№ 4904
гр. С, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. М.
при участието на секретаря ДИАНА Й. Т.А
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. М. Гражданско дело №
20211110136249 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Л. Г.
Ц. с ЕГН ********** и адрес гр. С, кв. „А” № 149 и И. Г. З. с ЕГН ********** и адрес: гр.
С, ж.к. Д", бл. 185, вх.А, ет. 11, ап.51 против Д. Е. К. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, кв.
„А" № 117, с която са предявени активно субективно съединени искове с право основание
чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване владението на 1/3 ид.част от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ******, находящ се на адрес: село Б, Община С,
Област С /столица/, район „И", кв. "А" № 117, целият с площ от 807 кв. метра, номер по
предходен план: 204 , при съседи: 07106.1430.444, 07106.1430321, 07106.1430.203,
07106.1430.206, 07106.1430.205, 07106.1430.408, 07106,1430.164, ЗАЕДНО с построените в
имота: жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор ******.1, с адрес: село Б, Община
С, Област С /столица/, район „И", кв. "А" № 117 , Брой етажи: 1, с площ от 101 кв. метра,
състояща се от: антре, четири стаи и баня с тоалетна и селскостопанска сграда с
идентификатор ******.2, с адрес: село Б, Община С, Област С /столица/, район „И" кв, "А"
№ 117, Брой етажи: 1, с площ от 19 кв. метра.
При уважаване на предявените искове ищците поддържат искане с правно основание
чл.537,ал,2 от ГПК за отмяна нотариален акт № 129,том 1,рег. № 7214,дело № 88 от
06.03.2017г. на нотариус РД-рег. № *** на Нотариалната камара, до размер на 1/3 ид.част от
описания в него недвижим имот.
Ищците претендират да притежават по 1/3 ид. ч. (т.е. всеки по 1/6 всеки) от правото на
собственост по отношение на процесния имот по наследство от СЛ Ц., починал на
1
15.12.1997г. Сочат, че с нотариален акт № 136,том VI ,дело №830/1970г. на IV нотариус при
Софийски народен съд С Ц. е признат за собственик на основание наследство, съдебна
доброволна делба и давностно владение на недвижим имот представляващ неурегулирано
място с жилищна сграда, лятна кухня и дървена барака, цялото с площ от 800 кв.м.,
находящо се в землището на С-Г И, местността "А", при съседи : Б Н. В. АП, ЦД, СК и
улица. Поддържат, че съгласно действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.
С този недвижим имот представлява поземлен имот с идентификатор ****** с построени в
него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ******.1, и селскостопанска сграда с
идентификатор ******.2.
Качеството наследници на СЛ Ц. ищците претендират по право на заместване на
неговия брат и техен баща ГЛ Ц., тъй като СЛ Ц. е имал двама братя -ЦЛ и ГЛ Ц. и сестра-
КЛК.
Твърдят, че преди години разбрали ,че останалите наследници на СЛ без тяхно знание
и съгласие са допуснали ответницата да живее в общия имот. Поддържат, че предпочели
някой да се грижи за имота, поради което не се противопоставили ответницата да живее в
него и не претендирали от нея обезщетение за ползване. При последващи разговори с
ответницата тя им посочила, че се уговорила с останалите наследници да заплати техните
части от имота и им предложила да закупи и тяхната 1/3 ид. част, но тъй като не разполага с
достатъчно парични средства трябва да изтегли банков кредит. Така страните се договорили,
че в последствие ще сключат договор да покупко-продажба и ищците не възразили
ответницата да ползва имота докато бъде прехвърлена собствеността. Впоследствие водили
разговори с ответницата, но тя посочвала, че не е събрала парични средства. Ищците
заплащали данъци за притежаваната част от имота, като през 2017г. при посещение в
данъчната служба за плащане на данъка за имота били уведомени, че имотът е деклариран
като собствен на друго лице. От Службата по вписванията установили, че ответницата се
снабдила с нотариален акт № 129,том 1,рег. № 7214,дело № 88 от 06.03.2017г. на нотариус
РД-рег. № *** на Нотариалната камара, с район на действие СРС за собственост на целия
недвижим имот по давност. За действията на ответницата сезирали Софийска районна
прокуратура, но с постановление от 14.05.2021г. по пр.пр. № 22320/2018 г. на прокурор при
СРП наказателното производство, водено за извършено престъпление по чл.212,ал.1 от НК,
било прекратено.
Поддържат, че ответницата не е придобила по давност правото на собственост върху
1/3 ид. ч. от имота, тъй като не го е владяла, а е упражнявала фактическа власт,
представляваща обикновено държане, тъй като липсвало намерение да свои имота.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата оспорва предявените искове и предявява
насрещни искове.
С отговора на исковата молба ответницата признава, че ищците са наследници на С Ц.
и че последният приживе е бил собственик на процесните имоти. Оспорват ищците да са
собственици на общо 1/3 ид. ч. от имотите по наследство. Ответницата оспорва твърденията
на ищците за постигнати уговорки за закупуване от тях на идеалната част от правото на
2
собственост. Претендира да е владяла необезпокоявано и непрекъснато целия имот /вкл.
процесната ид.ч./ за период, по-дълъг от 10 години. Сочи, че от 15.12.1997 г. - датата на
смъртта на СЛ Ц. до 2001 г. процесният имот е пустеел. След смъртта на СЛ Ц., никой от
наследниците не е започнал да ползва и да се грижи за имота. Твърди, че през 2001 г. в гр. С,
на ул. „И“ № 49 се е състояла среща, на която са присъствали ЦЛ Ц., КЛК, нейният син ЕПК,
Л. Г. Ц. и И. Г. З. от една страна, и от друга страна ответницата и С И.ов С.
Срещата е била организирана, за да се преговаря за продажбата на имота от
наследниците на СЛ Ц. на ответницата. На срещата ЦЛ Ц. и КЛК се съгласили да продадат
имота на ответницата, ищецът Л. Г. Ц. казал, че имотът не го интересува, а ищцата И. Г. З.
не направила изявления.
Твърди, че на 06.08.2001 г. е сключен Предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, с който ЦЛ Ц. и КЛК в качеството си на продавачи продават на ответницата
процесния недвижим имот, като ответницата платила капаро в размер на 5550 лева.
Поддържа, че непосредствено след подписването на договора и плащането на капарото,
дъщерята на продавача ЦЛ Ц. - Д Ц.а Л е предала на ответницата владението върху имот,
като я е завела в него и е предала ключовете за него. При предаване на имота същият бил
запустял и обрасъл с растителност, а жилищната сграда и стопанската постройка в имота
били в лошо съСие. Твърди, че извършила подобрения в имота и го пригодила за живеене.
Твърди, че от раждането на сина й през 2002 г. до настоящия момент двамата живеят в
имота.
На 15.03.2005 г. ЦЛ Ц. и КЛК й продали своя дял от наследството на починалия СЛ Ц.
за сумата 10670 лева с Договор за продажба на наследство, нотариално заверен с peг. № 686/
15.03.2005 г. на Нотариус Е Е, вписана под № *** в НК, с Район на действие СРС, вписан в
Служба по вписвания - С като Акт № 106, том VI, вх. per. № 10100 от 15.03.2005 г.. При
сключването на договора за продажба на наследство, СЛ Ц. й предал всички оригинални
документи за процесния имот, които до момента е съхранявал при себе си (нотариалният
акт, скици и други).
Поддържа, че след 06.08.2001 г. владяла непрекъснато целия процесен имот като свой
собствен, живяла е необезпокоявано в имота заедно със сина си, грижила се е за имота като
за свой собствен имот. Твърди, че в периода от 15.03.2005 г. до 2016 г., извършила
подобрения в имота, част от които: изкоп на септична яма и полагане на подпорни плочи в
ямата, изграждане на баня и санитарен възел в къщата, измазване и боядисване на стените,
полагане на фаянСи плочки, изграждане на водопровод и канализация в къщата, изграждане
на цялостен зид между процесния имот и съседния имот, ежегодно почистване на дворното
място, подновяване на мрежата между процесния имот и съседните имоти. Заплащала
всички консумативи и данъци за имота след 15.03.2005 г.
Твърди, че след срещата през 2001 година ищците не са я търсили и не са посещавали
процесния имот Поддържа, че ищецът живее в квартал „А“ /през няколко къщи от
процесната/, поради което виждал и знаел, че владее целия имот като неин собствен имот.
Сочи, че ищцата в подадена жалба до прокуратурата посочила, че не е знаела, че
3
братовчедка й е продала имота през 2005 г., както и че тя го е продала без нейно съгласие.
Поддържа, че с договора за продажба на наследство от 15.03.2005 г., ответницата е
станала съсобственик с ищците, но като владелец е започнала да упражнява фактическа
власт върху целия имот на основание, което изключва владението на другите съсобственици
и е придобила по давност правото на собственост върху идеалната част на ищците.
В срока за отговор на исковата молба ответницата предявява насрещни искове с правно
основание чл. 74, ал. 2 от ЗС, във вр. с чл. 72 ЗС срещу всеки ответник за сумата от общо
30406,54 лева /увеличен в о.с.з. на 17.09.2024г. размер от първоначално предявен за сумата
21230 лева/, представляваща припадащата се на насрещните ищци общо 1/3 от стойността, с
която се е увеличила стойността на процесния имот в резултат на извършените подобрения
в него в периода от 2018 г. до 2021 г. ведно със законната лихва от 20.01.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата. Искът е предявен в условията на евентуалност – в
случай, че бъде уважен главния иск по чл.108 ЗС. Претенцията срещу всеки насрещен
ответник е в размер на 10615 лева.
Ответницата навежда възражение с правно основание чл. 72, ал. 3 вр. чл. 74, ал. 2 ЗС
за задържане върху процесния имот до изплащане на увеличената стойност на имота поради
извършени ремонти и подобренията в него в периода от 2018 г. до 2021 г..
Ищцата по насрещния иск твърди, че извършила подобрения, описани в отговора на
исковата молба и молба-становище вх. № 205007/30.09.2022 г., в периода от 2018 г. до 2021
год. на обща стойност 63 690 лева. Ищците не са се противопоставили на извършването на
подобренията, поради което на основание чл. 74, ал. 2 от ЗС, във вр. с чл. 72 ЗС претендира
да има вземане от тях за 1/3 от тази стойност, която поддържа да е увеличената стойност на
имота в резултат на подобренията.
Ответниците по насрещните искове ги оспорват. Поддържат възражения за
недопустимост и за неоснователност. Твърдят, че не са били уведомявани и не са давали
съгласие за извършването на подобрения в имота. Оспорват претенциите да се доказват от
приложените доказателства.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори между страните и е видно от Нотариален акт за собственост по наследство,
съдебна доброволна делба и давностно владение № 136, том VI, дело № 830/1970 г. от
06.04.1970 г. при IV-нотариус при СНС – Н Г., че СЛ Ц. се признат за собственик на
неурегулирано място с жилищна сграда, лятна кухня и дървена барака, цялото от 800 кв. м. ,
находящо се в гр. С –Г И, местност А. Не е спорно, че описаният в нотариалния акт имот е
идентичен с процесния имот - поземлен имот с идентификатор ****** с построена в него
жилищна сграда с идентификатор ******.1 и селскостопанска сграда с идентификатор
******.2. Видно от удостоверение за наследници изх. № РИС21-УГ51-1180 от 10.02.2021 г.
СЛ Ц. с ЕГН ********** е починал на 15.12.1997 г. и към датата на смъртта си негови
наследници по закон са ЦЛ Ц. – брат, КЛК – сестра и ищците Л. Г. Ц. и И. Г. З. – низходящи
4
на починалия преди наследодателя негов брат ГЛ Ц.. Видно от удостоверението ЦЛ Ц. е
починал на 14.10.2010 г., а Д Ц.а Л е негова дъщеря, КЛК е починала на 15.11.2009 г., а
нейния син ЕПК – на 14.06.2019 г.
Между ЦЛ Ц. и КЛК от една страна като продавачи и ответницата Д. Е. К. като
купувач е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
06.08.2021 г./л.47/, с който ЦЛ Ц. и КЛК уговорили да продадат на Д. Е. К. нерегулирано
място от 800 кв.м. с къща и пристройки в кв. А № 117 за сумата от 13000 лева, от която
аванСо предвидили да се заплати сумата от 5550 лева, а останалата част – в деня на
нотариално изповядване на сделката.
Впоследствие с договор за продажба на наследство от 15.04.2005 г., вп. в Службата по
вписванията с вх. Рег. № 10100 от 15.03.2005 г., том VI, № 106, ЦЛ Ц. и КЛК продали на
ответницата Д. Е. К. наследството, останало им от наследодателя СЛ Ц., като права и
задължения за сумата 10670 лева. С нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит на основание давност № 129,том 1,рег. № 7214,дело № 88 от 06.03.2017г. на
нотариус РД-рег. № *** на Нотариалната камара ответницата е призната за собственик
съгласно чл. 587, ал.2 и ал. 3 ГПК на целия поземлен имот с идентификатор ****** заедно с
построените в него жилищна сграда с идентификатор ******.1 и селскостопанска сграда с
идентификатор ******.2.
Видно от писмо от С община, Дирекция „Общински приходи“ за поземлен имот с
идентификатор ****** с построена в него жилищна сграда с идентификатор ******.1. на
21.06.2001 г. е подадена декларация с декларирани данни за собственици: „ЦЛ Ц., Д. Е К., И.
Г. З., Л. Г. Ц. и КЛК“, а на 04.06.2017 г. с декларирани данни за собственик: „Д. Е. К.“.
От показанията на доведената от ищците свидетелка Т Г. Ц.а, съпруга на ищеца, се
установява, че заедно с ищеца живеят в кв. А в близост до процесния имот. Посочва, че след
настъпилата през декември 1997 г. смърт на чичото на ищеца – СЛ, през 2001 г. в имота се
настанила ответницата, но свидетелката и ищеца считали, че е наемател на Ц и К и не
търсили контакт с нея, т.к. били съгласни да има човек, който да живее в имота.
Едновременно с това посочва, че между ищците и ответницата имало много срещи, а
впоследствие през 2007 г. с ответницата била проведена среща и с другите наследници на
СЛ – ЦЛ и КК, в дома на последната на ул. И. На срещата станало ясно, че ЦЛ е продал
неговия дял от имота и че ответницата е изплатила техните дялове. Ищците не били
съгласни с прехвърлянето и от тях не било поискано да продават. Според свидетелката след
тази среща имало и други, както и разговор по телефон, като много пъти ищецът казвал на
ответницата да уредят нещата, но тя отказвала с мотив, че не разполага с пари и не може да
получи заем. Сочи, че ответницата никога не отричала собствеността на ищците. Твърди, че
ищците ходили в имота при Д.. До 2017 г. били проведени много срещи, а през 2018 г. тя и
съпругът й при опит да платят данъците установили, че имотът е придобит по давност от
ответницата. Твърди, че от съседи знае, че ответницата извършва ремонти в имота, но тя и
ищецът не знаели какво прави в него и не предприемали разговори с нея. Според
свидетелката се очаквало ответницата да плати някаква цена за имота, но тя не е чувала за
5
каква цена се е говорило.
От показанията на С И.ов С, се установява, че е живял заедно с ответницата в имота от
2001 г. до 2009 г. За покупка на имота през 2001 г. разговаряли първоначално с Ц и К, които
искали да продават с Д и според документите били единствените наследници. Договорили се
с тях, платили капаро и през август 2001 г. Д им дала ключа за имота. Започнали да
почистват имота, т.к. бил обрасъл с бурени. По-късно през 2001 г. разбрали, че има и други
наследници – ищците и провели среща на ул. И с тях и Ц и К. Според свидетеля всички
собственици искали да продават, ищецът нямал претенции към имота, защото намерил чичо
си мъртъв в него, а ищцата не казала нищо. Срещата не приключила с конкретна уговорка.
След влизане в имота направили освежаващ ремонт на къщата, изкопали септична яма и
след раждането на общото с ответницата дете на 10.02.2002 г., - към 11.02-12.02.2002 г., вече
живеели в къщата. Собствеността била прехвърлена през 2005 г., като ответницата сключила
договор с Д, Ц и К. Не било коментирано с Д уреждане на отношения с останалите
наследници. От показанията се установява, че в периода от 2001 до 2009 г. свидетелят не е
виждал ищците в имота, като в този период бил направен частично покрива на къщата.
Видно от показанията на свидетеля Т Д С през 2001 г. имотът бил в много лошо съСие,
не можело да се стигне до къщата през двора, което наложило след като взели ключовете да
разчистят дървета и храсти и за около 6-7 месеца да пригодят къщата за живеене до
раждането на детето на ответницата и свидетеля С С. Свидетелят участвал лично и помагал
в извършване на подобренията, изкопали шахта, прокарали водопроводи, обособили баня и
стаи. След 2018 г. извършили големи ремонти на покрива и стаите, изградили навес. От
показанията на свидетеля се установява, че както той, така и ищецът живеят на същата
улица, като къщата на ищеца е след процесния имот. Установява се и че процесният имот е
ограден с тЕ ограда, до него се стига през друг имот, но се вижда от улицата. Според
свидетеля всички подобрения в имота били сторени от ответницата с отношение към имота
като неин собствен.
От показанията на В Р В, живеещ с ответницата на семейни начала, се установява, че се
познават от 2011 г. и в имота извършили редица подобрения – саниране на къщата и
поставяне на изолация през 2013-2014 г. и значителни подобрения след 2018 г.– ремонт на
покрива чрез цялостна смяна, изграждане на навес от дървена конструкция за паркиране на
автомобили, изграждане на веранда с повдигане с железобетон и дървена конструкция,
изграждане ВиК инсталация, излИ.е на подовете, разширяване и ремонт на коридора с
поставяне на гипсокартон и плочки, смяна на входната врата, ремонт на стаите с поставяне
на гипсокартон, ламиниран паркет, радиатори и боядисване, подмяна на ел. инсталацията,
смяна на дограмата от дървена с ПВЦ, поставяне на термопомпа за отопление на цялата
къща. Преобладаващата част от ремонтните дейности били извършени от свидетеля с
помощта на свидетеля Т С. Посочва, че около 4000 лв била стойността на навеса, около
14000 лв. на ремонта на покрива, около 12000 лева за термопомпата с включена инсталация,
електроника, конвектори, радиатори, около 2500-3000 лева - верандата със завършване на
покрива. Посочва, че ремонтът на стаите възлизал на около 2600-3800 лв. за хола, 2500-
6
2600 лв. – спалнята, 2000 лева - детската стая, спалнята – 2500-2800 лв., коридорът – 1800
лв.; кухнята – над 8000 лв. и 3000-4000 лв. за дограмата. Посочените стойности според
свидетеля включват стойността на използваните материали, калкулация за труд и стойност
на обзавеждане. Посочва, че след получено разрешително била премахната голяма топола на
входа. Според свидетеля имотът граничи с улица, към него има голяма метална врата и към
момента се влиза през съседен имот. Според свидетеля от главната улица се вижда покрива и
много малка част от двора. Установява се, че имотът е ограден от всички страни, влиза се
само през вратата, която се заключва и от която ключовете са в него и ответницата.
Доколкото е известно на свидетеля имотът е на ответницата и същата се отнася към него
като негов собственик.
Видно от жалба от ищцата до Софийска районна прокуратура от 22.05.2018 г. ищцата е
сезирала СРП за неправомерно присвояване на имот, намиращ се в гр. С, кв. А, като
твърдяла, че Е К и Д Ц.а без нейно и на ищеца съгласие чрез фалшива декларация за
наследници са продали имота без да ги уведомят. Посочено е, че през годините имотът е
обитаван без тяхно разрешение и незаконно продаден.
Според заключението на СТЕ, изготвено от вещото лице инж. А. Ц., в имота са
извършени СМР, посочени по видовете, количествата, единичните цени и общата цена в
Приложение № 2 към експертизата - Подробна количествено-стойностна сметка. Според
вещото лице общата стойност на разноските за описаните ремонти и подобрения към
момента на извършването им, по средни строителни цени, е в размер на 55414.95 лв, а
увеличена стойност на имота в резултат на описаните ремонти и подобрения е в размер на
84 376.61 лв.
От заключението на СТЕ, изготвено от инж. Б. Б. Т., се установява, че посочените от
насрещната ищца видове и количества материали съответстват вложените при реализацията
на основание ремонт на покрива видове и количества материали и средната пазарна цена на
ремонта възлиза на сумата 29313,67 лева към момента на изготвяне на експертизата и на
17588,20 лв към месец май 2018 г. Според вещото лице увеличената цена на имота в резултат
на ремонта е 19600 лева. Средната пазарна стойност според в.л. Т. за извършената
инсталация и термопомпа е 24422,27 лева без ДДС към момента на изготвяне на
експертизата и 14653, 36 лева към месец май 2019 г., а увеличената стойност на имота
съответно 16240 лева към изготвяне на експертизата и 11600 лева към месец март 2019 г.
Според заключението средната пазарна стойност на ел. инсталацията към момента на
изготвяне на експертизата е 6024,82 лева без ДДС, а към месец март 2019 г. – 3614,89 лева, а
увеличената стойност на имота в резултат на подобрението – съответно 5060,85 лева към
момента на изготвяне на заключението и 6000 лева към месец май 2019 г. съгласно
приложени документи /3614, 89 лева по средностатистически пазарни цени.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
За основателността на предявените исковете с правна квалификация чл.108 ЗС в тежест
на ищците е да установят, че са придобили по 1/6 идеална част от правото на собственост
7
върху описаните в исковата молба недвижими имоти на претендираното с искова молба
основание - наследствено правоприемство и че тези имоти се намират във фактическа власт
на ответницата.
В случая е установено, че процесният поземлен имот и построената в него сграда са
част от наследството на починалия на 15.12.1997 г. СЛ Ц., доколкото не се установява
разпореждане с имота преди смъртта му. Следователно след смъртта му имотът е придобит
по силата на наследствено правоприемство от ЦЛ Ц. (за 1/3 ид.ч.), КЛК (за 1/3 ид.ч) и по
заместване от ищците Л. Г. Ц. (за 1/6 ид.ч.) и И. Г. З. (за 1/6 ид.ч.), доколкото не се спори, че
наследството е прието от всички. Наследниците ЦЛ Ц. и КЛК са се разпоредили в полза на
ответницата с придобитите от тях идеални части, поради което и същата по силата на
договора за продажба на наследство от 15.03.2005 г. е станала собственик на 2/3 ид.ч.
Ответницата е заживяла в имота през 2001 г. и през 2018 г. се е позовала на изтекла в нейна
полза придобивна давност като се е снабдила с нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит на основание давност № 129,том 1,рег. № 7214,дело № 88 от
06.03.2017г. на нотариус РД-рег. № на НК, с което е призната за собственик съгласно чл. 587,
ал.2 и ал. 3 ГПК на целия поземлен имот с идентификатор ****** заедно с построените в
него жилищна сграда с идентификатор ******.1 и селскостопанска сграда с идентификатор
******.2.
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС
по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК, когато и двете страни в правния спор легитимират с
нотариални актове правото си на собственост върху имота /било констативни или такива за
правна сделка/, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването е по
общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК като всяка страна следва да докаже своето право, т. е.
фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание. В
случая ищците разполагат с документ за собственост, в качеството си на наследници по
закон на лицето С Ц., в полза на когото е издадения нотариален акт № 136 от 06.04.1970 г. на
осн .чл. 483 ГПК /отм./. С констативен нотариален акт, издаден по реда на чл. 587 ГПК
разполага и ответницата. Предвид липсата на спор между страните по отношение
реализираното на наведеното от ищците придобивно основание в полза на техния
наследодател, респ. настъпилото в тяхна полза наследствено правоприемство за общо 1/3
ид.ч., в тежест на ответницата е да установи реализиране фактическия състав на
придобивното основание, на което същата се позовава и което е удостоверено в КНА, с
който тя се легитимира като собственик и на претендираните от ищците идеални части.
Съгласно чл.79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Придобивната давност е
оригинерно основание за придобИ.е право на собственост, като установяването на този
придобивен способ предполага наличието на следните кумулативни предпоставки: владение
върху конкретен имот, което да е непрекъснато /да не е загубено за повече от 6 месеца
съгласно чл.81 от ЗС/, спокойно /да не е установено по насилствен начин/, явно /да не е
установено по скрит начин/, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя.
8
Поради това и ответницата следва да докаже, че е демонстрирала по отношение на ищците
поведение, което несъмнено да сочи, че е упражнявала собственическите правомощия върху
процесните идеални части единствено за себе си /animus/ и е упражнявала фактическа власт
/corpus/ в продължение на 10 години, без противопоставяне от страна на ищците и без
прекъсване за време по-дълго от 6 месеца.
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2012 г. при спор за придобИ.е по давност на съсобствен имот от един от
съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе
си целия имот и от кога. За да придобие по давност правото на собственост върху чуждите
идеални части, ответницата следва да превърне с едностранни действия държането им във
владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен
начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици.
В случая от събраните доказателства се установява, че от самото установяване на
фактическата власт върху имота през 2001 г. ответницата е владяла имота без да зачита
правата на ищците като съсобственици. Видно от показанията на свидетеля С С
първоначално установяване на властта върху имота ответницата не е знаела, че ищците също
са наследници на СЛ Ц.. Впоследствие през същата година /2001 г./ ответницата е узнала
това обстоятелство и заедно със свидетеля е провела среща с всички наследници, вкл. и
ищците, състояла се в дома на КЛК. На тази среща не се установява между ищците и
ответниците да е уговаряно прехвърляне собствеността върху имота, нито уреждане на
отношения по повод ползването на притежаваните от ищците идеални части. Видно от
показанията на св. С, които съдът кредитира като логични, последователни и
безпристрастни, ищецът с оглед неприятни спомени, свързани с имота, е посочил, че няма
претенции към него. В тази връзка съдът не кредитира показанията на съпругата на ищеца –
Т Ц.а в частта, с която се твърди, че срещата на ул. И е проведена през 2007 г. и едва на нея
ищците са узнали, че другите наследници са продали имота, тъй като едновременно сочи и
че преди 2007 г. са били провеждани много други срещи между ищците и ответницата. По
отношение на това дали на тази среща е коментирано ответницата да закупи идеалните
части на ищците, свидетелката също дава разнопосочни и неясни показания, като
първоначално твърди, че от ищците не е било искано те да продават, а впоследствие, че е
коментирана цена, с която ищците не били съгласни, но не е чула каква. Следователно още
през 2001 г. ответницата е установила владение върху процесните идеални части с явно
намерение да ги свои, а не да ги държи за ищците като съсобственици. Същите биха били
изводите дори и да се приеме, че не през 2001 г., а през 2007 г. е проведена среща между
ищците и ответницата, тъй като афишираното владение на идеалните части на ответниците е
изначално с намерение да се своят, а не да се държат за ищците като съсобствени.
Съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства води до извод, че
се установява, че в периода от 2001 г. и до настоящия момент ответницата упражнява
владение на имота, а не държане. Същото е непрекъснато, доколкото не се установява
изгубването му в нито един момент от периода, спокойно и явно – не е установено по
9
насилствен или скрит начин. Владението на ответницата е несъмнено и с явното намерение
да държи вещта като своя. В тази насока видно от показанията на свидетелите и от
заключението на вещото лице ответницата е извършвала явни действия по съществено
ремонтиране на сградата в имота, които очевидно надхвърлят обикновеното му
поддържане. Ремонтните работи са извършвани цЕсочено за пригаждане на имота в
съответствие единствено с жилищните нужди и според желанията на ответницата, като не се
установява за същите да е търсила разрешение, съгласие или одобрение от ищците и да е
зачитала същите като съсобственици. С поведението си ответницата открито е упражнявала
фактическа власт върху имота като свой собствен, като видно от показанията на св. Т Ц.а е
афиширала и пред съседи, че извършва ремонти в имота. Не се установява ищците в нито
един момент да са имали достъп до имота след смъртта на наследодателя им С Ц. и до
настоящия момент, като видно от показанията на свидетеля С през 2001 г. ключовете били
предадени от лицето Д, която съдействала при комуникацията с Ц Ц. и КК, а видно от
показанията на св. В ключове от имота имат само той и ответницата. Неубедителни са
показанията на св. Ц.а по отношение на твърденията, че ищците посещавали ответницата в
имота, както и че помежду им били проведени много срещи и разговори. Показанията на
свидетелката са неконкретни, а и противоречиви /така едновременно твърди, че ищците са
ходили в имота, но и че след смъртта на чичото на ищеца в имота ходели Ц и К, а в
последствие че тя и ищецът не са виждали какво прави в имота ответницата, не са
предприемали разговори с нея/. Показанията са неясни и лишени от конкретика и относно
съдържанието на твърдените разговори, поради което със същите не се установява
твърдението в исковата молба, че страните са се договорили ответницата да ползва имота
докато сключат договор за продажба. Поради това и не може да бъде прието, че спрямо
ищците ответницата е поддържала поведение на зачитането им като съсобственици на имота
и не е демонстрирала спрямо тях намерението си да свои и техните идеални част. Налице е
трайно установено отношение на ответницата към имота, вкл. процесните ид.ч., като към
нейна еднолична собственост, което е демонстрирано чрез конкретни действия по обитаване,
облагородяване, ремонтиране и преустройство, като тези действия са извършени по начин,
изключващ всяко съмнение в намерението й да свои идеалните части на ищците.
Не се доказва ищците да са се противопоставили на упражняваното от ответницата
владение в продължение на период от 20 години, като след установяване на фактическата
власт през 2001 г. и до предявяване на исковата молба на 23.06.2021 г. ищците са
бездействали и не са предприели действия, годни да прекъснат течението в този период на
придобивната давност, въпреки знанието, че ответницата владее за себе си и техните
идеални части.
Предвид изложеното се установява, че в полза на ответницата е изтекъл
десетгодишния срок по чл. 79, ал. 1 ЗС, на което обстоятелство ответницата се е позовала,
предприемайки действия по снабдяване с констативен нотариален акт. Следователно
настъпили са последиците на давността и процесните идеални части са придобити на
оригинерно основание от ответницата. Посоченото налага извод за неоснователност на
10
предявените искове с правно основание чл. 108 ЗС, поради което същите следва да се
отхвърлят. Неоснователно при това положение е и искането за отмяна на констативния
нотариален акт № 129,том 1,рег. № 7214,дело № 88 от 06.03.2017г. на нотариус РД-рег. №
*** на Нотариалната камара, до размер на 1/3 ид.част от описания в него недвижим имот, по
което обаче не следва да се постановява отделен диспозитив, тъй като същото не се релевира
с отделен самостоятелен иск
Предвид несбъдване на условието, под което са предявени насрещните искове и е
релевирано право на задържане, същите не подлежат на разглеждане.
По разноските
При този изход на спора ищците дължат на ответницата сторените, доказани и
претендирани от нея разноски в общ размер 4611 лева, от които - 1111 лева за
възнаграждения на вещи лица и в размер на 3500 лева за адвокатска защита съгласно
договор за правна защита и съдействие от 04.01.2022 г. /л.250/. Посоченото адвокатско
възнаграждение не следва да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК по възражението
за прекомерност, направено от ищците, тъй като е съответно на правна и фактическа
сложност на развилото се пред настоящата инстанция производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. Г. Ц. с ЕГН ********** и адрес гр. С, кв. „А” № 149 и
И. Г. З. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж.к. Д", бл. 185, вх.А, ет. 11, ап.51 против Д. Е. К. с
ЕГН ********** и адрес: гр. С, кв. „А" № 117 искове с право основание чл. 108 ЗС за
признаване правото на собственост на основание наследствено правоприемство от СЛ Ц. с
ЕГН **********, починал на 15.12.1997 г., и предаване владението на 1/3 ид. ч. (на всеки по
1/6) от поземлен имот с идентификатор ******, находящ се на адрес: село Б, Община С,
Област С /столица/, район „И", кв. "А" № 117, целият с площ от 807 кв. метра, номер по
предходен план: 204 , при съседи: 07106.1430.444, 07106.1430321, 07106.1430.203,
07106.1430.206, 07106.1430.205, 07106.1430.408, 07106,1430.164, заедно с построените в
имота: еднофамилна жилищна сграда - с идентификатор ******.1, на един етаж, с площ от
101 кв. метра, състояща се от: антре, четири стаи и баня с тоалетна и селскостопанска сграда
с идентификатор ******.2 на един етаж, с площ от 19 кв. метра.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Л. Г. Ц. с ЕГН ********** и адрес гр. С, кв.
„А” № 149 и И. Г. З. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж.к. Д", бл. 185, вх.А, ет. 11, ап.51 да
заплатят на Д. Е. К. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, кв. „А" № 117 сумата от 4611 лева –
разноски за производството.
ешението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
11
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12