Р Е Ш Е Н И Е № 322
гр. ПЛОВДИВ 08.11. 2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският
апелативен съд,
търговско
отделение в открито заседание на тридесети
октомври 2019 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ПЕНЧЕВА
АЛЕКСАНДЪР СТОЙЧЕВ
с участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ДИМИНОВА, като
разгледа докладваното от съдията СТОЙЧЕВ т. дело № 551 по описа на
ПАС за 2019 г., установи следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от С.П.П.
с ЕГН **********, чрез назначения й особен представител адв. Г.П. против решение
№ 19/21.03.2019г. по описа на Окръжен Съд Х., с което е признато съществуване
на вземането на „Б.Д.“ ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление *** спрямо
„А.“ ЕООД, ЕИК***, гр.С., Х.област, ул. “Г.С.“ №1 ет.2 ап.6, “А.Г.“ ООД,ЕИК ***гр.С.,
Х.област,ул.“Г. С.“ №1 ет.3 ап.6, и С.П.П., ЕГН:******** *** за сумите от 128
121.66 лв. главница, договорна лихва 4 219.84 лв. за периода 25.II.2017 г. –
10.VII.2017 г., лихва за забава 855.18 лв. за периода 25.II.2017 г. –
10.VII.2017 г, произтичащо от неизпълнението на договор от 06.II.2014 г. за
банков кредит, анекс от 29.ХII.2015 г. и анекс от 22.VIII.2016 г., договор за
поръчителство от 06.II.2014 г и договор за поръчителство от 22.VIII.2016 г.
съгласно издадените заповед за незабавно изпълнение №220/14.VII.2017 г. по
ч.гр.дело №433/2017 г. на Районен съд-С.
и изпълнителен лист №270/18.VII.2017 г.
Жалбоподателката моли да бъде
отменен атакувания съдебен акт, като неправилен, незаконосъобразен и необоснован. В жалбата излага основно
мотиви във връзка с нарушенията на кредитора относно обявяване на предсрочната
изискуемост на средитната експозиция.
Б.Д.“ ЕАД, с ЕИК***, със седалище
и адрес на управление *** е депозирала отговор на въззивната жалба, в който
мотивира становище за неоснователността й.
Останалите въззиваеми страни „А.“
ЕООД, ЕИК***, гр.С., Х.област, ул. “Г.С.“ №1 ет.1 ап.6 и “А.Г.“ ООД,ЕИК ***гр.С.,
Х.област,ул.“Г. С.“ №1 ет.1 ап.6 не са взели становище.
Съдът след запознаване с акта предмет на
обжалване и доказателствата по делото намери за установено следното:
Ищецът „Б.Д.“ ЕАД, ***, е
предявил искова молба против „А.“ ЕООД, ЕИК***, гр.С., Х.област,ул. “Г.С.“ №1
ет.2 ап.6, “А.г.“ ООД,ЕИК ***гр.С., Х.област,у л.“Г. С.“ №1 ет.3 ап. офис 6, и С.П.П.,ЕГН:********
*** за установяване съществуването на вземане за сумата от 128 121.66 лв.
главница,договорна лихва 4 219.84 лв. за периода 25.II.2017 г. – 10.VII.2017 г.,лихва за забава 855.18
лв. за същия период,евентуално за осъждането им да я заплатят солидарно на
ищеца.
Предявените претенции съставляват
установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.430 ал.I и ал.II от ТЗ, и евентуално предявени
осъдителни искове с правно основание чл.430 ал.I и II от ТЗ и чл.86 ал.I от ЗЗД.
Ищецът обосновава исковете си
като твърди, че със заповед № 220 за изпълнение на парично задължение от
14.07.2017 г. и изпълнителен лист № 270/18.07.2017 г., издадени по ч. гр. Дело
№ 433 по описа за 2017 г. на Районен съд С., въз основа на представено
извлечение от счетоводни книги „А." ЕООД, ЕИК ***,„А.Г." ООД, ЕИК ***,П.Г.П.,
ЕГН ********** и С.П.П.,ЕГН **********, са осъдени да заплатят солидарно на „Б.Д."
ЕАД следните суми, произтичащи от Договор за кредит от 06.02.2014 г. и анекси
към него - Анекс № 1/29.12.2015г. и Анекс № 2/22.08.2016г., а именно:128 121,66
лева за главница, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
12.07.2017г.- датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното й
изплащане; 4219,84 лева- редовна/договорна/ лихва от 25.02.2017г. до
10.07.2017г.; 855,18 лева лихвена надбавка за забава от 25.02.2017г. до
10.07.2017г., както и сумата 2763, 93 лева -направени по делото разноски, от
които 2663,93 лева платена държавна такса и 100,00 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на издадения
изпълнителен лист било образувано и изпълнително дело № ***. по описа на ЧСИ Н.К.,
рег. №**на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Х.. След получаване на
поканите за доброволно изпълнение по същото ответниците са депозирали
възражения по чл. 414 от ГПК. Тези възражения според ищеца обусловили правния
интерес на банката да предяви иск основание чл. 415, ал. 1 от ГПК за
установяване на вземането по Договор за кредит от 06.02.2014г. и анекси към
него-Анекс № 1/29.12.2015г. и Анекс № 2/22.08.2016г.
Ищецът твърди, че посочените вземания действително
съществуват. С договор за кредит от 06.02.2014г. „Б.Д." ЕАД е предоставила
на кредитополучателя „А." ЕООД, ЕИК ***, при съдлъжник „А.Г." ООД,
ЕИК ***, сумата от 203 000 /двеста и три хиляди/ лева под формата на стандартен
инвестиционен кредит за рефинансиране на остатъчен дълг, с гратисен период за
усвояване до 06.04.2014г., със срок за издължаване до 06.02.2019 г., като в
този срок кредитът се погасява по погасителен план, неразделна част от договора
за кредит. Страните по договора за кредит са договорили, че от страна на
кредитополучателя се дължат лихви върху предоставената сума, като са предвидили
вида, размера и начина на изчисляване на същите. В т. 9.1 от Договора за кредит
е регламентирана формулата за заплащаната на банката лихва.Олихвяването на
кредита и изплащането на лихвата се извършва ежемесечно на 25-то число. В срока
за усвояване и в гратисния период на кредита длъжника заплаща само лихва върху
ползваната и непогасена част от кредита. След усвояване на кредита, респективно
след изтичане на гратисния период, започва погасяването на главницата, заедно с
уговорената лихва върху остатъка от кредита.
В раздел VI от договора „Отговорности и санкции"
страните предвидили санкциите при неизпълнение на договорните уговорки.
Съгласно т. 21 б. „а", при неплащане на част или цяла погасителна вноска
по главницата на кредита в уговорените срокове, банката събира от длъжника
наказателна лихва върху размера на просрочената главница, включваща
договорената по т. 9.1. лихва и наказателна надбавка от 10 процентни пункта.
Съгласно т. 21 б. „б", при неплащане на част или цялата дължима лихва по
кредита в уговорените срокове, ищецът събира наказателна лихва върху размера на
редовната главница, включваща договорената по т. 9.1. лихва и наказателна
надбавка от 3 процентни пункта. Съгласно т. 21 б. „в", при изискуемост на
кредита на крайния падеж или предсрочно, банката събира наказателна лихва върху
размера на цялата неиздължена главница, включваща договорената по т. 9.1 лихва
и наказателна надбавка от 10 процентни пункта.
Договора за кредит бил и надлежно
обезпечен,съобразно раздел пети с ипотека върху недвижими имоти,особен залог
върху МПС и ППС,както и с поръчителство на П.Г.П. и С.П.П. съобразно договор за
поръчителство от 06.02.2014г. към договор за кредит от 06.02.2014г. и договор
за поръчителство от 22.08.2016г. към договор за кредит от 06.02.2014г. и всички
анекси към него, с които поръчителите се задължили да отговаря солидарно с
кредитополучателя „А." ЕООД и съдлъжника А.Г." ООД и помежду си, за
изпълнение на цялото задължение по договора за кредит и всички анекси към него,
включително и ако крайният срок за погасяване на кредита бъде продължен по
съгласие на банката и главния длъжник, по от т.3 от договор за поръчителство от
22.08.2016 г. Предвид т. 11 от договор
за поръчителство от 22.08.2016 г., поръчителите са получили и са запознати с
условията по договор за кредит от 06.02.2014г., анекс № 1/29.12.2015 г. и анекс
№ 2/22.08.2016г. и ги приемат безусловно.
Банката твърди и че, към договора
за кредит от 06.02.2014г. е подписан анекс № 1 от 29.12.2015г., с който
страните са постигнали съгласие относно размера на остатъчния дълг в размер на
131 126,11 лева., определен е гратисен период до 24.05.2016 г. и краен срок за
погасяване на кредита до 06.02.2019 г. В срока по т.3 от анекса, погасяването
на кредита се извършва по нов погасителен план (Приложение № 2), неразделна
част от договора, който е приет и подписан от страните.
Ищецът посочва,че на 22.08.2016г.
е подписан Анекс № 2 към договор за кредит от 24.11.2014г., ведно с нов
погасителен план, неразделна част от анекса към договора за кредит, с който анекс
страните са постигнали съгласие относно размера на главницата, която към датата
на подписване на анекса е в размер на 131 126,11 лева., запазен е крайният срок
за погасяване на кредита, а именно 06.02.2019 г., запазва се договорената лихва
по кредита, регламентирана в т. 9.1 от договора за кредит от 06.02.2014г.,
запазени са приетите обезпечения по т. 17.1, 17.2 и 17.3 от договора за кредит
от 06.02.2014г. Били уредени в т. 12 от анекса санкции, които банката
задължително прилага със следното съдържание: Съгласно т. 12, б. „а" при
неплащане на част или цяла погасителна вноска по главницата на кредита в
уговорените срокове, банката събира от длъжника лихва върху размера на
просрочената главница, включваща договорената лихва и наказателна надбавка от
10 процентни пункта.
Според ищеца наказателната
надбавка се дължи за времето на забавата до окончателното плащане на дължимите
суми или до предявяване на молба от банката
за събиране на вземането по съдебен ред.По т. 12, б. „б" при неплащане на част или
цялата дължима лихва по кредита в уговорените срокове, банката събира от лихва
върху размера на редовната главница, включваща договорената лихва и наказателна
надбавка от 3 процентни пункта. Наказателната надбавка се дължи за времето на
забавата до окончателното плащане на дължимите суми или до предявяване на молба
от банката за събиране на вземането по съдебен ред; По т. 12 б. „в" при
изискуемост на кредита на краен падеж или предсрочно, банката събира от лихва
върху размера на цялата неиздължена главница, включваща договорената лихва и
наказателна надбавка от 10 процентни пункта; Пот. 12, б. „г" при
констатирано увеличаване на задлъжнялостта на база представени отчети се събира
от кредитополучателя лихва, включваща договорената лихва, увеличена с наказателна
надбавка от 2 процентни пункта. Наказателната надбавка се коригира при
предоставяне на следващ отчет, при разглеждането на който се установи, че
задлъжнялостта е намалена до приетите от нива; Съгласно т. 12, б. „д" от
датата на предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред, се
дължи законна лихва върху размера на неиздължената част от кредита до
окончателното му погасяване. В т. 14 от анекса е регламентирано, че в случай на
просрочие с повече от тридесет дни по главницата, съгласно новия погасителен
план и/или лихва, банкатаима право да започне незабавно действия за цесия или
принудително събиране на дълга.
Банката твърди ,че съобразно
допуснатото неизпълнение по договора за кредит и анексите, неразделна част от
него, изразяващо се в неиздължаване от страна на кредитополучателя на
уговорените месечни погасителни вноски, на 03.07.2017г. процесния кредит е станал предсрочно
изискуем съгласно т. 22 б. „б" от договора за кредит, във връзка с т.14 от
анекса от 22.08.2016г., а именно неплащане в срок на уговорените погашения по
лихви и/или главница. Към датата на предсрочната изискуемост кредитът е със
забава от 135 дни. Видно от Извлечение от счетоводни книги на „Б.Д." ЕАД
за сметка № 15/21533612 по Договор за кредит от 06.02.2014г., Анекс № 1/29.12.2015г.
и Анекс № 2/22.08.2016г. до настъпване на изискуемостта на кредита, не са
платени изцяло 5 бр. месечни вноски, както следва:Вноска, дължима на
25.02.2017г. - 5369,23 лв. /главница 5325,55 лв. и лихви 43,68 лв.Вноска,
дължима на 25.03.2017г. - 6238,19 лв. /главница 5330,00 лв. и лихви 908,19
лв.Вноска, дължима на 25.04.2017г. - 6506,00 лв. главница 5330,00 лв. и лихви 1176,00
лв.Вноска, дължима на 25.05.2017г.-6556,96 лв. /главница 5330,00 лв. и лихви
1226,96лв.Вноска, дължима на 25.06.2017г. -6582,82 лв. /главница 5330,00лв. и
лихви 1252,82лв./Общата просрочена сума възлизала на 31 253,20 лева.
