Решение по дело №154/2011 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 62
Дата: 8 март 2013 г. (в сила от 25 юли 2013 г.)
Съдия: Мария Максимова Караджова
Дело: 20115310100154
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 януари 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

                                   08.03.2013г.                           гр. Асеновград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав на двадесет и четвърти януари две хиляди и тринадесета година в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. КАРАДЖОВА

 

секретар Й.А.

като разгледа докладваното от съдия М. КАРАДЖОВА гражданско дело № 154 по описа за 2011г. и като обсъди:

           

Иск с правно основание чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 63 от ЗК във връзка с чл. 21 и сл. от ЗДФИ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът Потребителна кооперация „Наркооп” твърди, че на 03,05,2006г. е сключил трудови договори с В.В.Т. и З.Г.Д., по силата на които те са заемали длъжността „продавач“ в търговски обект – магазин №32 в с. Козаново. Трудовата им функция се изразявала в получаване, събиране, съхраняване, разходване и отчитане на доставените в магазина стоково-материални ценности. За получването им ответниците подписвали фактури и стокови разписки, след което съставяли стоково-парични отчети. За отчетените парични средства от извършените продажби били подписвани вносни листове. Така съставените приходни и разходни документи били описвани в стоково-парични отчети, въз основа на които била заверявана и задължавана партидата на търговския обект по сметка 3042 „стоки в ТД“. По силата на заповед от 20,04,2010г. на Директора на „Дирекция Финансов контрол при ЦКС – София“ била извършена ревизия на този обект, като проверявания период бил от 15,02,2008г. до 05,05,2010г. При проверката било констатирано, че има разлика в задължението за всеки вид доставена стока, съгласно подписани фактури и стокови разписки и съставените от МОЛ заверителни документи – отчети за дневните продажби и преоценки. При  проверка на книгата за дневните финансови отчети ревизиращият орган констатирал, че ответниците не са отчитали изцяло ежедневните стокообороти и реализираните продажби, като са задържал част от паричните суми.  С тези си неправомерни действия двете са причинили липси, чийто размер се установява при инвентаризацията на магазина, извършена на 05,05,2010г. на основание Заповед №8 от 05,05,2010г. на Председателя на ПК „Наркооп“ гр. Асеновград и е 12 653,37 лева.  За резултатите от извършената ревизия е изготвен акт за начет, в който освен установените липси е изчислена и следващата се на основание чл. 26 от ЗДФИ законна лихва от момента на откриването им до датата на изготвянето му в размер на 27,13 лева. Въпреки че били поканени, ответниците не се явили в кооперацията, за да се запознаят с акта за начет, но ревизиращия орган го счел за редовно връчен. Същият е изготвен от правоспособно лице, а ответниците попадат в кръга на субектите, изброени в чл. 23, т.1 от ЗДФИ, тъй като през целия ревизиран период са осъществявали материално-отчетническа функция в един и същ търговски обект - №32 с. Козаново. Ето защо носят солидарно пълна имуществена отговорност за липсите на поверените им стоково-материални ценности. За събиране на вземането си по акта за начет на ищеца била издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№1440/2010г. по описа на АРС, срещу която било подадено възражение. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ответниците му дължат сумата от 12653,37 лева, представляваща липси, причинени при осъществяване на отчетническа дейност в магазин №32 в с. Козаново за периода от 15,02,2008г. до 05,05,2010г., ведно със законната лихва от датата на откриване на липсата 05,05,2010г. до датата на изготвяне на Акт за начет в размер на 27,13 лева и ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане. Претендират направените по делото разноски.

            Ответниците оспорват предявения иск изцяло, като твърдят, че не са имали длъжностни характеристики, поради което не са били материално-отговорни лица, че не са причинил липси, както и че счетоводството на ищеца е нередовно водено. Ето защо молят предявения иск да бъде отхвърлен. 

След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

По приложеното ч.гр.д. №1440/2010г. по описа на АРС е издадена заповед за незабавно изпълнение №1009 от 17,11,2010г., с която е разпоредено В.В.Т., ЕГН ********** *** и З.Г.Д., ЕГН ********** ***, да бъдат осъдени да заплатят солидарно на Потребителна кооперация „Наркооп” гр. Асеновград, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул.”Сава Катрафилов” №2, представлявана от А.И.Г., сумата 12653,37 лева (дванадесет хиляди шестстотин петдесет и три лева и тридесет и седем стотинки), представляващи липси, установени по реда на чл. 21, ал.2 и чл.22 от ЗДФИ във връзка с чл.63, ал.2 от ЗК с Акт за начет №11 от 25,05,2010г., ведно със законна лихва върху липсата в размер на 27,13 лева (двадесет и седем лева и тринадесет стотинки) за периода от откриване на липсата 05,05,2010г. до датата на съставяне на акта за начет – 25,05,2010г., законна лихва върху липсата в размер на 70 (седемдесет) лева за периода от датата на съставяне на акта за начет – 25,05,2010г., до датата на подаване на заявлението и законна лихва от датата на подаване на заявлението 03,09,2010г., до окончателното изплащане на вземането. Длъжниците са подали възражение, за което заявителят е бил уведомен и предявил настоящия иск в предвидения едномесечен срок, поради което същият е допустим. 

