Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. София, 06.02.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-А въззивен
състав, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
НЕДЕЛИНА СИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Луканов частно гр. дело № 1121 по
описа за 2019г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по реда на чл. 435 - 437 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е
по жалба на длъжника по изпълнението Т.Г.Т. срещу разпореждане от 27.11.2018г.
по изп. дело № 20188510402321 на ЧСИ М.П., с което е определено
трето лице за пазач, а именно В.Д.В., на следните недвижими имоти: апартамент №
32, апартамент № 55 и апартамент № 47, находящи се в сграда
в гр. София, УПИ VІІ-550, 551, 1149, 1150, кв. 42 по плана на гр. София, р-н
Лозенец, кв. Витоша, местност „Витоша ВЕЦ Симеоново“.
В жалбата се
твърди, че жалбоподателят безспорно е длъжник по цитираното изпълнително дело и
е собственик на описаните недвижими имоти. Поддържа се, че имотите са оставени
във владение на третото лице по изпълнителното дело, въпреки направеното от
жалбоподателя изрично искане, същите да се оставят в негово владение, тъй като
не са налице предпоставките на чл. 486, ал. 2 от ГПК. Заявено е искане съдът да
отмени обективираното в протоколите за опис на
недвижим имот с изх. № 74977, вх. № 74978 и изх. № 74973 от 27.11.2018г. разпореждане
за определено трето лице за пазач, а именно В.Д.В., на описаните имоти.
В срока по
чл. 436, ал.3 от ГПК е постъпило писмено възражение от ответника по жалбата и взискател по изпълнението „Л.С.“ ЕООД, ЕИК ********, чрез
упълномощения адв. Биляна Славова от САК. Във
възражението се поддържа неоснователност на жалбата. Излагат се съображения, че
лицето В.Д.В. е управител на „И.“ ЕООД, дружеството изпълнител на СМР в
сградата, в която са описаните имоти. Твърди, че целта за избирането му за пазач
е дружеството-изпълнител да има постоянен достъп до цялата сграда, за да
продължат ремонтните дейности в нормалния си ход и без препятствия. Поддържа,
че имотът още не е въведен в експлоатация и не е възможно длъжникът, който е и
собственик на обекта, да го ползва, съответно да упражнява постоянен надзор и
да предоставя своевременен достъп на изпълнителя, както и на трети лица за
огледи в изпълнителното производство. Иска да се остави частната жалба без
уважение, като неоснователна. Представя писмени доказателства.
Страните не претендират
разноски по настоящото дело и не представят списък по чл. 80 от ГПК.
По делото се
съдържат мотиви на ЧСИ М.П., с които е заявено становище за неоснователност на
жалбата. Съдебният изпълнител поддържа, че граматическото тълкуване на чл. 435,
ал 2, т. 5 от ГПК сочи две хипотези на обжалване на действията по назначаване
на пазач. В едната хипотеза длъжникът е назначен за пазач, но не стопанисва
добре имота и съдебният изпълнител предава управлението на друго лице. Във
втората, относима според ЧСИ към процесния
казус хипотеза, неспазването на изискванията на чл. 470 от ГПК е основание за
подаване на жалба. Поддържа, че определянето на пазач при опис на недвижимия
имот има за основна задача да съхрани описаното имущество до неговото
осребряване, както и да се осигурява непрекъснат достъп до него на лицата,
които искат да го преглеждат в периода на публичната продан. Изложил е, че
въпросът за пазенето на движими вещи, върху които е насочено принудителното
изпълнение се разрешава от съдебния изпълнител. При осъществяване на
задължението си по чл. 486 от ГПК, органът по принудително изпълнение следва да
се ръководи от ограниченията на чл. 470 от ГПК. Тази разпоредба не вменява
задължение на съдебния изпълнител да назначава винаги за пазач на описаното
имущество на длъжника, а дава право на преценка след описването вещта да се
предаде за пазене на трето лице, когато обстоятелствата го налагат. Посочил е,
че преди извършване на описа лицето, назначено за пазач - В.Д.В., е имало
достъп до имотите в качеството му на управител на „И.“ ЕООД -
дружеството-изпълнител на строително-монтажната работа в сградата. Поддържа, че
имотите са управлявани от В.с грижата на добър стопанин и не е възниквало
съмнение, че при оставянето им за пазене след описа на същото лице, ще бъдат
нарушени императивните изисквания на чл. 486, ал. 2 от ГПК - да се стопанисва
добре имота и да не се пречи на огледите на трети лица. Твърди, че пазачът
ежедневно се намира в обекта и лесно и безпрепятствено може да осигурява достъп
до обектите на всички лица, които се интересуват от тях в периода на публичната
продан. Пазачът носи и съответната наказателна и гражданска отговорност, ако не
изпълнява добросъвестно поетите задължения, и може да бъде сменен по преценка
на съдебния изпълнител във всеки един момент на изпълнението, ако се установят
нарушения. В случая основание за решението на ЧСИ М.П. е невъзможността на
длъжника да осигурява непрестанен достъп до имота на лицата, осъществяващи
строителните и довършителни дейности, както и невъзможността да осигурява
достъп на потенциални наддавачи при насрочване на
публична продан. Взимайки предвид всички тези обстоятелства, съдебният
изпълнител е преценил, че оставянето на имотите във владение на длъжника ще
затрудни и препятства принудителното изпълнение. Същевременно длъжникът не е
лишен от достъп до собствените си имоти, нито е оспорено качеството му на
собственик на имота. По изложените съображения счита оплакванията в жалбата за
недоказани и иска да бъдат оставени без уважение.
Длъжниците С.Л.А.-Т.,
„О.П.К.“ ЕООД – (в несъстоятелност) и „Х.Б.“ ООД не са изразили становище по
жалбата на Т.Г.Т..
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Изпълнително
дело № 20188510402321 е образувано въз основа на изпълнителен лист издаден от СРС
на основание заповед за незабавно изпълнение (чл.417 от ГПК) по гр.д. №
33829/2012 г. на СРС, съгласно който солидарните длъжници
С.Л.А.-Т., Т.Г.Т., „О.П.К.“ ЕООД – (в
несъстоятелност) и „Х.Б.“ ООД, са осъдени да заплатят парично задължение.
От
приложеното копие на изп. дело № 20188510402321 на
ЧСИ М.П. се установява, че на 27.11.2018 г., съгласно писмената молба на взискателя „Л.С.“ ЕООД, са извършени описи на шест броя
недвижими имоти, ипотекирани за обезпечаване вземането на взискателя
по изпълнителното дело и находящи се в жилищна сграда
с подземни гаражи, изградена в УПИ VII-550, 551, 1149, 1150 от квартал № 42 по
плана на град София, район Лозенец, квартал Витоша, местност „Витоша ВЕЦ Симеоново“,
представляваща сграда с идентификатор 68134.905.550.1, град София, община
Столична, област София (столица), по кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със заповед № РД-18-739/21.11.2017 г. на изпълнителен директор на
АГКК, с адрес на сградата: гр. София, район Лозенец, м. Витоша ВЕЦ Симеоново,
ул. „******, със застроена площ: 950 кв.м., брой етажи: 6, с предназначение:
жилищна сграда, многофамилна, разположена в поземлен
имот с идентификатор 68134.905.550, област София (столица), община Столична,
гр. София, район Лозенец, м. Витоша ВЕЦ Симеоново, вид собств.
частна, вид територия урбанизирана, НТП Високо застрояване (над 15 м.), площ
2877 кв.м., стар номер 550,551,1149,1150, квартал 42, парцел VII, при съседи:
68134.905.2839, 68134.905.552, 68134.905.3107, 68134.905.1273, 68134.905.2854,
68134.905.1054 съгласно заповед за одобрение на КККР № РД-18-739/21.11.2017 г.
на изпълнителен директор на АГКК, собственост на длъжниците
по делото. Описаните имоти, на осн. чл. 486 от ГПК, са
оставени във владение на лицето В.Д.В., който е приел имотите за пазене със
задължението да ги стопанисва съгласно изискванията на процесуалния закон.
Видно от молба с вх. № 99153/27.11.2018г. по изпълнително дело № 20188510402321 по описа на ЧСИ М.П., Т.Г.Т., в качеството си на
длъжник по същото дело, е поискал на основание чл. 486, ал. 1 от ГПК да му бъде
предадено владението на имотите: апартамент № 47, апартамент № 55 и апартамент
№ 32, находящи се в гр. София, УПИ VІІ-550, 551,
1149, 1150, кв. 42 по плана на гр. София, р-н Лозенец, кв. Витоша, местност
„Витоша ВЕЦ Симеоново“. С разпореждане от същата дата ЧСИ М.П. е приел, че няма
основание за смяна на пазача (лист 118 от изп. дело).
На 03.12.2018 г. е постъпила разглежданата частна жалба от длъжника по
делото Т.Г.Т. (лист 119
от изп. дело).
При така
установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Съдът приема,
че частната жалба по чл. 435, ал.2 от ГПК е подадена от процесуално
легитимирано лице – длъжникът по изпълнението, в рамките на преклузивния
едноседмичен срок по чл.436, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на
съдебния изпълнител. С измененията на чл. 435 от ГПК (обн.
