№ 171
гр. Габрово, 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно гражданско дело
№ 20224200500340 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435ал. 2, т. 7 от ГПК.
Образувано е по жалба депозирана от EТ „Никон – Николай Николов”,
гр. С, чрез адв. С. Л.-П, срещу постановление от 01.06.2022 г. на ЧСИ Галина
Николова, рег. № 733 КЧСИ и район на действие Окръжен съд – Габрово, по
изп. дело № 35/2022 г., с което съдебният изпълнител отказва да намали
адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя по обезпечително
изп. дело № 23/22 г. по описа на ЧСИ в размер на 1 500 лв. за адвокатски
хонорар и на пропорционално определения размер такса по т. 26 от ТТР
ЗЧСИ, като неправилно и незаконосъобразно в тази му част.
Жалбоподателят твърди, че в постановлението, в обжалваната му част,
ЧСИ приема, че заплатеният адвокатски хонорар в размер на 1 500 лв. е за
образуване на обезпечителното изп. дело и длъжникът е бил уведомен за
наложения запор върху банковите му сметки, където е посочен и този
хонорар. Излага, че обжалването на адв. хонора на осн. чл. 435, ал. 2 вр. чл.
78, ал. 5 от ГПК, за намаляване на същия поради прекомерност, може да се
извърши от момента на получаване на покана за доброволно изпълнение, като
1
такава е получена от длъжника на 20.05.2022 г. и е същата обжалвана в срок.
Цялата сума по вземането е събрана, поради което не е необходимо
извършването на каквито и да е други действия по делото. Адвокатският
хонорар за образуване на обезпечително изпълнително производство и
изпълнително дело е в размер на 200 лв. съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба №
1/2004, като се изразява становище, че предявения хонорар в размер на 1 500
лв. не следва да се признава, тъй като той е част от хонорара по
изпълнителното дело и като такъв по делото е признат хонорар от 674, 84 лв.
На основание изложеното се претендира, че възнаграждението е прекомерно,
не е съобразено с фактическа и правна сложност на делото. Счита, че нормата
на чл. 435, ал. 2 от ГПК не визира срок, в който да се направи възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, така че същото може да бъде заявено
до приключван на изпълнителното производство. Доколкото не е постановено
постановление за прекратяване на изпълнителното дело, то и жалбата е
подадена в срок. Моли да се уважи искането за намаляване на адв. хонорар и
респ. да се намали определената от ЧСИ пропорционална такса по т. 26 от
ТТР на ЗЧСИ, тъй като същата също е незаконосъобразно определена.
От взискателя не е постъпил отговор на жалбата.
Съдебният изпълнител Галина Николова, рег. № 733 КЧСИ и район на
действие Окръжен съд – Габрово в мотивите си, дадени по реда на чл. 436, ал.
3 от ГПК, заема становище, че така подадената жалба е процесуално
допустима, но неоснователна, по подробно изложени аргументи.
Жалбата на длъжника е подадена в срок, от надлежна страна, срещу
действие на съдебния изпълнител, подлежащо на обжалване от длъжника по
чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
От данните в приложеното изпълнително дело се установява следното от
фактическа страна:
Изпълнително дело № 35/2022 г. по описа на ЧСИ Галина Николова, рег.
№ 733 КЧСИ, е образувано по молба на взискателя „Грант Конект Лукс“
ООД, гр. К, Република Молдова, против длъжника EТ „Никон – Николай
Николов”, гр. С въз основа на изпълнителен лист № 50 от 10.05.2022 г.
издаден по гр.д. № 638/2021г. по описа на РС - С, според който длъжникът е
осъден да заплати на взискателя сумата от 5 277 евро главница, 234, 39 лв.
обезщетение за забава, както и 2 361 лв. разноски.
2
В изпратената покана за доброволно изпълнение до длъжника по
изпълнителното дело е посочен, че задължението му възлиза на 25 159, 34 лв.,
от които 10 320, 91 лв. главница, 1 072, 23 лв. законна лихва, 234, 39 лв.
неолихвяеми вземания, 1 566 лв. разноски за обезпечително изп. дело №
23/22 г., 2 316, 60 лв. присъдени разноски, 7 500 лв. разноски по
изпълнителното дело, 2 104, 21 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ. Поканата за
доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 20.05.2022 г.
От длъжника EТ „Никон – Николай Николов”, гр. С е постъпила жалба
до ЧСИ, с искане да се намали определения по делото адвокатския хонорар до
минималния размер съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а именно 200 лв. за образуване на
изпълнителното дело, тъй като претендираният такъв от 9 000 лв., в който е
включен и хонорар от 1 500 лв. Изложени са подробни доводи.
