№ 92
гр. Варна, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анета Н. Братанова
Членове:Дарина Ст. Маркова
Диана Д. Митева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20253001000011 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 е следв. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Община Варна, чрез
юрисконсулт Р. С., насочена срещу решение № 451/04.11.2024 г. по търг. дело
№ 330/2023 г., по описа на Окръжен съд – Варна, в частта в която се отхвърля
предявения от Община Варна против СФЕЛИНОС АКЦИОНЕРНО
ТЕХНИЧЕСКО И ТЪРГОВСКО ДРУЖЕСТВО, със седалище и адрес на
управление гр.Солун, ул.Андреа Папандреу №255, Гърция,
идентификационен номер 57927304000 в Общия търговския регистър на
Република Гърция, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 123041.38лв, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата от 487211,16 лв. за периода от 31.12.2020 г. до завеждане
на делото на основание чл. 86 ЗЗД.
Във въззивната жалба се излага, че обжалваната част от решението е
незаконосъобразна. Основното възражение на жалбоподателя е свързано с
тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 84 ЗЗД. Сочи се, че в случая
липсва нужда от отправяне на изрична писмена покана до изпълнителя, за да
изпадне той в забава. Основава претенцията си на неизпълнение на поето
задължение на изпълнителя, довело до необходимостта жалбоподателят да
направи разходи за поправянето на установени недостатъци. Тъй като
неизпълнението на едно парично задължение е винаги забавено, счита, че му
се следва и обезщетение за забавата в размер на законната лихва. Доколкото
1
претенцията е акцесорна, то тя следва уважаването на главната. Претендира
отмяна на решението в обжалваната му част.
В предвидения за това срок по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна,
редовно уведомена при условията на чл.40, ал.2 ГПК, не се е възползвала от
правото си на писмен отговор.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговаря на
изискванията на чл. 262 ГПК. Въззивната жалба е насочена срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, изхожда от процесуално легитимирана страна, при
наличие на правен интерес от обжалването, поради което се преценява от
въззивния съд като процесуално допустима и редовна.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено
следното от фактическа и правна страна
Решение № 541/04.11.2024 год. по описа на ВОС е влязло в сила в частта,
в която СФЕЛИНОС АКЦИОНЕРНО ТЕХНИЧЕСКО И ТЪРГОВСКО
ДРУЖЕСТВО, със седалище и адрес на управление гр.Солун, ул.Андреа
Папандреу № 255, Гърция, идентификационен номер 57927304000 в Общия
търговския регистър на Република Гърция, е ОСЪДЕНО ДА ЗАПЛАТИ на
ОБЩИНА ВАРНА сумата от 487211,16 лв, представляваща стойността на
извършени разходи за отстраняване на недостатъци, появили се в хода на
експлоатация и в гаранционния срок по договорно споразумение от 17.01.2008
г. с предмет „Преобразуване на пречиствателна станция за отпадни води
(ПСОВ) Аспарухово в помпена станция и строителство на преносен
водопровод", ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
завеждане на делото – 12.06.23 г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл.163, ал.3 ЗУТ.
Предмет на обжалване е единствено частта от постановеното решение, с
което е отхвърлена предявената акцесорна претенция с правно основание чл.
86, ал.1 ЗЗД.
Правилни са твърденията във въззивната жалба, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи мораторно обезщетение в размер на
законната лихва – чл. 86, ал.1, пр.1 ЗЗД. Дължимостта на същото обаче е
обвързана от забавата. При облигационните задължения важи правилото на
чл. 84, ал.1 и ал.2 ЗЗД – когато денят за изпълнение е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му; когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Твърдяното
във въззивната жалба автоматично изпадане в забава важи само в други,
изрично посочени от законадателя случаи – пр. при задължения, произтичащи
от непозволено увреждане /чл. 84, ал.1, изр.1 ЗЗД/ и др.
В настоящия случай се претендира обезщетение за забавено изпълнение
на главен дълг по чл. 163, ал.3 ЗУТ, изразяващ се в стойността на извършени
разходи за отстраняване на недостатъци, появили се в хода на експлоатация и
в гаранционния срок по договор за изработка. Законът и договорът не
2
предвиждат нарочен срок за изпълнение/плащане, поради което изпълнителят
изпада в забава за паричното си компенсаторно задължение по чл. 163, ал.3
ЗУТ след отправянето на нарочна покана – чл.84, ал.2 ЗЗД. Необходимостта от
получаване на покана е израз на принципа на добросъвестността, с който
страните трябва да съобразяват поведението си.
Във въззивната жалба възложителят Община Варна не се позовава на
отправена покана. При това положение искът за заплащане на обезщетение по
чл. 86, ал.1 ЗЗД за периода от последното плащане на разноски до датата на
исковата молба по чл. 86, ал.1 ЗЗД е неоснователен.
В допълнение към горното ВОС коректно е цитирал практиката на ВКС -
Решение № 140 от 8.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 2601/2019 г., I т. о., ТК,
според която вземането за гаранционните задължения на изпълнителя е
възникнало и е станало изискуемо в момента, в който са извършени разходите
за отстраняване на дефектите. За да бъде поставен в забава длъжникът по
задължение без определен ден за изпълнение, обаче, е необходима покана
съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, каквато в случая не е представена.
Представената по делото покана за отстраняване на недостатъците,
възникнали в рамките на гаранционния срок, не съставлява покана за
заплащане на разходите за отстраняване на тези недостатъци.
С оглед на изложеното, решението на ВОС следва да бъде потвърдено в
обжалваната част като правилно и законосъобразно.
Въззиваемата страна не претендира разноски във въззивното
производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 451/04.11.2024 г. по търг. дело № 330/2023
г., по описа на Окръжен съд – Варна, в частта в която се отхвърля предявения
от Община Варна против СФЕЛИНОС АКЦИОНЕРНО ТЕХНИЧЕСКО И
ТЪРГОВСКО ДРУЖЕСТВО, със седалище и адрес на управление гр.Солун,
ул.Андреа Папандреу №255, Гърция, идентификационен номер 57927304000 в
Общия търговския регистър на Република Гърция, иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 123041.38лв, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 487211,16
лв. за периода от 31.12.2020г. до завеждане на делото на основание чл. 86 ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчване на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4