в ДВ бр. 86 от 2017 г.) е разширен кръга на лимитативно изброените действия на
съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване. В чл. 435, ал. 2, т. 5 от ГПК
е посочено, че длъжникът може да обжалва определянето на трето лице за пазач,
ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2
от ГПК. По изложените съображения подадената жалба е допустима.
По
основателността на жалбата по чл. 435, ал. ал. 2, т. 5 от ГПК съдът приема
следното:
Пазач се
назначава при публична продан на движими вещи (арг.
от чл. 470 -
чл. 472 от ГПК)
и не може да стане без съгласието на лицето, което съдебният изпълнител
определя за такъв. При изпълнение върху недвижими имоти не се назначава пазач,
а те се предават във владение на трето лице, ако длъжникът не ги стопанисва
добре или препятства огледите (в същия смисъл е решение № 47 от 26.02.2018 г.
по гр. д. № 69/2018 г. на ВКС, IV г. о., ГК).
Съгласно
разпоредбата на чл. 470, ал.1 и 2 от ГПК, ако длъжникът откаже да приеме за
пазене вещта или ако съдебният изпълнител прецени, че тя не трябва да се остави
у него, както и в хипотезата, при която длъжникът е редовно призован за описа,
но не присъства на него, вещта се изземва от съдебния изпълнител и се дава за
пазене на взискателя или на пазач, назначен от
съдебния изпълнител.
От
тълкуването на цитираните разпоредби следва, че по правило описаната вещ се
предава за пазене на длъжника, като само в случай, че същият откаже да я приеме
за пазене, или съдебният изпълнител прецени според конкретните обстоятелства по
изпълнителното дело, че той е неподходящ, назначава за пазач взискателя или трето за изпълнителното дело лице. Т.е.
според чл. 470 от ГПК назначаването за „пазач“ на
вещта на лице, различно от длъжника, представлява изключение от общия принцип „за
предаване на вещта за пазене на длъжника“, предвид на което така извършеното от
съдебния изпълнител действие е незаконосъобразно.
Нормата на чл.
486, ал. 2 от ГПК постановява, че ако длъжникът не стопанисва добре имота или
пречи на огледа от трети лица, съдебният изпълнител предава управлението на
друго лице.
В случая не е
спорно между страните, че за „пазач“ на имота е назначено трето лице - В.Д.В.. Но
от доказателствата по делото не се установява да са изпълнени условията по чл.
486, ал.2 от ГПК, т.е., че длъжникът Т.Г.Т. не стопанисва добре някои от
имотите - апартамент № 32, апартамент № 55 и апартамент № 47, находящи се в гр. София, УПИ VІІ-550, 551, 1149, 1150, кв.
42 по плана на гр. София, р-н Лозенец, кв. Витоша, местност „Витоша ВЕЦ
Симеоново“ или да пречи на огледите им от трети лица. Назначаването на В.Д.В. е
направено при извършване описа на имотите, т.е. преди да имат възможност трети
лица да искат огледи, поради което и съдът приема, че не е установено длъжникът
да е препятствал огледите. По делото липсват доказателства от които да бъде
формиран извод, че имотите не са стопанисвани добре от длъжника, поради което и
това основание да бъдат оставени във владение на трето лице не е установено по
делото.
Съдът приема,
че посочената в мотивите на съдебния изпълнител разпоредба на чл. 470 от ГПК,
като основание имотите да бъдат оставени във владение на В.Д.В., е неприложима.
Този извод следва от систематичното място на разпоредбата в ГПК, която е в
раздела за продажба на движими вещи, какъвто не е процесния
случай. По делото не са ангажирани доказателства длъжникът Т. да се е съгласил В.да
бъде назначен за „пазач“ на имотите, а доводите на взискателя
са изцяло неоснователни.
С оглед
изложеното съдът приема, че жалбата е основателна и като такава следва да бъде
уважена.
Страните не
претендират разноски и съдът не дължи произнасяне.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника Т.Г.Т., ЕГН ********** обективираното в протоколите за опис на недвижим имот с изх. № 74977, вх. № 74978 и изх. № 74973 от 27.11.2018г. разпореждане по изп. дело № 20188510402321 на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, с което са оставени във владение на В.Д.В., ЕГН ********** съответно следните недвижими имоти: апартамент № 32, с идентификатор 68134.905.550.1.32; апартамент № 55, с идентификатор 68134.905.550.1.54 и апартамент № 47, с идентификатор 68134.905.550.1.47, всички находящи се в сграда в гр. София, УПИ VІІ-550, 551, 1149, 1150, кв. 42 по плана на гр. София, р-н Лозенец, кв. Витоша, местност „Витоша ВЕЦ Симеоново“.
Препис от решението да се изготви служебно и да се изпрати по изпълнително дело № 20188510402321 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ за съобразяване.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.