Р
Е Ш Е
Н И Е
№248 25.10.2016 год.
град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, VІІ
състав, в публично съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:МИХАИЛ РУСЕВ
при секретар З.Д. и с участието на прокурора Румен Арабаджиков като
разгледа докладваното от съдия М. РУСЕВ административно
дело №190 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по искова молба на М.Г.Б., с която е
предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията” – гр. София, за обезщетения за претърпени
неимуществени вреди, представляващи претърпени болки и неудобства по време на
престоя му в Затвора Стара Загора в периода 14.01.2016 год. – 14.04.2016 год. в
резултат на незаконосъобразна административна дейност на служители на Затвора
Стара Загора, изразяващи се в неосигуряване на добри битови условия – наличие
на непрекъсната влага в килията, вследствие на което стените и тавана са
плесенясали, липса на парно, както и невъзможност вратата на тоалетната да се
затваря, вследствие на което непрекъснато се носи смрад на урина и фекалии.
Претърпените вреди оценява на 20 000.00 /двадесет хиляди лева/.
Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията” – гр. София, чрез процесуалния си представител по делото, в
съдебно заседание и в представените писмен отговор и становище, оспорва
предявеният иск. Излага съображения, че в процесния период, лицето е било
настанено в килия №14, която е в ремонтирания корпус на Затвора и условията на
изтърпяване на наказанието съответстват на законовите изисквания. Килията е с
площ от 32 кв.м., от които 30.00 кв.м. спално помещение и 2.00 кв.м. санитарен
възел. Направено е искане за отхвърляне на исковата претенция като недоказана и
неоснователна и присъждане на разноски по делото, за процесуално
представителство от юрисконсулта.
Окръжна
прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание
чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано
заключение за неоснователност и недоказаност на предявените искове.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и
становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
Ищецът М.Б. е постъпил в Затвора Стара Загора на 25.05.2015 год. за
изтърпяване на наказанието лишаван от свобода в размер на една година и шест
месеца. В претендираният период, ищецът е бил настанен в килия №14 на Затвора
Стара Загора, намираща се в изцяло ремонтираният ІІІ В коридор на Корпуса на
Затвора Стара Загора. Килията е с площ от 32 кв.м. /размери 5.00 х 6.50 м. и
височина 2.70 м./, от които 30.00 кв.м. спално помещение и 2.00 кв.м. санитарен
възел. В този период, в помещението са били настанени между 6 и 8 лишени от
свобода и е със стандартно оборудване – легла, шкафове, маси и столове.
Вентилацията е естествена, като прозорците на спалното помещение са два
двукрили с размери 0.9 м. х 1.2 м., а санитарния възел има един прозорец със
същия размер. Отоплението на килията е част от общата сградна отоплителна
инсталация, захранваща се с топла вода от абонатна станция по утвърден график
от Началника на Затвора Стара Загора, съобразно климатичните условия.
По допустимостта на исковете:
Исковете за присъждане на обезщетения са предявени от лице което твърди,
че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия
на длъжностни лица на държавата /служители на Затвора Стара Загора /, срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към министъра на
правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контролът върху дейността на
местата за лишаване от свобода, с териториални служби в т.ч. и арести, съгласно
разпоредбата на чл.12 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража /ЗИНЗС/ – т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу
пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл. 205 от АПК във вр. с чл.1,
ал.2 от ЗОДОВ и разрешението, дадено в ТР №3 от 22.04.2004г. по тълк. гр. д. №
3/ 2004г. на ОСГК на ВКС. Твърдените като незаконосъобразни бездействия на
служители на Затвора гр. Стара Загора представляват административна дейност,
доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни лица специализирана дейност
по изпълнение на наложените наказания „лишаване от свобода” не се ограничава с
прилагане на законово предвидените ограничения във връзка с изпълнението им, а
обхваща и дейността по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата от осъдените
лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и
статут. Ето защо съдът приема че предявените исковете с правно основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди,
настъпването на които се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни
бездействия при или по повод изпълнение на служебни задължения при
осъществяване на административна дейност, подлежат на разглеждане в
производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ и с
оглед твърдяното от ищеца място на увреждане /Затвора Стара Загора/, делото е
подсъдно на Старозагорския административен съд.
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът намира,
че предявените искове срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр.
София се явяват неоснователни, по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на
граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при
наличието на няколко законови предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата; 2.
Незаконосъобразният административен акт, респ. действието или бездействието да
е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна
вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице
кумулативно - липсата на който и да е от тях, възпрепятства възможността да се
реализира отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като
доказателствената тежест за установяването на вредите се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетение за понесените вреди.
В конкретния случай с
обективно съединените искове се претендират обезщетения за претърпени
неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия на длъжностни
лица от администрацията на Затвора гр. Стара Загора. За квалифицирането на едно
бездействие като незаконосъобразно такова е
необходимо да бъде установено неизпълнение
на задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на
длъжностно лице от администрацията, като е необходимо да съществува нормативно
установено задължение за изпълнение на това действие. Съгласно обстоятелствената
част и петитума на подадената от М.Б. искова молба, исковите претенции за незаконосъобразни
бездействия на затворническата администрация, се изразяват в не осигуряване
на нормални санитарно-битови условия при престоя му, в нарушение на чл.43, ал.4
от ЗИНЗС.
Съгласно чл. 43, ал.3 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ за един
лишен от свобода, не може да бъде по-малка от 4 кв.м. Съгласно §13 от ПЗР на ЗИНЗС тази разпоредба влиза в сила от
01.01.2019 год. В чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС е регламентирано, че на лишените от
свобода, се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения. Съгласно обаче § 6 от ПЗР на ППЗИНЗС, тази
норма влиза в сила три години след приемането на програмата по §11 от ПЗР на
ЗИНЗС от Министерския съвет за подобряване на условията в местата за лишаване
от свобода. Наличието на отлагателен срок за влизане в сила на посочените
разпоредби, нормативно въведените изисквания за минимална жилищна площ за един задържан
и за санитарно помещение и течаща вода в спалното помещение, предполага, че
същите не са задължителни към периода на исковата претенция, нито към
настоящият момент. Ето защо не е налице нормативно регламентирано задължение за
администрацията на местата за лишаване от свобода за осигуряване на минимална
жилищна площ от 4 кв.м., санитарен възел и постоянно течаща вода в килиите,
където са настанени лишените от свобода, неизпълнението на което задължение да представлява
незаконосъобразно бездействие, т.е. незаконосъобразна административна дейност.
От друга страна, в съответствие с разпоредбата на
чл.31, ал.5 от Конституцията на Република България, на лишените от свобода се създават
условия за осъществяване на основните им права, които не са ограничени от
действието на присъдата. Изпълнението на всяко едно наказание е насочено към
постигането на целите на закона, като са въведени изисквания за осигуряване на условия за
поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на
правата и достойнството им. За тази цел законодателят е предвидил, забрана за
умишлено поставяне на лишените от свобода в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или
бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето.
Помещението в което е бил настанен
Б., по време на престоя си в Затвора Стара Загора е с квадратура от 32.00
кв.м., като в исковият период са били настанявани между 6 и 8 лишени от
свобода. Същото се доказва и с представената справка от ответника, част от
приложеният отговор на исковата молба и приета като писмено доказателство по
делото. От друга страна от показанията на св. Т. се установява, че в този
период, условията в килията са били добри, имало е отопление, като в тази килия
са били настанени в началото на годината /2016 год./. По време на престоя не е
чул от Б. да се оплаква от условията, нито от каквото и да е било. Ето защо, съдът
приема, че на ищеца му е било осигурена изискуемата по закона жилищна площ от
минимум 4 кв.м., налице са били нормални санитарно-битови условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, които са гарантирало едно
нормално съществуване на лишените от свобода, без да се лишени от светлина,
въздух, свободна площ. Наличието на два отваряеми прозореца с обща площ 2.16
кв.м., осигуряват в достатъчна степен естествена светлина на настанените в тази
килия лица, както и приток на свеж въздух по естествен път. Безспорно е от
друга страна, че възприятието за достатъчност на осветеност и приток на свеж
въздух е субективно възприятие и зависи от физиологическото състояние на всеки
един човек. Няма данни по делото, ищецът да страда от болести, които да
изискват по голямо количество свеж приток на въздух или развита фобия от липса
на достатъчно светлина или въздух. Всичко това, води до извода, че на Б. не е
било необходимо осигуряването на специфични по-добри условия, от нормално
осигурените за всяко едно лице, лишено от свобода.