Ищецът посочва,че с оглед на
разрешението, дадено в т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по
т.д. 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, ако се приеме, че независимо от уговорката за
автоматична предсрочна изискуемост на кредита при условията на т. 22 б.
„б" от договора, във връзка с т. 14 от анекса от 22.08.2016г., „Б.Д."
ЕАД е следвало да уведоми ответниците за обявяването на предсрочната
изискуемост, то иска да се приеме,че ответниците били надлежно уведомени за
предсрочната изискуемост с уведомителни писма, както следва: за
кредитополучателя а." ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя П.Г.П. с
ЕГН ********** е изпратено уведомително писмо с изх. №
12-20-00678/23.06.2017г., изпратено на адреса за кореспонденция, посочен от
ответника по договора за кредит и анексите към него, което уведомително писмо е
получено лично на 03.07.2017г. от П.Г.П. с ЕГН ********** в качеството му на
управител на А." ЕООД, ЕИК ***. За съдлъжника „А.Г." ООД, ЕИК ***,
представлявано от управителя С.П.П. с ЕГН ********** е изпратено уведомително
писмо с изх. № 12-20-00679/23.06.2017г., изпратено на адреса за кореспонденция,
посочен от ответника по договора за кредит и анексите към него, което
уведомително писмо е получено лично на 03.07.2017г. от С.П.П. с ЕГН **********
в качеството й на управител на А.Г." ООД, ЕИК ***. За поръчителите С.П.П.
с ЕГН ********** и П.Г.П. с ЕГН ********** са изпратени уведомителни писма,
съответно с изх. № 12-20-00680/23.06.2017г. и изх. № 12-20-00681/23.06.2017г.,
изпратени на адресите за кореспонденция, посочен в договорите за поръчителство,
като уведомителните писма са получени лично на 03.07.2017г. от С.П.П. с ЕГН **********
и П.Г.П. с ЕГН ********** в качеството им на поръчители.
Съобразно чл. 60, ал. 2 от Закона
за кредитните институции и чл. 417, т. 2 от ГПК, „Б.Д." ЕАД е подала срещу
длъжниците Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, на
12.07.2017 г. до РС - С., с което е претендирала дължимите й във връзка с
договора за кредит суми. С оглед настъпилите факти, въз основа на подаденото от
„Б.Д." ЕАД на 12.07.2017 г. заявление
е издадена и посочената заповед за изпълнение. Ищецът визира и
обстоятелството,че дори и да има погасяване на исковите сумите в изпълнителното
производство,то същото било ирелевантно по настоящото дело.
Банката извежда,че при условията
на евентуалност,ако съдът приеме,че не следва да се уважава установителната
претенция по чл.422 от ГПК,то следвало да осъди ответниците да заплати
описаните по-горе суми,като се считало,че същите са изискуеми след получаване
на исковата молба.
Ответницата С.П.,чрез особения си
представител, оспорва предявените искове и ги намира за неоснователни. По
сметка на съдебния изпълнител били изплатени 123 000 лв. към настоящия
момент,като следвало да се има предвид,че дълга по образуване на изпълнението
възлизал на 147 263 лв. В тази връзка се прави възражение за
прихващане,ако се стигне до разглеждане на предявения евентуален осъдителен иск.
Същевременно ответната страна не била надлежно уведомена за настъпилата
предсрочна изискуемост към датата на представяне на заявлението за издаване
заповед за изпълнение,поради което и самото заповедно производство било
незаконосъобразно.Поради това се оспорва и положения подпис върху уведомление
от 23.VI.2017 г. От друга страна това
уведомление да ответника било изпратено преди обявяването на кредита за
предсрочно изискуем на 03.VII.2017 г.,поради което същият бил уведомен за ненастъпил факт от една страна,а
то друга-самото действие на предсрочната изискуемост настъпвал след уведомяване
на длъжника,но само ако е налице такова обявяване.В случая преди известяването
на П. няма обявяване на кредита за предсрочно изискуем,поради което и същата
няма действие.Същевременно нямало и изявление на кредитора в подобна насока.
Ответните дружества не представят
становища и отговори на исковата молба.
При така изложените факти е
постановено атакуваното решение, с което
е уважен предявения иск и е признато съществуване на вземането на „Б.Д.“
ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление *** спрямо „А.“ ЕООД, ЕИК***,
гр.С., Х.област, ул. “Г.С.“ №1 ет.2 ап.6, “А.Г.“ ООД,ЕИК ***гр.С., Х.област,ул.“Г.
С.“ №1 ет.3 ап. офис 6, и С.П.П., ЕГН:******** *** за сумите от 128 121.66 лв.
главница, договорна лихва 4 219.84 лв. за периода 25.II.2017 г. – 10.VII.2017
г., лихва за забава 855.18 лв. за периода 25.II.2017 г. – 10.VII.2017 г,
произтичащо от неизпълнението на договор от 06.II.2014 г. за банков кредит,
анекс от 29.ХII.2015 г. и анекс от 22.VIII.2016 г., договор за поръчителство от
06.II.2014 г и договор за поръчителство от 22.VIII.2016 г. съгласно издадените
заповед за незабавно изпълнение №220/14.VII.2017 г. по ч.гр.дело №433/2017 г.
на Районен съд-С. и изпълнителен лист
№270/18.VII.2017 г.
Пловдивски Апелативен Съд, като се запозна със събраните по
делото доказателства и доводите на страните, приема следното:
Преценявайки служебно правния
статут на обжалваното съдебно решение се констатира, че се касае за валиден и
допустим съдебен акт.
Едно решение е невалидно
(нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от
ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен
вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не подписано, не е
постановено в предвидената от закона писмена форма или, когато решението е
постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица
неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища. В случая нито
една от тези предпоставки не са налице, т.е. за нищожност на същото не може да
се говори.
По отношение на недопустимостта е
нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод,
че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на
иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато
спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случаи, когато е
постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора
по същество. В случая и тези
предпоставки не са налице.
Казаното налага да се извърши
преценка за правилността на обжалваното решение на база изложеното в жалбата. Съобразно мотивите изразени в ТР № 1/2013г. на ОСГТК по отношение на преценката за неговата
правилност служебният контрол по принцип следва да бъде отречен предвид
изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката за валидност и
допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен изрично въведените
изключения свързани с прилагането на императивна материално правна норма и когато се следи служебно за интереса на някоя от страните по
делото.
В случая съдържанието на
въззивната жалба обосновава нуждата от анализиране на фактите относно
обявяването на предсрочната изискуемост на кредитната експозиция от страна на
кредитора. Жалбоподателката е ограничила своите оплаквания в рамките на
възраженията относно този правно релевантен факт. Видно от съдържанието на
исковата молба и извлечението от счетоводните книги представено пред Районния
съд заедно със заявлението за издаване на заповед за изпълнение е, че
длъжниците не са обслужвали дълга, като не са заплатили следните вноски- вноска,
дължима на 25.02.2017г. - 5369,23 лв. /главница 5325,55 лв. и лихви 43,68 лв./,
вноска дължима на 25.03.2017г. - 6238,19 лв. /главница 5330,00 лв. и лихви
908,19 лв/, вноска, дължима на 25.04.2017г. - 6506,00 лв. /главница 5330,00 лв. и лихви 1176,00 лв./
вноска, дължима на 25.05.2017г.-6556,96 лв. /главница 5330,00 лв. и лихви
1226,96лв./, вноска, дължима на 25.06.2017г. -6582,82 лв. /главница 5330,00лв.
и лихви 1252,82лв./
До аналогичен извод е стигнало и
вещото лице по назначената и изслушана пред първоинстанционния съд съдебно-
икономическа експертиза. Въз основа на така установената забава на
кредитополучателите кредиторът е упражнил правото си прогласено в чл.22 от
облигацията във вр. с чл.14 от анекса от 22.08.2016г., като е обявил кредита за
изцяло и предсрочно изискуем. При лежаща върху ответниците доказателствена
тежест по делото не са събрани никакви доказателства, че е налице договоросъобразно
поведение на кредитополучателите, които в срок са изпълнили задълженията си по
посочените, като просрочени вноски в исковата молба. В унисон с даденото в т.18
от ТР № 4/ 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. тълкуване ищецът е довел до знанието
на длъжниците своята воля да счита и непадежиралите задължения по кредитната
експозиция за предсрочно изискуеми. Това е осъществено с изпратени уведомления
до кредитополучателите и поръчителите получени от тях на 03.07.2017г. В същите
еднозначно е посочено от кредитора, че „банката обявява кредита за предсрочно
изискуем. От датата на получаване на това писмо цялата непогасена главница по
договора за кредит става дължима и т.н.“ Във връзка с възраженията на
жалбоподателката П. посочени пред първата инстанция и поддържани във въззивната
жалба, следва да се посочи, че кредиторът надлежно е упражнил правата си и
еднозначно е посочил датата на получаване на волеизявленията за момента, от
който настъпва предсрочната изискуемост, а именно 03.07.2017г. Това е
осъществено към момент, към който правно релевантните факти даващи тази
възможност на банката са били безспорно налице, поради което и е налице валидно
упражняване на правата. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
депозирано пред Районния съд на 11.07.2017г. и обективира структура на дълга,
която е потвърдена от изслушаната пред първоинстанционния съд ССЕ, като
очевидно салдото е установено до 10.07.2017г., В извлечението от счетоводните
книги, послужило за издаване на заповедта, кредиторът еднозначно е посочил за
дата на настъпване на предсрочната изискуемост 03.07.2017г. Т.е. по делото няма
съмнение за датата, на която е обявена предсрочната изидскуемост. Естествено,
след като момента на иницииране на заповедното производство е напред във
времето от момента на обявяване на предсрочната изискуемост, банката е
представила извлечение от сметките си отразяващи салдото по кредитната
експозиция актуално към този момент, което е напълно естествено с оглед факта,
че се касае за лихвоносни задължения, като поради това е налице и начисляване
на лихви /възнаградителна и мораторна/ след 03.07.2017г. при липсата на
погасяване на дълга. В това няма нищо противоречиво и изобщо не следва да се
съобразява момент на предсрочна изискуемост към 11.07.2017г., каквито са
твърденията по жалбата, нито има основания да се приема наличието на друг
момент за възникването на правно релевантния факт на предсрочната изискуемост.
Нито има такова твърдение от страна на кредитора, нито от представените по
делото доказателства се установява ищецът да е посочвал нещо различно от
03.07.2019г., като начален момент на предсрочната изискуемост. Посочените от
жалбоподателката различни дати касаят нейна интерпретация на фактическата
обстановка, която не се споделя от съда. Ето защо и следва да се приеме, че
крайния извод по атакувания съдебен акт, че съществува солидарно задължение на
ответниците към ищеца в посочените в исковата молба размери е обоснован и
правилен.
Ето защо и следва атакуваното
съдебно решение да бъде потвърдено, съобразно изложените мотиви. Този изход от
спора обосновава необходимост от присъждане на направените от ищеца разноски
във въззивното производство. В тази посока е отправено искане от въззиваемата
страна в отговора на въззивната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
по чл.78, ал.8 от ГПК. Съобразно текста на посочената новела, във вр. с чл.25,
ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ ще се присъди възнаграждение в
размер на 300 лева.
Водим от това съдът,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното на 21.02.2019г. решение № 19 по т.
дело № 53/2018 г. по описа на Окръжен Съд Х., с което е признато съществуване на вземането на „Б.Д.“
ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление *** спрямо солидарните
длъжници „А.“ ЕООД, ЕИК***, гр.С., Х.област, ул. “Г.С.“ №1 ет.2 ап.6, “А.Г.“
ООД,ЕИК ***гр.С., Х.област,ул.“Г. С.“ №1 ет.3 ап. офис 6, и С.П.П., ЕГН:********
*** за сумите от 128 121.66 лв. главница, договорна лихва 4 219.84 лв. за
периода 25.II.2017 г. – 10.VII.2017 г., лихва за забава 855.18 лв. за периода
25.II.2017 г. – 10.VII.2017 г, произтичащо от неизпълнението на договор от 06.II.2014
г. за банков кредит, анекс от 29.ХII.2015 г. и анекс от 22.VIII.2016 г.,
договор за поръчителство от 06.II.2014 г и договор за поръчителство от
22.VIII.2016 г. съгласно издадените заповед за незабавно изпълнение
№220/14.VII.2017 г. по ч.гр.дело №433/2017 г. на Районен съд-С. и изпълнителен лист
№270/18.VII.2017 г.
ОСЪЖДА С.П.П.,
ЕГН:******** *** да заплати на „Б.Д.“ ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 300 лева направени разноски в размер на дължимото
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се
обжалва в 1 месечен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.