Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Сливен, 08.08.2019 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на осми август, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                        Мл.с.: С. АЛЕКСИЕВА

                                    

При секретаря Ивайла Куманова, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 363 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба подадена от адв. Ч., като пълномощник на Б.А.С.,***,  против решение № 134/24.04.2019 г. по гр.д. № 2023/2019 г. по описа на РС Нова Загора, в частта, с която на основание чл.150 от СК е изменена издръжката, която жалбоподателят дължи на двете си малолетни деца П.Б.С. и З.Б.С. от първоначално определения размер по 150 лв. за всяко от децата на 200 лв. за всяко от тях. С обжалваното решение въззивникът е осъден да заплати на С.Д.А. сумата от 92,75 лв. разноски по делото и 144.00 лв. разноски в полза на РС Нова Загора. В жалбата се посочва, че решението на съда е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на закона и при липса на мотиви. По делото били събрани данни, от които се установявало, че родителите на ищцата са осигурявали отоплението на жилището, в което живеят децата, че за тях има осигурен обществен транспорт за откарване до училище че ищцата разполага със собствен автомобил, всичко това водило до извода, че ищцата разполага с високи доходи и не зависи от трети лица. От друга страна,жалбоподателят бил с влошено финансово състояние, тъй като спрямо него има образувано изпълнително производство и не разполагал с имущество на значителна стойност, с което да се разпореди, за да осигури издръжка на децата. Първоинстанционният съд не бил преценил, че ако 540 лв. се извършват плащанията за увеличени размер на дължимата издръжка, за жалбоподателя щели да останат на разположение само 140 лв. С такава сума жалбоподателят не можел да се издържа. Освен това, съдът не бил посочил защо приема, че издръжката за двете деца следва да е една и съща. Моли се първоинстанционното решение да бъде изменено като се определи издръжка за детето П. в размер на 180 лв. месечно, а за детето З. 160 лв. месечно. Претендират се деловодни разноски. Страната няма направени доказателствени искания.

         В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. М. М., пълномощник на С.Д.А., ЕГН ********** *** като майка и законен представител на малолетнитеП. Б.С., ЕГН ********** и З.Б.С., ЕГН **********, с който жалбата е оспорена като неоснователна. В отговора се посочва, че за да се уважи иска по чл. 150 от СК е необходимо да се установи изменение на обстоятелствата, което в случая е налице, тъй като децата са порастнали и са се увеличили техните потребности. Въззивникът по никакъв начин не се грижел за децата, дори не се срещал с тях и не давал никакви допълнителни средства за издръжката им, освен определените от съда. Посочва се, че жалбоподателят получава чист доход месечно над 1000 лв. Няма никакви други задължения за издръжка и неговата собствена издръжка, както и заплащането на дължими парични кредити не могат да бъдат с приоритет пред задоволяване нуждите на двете му малолетни деца. Моли се да се потвърди обжалваното решение. Не се претендират деловодни разноски. Страната не е направила доказателствени искания.

         В с.з. въззивникът, редовно призован не се явява и не се представлява. В писмено становище процесуалният му представител адв. Ч. заявява, че поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена.

         Въззиваемата, редовно призована в с.з. не се явява и не се представлява. Процесуалният и представител адв.М. в писмено становище заявява, че оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания отговор по нея и моли да се потвърди първоинстанционното решение .

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.     

Обжалваното решение е било съобщено на жалбоподателя на 20.05.2019 г. , а въззивната жалба е била депозирана на 30.05.2019 г. в рамките на законоустановения срок.

Като взе предвид изложената по – горе фактическа обстановка , както и тази изложена подробно от РС – Нова Загора , съдът направи следните правни изводи :

Депозираната въззивна жалба е процесуално допустима като подадена от заинтересовано лице в рамките на законоустановения срок , разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

По делото са били предявени искове с правно основание чл. 150 от СК, съгласно който при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. Касае се за две малолетни деца П. и З., които към момента са на 10 години и на 7 години и за които преди повече от три години е било постановено съдебно решение, с което жалбоподателят е бил осъден да им заплаща месечна издръжка в размер на по 150 лв. за всяка от тях. Безспорно е, че за изминалите три години, децата са пораснали и от възрастовата група - деца в детска градина са във възрастовата група на учениците, няма спор, че техните нужди от издръжка са нараснали.   По делото не се спори, че изцяло отглеждането, възпитанието и ежедневните грижи за децата са поети от тяхната майка С.А. и че баща им, ответник по иска Б.С. заплаща единствено определената му издръжка от 150лв. за всяко от децата, като нито им закупува допълнително необходими вещи, нито им заплаща такси, свързани с обучението им, нито лично полага грижи за тях. Доказано е по делото, че майката С.А. получава месечен доход в размер на 700 лв., а бащата въззивникът С. – месечен доход, малко над 1000 лв. Месечният доход на майката е чувствително по-нисък от този на бащата. Има данни по делото, че при отглеждането на децата, майката е подпомагана от своите родители, които макар, че не са задължени, осигуряват отоплението на ползваното от тях жилище и предоставят автомобил на майката, с чиято помощ тя да се грижи за тях. Има данни и за това, че бащата има няколко заема /за които няма данни да са били в полза на семейството/, които той следва да погасява. Не отговаря на истината твърдението на жалбоподателя, че той разполага с чист доход от 540 лв. месечно, от който ако се заплаща на децата издръжка в общ размер на 200 лв., за бащата ще остават средства за препитание в размер на 140 лв. Всъщност, след заплащането на издръжка на децата в размер на 200 лв. за всяко, бащата ще разполага с над 600 лв. месечно за своите нужди. Съдът намира, че бащата е в състояние да заплаща издръжка в размер на 200 лв. за всяко от децата, без това съществено да го затрудни. Той е млад, без здравословни проблеми, без задължения за издръжки към други лица и следва да е в състояние да осигури своята и на децата си издръжка. Посоченият от него размер от 180лв. за детето П. и 160 лв. за детето З. е само с 60 лв. разлика от определеното от първоинстанционния съд. Съдът намира, че не следва да се определя за двете деца различен размер на издръжка, тъй като децата са в близка възрастова група и имат сходни потребности.

         Тъй като правните изводи нанастоящото инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да се потвърди.

         С оглед изхода на делото разноски следва да се присъдят на въззиваемата страна. Такива са доказани в размер на 300.00 лева адвокатско възнаграждение. 

         Предвид гореизложеното, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 134/24.04.2019 г. по гр.д. № 2023/2019г. по описа на РС Нова Загора, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         ОСЪЖДА Б.А.С.,*** да заплати на С.Д.А., ЕГН ********** *** като майка и законен представител на малолетните П.Б.С., ЕГН ********** и З.Б.С., ЕГН ********** деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 300.00 ( триста) лева адвокатско възнаграждение.

 

         Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                    2.