Със заповед №69 от 20,04,2010 на основание чл. 63, ал.1 и 2 от ЗК на финансов ревизор към дирекция „Финансов контрол“ при ЦКС е възложено извършване на финансова ревизия на ПК „Наркооп“ гр. Асеновград. В изпълнение на същата е проверена отчетническата дейност на търговски обект №32  в с. Козаново за периода от 15,02,2008г. до 05,05,2010г. През този период между ищеца и В.Т. и З.Д. са съществували трудови правоотношения, възникнали от трудови договори, сключени на 03,05,2006г. В тях е уговорено работниците да заемат длъжност „продавач в магазин“. В личните им трудови досиета се съдържа длъжностна характеристика, но тя е подписана само от законния представител на работодателя и няма данни да е била връчена на ответниците. Въпреки това съдът намира, че придобиването на качеството отчетник не зависи от вписването му в длъжностна характеристика. Такава може да не е издадена, тъй като законодателството не изисква за валидността на трудовото правоотношение като задължение за работодателя да състави и да връчи на работника длъжностна характеристика. Достатъчно е длъжността, която работникът заема по трудов договор, да съдържа като присъщи задължения на работника действия, свързани със събиране, съхраняване, разходване или отчитане на ценности на работодателя. Ето защо ответниците са били материално отговорни лица през горния период, а възражението в обратния смисъл е неоснователно.

За резултатите от проверката е съставен акт за начет от 25,05,2010г., с който са констатирани липси от 12653,37 лева. Финансовия ревизор е изпратил писма до ответниците, с които ги е уведомил за изготвянето му и ги е поканил да се явят в ПК „Наркооп“ гр. Асеновград, за да им бъде връчен. Не са представени доказателства, че това е станало, поради което и поради това, че трудовите договори с виновните лица са прекратени на 13,05,2010г., финансовият инспектор е приел че същият е редовно връчен. Неявяването на ответниците обаче, не го освобождава от задължението по чл. 22, ал.3 от ЗДФИ, който се прилага съгласно препращащата разпоредба на чл. 63 от ЗК, да определи срок за писмени възражения, което не е направено. Вместо това той е постановил заключение по акта за начет. В същото липсва дата, поради което не може да бъде преценено дали е изтекъл и предвидения в закона минимален срок за подаване на обяснения. Липсват както твърдения, така и доказателства, че това заключение е връчено на начетените лица, каквото изискване се съдържа в чл. 47, ал.4 от ППЗДФИ.

Освен това в акта за начет се съдържат констатации за липси в размер на 12653,37 лева. Финансовият ревизор е приел, че една част от тях са причинени поради неотчитане на парични средства от продадени СМЦ, а друга – на разликата между получени СМЦ и наличността им към датата на инвентаризацията. Въпреки това в заключението си не е направил разграничение на тези липси и съответно не е посочил размерите им. Изобщо не е посочено кои законови разпоредби са нарушени и каква е причинната връзка между противоправните действия или бездействия и настъпването на вредата.

Описаните по-горе нарушения в производството по съставянето на акта за начет и пропуски в неговото съдържание обуславят неприложимост на презумпцията на чл.22, ал.5 от ЗДФИ, че фактическите констатации в акта за начет се смятат за истински до доказване на противното. Това е така, тъй като законът придава тази материална доказателствена сила на документ, който е законосъобразно изготвен.  

Дори да не бъде споделен този извод и да се приеме, че независимо от горното е съставен редовен акт за начет, то от събраните по делото доказателства се установява, че фактическите констатации в него не са истински. За да направи същите ревизорът е извършил проверка на всички документи, които са намерили отражение в приходната и разходната част по партидата на ответниците. Те са приети като писмени доказателства по делото, като е оспорена истинността на подписите в тях, положени от името на Т. и Д.. От тях и от заключението на вещото лице по съдебно-графологичната експертиза се установява, че всички изследвани подписи са полагани от името на В.В.Т.. Една част са изпълнени от нея, а другата част – съгласно допълнителното заключение – от З.Д.. В много от документите не са положени подписи от името на приел. От това следва извода, че не всички СМЦ, описани само по стойност в акта за начет, са надлежно връчени на материално-отговорните лица.

