Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 03.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесети
юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
мл. с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от мл.съдия Евелина Маринова в. гр. д. № 8154 по описа за 2019
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 31369 от 05.02.2019 г.,
постановено по гр.д. № 21630/2017 г. на СРС, I ГО, 118 състав, С.о.е осъдена да заплати на И.Г.И., на
основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, сумата от 8000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от непозволено увреждане – ухапване от безстопанствено
куче на 18.05.2015 г. в гр. София, ул. „******, ведно със законната лихва от
27.03.2017 г. до окончателното изплащане, и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД –
сумата от 1 510, 22 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата
за периода 18.05.2015 г. – 26.03.2017 г. Отхвърлени са искът за обезщетение за
неимуществени вреди за сумата над 8000 лв. до пълния предявен размер от
10 000 лв.; искът за мораторна лихва върху главницата – за сумата над
1 510, 22 лв. до пълния предявен размер от 1 892, 54 лв.; искът за
обезщетение за имуществени вреди в размер на 86, 52 лв. и искът за мораторна
лихва върху главницата в размер на 16, 38 лв. за периода 18.05.2015 г. –
26.03.2017 г. Ответникът е осъден да заплати на ищцата, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, сумата от 705, 61 лв. разноски по делото, съобразно уважената част от
исковете. Ответникът е осъден да заплати на адв. С.Г., на основание чл.38, ал.2
ЗА, сумата от 805, 51 лв. адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна
правна защита.
Срещу така постановеното съдебното
решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е депозирана
въззивна жалба от ищцата И.Г.И.. Счита, че решението в обжалваната част е
неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е
необосновано. Навежда оплакване, че при определяне размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди съдът не е съобразил продължителността на
възстановителния период при ищцата – около 2 месеца, както и настъпилата
промяна в психиката й. По отношение на последната по делото са ангажирани
гласни доказателства относно преживения страх, тревожност и получените проблеми
със съня, и е изслушана комплексна експертиза, от която се установяват
остатъчни невротични фиксации, продължаващи и понастоящем, проявена депресивна
реакция и формирана фобия от кучета. По отношение на претенцията за имуществени
вреди счита, че същата неправилно е била отхвърлена от съда, като навежда
оплакване, че от представените по делото писмени доказателства се установява
извършването на разходи за антибиотик „Аугментин“, обезболяващи „Нимезил“,
„Аулин“ и др. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови
друго, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от ответника С.о., който я оспорва. Счита,
че решението в обжалваната част, с която са отхвърлени предявените искове, е
правилно и се основава на ангажираните по делото доказателства.
Срещу решението в частта, с която са
уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответника С.о..
Счита, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в
нарушение на материалния закон и е необосновано. Навежда оплакване, че от
страна на ищцата не е проведено пълно и главно доказване на механизма на
процесния инцидент и на обстоятелството, че кучето е безстопанствено. Излага
съображение, че от страна на служители на С.о.не е осъществено противоправно
поведение, тъй като в изпълнение на Закона за защита на животните и Закона за
ветеринарно-медицинската дейност са взети предвидените в тях мерки. Съгласно
приложимата към датата на инцидента Общинска програма за овладяване на
популацията на безстопанствените кучета 2012 г. – 2016 г. С.о.работи по метода:
здрави и неагресивни безстопанствени кучета се кастрират, ваксинират,
обезпаразитяват и връщат на място; на евтаназия се подлагат доказано агресивни
и болни животни, като тази принципна политика е залегнала в ЗЗЖ и се изразява в
хуманното ограничаване и намаляване популацията на безстопанствени кучета, а не
тяхното избиване. Въз основа на посоченото счита, че самото съществуване на
безстопанствени кучета не обуславя извод за противоправно поведение на
служители на ответника. Счита, че от страна на последния са били изпълнение
задълженията му по закон, който предвижда вземането на конкретни мерки, но не и
постигането на конкретна цел. По тази причина счита, че настъпването на вреди
само по себе си не е достатъчно за ангажиране отговорността на ответника при
положение, че липсва противоправност. По отношение размера на обезщетението за
неимуществени вреди, счита, че същият е завишен, като излага доводи, че не е
била съобразена продължителността на възстановителния период – 29 дни и
обстоятелството, че не е било провеждано лечение. Моли съда да отмени решението
в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените
искове. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК,
намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.49, вр.
