МОТИВИ по присъда № 20/04.02.2020 г., постановена по НОХД
№ 385/2019 г. по описа на ЯРС
ЯРП
е предявила обвинение против подсъдимия А.С.Т. *** за престъпление по чл.129
ал.2, вр. ал.1 от НК.
В
хода на разпоредителното заседание, след като взе становището на страните, че
не са налице условията за разглеждане на делото по особените правила, съдът
отложи същото и го проведе по реда на глава 20 от НПК.
По
делото бяха приети за съвместно разглеждане предявените граждански искове срещу
подсъдимия от пострадалия Р.С.С., както следва:
граждански иск за причинени имуществени вреди в размер на 70 лв. в резултат на
деянието, в едно със законната лихва от датата на извършването-18.02.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата и граждански иск за причинени неимуществени
вреди в размер на 20 000 лв. в резултат на деянието, в едно със законната
лихва от датата на извършването до окончателното изплащане на сумата. По негово
искане Р.С. бе конституиран в качеството на граждански ищец и частен обвинител
в процеса.
В съдебно заседание участващия по делото
прокурор поддържа обвинението против подсъдимия така както е предявено. Счита,
че от събраните по делото доказателства безспорно се установява фактическата
обстановка, изложена в обвинителният акт, поради което подсъдимия следва да
бъде признат за виновен по предявеното му обвинение, а наказанието следва да
бъде около една година лишаване от свобода, като изпълнението му бъде отложено
по реда на чл.66, ал.1 от НК. По отношение на гражданският иск за неимуществени
вреди представителят на ЯРП счита, че същият следва да бъде уважен съобразно
претърпените болки и страдания от страна на пострадалия.
Гражданският ищец участва
лично в съдебно заседание и с редовно упълномощен повереник-адвокат. Чрез
повереника си поддържа обвинението и пледира за уважаване на гражданските искове
в пълен размер, ведно с присъждане на дължимите лихви и разноски по делото.
Подсъдимият Т.
участва в съдебно заседание лично и с упълномощен защитник. Не се признава за виновен по
предявеното му обвинение, като не пожела да даде обяснения по същото.
Защитникът на подсъдимия изразява становище, че по делото не се събраха
безспорни и категорични доказателства за причиняването на телесното увреждане, обвинението не е доказано и същия следва да
бъде признат за невиновен, а гражданските искове, като неоснователни да бъдат
отхвърлени изцяло.
Съдът след като се запозна с доказателствата по делото
намира за установено следното от фактическа страна:
Вечерта на
18.02.2018 г., като се празнувал празника „***“, свид.
Р.С. видял, че в коритото на река „***“ в близост до магазин „***“ в ж.к. ***“
в гр. Я., където живеел има запален огън и решил да отиде там. Около 20.30 ч.
свид. С., заедно със своя приятел-свид. В.П. и С.И. слезли в коритото на реката
и отишли до огъня, където имало много хора, сред които и подс. А.Т.. Тъй като
близо до огъня имало момиче, свид. С. му казал да се отдръпне назад да не падне
в него, след което между пострадалия и подсъдимия възникнал конфликт и двамата
се сборичкали. След преустановяването на инцидента, пострадалия С. се качил по
дигата на реката и се насочил към магазин ***. Същият бил последван от
подсъдимия и около 20.30 ч. на площадката пред магазина бил настигнат отзад.
Подсъдимият ударил с ръка С. в задната част на тялото и го повалил на земята, като по време на падането тялото му се усукало
надясно и изпитал силна болка в лявото коляно. След като подсъдимият съборил
свид. С. на земята, му нанесъл няколко удара с ръце и крак върху тялото.
Инцидента бил видян от свид. Г.Т.-касиер в магазина, която станала от мястото
си, отишла при двамата и им казала да спрат. След всичко това подсъдимия
оставил пострадалия да лежи на земята и напуснал магазина. Тогава на мястото
пристигнала и Управителя свид. В.И., която видяла свид.
С. да става сам от земята. Тъй като свид. С. нямал телефон в себе си, поискал
от свид. Т. нейния телефон и се обадил на тел. 112. На място пристигнали
служители на РУ-Я., сред които свид. И., които снели сведения от пострадалия,
свид. П. и С.И. и продължили работа по график, а пострадалия бил придружен от
свид. П. до дома му в ж.к „***“.
В резултат на
случилото се, в следващите дни лявото коляно на С. се подуло, което наложило
постъпването му на 23.02.2018 год. в Клиника по Ортопедия и
Травматология при УМБАЛ „***“АД гр. С. З.. Там на същия била извършена
оперативна интервенция и бил изписан на 02.03.2018 год. с окончателна диагноза
- „дисторзио генус синистра“.
Видно от заключението на извършената по делото съдебно-медицинска
експертиза, в резултат на нанесения побой на 18.02.2018 год. свид. Р.С. е
получил дисторзия /навяхване/ на колянната
става на левия крак, умерена към тежка степен с данни за нарушаване на целостта
на ставния хрущял по вътрешната половина на задната повърхност на капачето и
кореспондиращата ставна повърхност на кондила на
бедрената кост, която е станала причина за извършване на оперативна вътреставна интервенция и продължително ограничение в
подвижността на ставата, съпроводено с болезненост. Вещото лице сочи, че
увреждането на колянната става на левия крак на С.
добре отговаря да се е получило в момента на повалянето /събарянето/ му на
земята, което по смисъла на чл.129, ал.2 от НК осъществява медикобиологичния
признак „ трайно затрудняване движенията
на левия долен крайник“, т.е средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.1
от НК, което обичайно отзвучава за срок от 2-3 месеца при нормален ход на
оздравителните процеси.
Видно от заключението по назначената и извършена по делото видео-техническа
експертиза, при извличане на снимки от записа от охранителните камери,
монтирани във външната и във вътрешната част на магазина се вижда лице от мъжки
пол, което напада друго лице от мъжки пол на площадката пред магазина, събаря
го на земята и му нанася удари с ръце и крака.
В хода на съдебното производство бе назначена и извършена допълнителна
съдебно-медицинска експертиза, като съгласно заключението й вещото лице, след
запознаване с приложения по делото ДВД-диск и представените от лекуващият лекар
на пострадалия медицински документи за
стара травма на лявото коляно на С. от 2013 г. сочи, че след първоначално
нанесения удар с ръка отзад в тилната област на главата или врата на бягащия
пострадал следва кратка схватка, при която подсъдимият се опитва да повали
пострадалият на пода пред входа на магазина, след която пострадалият се
съпротивлява и се опитва да се задържи на крака, но в крайна сметка е бил
повален настрани на дясната си страна и са му били нанесени удари с ръце и
крака по тялото. Сочи се също, че липсват медицински документи, които да
удостоверят действително какво е било увреждането на лявото коляно и какво
лечение е приложено в София, като се касае за период от почти пет години между
двете травми на лявата колянна става. Полученото в
резултат на инцидента, станал на 18.02.2018 г. на входа на магазин *** в гр. Я.
увреждане в областта на колянната става на левия крак
на пострадалия С. според вещото лице има травматична генеза, дължи се на
извършено движение в ставата с обем по-голям от физиологично допустимия.
Условия за действието на този механизъм са били налице при краткотрайната
схватка между двамата, въпреки, че пострадалият е повален в крайна сметка
настрани надясно, като с оглед приложените по делото медицински документи за
уврежданията през 2013 г. и ако не е настъпило пълно възстановяване от тях,
много вероятно е стабилитетът на ставата да е бил компрометиран в някаква
степен, което да е допринесло за по-лесното получаването на травмата от
18.02.2018 г., независимо на лявата или на дясната страна да е паднал пострадалия.
Горната фактическа
обстановка се установява от показанията на отчасти на свидетеля Р.С., изцяло от
показанията на Г.Т. /прочетени отчасти на основание чл. 281, ал.4, вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК/, В.И., В.П. /прочетени изцяло на
основание чл. 281, ал.4, вр.ал.1, т.1 от НПК/, отчасти
на свид. П.С., И.Д.И./прочетени изцяло на основание чл. 281, ал.4, вр.ал.1, т.2 от НПК/, от заключенията на
съдебномедицинската, допълнителната съдебно медицинска експертиза, видео
техническата експертизи, както и от приложените и приобщени по делото писмени и
веществени доказателства.
Съдът кредитира
изцяло показанията на свидетеля Г.Т., дадени в хода на съдебното следствие, тъй
като този свидетел е пряк очевидец на случилото се, в неговите показания не са
налице съществени противоречия, същите са логични и достоверни, като в тях
обективно и правдиво са възпроизведени възприетите от него факти, които са относими към предмета на доказване по делото. В тази насока
са и показанията на Управителя на магазина-свид. В.И., която макар и
пристигнала малко след приключването на инцидента, пресъздава хронологията на
действията на подсъдимия и пострадалия по идентичен начин с показанията на
свид. Т.. Показанията и на двамата свидетели кореспондират и с показанията на полицейския
служител-свид. И., пред който пострадалия е заявил, че е бил блъснат от
подсъдимия на площадката пред магазина и е паднал на земята. В подкрепа на
показанията на свидетелите са и обективно откритите находки от съдебния лекар,
установил навяхването на колянната става на левия
долен крайник на С., което добре отговаря да се е получило в момента
на повалянето /събарянето/ му на земята.
Фактическите си
констатации по делото съдът основа отчасти и на показанията на пострадалият С..
Последните, въпреки заинтересуваността на свидетеля, който е пострадал от
престъплението и е конституиран в процеса в качеството на гр. ищец са
отличават с конкретност и детайлност относно времето и мястото на инцидента и
кореспондират с кредитираните от съда гласни и веществени доказателства и
заключенията на посочените по-горе експертизи. Единствено не кредитира
показанията му в частта, че е паднал на лявата си страна, което обстоятелство противоречи
както на заключението на приетата по делото допълнителна съдебно медицинска
експертиза, така и от съдържанието на файловете в предявения в съдебно
заседание ДВД-диск на основание чл. 284 от НПК и неоспорено от страните.
Показанията на свидетеля В.П. също следва да бъдат кредитирани, тъй като
няма никаква причина за колебание досежно истинността
им дотолкова, доколкото допълват фактическата обстановка, установена от съда.
Относно допълването на фактическата обстановка съдът кредитира и показанията на
свид. П.С. в тази им част, като не приема показанията в частта им, с която
твърди, че още на следващата сутрин след инцидента кракът на С. се е подул и са
отишли в гр. С. З., както и че след травмата от 2013 г. пострадалия е продължил
да накуцва с левия крак и не се оправил до инцидента на 18.02.2018 г., тъй като
същите не кореспондират както с приложените медицински документи, така и от
заключенията на двете съдебно медицински експертизи и твърдението на вещото
лице, че не може да се определи с точност след колко дни или часове са налични
клиничните прояви на навяхването, които са строго индивидуални за всеки
организъм. Тези свои изводи съдът извежда и от факта, че в показанията си на
пред съда на 04.06.2019 г. същата заявява, че не знае коя дата и в колко часа
се провежда разпита й.
Съдът кредитира заключенията на съдебно медицинската и допълнителната
съдебно медицинска експертиза, извършена от същото вещо лице. По отношение на
вида и характера на причинената телесната повреда в заключенията на двете
експертизи няма разлика. Единствената разлика в двете заключения е в посоката
на падане на тялото на пострадалия на земята. Докато в първоначалната съдебно
медицинска експертиза вещото лице сочи, че тялото е паднало на лявата си
страна, то в допълнителната такава сочи, че тялото е паднало на дясната си
страна. Това несъответствие се дължи на факта, че при първоначалното си
заключение вещото лице не е било запознато със съдържанието на файловете на
приложения по делото ДВД-диск от монтираната камера в магазина. По тази
причина, съдът не кредитира заключението на първоначалната експертиза само в
тази й част, а приема заключението на допълнителната такава. Следва да се
отбележи обаче, че при разпита си в съдебно заседание, вещото лице е
категорично, че независимо на коя страна е паднал пострадалия-на лявата или на
дясната си страна, това не бил повлияло на механизма на причиняване на увреждането. Освен това поради изминалият дълъг период от
време на предходната травма на същото коляно и липсата на медицинска
документация за лечението й, вещото лице не е в състояние да отговори налице ли
е пълното й възстановяване. Независимо от това обаче, заключението му е, че
дори при непълно възстановяване, стабилитетът на ставата би могъл да е
компрометиран в някаква степен, което да е допринесло за по-лесно получаване на
травмата.
Съдът не намери
основания да се съмнява в компетентността, обективността и безпристрастността
на вещото лице извършило видео- техническата експертиза, поради което я
присъедини към останалия доказателствен материал и изгради изводите си и въз
основа на нея.
От приложената по
делото справка за съдимост се установява, че подс.Т.
е неосъждан.
Подс. А.С.Т. е роден на *** ***, българин, с българско гражданство, със
средно образование, неженен, шофьор в „***“ООД гр.Х., неосъждан, ЕГН - **********.
Не се споделят
доводите на защитата, че обвинението е останало недоказано с оглед на наличието
на стара травма на същото коляно на пострадалия и увреждането на 18.02.2018 г.
би могло да се получи в резултат на неправилно стъпване на левия крак. В хода
на съдебното производство първоинстанционния съд е
изискал и по делото са постъпили следните книжа имащи отношение към здравния
статус на С., а именно: наличната медицинска документация, съхранявана от д-р Ц.
В. като общо практикуващ лекар, регистрирал в практиката си пострадалия. От
изготвените амбулаторни листове се установява, че пострадалият С.
травмирал колянната става на левия си крак при битов
инцидент през 2013 г., като поставените диагнози в тези амбулаторни листи са
увреждане на менискуса /без
да се уточнява какво и на кой от двата/, увреждания на синовията и сухожилията и
спонтанни руптури на връзки в колянната
става, като едва в обективното състояние на последния приложен амбулаторен лист
е отбелязано, че става въпрос за кръстни връзки. Вещото лице сочи, че в
материалите по делото не се откриват медицински документи, които да удостоверят
действително какво е било увреждането на лявото коляно и какво лечение е
приложено в гр. С.. Същото се позовава единствено на показанията на майката на
пострадалия-свид. П.С., че в резултат на старата травма на колянната
става на същия крак С. не се е възстановил напълно и е продължил да накуцва с
левия крак до инцидента на 18.02.2018 г., които както бе посочено по-горе съдът
не кредитира в тази им част. Независимо
от това обстоятелство обаче и поради липсата на доказателства за вида на
старата травма, вещото лице дава отговор на въпроса, че дори същата да не
отшумяла напълно, т.е. да е налице непълно възстановяване от нея, много е
вероятно стабилитетът на ставата да е бил компрометиран в някаква степен, което
да е допринесло да по лесното получаване на увреждането при инцидента, предмет
на делото. Следва да се отбележи, че вещото лице и по двете
експертизи задълбочено и всеобхватно е анализирал събраните по делото гласни и
писмени доказателства, касаещи моментната симптоматика на пострадалия след
18.02.2018 г., поради което съдът приема заключенията по съдебно медицинската и
допълнителната такава.
Не се приема и
довода на защитата на подсъдимия, че не е действал умишлено, респ. че е налице
непредпазлива форма на вината, за да се приеме исканата преквалификация на
деянието по чл.133 НК. Непредпазлива ще бъде вината на дееца тогава, когато не
е предвиждал настъпването в общественоопасните последици, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди или когато е предвиждал тези последици, но е мислил да ги
предотврати. Естеството на вината на подсъдимия се преценява от неговите
фактически действия към момента на деянието, в случая- може да изведе от начина
на причиняване на травмата. ЯРС, като
прецени волевия момент и обективираните действия на
подс. Т., не приема наличие на необоснована увереност, че вредоносните
последици няма да настъпят. Ето защо не е налице престъпно лекомислие-
самонадеяност- като форма на непредпазливата вина. Не е налице и престъпна
небрежност, тъй като законът изисква при нея деецът да не следва да предвижда
настъпването на общественоопасните последици, но да е бил длъжен и да е могъл
да го направи. Предвид обективното поведение на дееца- излизането му от
коритото на река Тунджа след настъпил конфликт между него и пострадалия, последването на пострадалия до магазин „***“, хващането на
пострадалия отзад, издърпването на тялото му и събарянето му на земята, не може
да се приеме, че у Т. е отсъствала онази интелектуална дейност, която води до
познанието за възможно настъпване на престъпния резултат- Р-767-91- І НО,
Р-659-93- І НО на ВС на РБ. Несъстоятелно е да се счете, че в съзнанието му не
са се отразявали свойството на деянието, престъпните последици и причинната
връзка между тях. Затова е безпредметно да се оценява липсата или наличието на
положителния момент на несъзнаваната непредпазливост. С оглед казаното за
непредпазливостта въобще, се извежда заключението, че престъплението не може да
се субсумира под нормата на чл.133 НК, респ. да се
преквалифицира по този привилегирован състав.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Подсъдимият с
деянието си е осъществил както от обективна, така и от субективна страна
състава на престъпление по чл. 129 ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като на 18.02.2018 год.,
около 20,30 ч. в гр. Я., на площадката пред магазин „***“, находящ
се в ж.к.“***“, чрез нанасяне на удар в задната част на тялото на пострадалия и
поваляне /събаряне/ на земята, причинил на Р.С.С. с
ЕГН - ********** *** средна телесна повреда, изразяваща се в навяхване /дисторзия/ на колянната става на
левия крак, довело до трайно затрудняване движението на левия долен крайник.
От обективна
страна засегнатите обществени отношения са тези, свързани с опазване на
човешкото здраве и физическата цялост на личността. Също от обективна страна
безспорно и категорично се установи, че изпълнителното деяние „причиняване
другиму на средна телесна повреда“ е осъществено от подсъдимия, като на
посочените време и място същия е нанасъл удар в задната част на тялото на пострадалия и поваляне /събаряне/ на
земята и е причинил на С. средна телесна повреда, изразяваща се в навяхване /дисторзия/ на колянната става на
левия крак, довело до трайно затрудняване движението на левия долен крайник,, което е причинило на пострадалия разстройство на здравето, временно опасно
за живота. Подсъдимият е наказателно отговорно лице, което е разбирало
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките
си. Така възприетото от обективна страна
деяние следва да се квалифицира по чл. 129, ал. 2 вр.
ал. 1 от НК. По своя медикобиологичен характер
нанесените увреждания съставляват разстройство на здравето по чл. 129 от НК. От
доказателствата по делото съдът извежда извода, че единствения възможен
механизъм на получаване на тези увреждания е установеният по-горе.
Налице е и пряка
причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия и причиненото на
пострадалия телесно увреждане. Макар усложнението на лявото
коляно да е настъпило няколко дни по-късно, то е в пряка причинна връзка с
поведението на подсъдимия. Изрично се установи по делото, че травмата е в резултат на външна намеса. По делото безспорно е установено,
че в резултата на удара отзад и събарянето на земята на пострадалия от страна
на подсъдимия, на свид. С. е било причинено горепосоченото телесно увреждане.
От субективна
страна подсъдимия Т. е извършил посоченото деяние при форма на вината пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, тъй като същия е съзнавал че с нанасянето
на удар отзад на пострадалия, както и с последващото му падане на земята ще му
причини телесно увреждане със значителен
интензитет и пряко е целял
настъпването на този вредоносен резултат.
Относно наложеното
наказание на подсъдимия:
За извършеното от
подсъдимият деяние, законът предвижда наказание „лишаване от свобода до шест
години. При определяне вида и размера на наложеното наказание съдът отчете
следното: От една страна взе предвид
сравнително високата степен на обществена опасност на деянието, обуславяща се
от вида и интензитета на въздействие върху организма на пострадалия. От друга
страна съдът съобрази чистото съдебно минало на подсъдимият, доброто му
процесуално поведение-макар да не се признава за виновен, младата му
възраст, като прие също, че в случая се
касае за единичен случай в неговото поведение. С оглед на всичко това съдът
определи наказанията при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и
приложи разпоредбата на чл. 55, ал.2, б.”б” от НК, преценявайки, че и
най-лекото предвидено в закона наказание „лишаване от свобода“ се явява
несъразмерно тежко в конкретния случай, като замени наказанието „лишаване от
свобода” с „пробация” и наложи на подсъдимия наказание ПРОБАЦИЯ под средния, предвиден в
закона със следните пробационни мерки:
Задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от една година и два месеца с периодичност
два пъти седмично.
Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от една
година и два месеца.
Съдът намира, че за да се постигнат целите на
индивидуалната и генералната превенция и най-вече за поправяне и превъзпитание
на подсъдимият не е наложително да му бъде наложено по-тежко по вид и размер
наказание. Така наложеното наказание е необходимо и достатъчно за оказване на
предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие, както върху самият
подсъдим, така и върху останалите членове на обществото.
По гражданските искове
Досежно
предявения граждански иск за неимуществени вреди: При горния изход на делото
съдът прецени предявеният граждански иск за обезвреда за основателен, тъй като
в резултат на причинената телесна повреда от страна на подсъдимия гражданския
ищец – С. е претърпял значителни болки и страдания за един продължителен период
от време. При определяне конкретния размер на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди, съдът взе предвид, характера и степента на причинените на
гр. ищец увреждания, продължителността на периода, през който последния е
търпял болки и страдания, така и периода от време необходим за отзвучаване на
травмите. С оглед на това съдът прие искът за доказан и основателен до размера от 6000 лв. и го уважи до този размер в съответствие с принципа залегнал в чл.52 ЗЗД, като присъди и законната лихва
върху горната сума от датата на
увреждането-18.02.2018 г. до окончателното й изплащане. Искът за разликата над
присъдената сума от 6000 лв. до предявената
такава от 20 000лв., съдът отхвърли като неоснователен и недоказан.
Досежно
предявения граждански иск за имуществени вреди: При горния изход на делото
съдът прецени предявеният граждански иск за имуществени вреди за основателен,
тъй като в резултат на причинената телесна повреда от страна на подсъдимия,
гражданския ищец – С. е заплатил за лечение на 02.03.2018 г.и на 09.03.2018 г.
сумата от 65,60 лв. , видно от приложените фактури и касови бележки по делото.
С оглед на това съдът прие искът за доказан и
основателен до размера на 65.60 лв., до които размер уважи същия, като за
разликата до предявения такъв от 70лв. го отхвърли, като недоказан, като счете
и, че представените билети за пътуване с градски транспорт няма отношение към
определяне на причинените имуществени вреди от деянието.
При така
определените размери на гражданските искове, съдът осъди подсъдимия Т. да
заплати ДТ върху тях, както следва: 50 лв. за уважения размер на гражданския
иск за имуществени вреди и сумата от 240 лв. за уважения размер на гражданския
иск за неимуществени вреди, в приход на съдебната власт, по сметката на ЯРС.
Съдът осъди
подсъдимия да заплати на гражданския ищец и частен обвинител Р.С. от нея по
делото разноски в размер на 400 лв.
При постановяване
на присъдата, съдът постанови вещественото доказателство- DVD диск, сребрист на
цвят, марка EMITEC, след влизане на присъдата в сила да се върне на собственика
му- „***“ ЕООД-Я..
Тъй като подсъдимия
беше признат за виновна по предявеното му обвинение, на осн.
чл. 189 ал.3 НПК съдът го осъди да заплати в приход на Републиканския бюджет,
по сметката на ОД-МВР Я. направените по делото разноски в размер на 288.76 лв.,
както и сумата от 305 лв. разноски по делото в приход на бюджета на съдебната
власт, по сметката на ЯРС.
Причини за
осъществяване на деянието от подсъдимия са незачитане на установения в страната
правов ред и телесната неприкосновеност на личността.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: