление по чл. 304а вр. с чл.304 ал.1 от НК, състоящо се в това, че на 01.05.2021 г. в
гр. Съединение, обл. П. е предложил подкуп – дар: пари на сума от 20 лева /състояща се от 1
банкнота от 20 лева със сериен № ВД3768397/ на длъжностно лице: полицейски орган – ***
на длъжност *** *** степен в група „***“ в сектор „***“ към отдел „***“ при ОДМВР гр.
П., за да не извърши действие по служба, а именно: да не му състави акт за установяване на
административно нарушение по ЗДвП, съгласно задълженията му по чл. 189 ал.1 от ЗДвП и
по чл.31 т.1 пр.1 от ЗМВР.
Представителят на прокуратурата поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, със
същата правна квалификация на извършеното и фактическата обстановка, описана в
обвинителния акт. Не възразява делото да премине по реда, поискан от подсъдимия –
съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК. По отношение реализиране
на наказателната отговорност предлага на подсъдимия да му бъде определено наказание
лишаване от свобода при условията на чл.54 вр. чл.58а ал.1 от НК при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, като след редуцирането по чл.58а ал.1 от НК да
му се наложи в минималния предвиден в НК размер три месеца лишаване от свобода, при
същите условия пледира да се наложи и кумулативното наказание глоба. Вещественото
доказателство – банкнота, представителят на Окръжна прокуратура Пловдив пледира да се
отнеме в полза на държавата на основание чл.307а от НК. Наложеното наказание лишаване
от свобода ОП пледира да не бъде изтърпявано реално, а да се отложи с изпитателен срок от
три години.
Подсъдимият признава вината си. Лично и чрез защитника си изразява съгласие да не
се провежда разпит на свидетелите и вещите лица, и при постановяване на присъдата
непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни
заключения от досъдебното производство, както и признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за
тези факти.
Съдът установи, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства и обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва изцяло
доказателствата събрани на досъдебното производство и самопризнанието на подсъдимия.
Защитата пледира за прилагане на чл.55 от НК и замяна на наказанието лишаване от
свобода с пробация, а глобата да се наложи в минимален размер.
СЪДЪТ, като анализира доказателствата по делото и изразеното от страните в
съдебното заседание, намира и приема за установено следното:
Подсъдимият е :
С.. С. Г. - роден на *** г. в гр. П., б., български гражданин, със средно
професионално образование, женен, работещ като ***, живущ в гр. П., неосъждан, ЕГН
**********.
Относно фактическата обстановка:
Подсъдимият Г. бил правоспособен водач на МПС (л.17 от ДП) от 1990г., като
1
впоследствие придобил категории А, В, СЕ, С, АМ, ТКТ и ВЕ. През времето 2017 г. – 2021
г. извършвал различни нарушения на Закона за движение по пътищата, констатирани с
актове, за които бил наказван с наказателни постановления, а за други деяния с глоби по
фишове.
На 01.05.2021 г. подсъдимият управлявал лек автомобил „Фиат стило“ с рег. № ***,
собственост на С. С. Г., в посока гр. П. – с. Кръстевич, където имал вила. След 21.00 ч.
минал през гр. Съединение с намерение да пазарува от там.
В същото време, съгласно Заповед на Директор ОД на МВР П. за провеждане на
специализирана полицейска операция на територията на РУ Труд при ОД на МВР гр. П., с
предмет проверка на водачите на МПС за употреба на алкохол, наркотични вещества,
правоспособност и други нарушения, в гр. Съединение бил разположен автопатрул в състав
свидетелите Р. П. (л.27 от ДП) и Р. С. (л.28 от ДП). Двамата били полицейски служители –
** в група „**“ в сектор „** при ОД на МВР гр. П.. В около 21.30 ч. със служебния им
автомобил „Мерцедес“ с рег. № ** тези двама свидетели се били разположили на
кръстовище между улиците „Александър Стамболийски“ и „Иван Вазов“. В това време
автомобилът, управляван от подсъдимия, ги наближил по ул. „Ал. Стамболийски“.
Свидетелят П. подал сигнал за спиране със „Стоп“-палка, което разпореждане било
изпълнено от подсъдимия. Полицаите му извършили проверка на документите, но като
нарушение било констатирано, че управлява МПС без да е поставил предпазния колан.
Свидетелят П. поканил Г. да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство,
но и го уведомил, че ще му бъде съставен акт за управлението на МПС без поставен
предпазен колан. Тогава подсъдимият казал, че е шофьор на ТИР камион, че се прибира
късно и че е изморен.
Считайки, че е уличен в извършване на административно нарушение, последиците от
което ще се отразят негативно върху професионалната му кариера, подсъдимият решил да
предположи подкуп на полицая, за да не извърши по-нататъшните действия, които му
налагала службата при констатиране на това нарушение, и му предложил „Дай да не пишем
акт, ще почерпя за здраве“. Свидетелят П. го уведомил, че пари не се дават нито за
заплащане на акт, нито за почерпка, за да не му се състави такъв, след което седнал на
шофьорското място в полицейския автомобил и започнал да приготвя документи за
съставяне на акт, като шофьорската му врата останала отворена.
В изпълнение на указанието Г. отишъл при полицейския автомобил, а свидетелят С.
извършил тестване за наличие на алкохол, като пробата била отрицателна. След това
подсъдимият се доближил до отворената врата на свидетеля П., който бил започнал да пише
акта (приложен в копие на л.19 от ДП) и му казал: „Искам да почерпя за здраве, защото са
празници!“ Свидетелят П. още веднъж му повторил да не говори за пари и за почерпки,
защото така или иначе акт ще му бъде съставен. Въпреки това подсъдимият извадил
банкнота от 20 лева, навел се и я поставил между седалката и прага на автомобила с думите:
„Ето тук оставих да се почерпите“. При това свидетелят П. слязъл от автомобила, затворил
вратата му и се обадил в дежурната част, откъдето изпратили разследващ полицай.
Бил извършен оглед на местопроизшествие (л.20-21 от ДП) при който била иззета
банкнотата с номинал 20 лева и № ВД 3768397.
Била назначена и изготвена, а в съдебното производство прочетена по реда на чл.283
от НПК и приета без възражения от страните съдебно-техническата експертиза (л.33 от ДП)
от заключението на която се установява, че банкнотата е истински паричен знак.
2
Тази фактическа обстановка, съдът прие за установена при условията на чл.373 ал.3
от НПК, тъй като не установи процесуални нарушения при спазването на условията и по
реда, предвидени в НПК за извършването на разпити на свидетелите и протоколирането им
и протоколирането на процесуално-следствените действия в досъдебното производство и
като счете, че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства – показанията на свидетелите Р. П. и Р. С.,
писмените и веществените доказателства и доказателствени средства и експертното
заключение, съдът прие, че не е необходимо да събира други доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Доказателствата бяха прочетени и
присъединени по реда на чл.283 от НПК по делото.
Обясненията на подсъдимия съдът прие, че освен защитна функция в случая има и
доказателствена стойност – те се подкрепят от останалия доказателствен материал.
Съдът възприема показанията на двамата свидетели, разпитани в досъдебното
производство, като непротиворечиви и подкрепени от данните от протокола за оглед и
албума към него, както и от обясненията на подсъдимия, които доказват обективната страна
на престъпление по чл.304а вр. чл. 304 ал.1 от НК – фактът на даване на посочената
банкнота на полицейските служители свидетелите, чието длъжностно качество по смисъла
на чл.304а от НК се установява от приложените по досъдебното производство копия от
заповеди длъжностни характеристики и документи, удостоверяващи правомощия по ЗДвП.
Техническата експертиза съдът възприема като компетентно изготвена, пълна и
обоснована, от експерт с необходимата квалификация и професионален опит.
От субективна страна съдът установи, че деянието е извършено при пряк умисъл,
което се установява от показанията на свидетелите Р. П. и Р. С. и обясненията на
подсъдимия и според които подсъдимият целенасочено е дал описаната по-горе банкнота, с
цел да не му бъде съставен АУАН, заявявайки това неколкократно устно с репликите: „Дай
да не пишем акт, ще почерпя за здраве“; „Искам да почерпя за здраве, защото са празници!“
и „Ето тук оставих да се почерпите“.
Подсъдимият признава изложените в обвинителния акт обстоятелства, а в дадените в
досъдебното производство обяснения на 12.07.2021г., присъединени към доказателствения
материал по реда на чл.283 от НПК е обяснил, че се е притеснил, че тъй като работи като
***, като му направят акт, ще му отнемат контролни точки и след молба за компромис и
предложение за почерпка, дал на полицаите банкнота от 20лв., за да не му пишат акт.
Следователно, оставянето на парите на пода на полицейския автомобил между прага и
шофьорската седалка е направено от подсъдимия със съзнанието, че извършва
престъпление.
Въз основа на тази фактическа обстановка, СЪДЪТ намира за установено по
несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият С.. С. Г. е осъществил от обективна и
субективна страна съставомерните белези на престъпление по чл. 304а вр. чл. 304 ал.1 от
НК, като на 01.05.2021 г. в гр. Съединение, обл. П. е предложил подкуп – дар: пари на сума
от 20 лева /състояща се от 1 банкнота от 20 лева със сериен № ВД3768397/ на длъжностно
лице: полицейски орган – *** на длъжност *** *** степен в група „***“ в сектор „***“ към
отдел „***“ при ОДМВР гр. П., за да не извърши действие по служба, а именно: да не му
състави акт за установяване на административно нарушение по ЗДвП, съгласно
задълженията му по чл. 189 ал.1 от ЗДвП и по чл.31 т.1 пр.1 от ЗМВР.
Видно от справката за съдимост подсъдимият С.. С. Г. до момента е неосъждан.
3
Относно вида и размера на наказанието:
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, следва да бъдат взети
предвид чистото съдебно минало, семейна и трудова ангажираност, осъзнатата грешка и
изразеното съжаление.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прие настойчивостта си към
полицейските служители да пренебрегнат задълженията си. Други отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът не установи.
Горното изключва възможността да се приеме, че има наличие на многобройни
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства по смисъла на чл.55 от НК, както
претендира защитата пледирайки налагане на наказание пробация.
С оглед индивидуализиращите отговорността му обстоятелства Съдът определи
наказанията при условията на чл.54 от НК, като съгласно чл.373 ал.2 от НПК вр. чл.58а ал.1
от НК, наказанията на подсъдимия за престъплението по чл. 304а, вр. с чл. 304, ал. 1 от НК
съдът определи на: лишаване от свобода за срок от четири месеца и половина (4 месеца и 15
дена), като след редуциране по чл.58а от НК се наложи за наказанието лишаване от свобода
за срок от три месеца, а глобата се определи в размер на 500лв.
Изтърпяването на наказанието лишаване от свобода съдът намери, че с оглед
въздействието и превъзпитанието на извършителя, както и предвид наличието на
предпоставките на чл.66 ал.1 от НК не следва да бъде реално, поради което го отложи за
срок от три години.
Съдът намира, че наказанията в този вид и размер ще имат възпиращ и поправителен
ефект върху извършителя и възпиращ и възпитателен спрямо обществото.
Подсъдимият е бил задържан по ЗМВР за срок от 24 часа, които се приспаднаха от
наложеното наказание лишаване от свобода.
Вещественото доказателство – 1 брой банкнота с номинал 20 български лева със
сериен № ВД3768397, съдът разпореди да се отнемат в полза на държавата на основание
чл.307а от НК.
Направените разноски в хода на досъдебното производство се възложиха в тежест на
осъденото лице.
Предвид условния характер на наказанието на основание чл.309 ал.4 вр. ал.1 от НПК
се отмени мярката за неотклонение подписка.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
4
Съобщи за изтекли лични данни