чл.45, ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищцата твърди, че на 18.05.2015 г. около 11:10 часа в гр.
София, на ул. „Александър Станишев“ е била нападната от бездомни кучета. Твърди,
че е служител на „Б.“ ООД, като на
посочената дата излязла от сградата на предприятието, пресякла двора и излязла
на улицата за да получи куриерска пратка. Видяла, че има две бездомни кучета,
които свободно се разхождали по улицата. След като получила пратката, куриерът
си тръгнал, а тя се обърнала с гръб към улицата и тръгнала към двора на
предприятието. Направила няколко крачки, разминала се с кучетата и в този
момент усетила, че едно от тях я захапало за лявата подбедрица. Усетила силна
болка, обърнала се и с ужас видяла, че кучето е захапало крака ѝ и от
него тече много кръв. Започнала да вика за помощ. Чули я колеги от фирмата,
които се притекли на помощ и кучетата избягали. Кракът й бил разкъсан и от него
текло много кръв. Колегите се опитали да спрат кръвотечението и един от тях,
със служебен автомобил веднага я закарал в „Пирогов“. Нейни колеги се обадили в
общинското предприятие „Екоравновесие“ служители на което дошли след два часа и
заловили кучетата. В „Пирогов“ зашили раната й, поставили противобясна ваксина,
превързали я и назначали терапия с медикаменти. В продължение на един месец
след това ежедневно ходила на превръзки. По време на лечението изпитвала силни
болки и не можела да стъпва на крака си. Страдала, защото дълго време била в
тежест на близките си, ограничила социалните си контакти, изпитвала страх да
излезе на улицата. Наложило се нейна съседка – М.Г.да й помага, в това число и
да води сина ѝ на детска градина. Наложило се да отсъства от работа,
дълго време след ухапването имала проблеми със съня, тъй като често се будела
от болка и към настоящия момент изпитва страх да ходи сама по улиците на гр.
София, за да не я нападне бездомно куче, страхува се да не се случи същото и на
детето ѝ. Твърди, че все още изпитва болки в крака, когато го натовари и
при лошо време. Твърди, че в причинна връзка с полученото увреждане е
претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение. Поддържа, че
отговорност за причинените ѝ вреди следва да носи С.о., която чрез своите
служители следва да осигурява надзор върху бездомните кучета. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди С.о.да й заплати сумата от 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва от
датата на исковата молба – 27.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата;
сумата от 1 892, 54 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата
за периода 18.05.2015 г. – 26.03.2017 г.; сумата от 86, 52 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 27.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от
16, 38 лв. мораторна лихва за периода 18.05.2015 г. – 26.03.2017 г. Претендира
разноски.
Ответникът С.о.оспорва предявените искове по основание и размер. Счита,
че не е налице реализирано противоправно действие или бездействие от негови служители,
доколкото се работи активно по общинска програма за овладяване на популацията
на бездомните животни, поради което съществуването на безстопанствени кучета на
територията на С.о.не може да обуслови ангажиране отговорността му за вреди.
Оспорва да е настъпил описаният в исковата молба инцидент, като твърди, че няма
нито едно пряко доказателство за това. Счита, че твърдените вреди не биха могли
да настъпят по описания начин, а съставената медицинска документация е по данни
на пациента, поради което оспорва доказателствената й стойност. Счита, че
размерът не претендираното обезщетение е завишен. Моли съда да отхвърли
предявените искове.
По делото са представени медицински документи, изд. на ищцата:
съдебно-медицинско-удостоверение С-140/2015 г., изд. от доц.д-р С.; лист за
преглед на пациент от 18.05.2015 г. с основна диагноза – открита рана на
подбедрицата, и снети анамнестични данни за ухапване от куче; амбулаторен лист
от 20.05.2015 г. с посочено обективно състояние – рана по задната повърхност на
лявата подбедрица в средна трета с дължина 8 см с наложен първичен отсрочен
шев, лек локален отток и слаби болки при палпация и посочена терапия –
обработка на раната, стягане на конците, превръзка с йодасепт, „Аугментин“,
„Флажил“, „Нимезил“, спазване на ХДР; амбулаторен лист от 01.06.2015 г. с
посочено обективно състояние – раната по задната повърхност на лявата подбедрица в средната трета зараства
първично, лек локален отток и слаби болки при палпация и посочена терапия –
обработка на раната, превръзка с йодасепт, „Аугментин“, „Флажил“, „Нимезил“,
спазване на ХДР; болничен лист от 18.05.2015 г.
за периода 18.05.2015 г. – 31.05.2015 г. и болничен лист за периода
01.06.2015 г. – 15.06.2015 г. Представено е удостоверение за раждане на *** г.,
от което се установява, че ищцата има син Давид Димитров Спасов, роден на ***
г.
От страна на ответника са представени програма за овладяване на
популацията на безстопанствените кучета на територията на С.о.2012-2016 г.; справка
за дейността на приют за безстопанствени кучета в кв. Сеславци към ОП
„Екоравновесие“ и приют за безстопанствени кучета в с. Горни Богров за периода
01.09.2006 г. – 31.03.2011 г.; справка за дейността на приют за безстопанствени
кучета в кв. Сеславци към ОП „Екоравновесие“ за периода 24.04.2008 г. –
31.03.2011 г.; справки за дейността на ОП „Екоравновесие“ за 2013 г., 2014 г.,
2015 г. и 2016 г.; писмо изх.№ СО-0405-15/28.05.2014 г. до Министъра на земеделието
и храните за необходимостта от разработване на Национална програма за
овладяване на популацията на безстопанствените кучета; заповед №
С015-РД-09-01-241/17.07.2015 г. на Кмета на СО за назначаване на работна група
с конкретни задачи по ЗЗЖ и ЗВМД; отчет за изпълнение на мерките по т.VI от Програмата за овладяване на популацията на
безстопанствените кучета на територията на С.о.2012-2016 г.; сигнал от инж. П.К.-
директор на ОП „Екоравновесие“ до СДВР.
От заключението на комплексната съдебно-медицинската и психологична
експертиза, изготвена въз основа на представените медицински документи и личен
преглед на пострадалата, се установява, че при ищцата е установена рана от
ухапване на задната повърхност на лявата подбедрица, представляваща по своята
медико-биологична характеристика временно разстройство на здравето, неопасно за
живота; че първоначалната рана е била обработена и зашита с конци, като те не
са били затегнати – отсрочени шевове, а впоследствие на 20.05.2015 г. са били
затегнати; че на пострадалата са били предписани антибиотици и нестероидно
противовъзпалително средство; че ищцата е ползвала болнични листове за периода
18.05.2015 г. – 15.06.2015 г., т.е. 29 дни; че към момента на извършване на
прегледа – 28.11.2017 г. по задната повърхност на лявата подбедрица се
установява овален ръбец със сивкаво-белезникав цвят на площ 7/3 см мек на
пипане, с леко хлътване под околната кожа, което е от откъсване на частица от
подлежащия под белега мускул на прасеца на левия крак, което обяснява
оплакванията на пострадалата от опъване в задната част на подбедрицата; че при
извършения преглед пострадалата е съобщила и за сутрешна скованост на лявата
подбедрица и за случаи на втвърдяването й. Установява се също, че в причинна
връзка с инцидента при ищцата се е получило свързано с интензивен страх
стресово преживяване; че след инцидента е имала моменти на внезапно оживяване
на ситуацията на фона на силна тревожност, намалена концентрация, изолация,
вегетативни смущения, което носи характеристиките на посттравматичен стрес и
говори за психотравмения характер на сцената; че впоследствие при нея се е
оформила клиничната картина на кинофобия с типичните й характеристики:
преживелични (силна тревожност и ужас) и вегетативни симптоми (изтръпване и
сърцебиене), като тревожността е непосредствено свързана с присъствието на
конкретния страхов обект – улични кучета, а избягването на страховата ситуация
се е отразило на ежедневието й като ограничване на маршрутите за придвижване,
заобикаляне и изчакване. Вещото лице е констатирало, че породеното психично
страдание е свързано с преживявания от тревожностовия кръг, като са очертани
остра фаза – непосредствено след инцидента, период на емоционално преработване
за около шест месеца с нарушения на съня, апетита, психосоматичен комфорт,
намалена активност и остатъчни невротични фиксации, продължаващи и понастоящем.