С постановление от 01.06.2022 г. съдебният изпълнител е приел, че по
изп. дело № 35/22 г. претендираното адвокатско възнаграждение е в размер на
7 500 лв. и същият е намален като прекомерен на 674, 84 лв. По отношение на
претендирания хонорар от 1 500 лв. - адв. възнаграждение за обезпечителното
изп. производство № 23/22 г., ЧСИ отхвърля искането на длъжника за
намаляването му, тъй като приема, че последният е уведомен размера му с
уведомлението за налагане на запора и длъжникът не е възразил в срок за
прекомерност, поради което не следва да бъде намаляван. В тази връзка е
отхвърлил и искането за намаляване на пропоционалното си възнаграждение
определено по т. 26 от ТТР на ЗЧСИ
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
Настоящият състав на съда не споделя приетото от ЧСИ, че
уведомлението за налагане на запор, наложен във връзка с допуснато
обезпечение на предявен иск на взискателя срещу длъжника по изп. дело №
23/22 г., в което уведомление е посочен размер на процесния адв. хонорар от
1 500 лв., е действие на съдебния изпълнител, с което се определят разноските
на длъжника и при невъзразяване на последния в срок, за същия се
преклудира правото му да наведе възражение за прекомерност в
изпълнителното производство по събиране на вземането на взискателя по
постановеното решение, за което е уведомен с покана за доброволно
изпълнение от 20.05.2022 г
3
Видно, в запорното съобщени от 29.03.2022 г., връчено на длъжника по
обезпечителното изпълнително производство, е посочено само за какво е
наложен запора и съответния размер на сумите по вземането, за които се
налага същия, както се сочи, че се налага и запор за 1 500 лв. адвокатски
хонорар и такси и разноски по изпълнението. По същество налагането на
запора обезпечава изпълнението на решението, респ. събиране на вземането,
по воденото между страните съдебно производство. В същото съобщение не
се сочи и не се дава възможност на длъжника да заплати процесните суми
доброволно, а само се уведомява длъжника за наложения запор по
допуснатото обезпечение, което уведомление има единствено процесуалната
функция да постави началото на срока по чл. 396, ал. 1 от ГПК, т.е.
процесуалното правото му да обжалва допуснатото обезпечение.
Получаването на запорно съобщение във връзка с допуснато обезпечение, не
слага начало на срока за упражняване правото на длъжника да възразява по
посочените в него разноски, тъй като разноските по обезпечението следва да
се определят впоследствие съразмерно с оглед изхода на исковото
производството, макар и тези направени в изпълнителното производство по
налагането му, да се събират директно в същинското изпълнително
производство. Окончателното определяне на разноските за изпълнението се
извършва от СИ впоследствие при представяне на изпълнителен лист по
постановеното решение, какъвто е и настоящия случай, в поканата за
доброволно изпълнение, като от този момент за длъжника възниква и правото
да направи възражение за прекомерност на претендирания от взискателя
адвокатски хонорар, както за образуване на обезпечителното изпълнително
производство, така и за образуване и водене на изпълнителното производство
за събиране на вземането по изпълнителния лист издаден въз основа на
постановено съдебно решение. По същността си поканата за доброволно
изпълнение до длъжника инкорпорира в себе си постановление за разноски
по смисъла на чл. 435, ал. 2 от ГПК, по което длъжникът може да възрази за
прекомерност на претендирания от взискателя адвокатски хонорар. Предвид
изложеното неправилно съдебният изпълнител е приел, че длъжникът не е
възразил в срок срещу разноските по обезпечителното изпълнително
производство и е оставил без уважение възражението за прекомерност и
искането за намаляване на адвокатския хонорар.
От гореизложеното следва, че настоящият състав на съда намира
4
направеното от длъжника възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за подадено в
срок и разгледано по същество същото е основателно. Съгласно чл. 78, ал. 5
от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.
36 от ЗА. Съгласно ТР 6 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС т. 3 е прието, че когато
съдът е сезиран с такова искане следва да прецени фактическата и правна
сложност на делото. Видно от молбата за образуване на обезпечителното
изпълнителното производство, процесуалният представител на длъжника е
поискал единствено от съдебния изпълнител да образува делото по
приложената обезпечителна заповед. В настоящия случай адвокатският
хонорар в размер на 1 500 лв. е несъразмерен със сложността на
изпълнителното делото и същият се явява прекомерен, поради което следва
да бъде намален до минималния размер за образуване на изпълнително дело,
а именно 200 лв. съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
При така формирания извод следва, че дължимата от жалбоподателя
пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ се формира на базата на сумата
по изпълнителния лист и направените разноски по делото – след намаляване
размера на адвокатските хонорари, като размера на материалния интерес е
общо 14 863, 97 лв. Дължимата пропорционална такса по т. 26, б. „б“ от
ТТРЗЧСИ върху това парично вземане е в размер на 1 334, 21 лв. с ДДС.
Доколкото съдебният изпълнител е определил таксата по т. 26 от ТТР към
ЗЧСИ в по-висок размер, включвайки в базата при изчисляването и
претендираните от взискателя адвокатски възнаграждения, са налага извод, че
жалбата в тази част е основателна и следва да се уважи за разликата над
сумата от 1 334, 21 лева с ДДС до определения от съдебния изпълнител
размер от 2 104, 21 лева.
Воден от горното, Габровският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ постановление за разноски на ЧСИ Галина Николова, рег. №
733 КЧСИ и район на действие Окръжен съд – Габрово, по изп. дело №
5
35/2022 г. по описа на съдебния изпълнител, обективирано в постановление
от 01.06.2022 г., като:
НАМАЛЯВА по изп. дело № 35/2022 г. по описа на ЧСИ Галина
Николова, рег. № 733 КЧСИ и район на действие Окръжен съд – Габрово,
размера на разноските по свързаното обезпечителното изпълнително
производство № 23/22 г. на ЧСИ Николова, за адвокатско възнаграждение,
заплатено от взискателя „Грант Конект Лукс“ ООД, гр. К, Република Молдова
от 1 500 лв. на 200 лв.
НАМАЛЯВА по изп. дело № 35/2022 г. по описа на ЧСИ Галина
Николова, рег. № 733 КЧСИ и район на действие Окръжен съд – Габрово,
размера на разноските определени по реда на чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ от
2 104, 21 лева на 1 334, 21 лева с ДДС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6