РЕШЕНИЕ
№ 180
гр. Видин, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ НАКАЗ. СЪСТАВ ПО МЕЖД. ПР.
СЪТР. И ЗЕЕЗА, в публично заседание на шестнадесети ноември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Л. В. Л.
Членове:В. Д. С.
В.Р. Г.
при участието на секретаря Н. ЦВ. К.
като разгледа докладваното от Л.В. Л. Частно наказателно дело №
20231300200324 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 30, вр. чл. 14 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
Образувано е въз основа на Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагането на принципа на взаимното признаване на финансови санкции,
изпратено от Федерална служба „Правосъдие“ 53094 Бон, Федерална Република Германия, с
искане за признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова санкция,
респективно решение № ********* на несъдебен орган- Областна администрация Kreis
Borken Der Landrat , с адрес Burloer Straße 93, 46325 град Боркен, Германия, постановено на
13.12.2022г., влязло в сила на 03.01.2023г., с което на С. С. Ж., роден на *.*.*г. с ЕГН
********** и постоянен адрес- село Майор Узуново, обл. Видин, ул. „*“ № *, е наложена
финансова санкция в размер на 131,80 евро.
В проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание, представителят на
Видинската окръжна прокуратура, моли, чуждото решението да бъде признато и да бъде
допуснато неговото изпълнение.
В съдебното заседание засегнатото лице С. С. Ж., заяви, че: не оспорва чуждото решение;
бил при синовете си в Германия и там му дали документи за прехвърляне на коли на негово
име; той подписал документите; на негово име има около 7-8 леки автомобила и около 3
1
бус-а, които се управляват от други лица; за автомобила посочен в чуждото решение не си
спомня, защото не помни номерата на автомобилите, които са на негово име; предоставя на
Съда да вземе решение.
Съдът, след като се запозна с представеното Решение за налагане на финансова санкция,
визирано в Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа на взаимното признаване на финансови санкции, и приложените
по делото доказателства намира за установено следното:
Производството е образувано въз основа на изпратено Удостоверение по чл. 4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета, относно прилагането на принципа за взаимно признаване
на финансови санкции, обективиращо посоченото по-горе решение. Решението за налагане
на финансова санкция е на държава – член на Европейския съюз – Федерална Република
Германия и се отнася за деяние, което представлява нарушение на разпоредбите за движение
по пътищата по германския закон. Съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, двойна
наказуемост не се изисква за деянията посочени в чл. 14, ал. 2, т. 1 – 32, както и за деяния
съставляващи административни нарушения според законодателството на издаващата
държава, и в часттност по чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИРКОРНФС „поведение, което нарушава
правилата за движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за
времетраенето на управление и почивка на моторни превозни средства, както и
разпоредбите относно опасни товари ".
Видно от справката по реда на Наредба № 14/18.11.2009г., адрес на засегнатото лице С. С.
Ж., роден на *.*.*г. с ЕГН ********** е: постоянен адрес- село Майор Узуново, обл.
Видин, ул. „*“ № *; настоящ адрес град Дунавци, област Видин, ул. „*“ № *. Тъй като
засегнатото лице е с постоянно местоживеене на територията на Видинска област /съдебен
район на Окръжния съд – Видин/, то Окръжният съд - Видин е компетентен да разгледа
Решението - чл. 31 ЗПИИРКОРНФС.
Решението се отнася за деяние, което е извършено на територията на издаващата държава и
не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение
визира конкретиката на решението, с което е наложена финансовата санкция. Липсват
данни, че срещу засегнатото лице за същото деяние в Република България или в друга
държава, различна от издаващата и от изпълняващата е постановено и приведено в
изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Изпълнението на решението не е с
изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за деяние,
подсъдно на български съд. Не е налице имунитет или привилегия по българското
законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо. Решението не се
отнася за деяния, които:
а) по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на
територията на Република България, или
б) са били извършени извън територията на издаващата държава и
българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство
2
по отношение на такива деяния.
Съдът констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата
равностойност на тази сума. В разглеждания казус наложената финансова санкция е в
размер на 131,80 евро, включваща сумата от 100 евро санкция за нарушението и 31.80 евро –
разходи в производството по постановяване на чуждото решение. Последното е за деяние,
което представлява нарушение на правила за движение по пътищата по германския закон и
няма изискване за двойна наказуемост по смисъла на чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИРКОРНФС.
Решението е било постановено срещу физическо лице, което по българското
законодателство поради възрастта си носи наказателна и административно наказателна
отговорност, и подлежи на преследване за деянието, което обосновава решението. Видно от
представеното удостоверение, производството е било писмено, като засегнатото лице е било
уведомено относно правото си да обжалва решението и за сроковете на обжалване.
Решението е влязло в сила. Наложената финансова санкция /или част от нея/ не е платена.
Давностният срок за изпълнение на финансовата санкция /глоба/ изтича, на 03.01.2026г.
Представеното удостоверение е пълно и визира конкретиката на решението. Не са налице
основанията, при които може да се откаже признаване и изпълнение.
Предвид изложеното, съдът намира, че Удостоверението съдържа всички елементи
посочени в ЗПИИРКОРНФС. Представения акт следва да бъде признат и да бъде допуснато
неговото изпълнение. Тъй като наложената финансова санкция е определена в евро /ЕUR/
съгласно чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 6 ЗПИИРКОРНФС следва да се определи
равностойността й в български лева по курса на БНБ за деня на постановяване на
Решението за финансова санкция. Решението е постановено на 13.12.2022г. Служебно
известно е, че на тази дата курсът на Българската народна банка е 1.9558 лева за 1 евро.
Следователно, равностойността на 131,80 евро в български лева е 257,77 лева.
Предвид изложеното съдът приема, че са налице условията за признаване и изпълнение на
представеното Решение за финансова санкция, поради което и на основание чл. 32, ал. 1, вр.
чл. 16, ал. 7, т. 1 ЗПИИРКОРНФС, следва да бъде признато и изпратено за изпълнение.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА И ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕИЕ на решение № ********* на несъдебен орган-
Областна администрация Kreis Borken Der Landrat , с адрес Burloer Straße 93, 46325 град
Боркен, Германия, постановено на 13.12.2022г., влязло в сила на 03.01.2023г., с което на С.
С. Ж., роден на *.*.*г. с ЕГН ********** и живущ на адрес- село Майор Узуново, обл.
Видин, ул. „*“ № *, е наложена финансова санкция в размер на 131,80 евро, която сума в
български лева е 257,77 лева.
Решението може да се обжалва или протестира пред САС в 7 дневен срок от днес.
ОБЖАЛВАНЕТО не спира изпълнението.
3
СЛЕД влизането на решението в сила, препис от него да се изпрати на Националната
агенция на приходите, съобразно чл. 22 от ЗПИИРКОРНФС.
УКАЗВА на НАП, че следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по
изпълнението на Решението, съгласно чл. 22, ал. 2 ЗПИИРКОРНФС.
На основание чл. 24, ал. 1, т.1 и 2 ЗПИИРКОРНФС незабавно да бъде уведомен
компетентния орган на издаващата държава, като му се изпрати копие от настоящото
решение, а също де се изпрати копие от решението и на Министерството на правосъдието на
Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4