Съгласно заключението на експертизата в принципен план фобийното разстройство
лесно може да се хронифицира, като няма тенденция към промяна на интензитета на
изживяването, като пострадалата е преминала през характерните за реакцията на
стрес фази, без да настъпят други психични разстройства. Психичното страдание е
свързано с невротични проблеми в психичното функциониране и е до степен на
затрудняване и ограничаване на активности в ежедневието, но без да е налице
трайна дезадаптивност. Констатира се, че прогноза за пълно заличаване на
невротичните фиксации не може да бъде дадена. Качествени разстройства в
психичното функциониране на ищцата не са установени, като при нея липсват
предшестващи инцидента личностови девиации или психични разстройства.
В проведеното на 17.04.2018 г. открито съдебно заседание пред СРС вещото
лице А.М.е пояснило по реда на чл.200, ал.2 ГПК, че получените от ищцата рани
са зараснали и единственото, което ще остане като последица са белезите, които
с в тази област, и малко хлътване под околната кожа на самия белег, като
фактически не се очакват усложнения занапред.
Пред СРС е разпитана свидетелката Г.Ц., която депозира показания, че е
колежка на ищцата и на процесната дата е била на работа; че е чула суматоха
навън и е излязла, при което е видяла ищцата с разкъсна рана на крака под
коляното да плаче и да казва, че я е ухапало куче, като в този момент две
кучета, които и друг път е виждала да обикалят около цеха, са се отдалечавали и
колегите им са ги гонели. Заявява, че ищцата е била разтреперана и много
уплашена; че с останалите колеги са преценили, че няма смисъл да викат линейка;
че свидетелката е качила ищцата в служебния си автомобил и я е закарала в
„Н.И.Пирогов“, където са й оказали помощ на място – превързали са я и са я
зашили, а тя се е притеснявала от евентуална зараза и е плачела през цялото
време, след което са минали през полицията да обяснят за случая, върнали са се
обратно до цеха да вземат цивилните дрехи на ищцата и свидетелката я е закарала
вкъщи, тъй като ищцата не е била в състояние да върви; че се е обадила на нейна
близка да я посрещне и на друга близка да прибере детето й от градина, тъй като
не е имало кой да й помага. Депозира показания, че е видяла ищцата, когато е
донесла първия си болничен, при което тя е куцала и отново е била разстроена,
разплакала се е; че се е върнала на работа може би два месеца след случая и е
споделила, че постоянно сънува кошмари, че я нападат кучета; че се притеснява
много за детето, което тогава е било на около пет години; че се е притеснявала
да идва на работа, за да не й се случи нещо и че доколкото свидетелката знае,
известен период е приемала успокоителни.
Разпитана е и свидетелката М.Г., която депозира показания, че е съседка
на ищцата; че я е видяла в деня на инцидента след посещението й в „Н.И.Пирогов“
с превръзка в долната част на крака, под коляното, въпреки която е имало кръв и
която са махнали след около месец; че ищцата й е обяснила, че е била ухапана от
улично куче; че близо два месеца й е помагала – водила я е на превръзки, водила
е и е взимала детето й от градина, пазарувала е, купувала й е превръзки и
лекарства, защото ищцата не е можела да става и да ходи, не е можела сама да се
качва в тролея; че ищцата е много стресирана от кучета, не може да спи, като и
сега много я е страх, което е насадила дори у детето си; че когато види съсед с
куче, се връща и се крие.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивните жалби са депозирани в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от
легитимирани страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по
същество, са неоснователни.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбите.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
По отношение на релевираните доводи относно неговата правилност съдът
намира следното:
Относно иска за обезщетение на неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа.
Съгласно разясненията, дадени в ППВС № 7/1958 г., фактическият състав на
чл.49 ЗЗД е налице, когато са причинени вреди на пострадалия от лице, при или
по повод изпълнение на работата му, възложена от отговорния по чл.49 ЗЗД. Тази
отговорност има гаранционно-обезпечителна функция и не произтича от вината на
възложилия работата. За да възникне отговорността за чуждо действие при
възлагане на работа, трябва да са налице: 1) общите предпоставки на деликта по
отношение на изпълнителя - деяние (действие или бездействие), противоправност,
вреда и причинна връзка, а наред с тях - и следните условия: 2) работата да е
била възложена на делинквента от този, който ще отговаря за причинените от него
вреди и 3) вредите да са причинени при или по повод на изпълнението на
работата. Нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД установява оборима презумпция за вина във
всички случаи на непозволено увреждане. Останалите елементи от фактическия
състав трябва да се докажат от ищеца съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест. Не е необходимо да се установи конкретното лице, осъществило
деянието, като е достатъчно да се установи, че то е от кръга лица, на които
ответното дружество е възложило работа.
Съдът намира, че от представените по делото медицински документи,
заключението на комплексната съдебно-медицинската и психологична експертиза и
показанията на свидетелките – Г.Ц., възприела непосредствено след инцидента
ищцата с рана на крака и отдалечаващите се две кучета, които заявява и преди да
е виждала да обикалят около цеха, и М.Г., възприела състоянието на ищцата в деня
на инцидента след посещението й в болницата, се установява по безспорен начин,
че на 18.05.2015 г. в гр. София, на ул. „****** ищцата е била ухапана от
безстопанствено куче.
С оглед изложеното, неоснователно се явява възражението на
жалбоподателя-ответник, че от страна на ищцата не е проведено пълно и главно
доказване на механизма на процесния инцидент.
Неоснователно се явява и възражението на жалбоподателя-ответник, че не се
установява кучето да е било безстопанствено. В случая, от показанията на
свидетелката Ц., които съдът кредитира като логични и последователни,
основаващи не непосредствено възприетите от свидетелката обстоятелства, се
установи, че същата е възприела двете отдалечаващи се от инцидента кучета,
които колегите им са гонили и които свидетелката заявява, че и преди това е
виждала да обикалят около цеха. За пълнота следва да се отбележи, с оглед
принципа за разпределение на доказателствената тежест в процеса, при твърдения
за наличие на собственик на процесното куче, общината следва да докаже този
факт, за да бъде освободена от отговорност.
