№ 717
гр. София, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20211000503583 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 263681/07.06.2021 г., постановено по гр.д. № 1555/2017 г.,
Софийски градски съд, І-3 състав, поправено с Решение № 260019 от
04.01.2022 г. е осъдил Министерство на отбраната на Република България и
Община Харманли солидарно да заплатят на Д. В. Я. и Г. К. Я. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. по 7 500 лв. за всеки
ищец и за претърпени имуществени-66 833 лв., ведно със законната лихва
върху присъдените суми, считано от датата на увреждането-06.02.2012 г. до
окончателното изплащане, както и разноски по делото в размер на 3 301 лв. С
решението исковете са отхвърлени като неоснователни и недоказани за
разликата до 20 000 лв. за неимуществени вреди и до 101 236 лв. за
имуществените вреди. Ответниците са осъдени да заплатят на адвокат Д.
адвокатско възнаграждение в размер на 3 582 лв., а в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на СГС държавна такса в размер на 3 273,32 лв.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба на ответника
Министерство на отбраната. Твърди противоречивост и неправилност на
извода на първоинстанционния съд, че въпреки че в полза на МО няма
1
учредено вещно право на ползване върху язовира, поддръжката в техническа
изправност на цялото съоръжение е била негово задължение в качеството му
на собственик или ползвател, в смисъла на държавно ведомство, на което
имотът е предоставен за управление и ползване. Твърди, че мотивите на съда,
в които се приема, че на МО е предоставен за управление язовир са
неправилни и не кореспондират със събраните по делото доказателства.
Твърди, че с приемането на ЗМСМА язовирът е придобил статут на публична
общинска собственост и като така по отношение на него е налице забрана за
придобиване на собствеността по давност.
Моли съда да отмени като неправилно решението в осъдителната му
част спрямо ответника и да му присъди направените във въззивното
производство разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в
размер определен по реда на ЗПП.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите-ищци и чрез своя
процесуален представител депозират отговор. Считат, че въззивната жалба е
допустима, но неоснователна, поради което я оспорват изцяло. Твърдят, че в
хода на първионстанционното производство по категоричен начин е доказано,
че част от процесния язовир попада в имот публична държавна собственост,
предоставена за ползване на ответника МО, както и че процесният язовир се
ползва за целите на отбраната от този ответник.
Моли съда да остави въззивната жалба без уважение. Претендират се
съдебни разноски на основание чл.38, ал.2 от ЗА.
Въззиваемата страна-ответник Община Харманли не депозира отговор.
Страните, редовно призовани не изпращат представител в насроченото
открито съдебно заседание, не изразяват становище в хода по същество.
Въззиваемите-ищци излагат становище по съществото на спора в
писмена молба, представят списък на разноските.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по
реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и
на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Софийски градски съд е бил сезиран с активно и пасивно субективно
съединени искове с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД,
обективно, кумулативно съединени с акцесорен иск с правно основание чл.86,
2
ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху присъдените главници за имуществени и неимуществени вреди.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният
съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:
Между страните не се спори, че на 06.02.2012 г. в село Бисер, община
Харманли, област Хасково, поради скъсване на язовирната стена на язовир
„Иваново“ е наводнено землището на с. Иваново.
От приетото и неоспорено от страните заключение на СТЕ се
установява, че причината за самото разрушаване на стената е настъпилото
трайно и масивно преливане на значителни водни количества през нейната
корона. Причина за допуснатото преливане през короната на стената, е било
състоянието на преливника на язовира, който в действителност не е
притежавал пропускателната способност посочена в данните за язовира-82
м3/сек. При пълен и замръзнал язовир с интензивен поток в него и при
отсъствие на изправен основен изпускател, т.е. на техническа възможност за
контрол на обема на водните количества в язовира, запасът от нивото на
преливника до короната на стената, който е бил от порядъка на 2 м,
сравнително бързо е изчерпан и е започнало преливане през короната.
Неподдържания преливник /намалената му пропускателна способност/ и
дебелата ледена покривка на язовира, довело до интензивен ледоход и
последващо очевидно блокиране на преливника, са решаващите фактори,
предизвикали рязкото повишаване на водното ниво във водохранилището,
преливането над короната на стената и нейното скъсване. При наличието на
всички гореописани фактори, не е била спазена стандартната оперативна
процедура за непрекъснато наблюдение на състоянието на нивото на язовира
и създаването на готовност, в отделни моменти при необходимост с
определени неотложни превантивни пред аварийни технически дейности, да
бъде елиминиран вредния ефект от ледохода и да се осигурява ритмично
изтичането на необходимите водни количества през преливника, за да не се
допусне преливането през короната на язовирната стена. Установява се, че
техническото състояние на конструкцията на язовирната стена към момента
на настъпване на разрушаването й, е било със сериозни недостатъци:
сериозно пропадане в централната област на въздушния откос във вид на яма
с ширина 2 м и дълбочина 1 м, видимо понижение на короната на стената в
3
средната част и по-малки локални пропадания на въздушния откос в близост
до двата бряга, основният изпускател на стената е бил в трайно неизправно
състояние. Заключението на вещото лице е, че след скъсването на язовирната
стена в рамките на наличното време, в което водната маса е достигнала
населеното място, наводнението на с. Бисер е било неизбежно и
предотвратяването му е било невъзможно, защото самото населено място
попада в заливната зона на язовир „Иваново“. Единствено възможно е било
моментално да се уведоми населението и в спешен порядък да се организира
и извърши евакуация.
Съобразно заключението на вещото лице, стойността в лева необходима
за отстраняване на настъпилите щети по процесните сгради и съоръжения и
възстановяването им, определена към 06.02.2012 г. е в размер на 45 982 лв.
Всички щети в процесния имот и описани в експертизата, пряко или косвено
от техническа гледна точка се намират в причинно-следствена връзка с
наводнението на землището на с.Бисер, поради скъсването на язовирната
стена на язовир „Иваново“.
Установява се, че водната част на язовир „Иваново“ е основно
разположена в южната част на имот с номер 000002 в землището на
с.Иваново, който е собственост на Държавата-МО, като допълнително към
тази площ на язовира се включват и имоти с номера 0000526 с площ 3,549 дка
и 0000527 с площ от 28,621 дка, които са собственост на Община Харманли.
Становището на експертизата е, че след като язовирната стена попада в имота
с идентификатор 32100200, то най-вероятно и преливника и останалите
съоръжения попадат в същия имот.
От приетите по делото и неоспорени актове за публична общинска и
държавна собственост, се установява, че за язовир „Ешмеджика“ с площ
28,621 дка, представляващ имот с номер 000527 в землището на с. Иваново,
обл. Хасковска, е издаден акт за публична общинска собственост №
250/28.03.2000 г. За имот с номер 000002, землището на с.Иваново, обл.
Хасково, общ.Харманли е издаден акт за публична държавна собственост №
0567/23.04.2003 г.-част от учебен полигон, представляващ незастроен
поземлен имот от 2 610 573 кв.м.
От АпДС № 0567/23.04.2003 г. се установява, че Държавата е
собственик на имот № 000002, който имот е предоставен за управление на
4
държавно ведомство-Министерство на отбраната.
Между страните не е спорно, че имената „Азмака“, „Ешмеджика“ и
„Иваново“ се отнасят за процесния язовир.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на
съдебно-оценителната експертиза се установява, че част от подложените на
наводнението движими вещи са напълно увредени, поради това, че
навлизането на вода и/или кална маса в тях неминуемо е довело до нанасяне
на невъзстановяеми щети и до невъзможност за ползването им по
предназначение. При наводнението напълно е унищожена земеделската
продукция. Средната пазарна стойност към датата на събитието на
погиналото и увреденото до степен на пълна негодност движимо имущество,
както и на описаната земеделска продукция е в размер на 20 851 лв.
Пред първоинстанционния съд са събрани и свидетелските показания на
Д. В. Д., който установява, че с ищеца Д.Я. са първи братовчеди по майчина
линия, освен роднини са и приятели и се виждат много често. Свидетелят
установява, че двамата ищци въпреки, че имат апартамент в гр.Пловдив,
преимуществено живеели в къщата в село Бисер. Установява, че имотът им е
най-близко до реката. След наводнението всичко било във вода, тиня,
найлонови бутилки. Стопанските сгради били паднали. Приземният етаж,
който е под нивото на земята, бил напълно наводнен. Свидетелят установява
и наличните мебели и вещи в къщата на ищците, налична селскостопанска
техника, оранжерии. Била унищожена цялата земеделска продукция в
оранжериите.
При така установената фактическа обстановка и с обжалваното
решение, първоинстанционният съд е приел, че процесният язовир попада
върху два съседни имота, собственост съответно на Държавата и на Община
Харманли, с оглед на което и предвид нормата на чл.23 от ЗВ, според която
собственикът на земята е собственик и на водите и водните обекти в имота,
освен ако те не са собственост на държавата или на общината, следва и
изводът, че собствеността върху водния обект, респ.процесния язовир следва
собствеността на земята. Съдът е счел, че въпреки че в полза на ответника
МО няма учредено вещно право на ползване върху язовира, поддръжката в
техническа изправност на язовирната стена и цялото съоръжение е била
негово задължение в качеството му собственик или ползвател, в смисъл на
5
държавно ведомство, на което имотът е предоставен за управление и
ползване.
Първоинстанционният съд е приел също така, че Министерството на
отбраната в качеството си на държавен орган, на който държавата -
собственик е предоставила за управление поземления имот, върху който се
намират язовирната стена, преливникът и част от водната част на процесния
язовир и на основание чл. 4, ал.1 от Наредба № 13 от 29.01.2004 г. за
условията и реда за осъществяване на техническата експлоатация на
язовирните стени и съоръженията към тях, издадена от министъра на
околната среда и водите, министъра на регионалното развитие и
благоустройството, министъра на земеделието и горите и министъра на
енергетиката и енергийните ресурси, обн., ДВ, бр. 17 от 2.03.2004 г., е бил
длъжен да осъществява техническата им експлоатация в съответствие с
изискванията на Наредбата и действащата в тази област нормативна уредба,
включително и чрез други лица. За осъществяване на това е следвало да
извършва ремонт и реконструкция на язовирната стена и съоръженията към
нея, съобразно изискванията на Наредбата и чл.6 от Правилника за правилна
и безопасна експлоатация и поддържане на съоръженията от
хидромелиоративната инфраструктура, издаден от министъра на земеделието
и горите, обн., ДВ, бр. 97 от 2.11.2004 г. Събраните в хода на производството
доказателства, включително и назначената и приета съдебно - техническа
експертиза, установили по безспорен начин, че такива действия по поддръжка
на язовира и неговите съоръжения не са извършвани.
По горните съображения съдът е приел, че между ответника МО и
другия ответник Община Харманли е налице солидарна отговорност по
предявените срещу тях искове и ги е осъдил да заплатят на ищците солидарно
обезщетение за причинените им имуществени и неимуществени вреди.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим
съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този
смисъл подадената въззивна жалба е процесуално допустима.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
6
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Предявените искове са с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД.
Отговорността на ответника Министерство на отбраната се претендира
с фактически твърдения за причиняване на имуществени и неимуществени
вреди на ищците, произтекли от бездействието на ответника в качеството му
на ползвател на язовир „Иваново“ и не изпълнение на задълженията му да
поддържа язовира по начин, по който да бъде осигурена безопасността му.
За да е възникнало спорното право за обезщетяване на ищците те следва
да докажат факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския
деликт /виновно и противоправно поведение, в причинна връзка от което да
са настъпили вреди/, както и фактите, водещи до ангажиране на отговорност
на възложителя - възлагане на работа на делинквента и причиняване на
вредите при или по повод на извършването й. Това са правопораждащи факти
и доказването им следва да се извърши от ищците и то пълно и главно - без да
остава съмнение за осъществяването на фактите.
По начало отговорността по чл. 49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна
функция. Тя не произтича от вината на лицето, което възлага работата, а
настъпва, когато натовареното лице причини виновно щетата при и по повод
изпълнението на възложената му работа. При това положение е очевидно, че
то отговаря не за свои действия, а за действията на своя работник или
служител. Терминът "възложил", който се употребява в чл. 49 ЗЗД, е
указание, че лицето, което извършва работата, се намира в определени
отношения с този, който отговаря за неговите действия. С оглед на това
възлагане има в случая, когато работникът или служителят е длъжен, да
извърши работата по силата на отношенията, в които той се намира с лицето,
което възлага. Отговорността на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД е
отговорност пред пострадалите трети лица.
За да възникне отговорността по чл. 49 ЗЗД, са необходими две условия:
1) да има възлагане на работа и 2) увреждането да е причинено по вина на
работника или служителя, на когото е възложена работата, като вината се
предполага до доказване на противното.
Съобразно нормата на чл. 139, ал.1, ал.2 (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2011 г., в
7
сила от 14.10.2011 г.) от Закона за водите, в редакцията на нормата към
06.02.2012 г., поддръжката и ремонтно-възстановителните дейности на
съоръженията по чл. 138, ал. 4, т. 1 /изграждане и поддържане на диги,
корекции на реки и дерета и други/ се осъществяват от собственика или
ползвателя им, освен ако в разрешителното по чл. 50 или в договора за
концесия не е уговорено друго. Лицата по ал. 1 поддържат и проводимостта
на речното легло, диги, корекции на реки и дерета и други хидротехнически и
защитни съоръжения в съответствие с параметрите на преливните съоръжения
на разстояние до 500 м от язовирните стени.
С оглед на горната нормативна уредба и въззивната жалба на ответника
МО, основното възражение на което следва да отговори въззивният съд е,
дали ответникът Министерство на отбраната е ползвател на процесния
язовир, респ. задължен ли е в това си качество да осъществява поддръжка и
ремонтно-възстановителните дейности на процесното съоръжение.
По идентични казуси и образувани дела по искове за обезщетение от
причиненото на 06.02.2012 г. наводнение на село Бисер, е налице
многобройна съдебна практика на Апелативен съд-София, с която се прие, че
надлежен ответник по заявената претенция е община Харманли, която се
легитимира като собственик на язовир Иваново, а Министерството на
отбраната не е пасивно материално-правно легитимирано, поради което
исковете срещу него са отхвърлени. В този смисъл Решение №
1848/16.07.2018 г., в.гр.д.№ 2348/2018 г. по описа на САС, 12 състав, не
допуснато до касация с Определение № 451/05.06.2019 г., гр.д. № 4579/2018 г.
по описа на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 2141/01.09.2019 г., в.гр.д.№ 5668/2018 г.
САС, 8 състав, не допуснато до касация с Определение № 427/03.06.2020 г.,
гр.д.№ 4556/2019 г. ВКС, ІV г.о., Решение № 2339/25.10.2019 г., в.гр.д.№
1799/2019 г. по описа на САС, 14 състав, не допуснато до касация с
Определение № 521/09.07.2020 г., гр.д. № 541/2020 г. по описа на ВКС, ІV г.о.
и др.
В съдебните решения е прието, че община Харманли се легитимира
като собственик на основание акт за публична общинска собственост №
250/28.03.2000 г., в който посоченото правно основание за актуване на имота
е била разпоредбата на §7, т.2 от ПЗР на ЗМСМА, която предвижда, че с
влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините и
8
следните държавни имоти: „язовири, езера и принадлежащите към тях
плажове, кариери за инертни и други материали от местно значение“. Прието
е също така, че на основание чл. 179, ал.1 ГПК актовете за държавна и
общинска собственост се ползват с обвързваща материална доказателствена
сила за отразените в тях факти. Същите имат легитимиращо действие за
собствеността на държавата /общината/, с оглед на което до доказване на
противното актуваният имот се счита за държавна или общинска собственост,
като държавата или общината не носят тежестта да доказват основанието, на
което са съставени актовете. Доказването на противното, т.е. че държавата
или общината не са собственици на имота следва да се осъществи от трети
лица, които претендират вещни права върху актувания имот, в рамките на
висящо исково производство.
Вещта, чието нестопанисване е причинило вредите, е язовир. Съгласно
дефиницията по § 1, ал. 1, т. 94 от ДР на ЗВ "язовир" е водностопанска
система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и
събирателните деривации. Предвид разпоредбата на чл. 6 ЗВ "язовирът"
представлява самостоятелен, отделен обект на правото на собственост,
различен от земята, върху която се намира.
В настоящия спор ищците не оспорват собствеността на общината
върху язовира, напротив те се позовават на легитимиращия ефект на АПОС, а
общината като ответник не може да отрича удостовереното в АПОС нейно
право на собственост и съответно легитимиращия ефект на този акт, защото
не може да противопостави на ищеца чужди права – на трето лице, което не е
страна по спора.
С оглед на така гореизложеното въззивният съд приема, че с АПОС №
250/28.03.2000 г. е доказано по делото, че именно община Харманли е
собственик на язовир "Иваново" и АПОС е достатъчно доказателство за
пасивната легитимация на този ответник. В практиката на ВКС е прието, че
съставянето на акт за държавна/общинска собственост е достатъчно, за да се
приеме, че държавата, респективно общината, заявява собственически права
върху актувания имот. Ако той е актуван неправилно, трябва да се отпише от
актовите книги със заповед на Кмета /чл. 64 ППЗОбС/ /евентуални спорове за
собственост се решават по исков ред/. В настоящия случай, няма данни
язовирът да е отписан от тези книги като неправилно актуван.
9
По отношение на пасивната легитимация на ответника Министерство на
отбраната съдът намира, че по делото не се установява Министерство на
отбраната да е собственик, респ. ползвател на процесния язовир. От
заключението на допуснатата по делото СТЕ, действително се установява, че
водната част на язовира попада основно в следните поземлени имоти: имот №
000002 /собственост на МО/, имот № 000527 и имот № 000526 /собственост
на община Харманли/. Първият от посочените поземлени имоти е бил актуван
като публична държавна собственост и е бил предоставен за управление на
Министерство на отбраната с АПДС № 0567 от 23.04.2003 г. Видно от
съдържанието на акта, имотът е актуван като незастроен, поради което следва
да се приеме, че АПДС няма легитимиращ ефект по отношение на процесния
язовир. И това е така, тъй като язовирът е самостоятелна вещ – отделен обект
на право на собственост, различен от земята, върху която се намира.
Принципът на приращението е приложим към момента на възникване на
новия обект, а собствеността върху водите, водните обекти и
водностопанските системи се определя от вида на вещта и предназначението
й, а не от правата върху земята, на която се намират, освен по изключение
/напр. чл. 27 ЗВ/. Отделно от това следва да се посочи, че твърденията за
фактическо ползване от 2004 г. на язовира от страна на МО са без правно
значение, тъй като по смисъла на закона ползвател е не физическото или
юридическото лице, което фактически ползва един воден обект, а това, на
което е издадено разрешително за водовземане и за ползване или има
сключен с държавата договор за концесия.
С оглед изложените съображения, апелативният съд приема, че
Министерство на отбраната не е пасивно материалноправно легитимиран да
отговаря по предявените искове.
С оглед на гореизложеното въззивната жалба се явява основателна, а
решението на първоинстанционния съд неправилно, поради което следва да
бъде отменено в обжалваната му част.
По отговорността за разноските:
С въззивната жалба въззивникът е заявил искане да му бъдат присъдени
направените пред настоящата инстанция разноски за заплатена държавна
такса по сметка на САС-1736,66 лв. и юрисконсултско възнаграждение
определено по реда на ЗПП, което съдът определя в размер на сумата от 200
10
лв.
С оглед на горното въззиваемите страни ще следва да бъдат осъдени да
заплатят на въззивника разноски в размер общо на сумата от 1936,66 лв.
При този изход на спора на въззиваемите страни не се дължат разноски.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 263681 от 07.06.2021 г., постановено по гр.д. №
1555/2017 г., СГС, І-3 състав, в частта, в която се ОСЪЖДА Министерството
на отбраната да заплати солидарно на Д. В. Я. и Г. К. Я. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. по 7 500 лв. за всеки
ищец и за претърпени имуществени-66 833 лв., ведно със законната лихва
върху присъдените суми, считано от датата на увреждането-06.02.2012 г. до
окончателното изплащане, както и разноски по делото в размер на 3 301 лв.,
както и в частта, в която Министерство на отбраната е осъдено солидарно да
заплати на адвокат Н. Д. разноски в размер на 3582 лв., а в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд – сумата от 3 273,32
лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 49 във връзка с чл.45 и
чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от Д. В. Я. и Г. К. Я. за осъждане на
Министерство на отбраната да им заплати обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. по 7 500 лв. за всеки ищец и за
претърпени имуществени-66 833 лв., ведно със законната лихва върху
присъдените суми, считано от датата на увреждането-06.02.2012 г. до
окончателното изплащане, като неоснователни.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА Д. В. Я., ЕГН **********, Г. К. Я., ЕГН **********, и
двамата с адрес: гр.***, ж.к. „***“, бл.**, вх.*, ап.** и Община Харманли,
ЕИК **********, гр.Харманли, пл.“Възраждане“ № 1 да заплатят на
основание чл.78, ал.1 от ГПК на Министерство на отбраната на Република
България, ЕИК *********, гр.София, ул. „Дякон Игнатий“ № 3 сумата от
1936,66 лв., или по 645,55 лв., всеки един, разноски направени от ответника
пред настоящата въззивна инстанция.
11
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12