Р
Е Ш Е Н И Е
№……/…..05.2019г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
Ч.
МИЛА КОЛЕВА
при секретар Мария
Манолова,
като разгледа докладваното
от съдията Ч.
въззивно търговско дело № 226
по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по постъпили въззивни
жалби както следва:
1.Въззивна жалба, подадена от Д.И.Й. ***
, действаща чрез особен представител адв.А.Н., срещу решение № 5080/10.12.18г. по гр.д.№6515/18г. на ВРС , XLVIII състав, в частта, в която е прието за установено в отношенията между
страните на осн. чл.415 вр. чл.422 ГПК, че Д.И.Й. дължи на ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕИК *********, сумата от 149,95лв, представляваща неплатена
главница по договор за потр.кредит №********** от 24.09.15г., сключен между
ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД и Д.И.Й., ведно със законната лихва върху главницата
, считано от датата на подаване на заявлението в съда-20.10.17г. до оконч.й
изплащане, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 по ч.гр.д.№570/18г. на ВРС.
В жалбата е наведено оплакване за неправилност на решението.
Счита, че договорът между страните не съдържа нормативно установени реквизити и
същия бил недействителен. Намира, че възнагражденията за допълн.услуги са част
от ГПР и надхвърлят максималния размер по чл.19, ал.4 ЗПК , поради което и тези
клаузи били нищожни. Счита, че длъжника дължи само чистата стойност на кредита
и тъй като била заплатила изцяло главницата, не дължала други суми. Моли да
бъде отменено решението като неправилно в обжалваната част и да бъде отхвърлен иска.
В
срока по чл.263 ГПК за отговор на така депозираната въззивна жалба от
въззиваемата страна ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, не е постъпил такъв.
2. Въззивна жалба, подадена от ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.България
№49, бл.53 Е, вх.В, действащо чрез ю.к. Р.И., срещу решение № 5080/10.12.18г. по гр.д.№6515/18г. на ВРС , XLVIII състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, искове за приемане на установено в отношенията
между страните, че Д.И.Й. му дължи сумата, съставляваща горницата над 149,95лв
до претендирания размер от 488,26лв, представляваща неплатена главница по
договор за потр.кредит №********** от 24.09.15г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда-20.10.17г. до оконч.й изплащане, както и сумата от 97,98лв, представляваща
неустойка за обезщетяване на вреди поради настъпило разваляне на договор за
потр.кредит №********** от 24.09.15г., платима еднократно, за които вземания е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 по
ч.гр.д.№570/18г. на ВРС.
В
жалбата са наведени оплаквания,
че решението е неправилно и необосновано. Твърди, че сключването на
споразумение за предоставяне на допълн.услуги е по избор на потребителя и не
било задължително условие за отпускане на кредита. Счита, че тези разходи не са
част от общите такива и не подлежат на отчитане при изчисляване на ГПР, а това
възнаграждение се дължало отделно и независимо от цената на кредита. Намира за
неправилен извода за противоречие на уговорката за неустойка с добрите нрави и
за нейната прекомерност. Моли да бъде отменено решението като неправилно в
обжалваната част и да бъде уважен иска.
В
срока по чл.263 ГПК за отговор на така депозираната въззивна жалба от
въззиваемата страна Д.И.Й. *** , действаща чрез особен представител адв.А.Н., е постъпил отговор, с който счита решението в
обжалваната му част за правилно и моли да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски
Окръжен съд съобрази следното:
Производството
пред ВРС е образувано по предявен от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, против Д.И.Й.
***, иск с правно основание чл.422,
ал.1 вр. с чл.415, ал.1 ГПК за приемане за установено, че Д.И.Й. дължи на ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, сумата от
488,26лв, представляваща главница по
договор за потребителски кредит № 30022003162 , ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.10.2017г.
до окончателното изплащане, и сумата от 97,98лв, представляваща неустойка, за
които е издадена заповед №317/16.01.2018год. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№570/2018год. на ВРС.
В исковата
молба поддържа, че с договор за потребителски кредит № 30022003162, сключен между страните
на 24.09.15г., на ответника е предоставен
паричен кредит в размер на 350лв, за срок
от 9 месеца, при ГЛП 49,90%, както и е закупен пакет от допълн.услуги на
стойност 325,89лв. Излага, че договорът бил сключен при Общи условия,
подписани и приети без забележки от кредитополучателя, и същите са неразделна
част от договора. Сочи, че предвид молба на ответника на 15.12.15г. бил сключен
анекс №1, с който погас.вноска №2 била отложена. Излага, че поради неизпълнение
на договорните задължения от страна на ответника съгласно договорката в т.12.3
от ОУ договорът бил прекратен автоматично от страна на ищеца и била обявена
неговата предсрочна изискуемост, за което било изпратено уведом.писмо. Сочи, че ищецът се е снабдил със Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу която ответникът
подал възражение.
Ответникът Д.И.Й., в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор
на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер. Счита, че
размерът на уговорения ГПР противоречална добрите нрави, тъй катовисокия му
размер водел до липсата на еквивалентност на престациите , поради което и
договорът не съдържал нормативно установени реквизити и бил недействителен.
Намира за нищожна и договорената клауза за неустойка поради противоречие с
добрите нрави. Прави възражение и за нейната прекомерност.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявените искове с
правно основание чл.
415 във вр. с чл.422 ГПК за процесуално допустими, поради което и дължи произнасяне по
същество на спора.
Както в заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, така и в исковата молба вземането, което се претендира
от длъжника – ответник на основание твърдяна предсрочна изискуемост на кредита
е конкретизирано като главница и неустойка. Едва в хода на въззивното
производство по реда на чл.129, ал.2 от ГПК е уточнено от ищеца, че същото
включва както главница / 242,48лв/, така и дължими договорни лихви / 32,68лв/,
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги /213,10лв/ и неустойка.
В случая се касае за различни вземания, всяко от които следва да бъде посочено
отделно и надлежно индивидуализирано (по основание, размер и падеж).
Установителният иск, предявен по реда на чл.422, ал. 1 ГПК, е обусловен от
издадена заповед за изпълнение, поради което предметът на делото е обвързан от
основанието и размера на вземането, заявени в заповедното производство. И тъй
като в случая както в заявлението, така и в издадената заповед за изпълнение
главното вземане в размер на 488,26 лева е с посочено основание „главница по
договор за потребителски кредит № 30022003162” липсва възможност за
установяване в хода на исковия процес съществуването на вземания с други
основания (договорни лихви, допълнителни възнаграждения и т.н.). Ето
защо всички доводи, наведени във въззивните жалби, касаещи такива вземания са
извън предмета на настоящото производство и не следва да бъдат обсъждани.
По делото е установено, че на 24.09.2015г.
между страните е бил сключен договор за потребителски кредит №30022003162, по
силата на който на кредитополучателя Д.Й. е бил предоставен потребителски
кредит за срок от 9 месеца, срещу насрещното задължение на заемателя да върне
заетата сума на месечни вноски по погасителен план, всяка в размер на 45,86
лева. Неразделна част от договора са ОУ към него, приети без забележки от
кредитополучателя, съгласно които / чл.12.3 и 12.4/ в случай на допусната
забава в плащането на една месечна вноска с повече от 30 календарни дни,
настъпва автоматично прекратяване на договора за кредит и обявяване на неговата
предсрочна изискуемост, като се начислява и неустойка за обезщетяване на вреди
от настъпилото разваляне на договора в размер на 35% върху остатъчния размер на
главницата. Съгласно чл. 11 от ЗПК задължителен реквизит от всеки договор за потребителски
кредит е ГПР и ГЛП. По процесния договор ГПР е в размер на 49,90%, а след
сключването на Анекс № 1/15.12.2015 г. – в размер на 40,82%, а ГЛП е в размер
на 41,17 %. Към датата на сключване на процесния договор са приети разпоредбите
на ал. 4 и ал. 5 на чл. 19 от ЗПК, в сила от 23.07.2014 г., според които
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения, а клаузите в договори, надвишаващи този размер, се
считат нищожни. Договорения
между страните ГПР от 49,90%, а след сключване на Анекс № 1/15.12.2015 г. – в
размер на 40,82%, не надхвърля петкратно размерa на законния такъв за времето
на сключване на договора от 10,01%, при определения от БНБ основен лихвен
процент /0,01%/ и 10 пункта надбавка. Ето защо не е налице твърдяната в
тази връзка недействителност на договора.
С иницииралите настоящото
производство жалби не се оспорва изводът на ВРС за липсата на обявена
предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като не е спорно и обстоятелството, че към датата на подаване на
заявлението е бил настъпил крайния падеж на договора – 10.08.16г. Последният
факт от своя страна обуславя настъпилата изискуемост на вземането за главница
по договора за кредит.
Безспорно се установява
от изслушаната по делото експертиза, че ответникът е заплатил сумата от
262,95лв, от която към главницата кредиторът е отнесъл 107,52лв, а с останалата
част са погасени други задължения. С отговорът на исковата молба ответникът не
е оспорил дължимостта на главницата с твърдения за неправилно приспадане на
платените суми, считайки вземанията, за които са отнесени като недължими, и
като се съобразява въведения със заповедта предмет на делото, то съдът намира,
че неплатената по договора за кредит главница възлиза на сумата от 242,48лв.
Решението на ВРС в частта, в която е отхвърлен иска за главница за разликата
над 149,95лв до 242,48лв, възлизаща на 92,53лв, като неправилно следва да се
отмени.
Що се касае до предявеният
иск за неустойка по чл.12.4 от ОУ,
доколкото се установява по делото, че не е налице настъпило автоматично
прекратяване на договора като последица от неизпълнение на задълженията на
кредитополучателя, предвид липсата на данни за упражнено от страна на ищеца
потестативно право за това, то не е осъществен фактическият състав на клаузата
на чл.12.4 , от който да е възникнало правото на ищеца да търси процесната
неустойка. Ето защо претенцията за неустойка само на това основание се явява неоснователна.
След като не се е породило основанието, пораждащо търсената неустойка, то съдът
намира, че разглеждането на възраженията, касаещи нейната действителност се
явява безпредметно. Решението на ВРС, в частта, в която е отхвърлен иска за
неустойка като правилно следва да се потвърди.
В съответствие с този изход на спора
обжалваното решение следва да се ревизира и по отношение на присъдените на
страните разноски.
С оглед разясненията, дадени в т.12 на
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, отговорността за разноските по издаване на заповедта за изпълнение следва
да се разпредели от съда в исковото производство, или с решението си по
установ.иск съдът дължи произнасяне по дължимостта на разноските за заповедното
производство. Предвид установения размер на вземането, съдът намира, че
дължимите в заповедното производство разноски са в размер на 31,02лева, за
която сума е издадена заповед за изпълнение.
Съобразно
уважената част от предявеният иск дължимите на
ищеца разноски по съразмерност на уважената част на иска
за първа инстанция са в размер на 196,47лв, вкл. д.т., възнаграждение за особен представител и ю.к.възнаграждение.
Доколкото ответникът е защитаван от юрисконсулт, то следващото се възнаграждение
на осн. чл.78, ал.8 ГПК за всяка от инстанциите следва да се определи на осн.
чл.25 от НЗПП в размер на по 150лв.С оглед изхода от спора пред въззивния съд,
то разноски за въззивното производство се следват единствено на въззивника ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, и същите са в размер на 37,11лв – д.т. и ю.к.възнаграждение.
На осн. чл.78, ал.6 ГПК ищецът следва да заплати по сметка на ВРС сумата от
41,36лв – разноски за вещо лице, а ответникът – 58,64лв. разноски за в.л. Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №5080/10.12.2018г. на
Варненски районен съд, XLVIII
състав, постановено по гр.д. №6515/2018г. на ВРС, в частта, в която е отхвърлен предявеният от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ
ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул.България №49, бл.53 Е, вх.В, срещу Д.И.Й., ЕГН **********, с
адрес ***, иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за
приемане за установено между страните, че Д.И.Й. дължи на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ
ЕООД сумата от 92,53лв, съставляваща горницата над 149,95лв до размера от
242,48лв, представляваща неплатена главница по договор за потр.кредит
№********** от 24.09.15г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда-20.10.17г. до оконч.й изплащане, за
които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
по ч.гр.д.№570/18г. на ВРС, както и в
частта му, в която са присъдени разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
признава за установено в отношенията между ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул.България №49, бл.53 Е, вх.В,
и Д.И.Й., ЕГН **********, с
адрес ***, че Д.И.Й. ДЪЛЖИ на
ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, СУМАТА
в размер на 92,53лв / деветдесет и два лева и 53ст/, съставляваща горницата над
149,95лв до размера от 242,48лв, представляваща неплатена главница по договор
за потр.кредит №********** от 24.09.15г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 20.10.17г. до
окончателното й изплащане, за което вземане е
издадена заповед №317/16.01.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.г.д.№570/2018г. на ВРС, ХХ състав, на осн. чл. 422,
ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение №5080/10.12.2018г. на
Варненски районен съд, XLVIII
състав, постановено по
гр.д. №6515/2018г. на ВРС, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Д.И.Й., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул.България №49, бл.53 Е, вх.В, сумата от 31,02лева / тридесет и
един лева и 2 ст/, представляваща
направените в заповедното производство разноски, за които е издадена заповед
№317/16.01.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.г.д.№570/2018г. на ВРС, ХХ състав.
ОСЪЖДА Д.И.Й., ЕГН **********, с адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул.България №49, бл.53 Е, вх.В, сумата от 233,58лева / двеста
тридесет и три лева и 58ст/, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски
за първоинстанционното и въззивно производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.И.Й., ЕГН **********, с адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ВРС сумата от 58,64лв, представляваща разноски за вещо лице, на осн. чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул.България №49, бл.53 Е, вх.В, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВРС сумата от 41,36лв,
представляваща разноски за вещо лице, на осн. чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване
съгл. чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: