Р Е Ш Е Н
И Е №
град Свиленград, 24.09.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна колегия, ІІІ състав, в публично
съдебно заседание на шестнадесети септември две
хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добринка Кирева
при секретар: Ренета Иванова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело № 385 по описа за 2020година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № НП-ПБЗН-ХС4-1-3
от 30.06.2020 година на Началника на Районна служба „Пожарна безопасност и
защита на населението” (РСПБЗН) – Свиленград, с което на Т.С.С. с ЕГН ********** ***,
за нарушение на чл. 34, ал. 1, т. 1 ,3,4 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014
година за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на
обектите (Наредба № 8121з-647) е наложено на основание чл.265,ал.2 от ЗМвР
административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 100 лв.
Жалбоподател
моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен и неправилен.
Излага подробни съображения в тази
насока,като в допълнение сочи,че било издадено разпореждане за
отстраняване в предписан срок на
констатираните в него нарушения,но в деня на издаването на същото бил издаден и
АУАН,с което се опорочавало адм.процедура,тъй като не бил спазен срока
предписан в разпореждането. Отделно от това счита,че липсвали доказателства
относно авторството..
В
съдебната фаза, редовно призован, жалбоподател Т.С.С. се явява лично и с адв.Ив.И.,който
подържа жалбата по изложените в нея доводи,като изрично уточнява ,че жалбата е
срещу Наказателно постановление (НП) №
НП-ПБЗН-ХС4-1-3 от 30.06.2020 година,тъй като се касаело за техническа
грешка при изписване на номера на обжалваното НП . Пледира за отмяна на обжалвания акт,като в допълнение към
изложените в жалбата доводи,сочи че АУАН не бил съставен по предвидения закона
ред,а именно в присъствието на нарушителя,така както било посочено в
него,съгласно свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели.
Претендира присъждане на
направените по делото разноски,а именно за адв.хонорар.
В съдебната фаза не се
ангажират доказателства.
Административнонаказващият
орган АНО (въззиваемата страна) -
Началникът на РСПБЗН – Свиленград, редовно призовани, не изпращат
представител. Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на
делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е
пречка за водене на делото.
В съдебната фаза се
ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура –
Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът,
след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени
и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
Във връзка с постъпил сигнал до АНО с вх.№745600-85 от 11.06.2020 г. от
д-р.Ермов с приложен към сигнала снимков материал за струпани отпадъци от всякакъв характер от Т.С.
на между стълбищната площадка на етажите 5 и 6
на адрес гр.Свиленград, бул.България №123,вх.А била извършена проверка
на место на 16.06.2020г. от св. А.Д.К. – Младши инспектор ІІІ степен „Държавен
противопожарен контрол и превантивна дейност” („ДПК и ПД”) при РСПБЗН – Свиленград
(орган по пожарна безопасност и защита на населението по смисъла на чл. 125,
ал. 1, т. 5 от ЗМВР) и колегата й св.А. Г.П.. Когато пристигнали на адреса двамата
свидетели потърсили за съдействие домоуправителя Я.Д.Ч.,който ги съпроводил до между
стълбищната площадка на етажите 5 и 6. Там свидетели констатирали,че
действително имало струпани вещи,поради което потърсили Т.С.. Същият ден той
бил у дома си и признал пред двамата свидетели,че вещите са негови.
Двамата свидетели обяснили на жалбоподателя,че следва да се яви
в тяхната служба.
На същата дата
16.06.2020год. жалбоподателят се явил в Службата за пожарна безопасност
гр.Свиленград,където свидетелите обяснили на С.,че ще му бъде издадено
разпореждане,както и АУАН и след възникнал спор помежду им той напуснал
сградата на пожарната.
Вече на 17.06.2020година предвид
констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят А.Д.К. , съставила в присъствието единствено на св.П. и в
отсъствието на жалбоподателя Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) с № ПБЗН-ХС4-3-3/17.06.2020г.,както
и Разпореждане №ПР-ПБЗН-ХС4-3-9/17.06.2020г.
В
изготвения АУАН актосъставителят излага описание на фактическото нарушение, по
следният начин „... съхранява не по предназначение запалими материали и
оборудване,складирани в общите части на между
етажната площадка и стълбището между 5-ти и 6-ти етаж,които намаляват
широчината на евакуационния път и създават предпоставки за затрудняване на
безопасната евакуация от жилищния блок”. А досежно квалификацията, нарушението е
правно квалифицира с разпоредбите на чл.
34, т. 1 ,т. 1 ,т.3,т.4 от Наредба № 8121з-647,
които вписва за нарушени.
АУАН не
е редовно предявен ,респективно връчен
на жалбоподателя, тъй като не е потърсен за това,нито уведомен за съставянето
му на процесния ден,а актосъставителя и свидетеля по акта отишли на адреса и
обяснили на домоуправителя,че жалбоподателя отказва да получи акта и той се
подписал като свидетел на този отказ,без изрично да се е убедил за това.
Доколкото жалбоподателят не е знаел за съставянето на
акта,както и че същият не му е бил връчен, липсва и подадено възражение срещу
него.
Сезиран надлежно с така
съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на
РСПБЗН – Свиленград, е издал процесното НП-ПБЗН-ХС4-1-3
от 30.06.2020 година. В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло
фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган , именно нарушение на чл. 34, ал. 1, т. 1 ,3,4 от Наредба №
8121з-647 от 01.10.2014 година за правилата и нормите за пожарна безопасност
при експлоатация на обектите (Наредба № 8121з-647) поради което на
жалбоподателя е наложено на основание чл.265,ал.2 от ЗМвР административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 100 лв.
НП е редовно връчено -
лично на жалбоподателя, на 03.07.2020
година, видно от известие за доставяне, приложена в Административно-наказателната
преписка (АНП) и надлежно оформена – датирана и подписана.
Материалната и териториална компетентност на
актосъставителя и на Началника на РСПБЗН – Свиленград да издават съответно АУАН
и НП за нарушения на противопожарните правила, се доказва от приетата по делото
Заповед № 7456з -12/28.01.2020 година на Началника на РСПБЗН – Свиленград,Заповед
№81213-440/24.04.2018г. на Министъра на вътрешните работи, вземайки предвид
факта, че А.Д.К. заема длъжността Младши инспектор ІІІ степен в „ДПК и ПД” при
РСПБЗН – Свиленград и Началникът на
РСПБЗН – Свиленград се явява носител на санкционна власт, делегирана му в
длъжностно качество (заемана длъжност) съгласно чл. 7, ал. 1, т. 2 и чл. 24,
ал. 2 от Наредба № 8121з-882 от
25.11.2014 година за реда за осъществяване на ДПК (Наредба № 8121з-882) и чл.27
от Правилника за устройство и дейността на министреството на вътрешните работи.
Изложената
фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в
АУАН и в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание, свидетели – А.Д.К. и А.Г.П.. Писмените доказателствени източници, по тяхното
съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като
цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна
преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на А.Д.К.
и А.Г.П., които са безпротиворечиви, логични и
взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост
на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да имат личностно
отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания
за критика по отношение на свидетелските показания на А.К. не се намериха, а
единствено поради служебното й качество – служители на РСПБЗН - Свиленград, в
този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО,
не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от нейна страна, от тук и
превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната
проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е
така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду показанията на двамата
свидетели (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и
при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива,
нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските
показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от
фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето
защо, според Съда показанията на тези двама свидетели не са и не се считат за
насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен
ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни
доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на кностатираното от
тях нарушение /я и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му,
като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
С правна
преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства,
приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които
не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло
по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак
– авторство.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната
служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл.
14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка
със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е с правно
основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима
– подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в Деловодството на съда, от надлежно легитимирано за това
действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителя, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на
твърдяното нарушение) и родово компетентния Районен съд.
Преценена по същество,
Жалбата е основателна.
По приложението на процесуалния закон: Настоящият съдебен
състав намира, че в хода на производството по реализиране на
административнонаказателната отговорност на ФЛ-жалбоподател е допуснато
съществено процесуално нарушение, което е ограничило правото му на защита.
Съгласно извършеното удостоверяване в АУАН същият е бил връчен при отказ.
Процедурата по връчване
на акта по този ред е регламентирана с разпоредбата на чл. 43, ал. 2 ЗАНН, като
нейното прилагане предполага на първо място присъствието на лицето, срещу което
е издаден актът, след което то да откаже да подпише съставения му АУАН. Именно
този отказ удостоверява свидетелят по отказа. Следователно присъствието на
нарушителя е елемент от фактическия състав на процедурата по чл.43, ал.2 ЗАНН,
тъй като само по този начин актосъставителят би могъл да възприеме и констатира
действителния отказ на лицето. Липсата на който и да е елемент от фактическия
състав препятства настъпването на окончателните правни последици, а оттук и
възможността да се приложи описаната процедура. Връчването на АУАН при отказ
представлява редовно връчване, щом са налице законовите предпоставки за това и
е спазена процедурата по удостоверяване на отказа. Щом лицето, срещу което е
съставен АУАН, самоволно е отказало да получи препис от него, то наказващият
орган няма да допусне нарушение на процедурата по ангажиране на отговорността
на лицето, ако не върне акта на актосъставителя, доколкото същият вече се счита
за редовно предявен (Решение № 1344 от 12.6.2013 г. по н. д. № 663/2013 г.
на Административен съд – Пловдив; Решение № 2582 от 17.12.2015 г. по н. д. №
2344/2015 г. на Административен съд – Пловдив). Не такава е обаче
процесната хипотеза, тъй като по делото по категоричен начин от показанията на
свидетелите А.К. и А.П. се установи, че актът е съставен без да е присъствал
санкционираното лице, а следователно и без да е направен конкретен и изричен
отказ за подписване на акта. В тази връзка неясно остава какви точно
обстоятелства е възприел и удостоверил свидетелят по отказа.
Настоящият съдебен състав
намира, че не е била изпълнена и процедурата по връчване на АУАН в отсъствието
на нарушителя. Тази хипотеза за връчване на акта е уредена с разпоредбата на
чл. 40, ал. 2 ЗАНН. Фактическият й състав включва адресиране на покана до
лицето, срещу което е съставен актът и неговото неявяване. От материалите по
делото се установява, че жалбоподателят е бил поканен устно да се яви в
сградата на АНО на 16.06.2020год. и той е сторил това,където му било
обяснено,че срещу него ще има издадено разпореждане и АУАН.
От материалите по АНПр
обаче не се установява въззивника да е било поканен за съставянето на акта на следващата
дата-17.06.2020година,но въпреки това АУАН е бил съставен без присъствието на
нарушителя,като в нарушение на горепосочените разпоредби е удостоверено,че
същият е отказал да подпише акта от свидетел,който дори не е присъствал при
съставянето и отказа на нарушителя,тъй като реално такъв не е бил налице. По
тези съображения съдът приема, че процедурата по чл. 40, ал. 2 ЗАНН за
съставяне на АУАН в отсъствието на нарушителя също е било опорочена и актът е
бил съставен в отсъствието на жалбоподателя без да са били налице законовите предпоставки
за това.
В допълнение следва да се
посочи, че при съставяне на АУАН в отсъствието на нарушителя трябва да бъде
изпълнена и процедурата по чл.43, ал.4 ЗАНН като той се изпрати на съответната
служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на
нарушителя за предявяване и подписване. В случая обаче вместо да бъде изпратен
АУАН на нарушителя за подписване, двамата свидетели както се посочи,са отишли
на адреса и одомоуправителя е удостоверил отказ от страна на нарушителя да подпише
АУАН. По този начин се е стигнало до недопустимо смесване на хипотезата на
съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и тази на
съставяне на АУАН в негово присъствие, но при отказ да го подпише по чл. 43 ал.
2 от ЗАНН. В този смисъл е и съдебната практика, като същата изцяло се споделя
от настоящия състав (така Решение № 166 от 10.02.2017 г. по н. д. №
2690/2016 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1903 от
20.10.2016 г. по н. д. № 1871/2016 г. на XXII състав на Административен съд –
Пловдив).
Изискването актът да бъде
съставен в присъствието на нарушителя е установено с оглед охраняване правото
му на защита, като последният следва да има гарантирана възможност
непосредствено да възприема действията на актосъставителя и посочените
свидетели, включително дали същите действително са присъствали при съставянето
му, от една страна, и верността на посочените в акта обстоятелства, от друга
страна.Съставянето на акта в отсъствие на нарушителя извън хипотезите на чл.
40, ал. 2 от ЗАНН води до нарушаване на правото на санкционираното лице да
направи възражения при съставяне на акта и да организира и осъществи защитата
си в образуваното против него административнонаказателно производство.
Разгледаната нередовност не може да бъде заздравена по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя без да са налице предвидените
за това законови предпоставки е съществено нарушение на процесуалните правила,
тъй като засяга правото на защита на нарушителя, което следва да бъде
гарантирано във всички стадии на производството (така Решение № 2566 от
22.11.2013 г. по н. д. № 2345/2013 г. на XXIV състав на Административен съд –
Пловдив).
Съдът намира, че АУАН и
НП са издадени при допуснати съществени процесуални нарушения, касаещо тяхното
съдържание – чл.
42, т. 4 и чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като и двата акта не съдържат описание
на релевантни за нарушението обстоятелства. Така и в двата акта е посочено, че
жалбоподателят "...съхранява не по предназначение запалими материали и
оборудване,складирани в общите части на между
етажната площадка и стълбището между 5-ти и 6-ти етаж,които намаляват
широчината на евакуационния път и създават предпоставки за затрудняване на
безопасната евакуация от жилищния блок", без обаче да е описано
какви конкретно са били тези материали и оборудване – хартия, платове, дървени,
пластмасови или други мебели и др., какви са били техните габарити, респ. каква
е широчината на пътя за евакуация. При това положение е невъзможно да се
провери за какво точно нарушение е санкционирана жалбоподателя, както и дали
конкретните вещи действително са горими материали и оборудване и дали същите
действително ограничават евакуационния път.
Административното
нарушение винаги е конкретен акт, поради което същото не може да бъде
формулирано абстрактно чрез възпроизвеждане на съдържанието на дадена правна
норма – в случая на чл. 34, ал. 1,т.1 ,т. 3,т.
4 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. Именно за това АУАН и НП
трябва да съдържат словесно описание на нарушението, което изискване е
самостоятелно и отделно от задължението на наказващия орган да посочи
нарушената правна норма – чл.
42, т. 5 и чл.
57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.
"Лаконичността"
на актосъставителя и на наказващия орган създава неяснота, която нарушава
правото на защита на наказаното лице да разбере административно-наказателното
обвинение, респ. невъзможност да се определи по недвусмислен начин предмета на
доказване, което е в правомощията единствено на наказващия орган и който не
може да бъде "допълван" или извеждан по тълкувателен път от съда и
наказаното лице.
При липса на каквато и да
е конкретизация наказаното лице не може да упражнява правото си на защита, тъй
като е поставено в невъзможност да прави искания, бележки и възражения във
връзка с установяване на конкретните вещи, които се твърди, че са били
поставени по начин, че намаляват широчината на евакуационните пътища под
нормативно изискващата се или се създават предпоставки за затрудняване на
безопасната евакуация, включително като иска провеждане на експертиза дали тези
материали и оборудване са горими. Още по-малко, предметът на доказване може да
бъде определен въз основа на събраните по делото доказателства, тъй като
последните имат значение единствено за обосноваността на
административно-наказателното обвинение, но не и за очертаване на неговите
фактически и юридически рамки.
Неопределеният предмет на
доказване не позволява съдът да установи факти, респ. да допусне, събере,
провери и обсъди доказателствата, относими към наличието на материалноправните
предпоставки за налагане на процесното наказание – онези факти от обективната
действителност, които субсумирани под съответната правна норма сочат на
извършване на определено административно нарушение, тъй като е логически
невъзможно да се установява нещо, което не е очертано с конкретно индивидуализиращи
белези. За това съдът не е направил доказателствен анализ и не е приел за
установена фактология, тъй като каквито и факти да бъдат установени, същите
няма да могат да бъдат отнесени като релевантни към предмет на доказане, който
не е определен ясно и изчерпателно в АУАН и НП, както е в разглеждания случай.
Без значение за крайния
изход на делото е дали на посочената в АУАН и НП дата – 16.06.2020 г.
жалбоподателя е поставил хартия, мебели или други вещи, щом не може да бъде
изяснено, тъй като липсва съответното описание, за какви точно материали и
оборудване е била санкциониран, дали същите са горими и дали намаляват опасно
пътя за евакуация.
Съдът намира за
необходимо да посочи, че неизписването в АУАН и НП на пълното наименование на
нормативните актове, въз основа на които са издадени АУАН и НП, представлява
самостоятелно съществено процесуално нарушение на чл. 42, т. 5
и чл. 57, ал. 1,
т. 6 от ЗАНН. За пълна яснота служителите на администрацията (и не
само) следва да изпишат поне веднъж в АУАН и НП пълното наименование както на
нормативните актове, които се твърди, че са нарушени или имат отношение към
случая, така и на длъжностите на контролните органи и на наказващия орган и на
структурите (звена, отдели, дирекци и др.), в които работят. Едва след това
изписването на абревиатурата, която се образува от началните букви или срички
на тези наименования, с цел сбиване на текста и информацията на по-малко място,
е допустимо, тъй като няма да създаде никакво затруднение за адресатите на АУАН
и НП. В конкретния случай това не е сторено и това ограничава правото на защита
на жалбоподателя до степен, че да не може да го упражнява. Същата не е длъжна
да знае какво означава РСПБЗН (службата, в която е началник лицето, което е
издало НП), нито за какво се отнасят цитираните в АУАН и НП Наредба №
8121з-647/01.10.2014 г., на които подзаконови нормативни актове дори не е
изписано пълното наименование, за да може жалбоподателя да се ориентира относно
приложимото право. Вярно е, че съдържанието на АУАН и НП е единство от текстова
и цифрова част и съвкупното възприемане на текста в определени случаи позвоява
на жалбоподателя да разбере за какво нарушение е санкциониран и на кои
нормативни актове, но в процесния случай това не е така.
Органите на
изпълнителната власт – какъвто е и началника на РСПБЗН, разполагат по дефиниция
с необходимия материален и персонален ресурс, за да осъществяват
законосъобразно дейността си. Невъзможността същите да съставят актове в
съответствие с материалния и процесуалния закон, отразяващи по ясен начин
обстоятелства, включени в предмета на доказване, никога не може да бъде в
тежест на гражданите и юридическите лица, а следва всякога да бъде
санкционирано чрез отмяната на тези актове. Противното, би означавало да се
действа в противоречие с установения в чл. 4, ал. 1 от Конституцията
на Република България принцип на правовата държава и принципа за равенство на
гражданите, уреден в чл. 6, ал. 2 от
КРБ.
За пълнота на съдебният
акт следва да се посочи,че при налагане на глобата е допуснато нарушение на чл. 18 ЗАНН,
тъй като е наложена една глоба за извършени три нарушения/така както е въприето
в АУАН и НП,доколкото са цитирани т.1,т.3 и т.4 на чл.34/ – едното за поставяне
на материали на път за евакуация, с което се създават предпоставки за
затрудняване на безопасната евакуация; другото за поставяне на горими материали
по път за евакуация и използването
на помещенията в сградите не по предназначение, в нарушение на нормативно
установените изисквания за безопасност при пожар. Трите състава на нарушенията
са описани в акта и в НП като извършени от жалбоподателя, което е констатирано
от служебните лица на датата 16.06.2020 г. Това са три отделни нарушения и
консумирането на всяко едно от тях обуславя налагане на отделна санкция.В
случая, с едно деяние се извършват три нарушения и това активира приложението
на разделната отговорност по чл. 18 ЗАНН.
Деянията може да са в условия на идеална съвкупност, но нарушенията по чл. 34,
ал.1 от наредбата, са три/поне така както е описано в АУАН и НП/ и за всяко се
следва отделно наказание. Неизпълнението на което и да е от изискванията на чл.
34, ал.1 от Наредбата, съставлява нарушение.
С оглед така изложените
съображения, съдът намира, че е и нарушено правото на защита на жалбоподателя,
като е допуснато разминаване между описаното нарушение и наложената за него
санкция. Разпоредбите и са императивни и гарантират правото на защита на
привлечения към административнонаказателна отговорност, както и възможността
съда да провери относимостта на фактическите обстоятелства при извършване на
нарушението към приведената в действие санкционна норма. Неспазването им води
до порок от категорията на съществените, който във всички случаи е предпоставка
за отмяна на НП.
Относно
разноските в настоящото производство :
Съгласно разпоредбата на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по ал.
1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Съгласно чл.
143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа
да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е
имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
От
изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
В
случая е представен
Договор за правна защита и съдействие, видно от които
е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
С оглед изхода на делото искането на жалбоподателят за
присъждане на разноски по делото се явява основателно и следва да бъде уважено.
По
отношение на Решението в частта за разноските ,както жалбоподателят ,така и АНО не могат да искат
изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на разноските от тяхна страна.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си
състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление (НП) №
НП-ПБЗН-ХС4-1-3 от 30.06.2020 година на Началника на Районна служба
„Пожарна безопасност и защита на населението” (РСПБЗН) – Свиленград, с което на
Т.С.С. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 34, ал. 1, т. 1 ,3,4 от
Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 година за правилата и нормите за пожарна
безопасност при експлоатация на обектите (Наредба № 8121з-647) е наложено на
основание чл.265,ал.2 от ЗМвР административно наказание „ГЛОБА” в размер на 100 лв.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ (ГДПБЗН)
– ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1309,ул. Пиротска №171А ДА
ЗАПЛАТИ на Т.С.С. с ЕГН ********** *** сумата в размер на 200,00лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от
съобщението на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:..............................