№ 360
гр. Сливен , 01.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
Секретар:Галина Е. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20202230201037 по описа за 2020 година
Производството е образувано по повод жалба от М. К. К. с ЕГН ********** от гр.
София, против НП № 19-0804-003823 от 22.01.2020 год., издадено от Началник Сектор „ПП“
към ОД на МВР – Сливен, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 2000,00 лева на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461,
т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от
процесуален представител, който поддържа жалбата, моли издаденото НП да бъде отменено
и претендира направените разноски.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява в
с.з.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и
по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
На 11.12.2019 год. бил съставен АУАН, с фабр. № 341636 против жалбоподателя за
това, че на 07.12.2019 год. около 09,44 часа в гр. Сливен, по бул. „Цар Симеон” в посока гр.
Ямбол управлява лек автомобил марка „Рено Канго” с рег. № СН **** АТ, лична
собственост, като при извършената проверка с РСОД било установено, че не притежава
валидна застраховка „Гражданска отговорност” към часа и датата на проверката. В акта
било посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Актът бил връчен
лично на жалбоподателя на 11.12.2019 год. (л. 4 от делото).
1
Въз основа на акта било издадено процесното НП № 19-0804-003823 от 22.01.2020
год., издадено от Началник Сектор „ПП” към ОД на МВР – Сливен, с което на
жалбоподателя било наложено административно наказание „Имуществена санкция” в
размер на 2000,00 лева на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ за нарушение
на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. В обстоятелствената част на НП било отразено, че при
извършена допълнителна проверка се установило, че МПС е собственост на „Микар - 1”
ЕООД, чийто едноличен собственик е М.К.. В обстоятелствената част на НП било посочено
още, че нарушението се изразява в това, че едноличен търговец или юридическо лице, което
притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р.България и не е спряно от
движение, не е сключило договор за застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите. НП било връчено лично на жалбоподателя на 31.07.2020 год. (л. 5 от
делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по
делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен
интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.
Тъй като съдът констатира нарушения на процесуалните правила и то от категорията
на съществените, които са основание за отмяна на НП, няма да се спира на това дали е
доказано извършването на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение или не.
Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано
нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го
потвърждават. В НП следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби, които са
били нарушени, т.е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна
норма, съдържаща състав на административно нарушение. Следва съгласно разпоредбата на
чл. 57, ал. 1, т. 6 и 7 от ЗАНН да бъдат посочени точно законните разпоредби, които са били
нарушени и основанието за налагане на административното наказание по вид и размер.
В конкретния случай съдът констатира, че е налице несъответствие между
фактическата обстановка описана в издаденото НП и основанието за налагане на
административното наказание. В обстоятелствената част на НП е посочено, че
управляваният лек автомобил „Рено Канго” е собственост на фирма „Микар - 1” ЕООД. В
НП изрично е отразено, че нарушението на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ се изразява в това, че
едноличен търговец или юридическо лице, което притежава МПС, което е регистрирано на
територията на Р.България и не е спряно от движение не е сключило договор за застраховка
гражданска отговорност на автомобилистите. За това нарушение е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2000,00 лева на основание
чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ. В разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ
законодателят е предвидил на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си
да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност” да се наказва с
„Имуществена санкция” от 2000,00 лева – за юридическо лице или едноличен търговец. В
настоящия случай това административно наказание не е наложено дружеството „Микар - 1”
2
ЕООД, а на физическото лице М.К.. Поради което съдът намира, че е налице противоречие
между описаното нарушение и основанието за налагане на административното наказание.
От една страна е посочено, че нарушението е извършено от едноличен търговец или
юридическо лице и като основание е посочена разпоредбата, касаеща налагането на
административно наказание „Имуществена санкция” на юридическо лице или едноличен
търговец, а от друга административното наказание „Имуществена санкция” е наложено на
физическото лице.
Освен това съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, в предвидените в
съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския
съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена
санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на
тяхната дейност. Следователно от една страна на физическите лица може да се налага
административно наказание „Глоба”, а не „Имуществена санкция”, а от друга в чл. 638, ал.
1, т. 2 от КЗ не е предвидено налагането на административно наказание „Глоба” на
физическо лице.
Посочените противоречия между описаното в обстоятелствената част нарушение и
основанието за налагане на административното наказание, водят до незаконосъобразност на
издаденото НП, тъй като се нарушава правото на жалбоподателя да знае основанието за
наложеното му наказание и да организира спрямо това адекватно своята защита.
Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото на защита на
привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва
и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за
да може да организира защитата си в пълен обем. Административнонаказващият орган
следвало да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително е чл. 57, ал. 1, т. 6
и 7 от ЗАНН, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на
наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това процесуално
основание, без да се разглежда спорът по същество.
В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния представител
на жалбоподателя за присъждане на разноските във вид на адвокатско възнаграждение и
същите следва да се възложат в тежест на въззиваемата страна. Съгласно разпоредбата на
чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане
на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по -
малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В чл.
36, ал. 2 от ЗА е посочено, че размерът на възнаграждението се определя в договор между
адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, както и че този размер трябва да
бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по - нисък от предвидения в наредбата на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
3
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В разпоредбата на чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредбата е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие
по дела с определен интерес от 1 000,00 до 5 000,00 лева възнаграждението е в размер на
300,00 лева + 7 % за горницата над 1 000,00 лева, което в настоящия случай, тъй като се
обжалва наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000,00
лева, то минималния размер на адвокатското възнаграждение е 370,00 лева. В настоящия
случай се претендират разноски в размер на 300,00 лева, поради което съдът намира, че
възражението на въззиваемата страна срещу размера на разноските, посочено в
придружителното писмо, е неоснователно. Ето защо съдът следва да присъди разноските в
пълен размер от 300,00 лева, съгласно представения по делото Договор за правна защита и
съдействие от 25.09.2020 год. (л. 23 от делото).
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0804-003823 от 22.01.2020 год.,
издадено от Началник Сектор „ПП“ към ОД на МВР – Сливен, с което на М. К. К. с ЕГН
********** от гр. София, е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в
размер на 2000,00 лева на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ за нарушение
на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Сливен да заплати в полза на М. К. К. с
ЕГН ********** от гр. София разноски в размер на 300,00 (триста) лева, представляващи
платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4