Достатъчен е и наличния прозорец в санитарното помещение,
както за естествената му осветеност, така и за свеж въздух. Твърдението за лоши
битови условия в претендирания период, остава недоказано от страна на ищецът,
поради липсата на активно поведение от негова страна. Същият е редовно призован
за откритото съдебно заседание на 04.10.2016 год., но не се яви. Неявяването и
извършването на каквито и да е било процесуални действия от негова страна,
водят до недоказаност на исковата претенция.
Наличието на санитарен възел с течаща вода в самото
помещение, създава удобство за лишеният от свобода. Това обстоятелство –
наличието на санитарен възел в помещението, води до извода за липсата на жестоко,
безчовечно или унижаващо отношение по смисъла на чл.3 от ЕКПЧОС. Факта, че ищецът
е имал достъп до общия санитарен възел с течаща вода постоянно, сочи че на Б. е
била осигурена възможност да удовлетворява естествените си физиологични нужди в
хигиенна и здравословна среда.
Претендираните неимуществените вреди – негативни
психически изживявания, дискомфорт при престоя или здравословни последици от
лошите условия не са доказани в хода на съдебното производство. Нямаме също
така и доказателства, условията да са провокирали каквото и да е било
медицинско заболяване у ищеца и същият да е потърсил медицинска помощ. Същото
следва да бъде отчетено при определянето на размера на претендираното
обезщетение.
С оглед на гореизложеното съдът приема че условията,
при които е бил постановен ищецът Б. в затвора Стара Загора, не надхвърлят
минималния предел над който може да се определи, че те са нечовешки или
несъвместими с неговото достойнство. Макар и начинът на изпълнение на наложеното
наказание лишаване от свобода да не надхвърля неизбежното страдание, свързано с
ограниченията, които понася осъденото
лице. Ето защо исковата претенция в
частта й за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от наличието на мухъл
по стените, липса на парно, както и невъзможност за затваряне на вратата на
тоалетната, се явява недоказана и като такава неоснователна.
Ето защо в конкретния случай, от
събраните в хода на съдебното производство доказателства, следва да се направи
извод, че за посочения в исковата молба период от време М.Б. не е бил поставен
в положение да търпи негативни и унизителни изживявания, които биха могли да се
квалифицират като унижаване на човешкото му достойнство и изтезание по смисъла
на чл. 3 от
ЕКПЧОС. При това положение настоящият състав приема, че исковата
претенция е недоказана по основание.
Длъжностните лица от затвора
по време на исковия
период извършват правно регламентирана дейност, уредена в ЗИНЗС, като при осъществяването
й са длъжни да спазват изискванията на този закон. Съгласно чл.3, ал.1
от ЗИНЗС осъдените, не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или
нечовешко отношение, вкл. да бъдат поставяни в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, унизително отношение, което уронва
човешкото им достойнство, принуждава ги да вършат или да приемат действия
против волята си, пораждащи чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Този текст отразява принципно положение, свързано принципа на законност и
правов ред в Република България, и като всеки принцип е установен с норма,
която има материално-правен характер и нарушението й дава отражение в личната
или имуществената сфера на гражданите.
Ответникът
е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед
изхода на делото и отхвърлянето на исковата претенция, съдът намира същото за
основателно. По смисъла на чл.143, ал.4 от АПК във вр. с чл.78, ал.8 във вр. с
ал.3 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК жалбоподателя дължи заплащане на
юрисконсултско възнаграждение на ГД”Изпълнение на наказанията” - гр. София в
размер на 1 130.00 лв. съгласно чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1/2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл. 36, ал.2 от Закона за
адвокатурата. В тази насока вж. и ТР №3/13.05.2010 год. по т.д. №5/2009 год. на
ОС на колегиите на ВАС.
Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Г.Б. иск с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 20 000.00 /двадесет хиляди/ лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА М.Г.Б.,
ЕГН ********** с постоянен адрес *** от да заплати на ГД”ИН” – гр. София сумата от 1 130.00
/хиляда сто и тридесет/ лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: