Р Е Ш
Е Н И Е
№ 10
гр.
Силистра, 23 март 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две
хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина
Георгиева-Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Виолина Рамова и с участието на прокурора от Окръжна
прокуратура С.Г., като разгледа
докладваното от съдия Чернева КАНД № 3
по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на В.П.Д. с ЕГН – ********** ***,
против Решение № 219 от 03. 12. 2021 г. на Районен съд - Силистра,
постановено по АНД № 513 по описа на съда за 2021 г., с което е потвърдено
наказателно постановление (НП) № 38-0001624, издадено на 16. 06. 2021 г. от
директора на Регионална дирекция “Автомобилна администрация” – гр. Русе.
Касаторът, действащ чрез адв.
И.Р. ***, прави оплаквания за
постановяване на съдебното решение в нарушение на закона и процесуалните
правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и 2 НПК във вр. с чл. 63,
ал.1, изр. второ от ЗАНН. Изтъква, че съдът е пренебрегнал представените
доказателства, установяващи, че докато е ползвал почивката си друго лице е
извадило картата му от тахографа и след това я е поставило обратно. Счита, че
при тази фактическа обстановка не може да се счете, че е налице нарушение на
изискванията, въведени от европейските регламенти, а дори да се приеме, че е
извършено такова, то същото е маловажно.
Моли за отмяна на съдебното решение и потвърденото с него наказателно
постановление.
Ответната страна Регионална
дирекция “Автомобилна администрация”– гр. Русе е представила отговор на
касационната жалба, според който оспорването на съдебното решение е
неоснователно и същото следва да се остави потвърди.
Прокурорът от ОП - Силистра
дава заключение, че жалбата е неоснователна. Излага становище, че решението е
постановено при изяснена фактическа обстановка и правилни и последователни
изводи на първоинстанционния съд, поради което следва да бъде оставено в сила
като законосъобразно.
Касационната жалба е
постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана
по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Производството пред районния
съд е образувано по жалба на В.П.Д.
против НП № 38-0001624,
издадено на 16. 06. 2021 г. от директора на Регионална дирекция “Автомобилна
администрация” – гр. Русе, с което на касатора
е наложено административно наказание глоба в размер на 500 (петстотин)
лева на основание чл. 93в, ал. 11 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) за
нарушение на чл. 34, § 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно тахографите в
автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета
относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при
автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на
Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от
социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт (посочен по-долу
в текста само като Регламент (ЕС) № 165/2014).
Въззивният съд е възприел
фактическите констатации на наказващия орган. За да стигне до този извод въз
основа на събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства
съдът е установил, че на 26. 04. 2021 г. двама служители при РД “АА” – Русе
извършвали проверка на преминаващите водачи на МПС по път II -71 (Силистра –
Добрич) до депо за отпадъци гр.
Силистра. Около 14. 25 ч. спрели за проверка касатора, в качеството му на водач
на товарен автомобил категория N3 марка „ДАФ ФТ ЦТ85“ с регистрационен № ****. Водачът
извършвал превоз за собствена сметка на
дърва по маршрут с. Козлодуйци, обл. Добрич до „Фазерлес“ гр. Силистра.
Автомобилът бил оборудван с дигитален тахограф „Continental Automotive
138.1051“. Проверяващите извършили проверка на дигиталната картата на водача за
28 дни назад, при която било установено,
че за времето от 06. 41 ч. до 14. 51 ч. на 17. 04. 2021 г. не са били въведени
необходимите данни в картата на водача – ръчно, автоматично или по друг начин,
когато е бил извън превозното средство и не го е управлявал и съответно не е
бил в състояние да използва монтирания в превозното средство дигитален
тахограф. Въз основа на установеното бил съставен АУАН, с който нарушението е
квалифицирано по чл. 34, § 3, б. „б“ от Регламент № 165 / 2014 г. Въз основа на
акта било издадено и оспореното НП, с което наказващият орган ангажирал
административнонаказателна отговорност на водача на основание чл. 93в, ал. 11
от Закона за автомобилните превози за нарушение на чл. 34, § 3, б. „б“ от
Регламент (ЕС) № 165/2014, като му наложил глоба в размер на 500. 00 лева. По повод депозираните от
санкционираното лице възражения и доказателства както пред наказващия орган,
така и пред съда относно това, че на посочената дата е бил в почивка, като
предходния ден е оставил картата си в тахографа на превозното средство, а на въпросния
ден по силата на Заповед № 1704202 камионът е бил управляван от друго лице,
което първоначално е извадило картата на жалбоподателя, а след приключване на
работата я е върнало обратно без да отрази ръчно режима на почивка за времето
на изваждането на картата, съдът е коментирал, че са без значение, тъй като
фактът, че В.Д. не е въвел в картата си данните, че е бил в почивка, е
безспорно установен, а представеното Удостоверение за дейности не е подписано
от водача, поради което няма как да го освободи от задължението му по
регламента. Съдът е коментирал, че образуваното и водено
административнонаказателно производство е протекло законосъобразно, при
спазване изискванията и сроковете на ЗАНН и без процесуални нарушения, довели
до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Във връзка с
материалноправната законосъобразност и обоснованост на издаденото НП съдът е
преценил въз основа на установените в процеса факти и обстоятелства, че е
налице нарушение на задължението на водача, посочено в чл. 34, §3, б. „б“ от регламента, изискващо в случай на
отсъствие от превозното средство да регистрира дейността си със задна дата чрез
ръчно въвеждане на данни. Поради това при проверката контролните органи не са
могли да разберат каква дейност е извършвал жалбоподателя. Приел е, че не се
оспорва обстоятелството, че жалбоподателят е бил в почивка, но е безспорно
установено, че е пропуснал да отрази това обстоятелство чрез приспособлението
за ръчно въвеждане. Приел е, че не са налице предпоставки за приложението на
чл. 28 от ЗАНН, тъй като деянието е формално, от него не са настъпили вредни
последици и същото не се отличава от останалите типични случаи на подобни
нарушения. По тези съображения е потвърдил оспорения акт.
Настоящият състав, след проверка
на касационните оплаквания и в обхвата на правомощията си от чл.218 АПК за
контрол относно допустимостта, валидността и съответствието на оспореното
решение с материалния закон, намира за установено следното:
За да постанови решението си
съдът е коментирал, че е безспорно установено, че санкционираното лице е било в
почивка в периода, за който липсва отразяване в картата му водач. Коментирани
са като неотносими възраженията, че картата е била извадена от тахографа и след
това върната в него от трето лице, на което е било възложено управлението на
камиона в почивния ден на касатора, на когото принципно е било зачислено
превозното средство. Не е установено обаче дали след завръщането на работа на
следващия ден и при влизането си в превозното средство касаторът е знаел, че
има невъведени данни за времето на почивката му, тъй като информацията за
необходимост от въвеждане на данни за дейността за времето на отсъствие се
показва от тахографа при поставянето на картата, а картата е била поставена
предходния ден от друго лице. В този смисъл е останал неизяснен въпросът дали
касаторът изобщо е знаел и могъл ли е да знае, че камионът му е ползван във
времето на отсъствието му и картата му е била вадена от тахографа, респ. че е
необходимо да въвежда липсващата информация за седем часа, тъй като при
отрицателен отговор очевидно ще се налице хипотеза на недопустимо ангажиране на
отговорността на водача за действията на трето лице. В тази насока следва да
бъдат обсъдени детайлно представените писмени доказателства от страна на
жалбоподателя и евентуално да бъдат разпитани актосъставителят и свидетелят при
съставянето на акта.
Освен гореизложеното
районният съд от една страна е приел, че поради липсата на ръчно въвеждане на
данни контролните органи не са могли да разберат каква дейност е извършвал
касатора, а от друга страна е приел, че принципно не е спорно, че за периода,
за който липсва отразяване, същият е бил в почивка. Това противоречие несъмнено
се е отразило върху преценката относно наличието на маловажност на деянието.
Неизпълнението на задължението всички дейности (включително периодите на
почивка), да се записват в тахографа чрез използване на подходящи механизми за
превключване, а в случай на отсъствие от превозното средство водачът да
регистрира дейността си със задна дата чрез ръчно въвеждане на данни, не е
самоцелно – същото цели да бъде гарантирано спазването на изискванията на
Регламент (ЕО) № 561 / 2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от
социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, и най-вече на
правилата относно времето на управление – т. 15 от преамбюла на регламента.
Именно в тази насока в чл. 36, § 3 от Регламент (ЕО) № 165 / 2014 г. е
предвидено правомощие на служителите на контролните органи да проверяват
спазването на Регламент (ЕО) № 561 / 2006 г. чрез анализ на тахографските
листове, на показваните, разпечатаните или извлечените данни, които са
регистрирани от тахографа или от картата на водача, или ако това е невъзможно, чрез анализ на всеки друг съпътстващ
документ, с който се оправдава неспазването на дадена разпоредба. Макар в
случая да са били налице данни, че в периода, за който липсва отразяване в
картата на водача, същият е бил в почивка и не е налице нарушение на
изискванията на Регламент (ЕО) № 561 / 2006 г., съдът не е коментирал този
факт. Макар въпросът за маловажността да е свързан с преценката на материалния
закон, по него съдът дължи произнасяне едва след установяване на факта на
извършване на нарушението, поради което към настоящия момент касационният състав
не би могъл да се произнесе в тази насока.
В заключение на изложеното
касационната жалба се явява основателна. Обжалваното решение е постановено в
нарушение на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Същото е неправилно и следва да бъде
отменено на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, а делото следва да бъде върнато за
ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на
делото въззивният съд следва да събере относимите за случая доказателства,
съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение да ги съобрази
при постановяване на съдебния акт.
Воден от горните мотиви и на
основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и следващите от АПК,
Административен съд Силистра
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 219 от 03.
12. 2021 г. на Районен съд - Силистра, постановено по АНД № 513 по описа на
съда за 2021г.
ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.