Установи се от представените медицински документи и ангажираните гласни доказателства, че в
причинна връзка с ухапването от безстопанствено куче ищцата е претърпяла
неимуществени вреди – болки и страдания, неудобства, негативни изживявания,
както и засягане на психиката й.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя-ответник, че претърпените
вреди не са настъпили в причинна връзка с противоправно бездействие на негови
служители. При формиране на посочения извод съдът съобрази разпоредбите на
Глава пета „Безстопанствени животни“ от ЗЗЖ. Съгласно чл.41, ал.1 ЗЗЖ, в
редакцията й преди изм. ДВ, бр. 34/2016 г., приложима към момента на процесния
инцидент, безстопанствените животни се настаняват от органите и организациите
по чл.40, ал.2 и 4 в приюти, регистрирани по чл.137, ал.1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност. По силата на чл.41, ал.2 ЗЗЖ органите на
местната власт изграждат приюти за безстопанствени животни, за чиято дейност
съгласно чл.41, ал.3 ЗЗЖ отговарят кметовете на населените места. Според разпоредбата на чл. 47, ал. 3 кучетата, за които не се явят лица,
които желаят да ги отглеждат като компаньони, се маркират и се настаняват във
временни приюти, определени от съответния общински съвет, или се връщат по
местата, от които са взети. Кучетата са под надзора и грижите на общините,
организациите за защита на животните или други лица, които са подписали декларация
за спазване изискванията на чл.49 и 50. Следователно, в случаите, когато се
касае за безстопанствени кучета, задължението за осъществяване на надзора и
грижите за тях е на съответната община, като това задължение съществува не само
в случаите, когато безстопанствените кучета са настанени в приют, но и в
случаите, когато след предприемане на действията по чл.47, ал.1 ЗЗЖ са
върнати на местата, от които са взети. Нормата на чл.50, т.2 ЗЗЖ вменява
изрично задължение на лицата по чл.49 ЗЗЖ да вземат мерки за
предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни. Видно
от представената по делото програма за овладяване популацията на
безстопанствените кучета на територията на С.о.2012 г. – 2016 г., сред
проблемите, свързани с безстопанствените кучета, като риск за хората е
посочено, че безстопанствените кучета създават риск от ухапване и застрашават
живота и здравето на хората /р.III, т.1.1/. Сред целите на програмата са предвидени постоянен и строг
контрол върху размножаването на безстопанствените кучета до края на 2014 г. с
50%, а до края на 2016 г. с 95% /р.IV, т.1/, като са предвидени и очаквани резултати
от изпълнение на задачите за постигане на целите, сред които – повишаване
безопасността на градската среда /р.VII, т.1.1/.
По делото се установи, че безстопанствено куче, което е нападнало
ищцата и е причинило увреждане, е проявило непредизвикана агресия, като е
наранило човек. От показанията на свидетелката Ц. се установи, че същата
непосредствено е възприела двете отдалечаващи се от мястото на инцидента
кучета, които е виждала и друг път да обикалят около цеха. Следователно,
общината чрез своите органи не е изпълнила надлежно законовите си задължения за
надзор по ЗЗЖ. По изложените съображения възраженията на жалбоподателя-ответник
в обратен смисъл са неоснователни. С оглед изложеното, следва да се приеме, че
е налице противоправно бездействие от страна на служители на ответника, на
които е възложено извършване на конкретни дейности по посочените разпоредби от
ЗЗЖ. От стана на ответника не беше оборена презумпцията по чл.45, ал.2 ЗЗД.
По изложените съображение следва да се приеме, че в полза на ищцата е
възникнало вземането към ответника за обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди.
Размерът на обезщетението по силата на разпоредбата на чл.52 ЗЗД се
определя от съда по справедливост, която не е абстрактно понятие, а за всеки
отделен случай се определя въз основа на всички относими към същата обективно
съществуващи обстоятелства /т.11 от ППВС № 4/23.12.1968 г./.
Въз основа на преценката на събраните пред първоинстанционния съд
доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, въззивният съд приема, че
справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение, което ще допринесе за
репарирането на неблагоприятните последици от процесното увреждане в
патримониума на ищцата, е в размер на сумата 8 000 лв. За да обоснове този
си извод, СГС взе предвид: възрастта на пострадалата към момента на
увреждането; социално-икономическото развитие на страната към този период,
определящо критерия за справедливост на този етап от нейното развитие; вида на
полученото увреждане - рана от ухапване на задната повърхност на лявата
подбедрица; продължителността и интензитета на търпените болки, обусловили
необходимост от прием на обезболяващи средства; проведеното лечение;
продължителността на възстановителния период; обстоятелството, че за период от
два месеца се е налагало ищцата да ползва чужда помощ, в т.ч. в грижите за
детето й, което към посочения момент е било на шест години; обстоятелството, че
към момента получената рана е зараснала, но е налице овален ръбец със
сивкаво-белезникав цвят на площ 7/3 см мек на пипане, с леко хлътване под
околната кожа, което се дължи на откъсването на частица от подлежащия под
белега мускул на прасеца на левия крак; обстоятелството, че две години след
инцидента ищцата има оплакванията от опъване в задната част на подбедрицата, сутрешна
скованост на лявата подбедрица и случаи на втвърдяването й; негативното
отражение на инцидента върху психиката на ищцата; обстоятелството, че е
получила посттравматичен стрес и е развила кинофобия (страх от кучета), както и
че психичното й страдание е свързано с преживявания от тревожностовия кръг при
очертани остра фаза – непосредствено след инцидента, период на емоционално
преработване за около шест месеца с нарушения на съня, апетита, психосоматичен
комфорт, намалена активност и остатъчни невротични фиксации, продължаващи две
години след инцидента; обстоятелството, че въпреки липсата на качествени разстройства
в психичното функциониране на ищцата, психичното страдание при нея е свързано с
невротични проблеми и е до степен на затрудняване и ограничаване на активности
в ежедневието, макар и без да е налице трайна дезадаптивност, като прогноза за
пълно заличаване на невротичните фиксации не може да бъде дадена.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя-ответник относно
продължителността на възстановителния период на ищцата – обстоятелството, че
същата е представила болнични листове за периодите 18.05.2015 г. – 31.05.2015
г. и 01.06.2015 г. – 15.06.2015 г., не означава, че възстановителният период се
изчерпва с тях. Установи се от показанията на свидетелката Г., че за период
около два месеца ищцата се е нуждаела от
чужда помощ. Следва да се отчете обстоятелството, че вредите при ищцата не се
изчерпват с получената рана от ухапване по задната повърхност на лявата
подбедрица, доколкото от заключението на експертизата се установи и тежкото
отражение, което инцидентът е оказал върху нейната психика.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя-ответник, че не се
установява да е било провеждано лечение. От представените медицински документи,
заключението на експертизата и ангажираните гласни доказателства се установи,
че непосредствено след инцидента ищцата е получила медицинска помощ, раната й е
била зашита с конци, които впоследствие са били затегнати, като раната е била подложена
и на последваща обработка, а състоянието й е обуславяло прием на медикаменти с
оглед данните, че такива са й били предписани.
Заявеното с въззивната жалба на
ответника искане за присъждане на обезщетение в по-нисък размер от посочената
по-горе стойност и заявеното искане с въззивната жалба на ищцата – за
присъждане на по-висок размер от посочената по-горе стойност, са неоснователни,
тъй като това би довело до противоречие с нормативното изискване за
определянето на същия по справедливост, както и до несъобразяване с доказаните
в дадения казус конкретни обстоятелства, имащи значение относно преценката във
връзка с размера на това вземане, в какъвто смисъл са разясненията, дадени в
ППВС № 4/1968 г.
С въззивните жалби не са заявени
конкретни доводи във връзка с основанието и размера на претенцията за мораторна
лихва, поради което този въпрос е извън предмета на въззивна проверка.
Относно иска за обезщетение на
имуществени вреди:
От представените амбулаторен лист от 20.05.2015 г. и амбулаторен
лист от 01.06.2015 г. се установява, че на ищцата са били предписани „Аугментин“,
„Флажил“, „Нимезил“, но по делото не са ангажирани доказателства, от които да
се установява, че са били направен разходи за закупуването на посочените
медикаменти, в какъвто смисъл са и изводите на първоинстанционния съд. Неоснователно
е възражението на жалбоподателката-ищца, че от представените по делото
доказателства се установява извършването на разходи за лечение. По изложените съображения правилен се явява и
изводът на първоинстанционния съд, че в полза на ищцата не е възникнало вземане
за обезщетение за имуществени вреди.
С оглед неоснователността на иска за обезщетение за имуществени вреди,
неоснователна се явява и претенцията за мораторна лихва предвид акцесорния й
характер.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение
следва да се потвърди.
По разноските:
Тъй като и двете въззивни жалби се явяват неоснователни, на страните не
се дължат разноски.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 31369 от 05.02.2019 г., постановено по гр.д.
№ 21630/2017 г. на СРС, I ГО, 118 състав.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните в
частта относно иска за обезщетение за неимуществени вреди.
В останалата част решението не подлежи на касационно обжалване, на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.