РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Перник , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
в присъствието на прокурора Анита Благоева Джамалова (ОП-Перник)
като разгледа докладваното от МАРИЕТА С. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Въззивно частно наказателно дело № 20211700600088 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК, вр. чл. 341, ал. 1, вр. чл. 436, ал. 2
НПК.
С протоколно определение от 18.01.2021 г., постановено по ч.н.д. № 1623/2020 г.,
Районен съд-Перник не е допуснал съдебна реабилитация по отношение на молителя Н. Б. Б.
по нохд №759/2015 година по описа на РС-Перник и нохд №1070/2016 година по описа на
същия съд.
Срещу определението в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба с вх. №
259/20.001.2021 г.(наименувана „молба“), подадена от молителя Н. Б. Б.. Наведени са
доводи за неправилност, като се твърди се, че и двете условни присъди на молителя са с
изтекъл срок, като при постановяване на втората присъда Районна прокуратура-П. не е
изискала тяхното кумулиране. Сочи се, че молителят е подал молба за преразглеждане на
присъда № 769/2016 г., постановена по нохд №1070/2016 година по описа на РС-Перник.
Не се иска събиране на нови доказателства.
По делото не е постъпило писмено възражение по чл. 322 НПК от Районна
прокуратура-П..
1
В съдебните прения прокурорът от ОП-Перник релевира доводи за правилност на
обжалваното определение. Твърди, че не са налице основанията за реабилитация на
молителя Б., тъй като не е заплатил наложеното му наказание „глоба“, което се доказва от
неговото признание пред първоинстанционния съд, както и от събраните писмени
доказателства. Поради изложеното, прокурорът моли да бъде потвърдено
първоинстанционното определение.
В съдебно заседание, молителят Н.Б. и неговият защитник Б.С., редовно призовани,
не се явяват.
Пернишкият окръжен съд, като прецени доводите на страните, материалите по
делото и атакуваното определение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е допустима като подадена от процесуално легитимирана страна
срещу подлежащ на обжалване акт и в законоустановения срок.
Производството пред районния съд е инициирано по реда на чл. 433 и сл. по молба
на Н. Б. Б. за съдебна реабилитация. Пернишкият районен съд е бил компетентен съгласно
чл. 433, ал. 1 и ал. 2 НПК да се произнесе по молбата, тъй като е съдът, постановил и двете
влезли в сила присъда, с които молителят е бил осъден.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установена
следната фактическа обстановка:
Спрямо осъдения има влезли в сила 2 съдебни акта, които в хронологична
последователност по датата им на влизане в сила са следните:
1. С присъда № 399/31.05.2016 г. по НОХД № 759/2015 г. на РС-Перник, влязла в
сила на 01.12.2016 г., за извършено на *** г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194,
ал. 1 НК на молителя е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година,
отложено по реда на чл. 66 НК с 3 години изпитателен срок.
2. С присъда № 769/02.11.2016 г. по НОХД № 1070/2016 г. на РС-Перник, влязла в
сила на 25.05.2017 г., за извършено на *** г. престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК на молителя
е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, отложено по реда на
чл. 66 НК с 3 години изпитателен срок, както и наказание „глоба“ в размер на 200 лева. Със
същата присъда на основание чл. 343г НК молителят е бил лишен от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца, считано от влизане на присъдата в сила, като на основание чл. 59,
ал. 4 НК е зачетено времето, през което същият е бил лишен от това право по
административен ред, считано от *** г.
Наложената на молителя глоба не е заплатена, като видно от писмо с изх. № *** г. на
Директора на ТД на НАП-С. по издадения по НОХД № 1070/2016 г. на РС-Перник
изпълнителен лист от *** г. към 20.11.2020 г. не е било образувано изпълнително дело и
задължението по него не е погасено. Неизпълнението на това наказание се признава и от
молителя в съдебно заседание пред първоинстанционния съд.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните гласни и писмени доказателства- обясненията на молителя Н. Б. Б., справките и
бюлетините за съдимост на молителя Б., копие на присъда № 769/02.11.2016 г. по НОХД №
1070/2016 г. на РС-Перник и мотивите към нея, както и решение № 43/25.05.2017 г. по
ВНОХД № 92/2017 г. на ОС-Перник, с което същата е потвърдена.
От приложената справка от Унифицираната информационна система на
Прокуратурата на Република България и съобщение по чл. 247б НПК се установява, че по
2
внесен срещу молителя обвинителен акт за престъпление по чл. 286, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1
НК е образувано нохд 1192/2020 г. на ПРС. Тези обстоятелства са ирелеванти за настоящото
производство, доколкото по това дело няма данни да е постановен влязъл в сила съдебен
акт.
За да отхвърли молбата за съдебна реабилитация, районният съд е приел, че са налице
пречки по чл. 87, ал. 3 НК, тъй като наложената на молителя глоба не е заплатена.
Реабилитацията с акт на съда е акцесорна и се постановява само доколкото не е
настъпила такава по право с оглед предвиденото в чл. 87, ал. 1 НК условие за приложимост
на същата „вън от случаите по предходния член“. Районният съд е следвало първо да
прецени дали не са се осъществили предпоставките по чл. 86 НК и, ако е така, да прекрати
производството поради липса на интерес на молителя.
Реабилитация по право по чл. 86 НК може да настъпи както за лицата, които са
осъдени с една присъда, така и за тези, които са осъдени с няколко присъди, но са налице
условията за определяне на едно общо наказание съгласно чл. 23-25 НК съгласно
Тълкувателно решение № 54 от 1.VI.1961 г. по н. д. № 34/61 г., ОСНК, чиито разяснения са
приложими и понастоящем поради идентичната правна уредба на тези институти в
действащия НК.
В настоящия случай двете деяния, за които е бил осъден молителят Н. Б. Б., са били
извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях- съответно на ***
г. и на *** г., като присъда № 399/31.05.2016 г. по НОХД № 759/2015 г. на РС-Перник е
влязла в сила на 01.12.2016 г., а присъда № 769/02.11.2016 г. по НОХД № 1070/2016 г. на
РС-Перник е влязла в сила на 25.05.2017 г. Поради това са били налице предпоставките по
чл. 25, вр. чл. 23 НК, но не е била извършена кумулация.
С изтичане на 3-годишните изпитателни срокове за наложените с двете присъди
наказания „лишаване от свобода” съответно на 01.12.2019 г. и на 25.05.2020 г. е
осъществена хипотезата на чл. 86, ал. 1, т. 1 НК, като по делото няма данни в тези срокове
молителят да е извършил друго престъпление, поради което да следва да изтърпи
отложените наказания.
Налице са и предпоставките за реабилитация по право за наложеното с присъда №
769/02.11.2016 г. по НОХД № 1070/2016 г. на РС-Перник на основание чл. 343г НК
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, считано от влизане на присъдата
в сила, тъй като на основание чл. 59, ал. 4 НК е зачетено времето, през което същият е бил
лишен от това право по административен ред, считано от *** г. Това наказание е изтърпяно
на 15.05.2017 г. и на 15.05.2018 г. е изтекъл срокът по чл. 86, ал. 1, т. 3 НК.
С т. 3 от Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г.,
ОСНК е прието, че когато е наложено наказание глоба, което не е изпълнено, ако за
събирането не е образувано изпълнително производство, реабилитация е допустима след
последователното изтичане на давността по чл. 82, ал. 1, т. 5 или по чл. 82, ал. 4, вр. ал. 1, т.
5 НК, според това дали е спирана или прекъсвана, и на срока за реабилитация по чл. 86, чл.
87 или чл. 88а НК. В случая давността за изпълнение на наложеното с присъда №
769/02.11.2016 г. по НОХД № 1070/2016 г. на РС-Перник наказание „глоба“ не е спирана
или прекъсвана след издаване на изпълнителния лист от *** г., тъй като видно от
горепосоченото писмо с изх. № *** г. на Директора на ТД на НАП-С. не е образувано
изпълнително дело за събиране на глобата. Двугодишният срок по чл. 82, ал. 1, т. 5 НК е
изтекъл на 30.05.2019 г., откогато е започнал да тече срокът от 1 година по чл. 86, ал. 1, т. 3
НК, който е изтекъл на 30.05.2020 г.
С оглед гореизложеното, по отношение на молителя Н. Б. Б. е настъпила
3
реабилитация по право по чл. 86, ал. 1, т. 1 и т. 3 НК още преди образуване на
първоинстанционното производството за съдебна реабилитация по чл. 87 НК.
Поради това постановеното от районния съд протоколно определение следва да бъде
отменено, а производството по делото- прекратено като недопустимо.
Водим от изложеното и на основание чл. 436, ал. 2 НПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 18.01.2021 г., постановено по ч.н.д. №
1623/2020 г. на Районен съд-Перник, като вместо това постановява:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото като недопустимо.
Решението подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок пред Върховния
касационен съд, считано от получаване на съобщението за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4