Голяма част от тези документи не отговорят на всички изисквания на чл. 7, ал.1 и ал.2 от ЗС (липсва предмет на операцията, тъй като не са посочени вида и количеството на стоките, а само тяхната стойност, като в същото време за липсващата информация не са налице документи, които я удостоверяват), което се отразява на редовността на извършените въз основа на тях записвания в регистъра на счетоводството на ищеца. Освен това води и до невъзможност за съпоставка със стоките, които са намерени в наличност при извършената на 05,05,2010г. инвентаризация. А оттук е невъзможно да се направи и извод в какво се изразяват липсите – в неотчетени парични средства или на стоки. Не без значение е и обстоятелството, че самата инвентаризация е извършена не от ревизионния орган, а от комисия, назначена от ищеца в присъствие само на едно от материално-отговорните лица – В.Т.. Ето защо съставените инвентаризационни описи не могат да установят факти, благоприятни за страната, която ги представя. От друга страна съгласно чл. 12 от ППЗДФИ при упражняване на правата на финансовия инспектор по чл. 13 от ЗДФИ при проверка на материалните активи установява фактическите наличности на каси, складове и други, за което съставя актове за наличност; актовете за наличност се съставят в присъствието на материалноотговорното лице и на представител на проверяваната организация или лице. В настоящия случай актът за наличност е съставен от служители на ищцовата кооперация и е подписан само от Т.. Поради което инспекторът не е осъществил правомощието си по чл.12, т.2 от ППЗДФИ да провери служебно и лично цялата относима информация, необходима за установяване на всички факти и обстоятелства по задачите от заповедите за възлагане на финансова инспекция. Действително съгласно чл. 12, т.3 от ППЗДФИ той може да използва за нуждите на финансовата инспекция инвентаризациите, извършени, но и осчетоводени в проверяваната организация или лице, а не такива извършени за целите на ревизията. На практика липсва материална проверка, което означава фактическа проверка от органа на ревизията чрез преброяване, претегляне и измерване на наличните материални активи и парични средства, съпоставянето им със счетоводните данни и установяване на резултата от нея.

 По същите съображения тези факти не могат да се установят и от заключенията на вещите лица Т.Р. и М.Д. по допуснатите съдебно-счетоводни експертизи. Те са извършили изчисления именно въз основа на тези документи и на съставения от ищеца акт за наличност, които обаче по мотивите, изложени по-горе не установяват получаването на конкретни стокови материални ценности от ответниците, нито наличността на такива и на парични средства към 05,05,2010г. 

Ето защо настоящият състав намира, че от събраните доказателства не се установява, че в периода от 15,02,2008г. до 05,05,2010г. при осъществяване на отчетническа дейност в магазин №32 в с. Козаново, Т. и Д. са причинили вреди на ищцовото дружество, изразяващи се в липси на поверените им стоково-материални ценности в размер на 12653,37 лева. Тежестта да докаже наличието на такива е на ищеца, който не е направил това по мотивите изложени по-горе. Ето защо предявения иск за признаване на установено вземането му за сумата от 12653,37 лева е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

Като акцесорна следва да се отхвърли и претенцията за признаване на установено, че се дължи лихва в размер на 27,13 лева (двадесет и седем лева и тринадесет стотинки) за периода от откриване на липсата 05,05,2010г. до датата на съставяне на акта за начет – 25,05,2010г. и законна лихва върху липсата в размер на 70 (седемдесет) лева за периода от датата на съставяне на акта за начет – 25,05,2010г., до датата на подаване на заявлението и законна лихва от датата на подаване на заявлението 03,09,2010г., до окончателното изплащане на вземането.

На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 2000 лева, възнаграждение за адвокат и 380 лева за съдебно-графологична експертиза.

Мотивиран от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

                                 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Потребителна кооперация „Наркооп” гр. Асеновград, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул.”Сава Катрафилов” №2, представлявана от А.И.Г., за признаване на установено, че В.В.Т., ЕГН ********** *** и З.Г.Д., ЕГН ********** *** й дължат солидарно сумата 12653,37 лева (дванадесет хиляди шестстотин петдесет и три лева и тридесет и седем стотинки), представляващи липси, установени по реда на чл. 21, ал.2 и чл.22 от ЗДФИ във връзка с чл.63, ал.2 от ЗК с Акт за начет №11 от 25,05,2010г., причинени в периода от 15,02,2008г. до 05,05,2010г., ведно със законна лихва върху липсата в размер на 27,13 лева (двадесет и седем лева и тринадесет стотинки) за периода от откриване на липсата 05,05,2010г. до датата на съставяне на акта за начет – 25,05,2010г., законна лихва върху липсата в размер на 70 (седемдесет) лева за периода от датата на съставяне на акта за начет – 25,05,2010г., до датата на подаване на заявлението и законна лихва от датата на подаване на заявлението 03,09,2010г., до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение 1009/17,11,2010г. по ч.гр.д. №1440/2010г. по описа на АРС.

ОСЪЖДА Потребителна кооперация „Наркооп” гр. Асеновград, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул.”Сава Катрафилов” №2, представлявана от А.И.Г. да заплати на В.В.Т., ЕГН ********** *** и З.Г.Д., ЕГН ********** *** сумата от 2380 (две хиляди триста и осемдесет) лева, направени по производството разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

      

РАЙОНЕН СЪДИЯ: