№ 133
гр. Пловдив, 15.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
Сложи за разглеждане докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20225001000760 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателят А. Д. В., редовно уведомен, не се явява. За него
се явява адв. И. Т., упълномощен по делото.
Ответникът У.Б. АД, редовно уведомен, се представлява от адв. Т.
С., с пълномощно по делото.
За днешното съдебно заседание по делото са подадени две молби
лично от А. Д. В., като първата от тях с вх. № 2011/14.03.2023 г. е за отлагане
на делото, а с втората молба вх. № 2021 от същата дата жалбоподателят
оттегля молбата, която е подал за отлагане на делото.
Адв. Т. – Да се даде ход на делото.
Адв. С. – Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се.
С решение от 19.10.2021 г., постановено по т.д. № 39/2020 г. по
1
описа на Окръжен съд С. е признато за установено по иск по чл. 422 ГПК, че
А. Д. В. дължи на У.Б. АД описани подробно в диспозитива на решението
суми, представляваща главница по договор за банков ипотечен кредит на
физическо лице от 10.06.2010 г. и анекс към него, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 30.05.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането - главница 52 447.56 евро, договорна лихва в размер на 3 496.97
евро за периода 30.06.2018 г. – 01.01.2019 г., лихва върху просрочената
главница за периода от 30.06.2018 г. – 24.04.2019 г. в размер на 2 134.46 евро,
както и наказателни лихви, законната лихва върху главницата, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д № 94/2019 г. на РС Ч.. В диспозитива на
решението исковете са отхвърлени частично, досежно претендираните
размери за лихви върху просрочената главница и наказателна лихва при
просрочие за периода 24.04.2019 г. – 30.05.2019 г. Осъден е А. В. заплати
разноски на У.Б. АД за исковото, както и разноските, направени в
заповедното производство.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство А. Д. В. чрез адв. И. Т.. Оплакванията са
за неправилност и незаконосъобразност и допуснати процесуални нарушения
при разглеждането на делото. Твърди се, че производството пред
първоинстанционния съд се е развило едностранно, без да са взети предвид
възраженията и формулираните от жалбоподателя доказателствени искания,
като в тази връзка са изложени подробни съображения. Има и формулирани
доказателствени искания за допускане и разпит в качеството на свидетели на
Я. и П. А. за установяване на обстоятелството, че към датата на връчване на
нотариалната покана за обявяване предсрочната изискуемост на кредита,
жалбоподателят не е бил в гр. Ч., а е бил в гр. К. като свидетел пред районен
съд. Направено е искане да бъде допуснато изслушване на жалбоподателя и
да му бъде дадена възможност да представи документи, от които да е видно,
че нотариалната покана не е връчена по надлежния ред и на надлежното
място.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от У.Б. АД с
изразено становище за нейната неоснователност, както и за неоснователност
на формулираните с нея доказателствени искания. Искането на
жалбоподателя е да се отмени първоинстанционното решение и да се
2
отхвърлят изцяло предявените от У.Б. АД искове, а на ответника по
въззивната жалба първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Ответникът по жалбата не е направил доказателствени искания в подадения
писмен отговор.
Адв. Т. – Поддържам жалбата, ведно с направените с нея искания.
Моля да бъдат уважени, съобразно становището. Уточнявам, че искането за
двамата свидетели е за обстоятелството, че подписването на договора за
кредит не е извършено в Ч., а е извършено при учредяване на договорната
ипотека в гр. К.. Искането за другия свидетел е за отсъствието на В. от гр. Ч.
към момента на връчването на нотариалната покана и за това, че към този
момент той е бил свидетел по дело в районния съд.
Адв. С. – Оспорвам въззивната жалба. Поддържам изцяло
отговора, който е подаден, ведно с частта по отношение на доказателствата и
считам, че на първо място тези доказателствени искания са могли да бъдат
направени пред първоинстанционния съд, съответно твърденията, каквито не
са направени. Второ, това не са допустими процесуални способи.
Нотариалната покана е официален писмен документ, който е създаден от
длъжностно лице в кръга на неговите правомощия. Съответно считам, че не
би могло по такъв начин и с такива доказателствени процесуални способи да
се прави подобно оспорване. А пък що се отнася до изслушването на
страната, което е формулирано като искане и възможност за представяне на
документи, аз считам, че до момента страната имаше много възможности да
представи такива документи още в първа инстанция. Ако речем, че са някакви
нови документи, то биха могли до сега да бъдат представени, включително в
днешно съдебно заседание, както е била представен молба за отлагане. Като
цяло моля да ги оставите без уважение.
Адв. Т. – Поддържам и направеното искане за изслушване на
страната.
Съдът счита, че следва да се произнесе по основателността на
формулираните с въззивната жалба на А. В. доказателствени искания. Вярно
е, че съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК доказателствени искания
пред въззивната инстанция могат да бъдат правени в случай, че има
допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Въззивният
съд, съобразявайки обстоятелствата установени с намиращите се в
3
първоинстанционното дело доказателства, касаещи оттеглянето на
пълномощията на първоначално упълномощен адвокат, отсъствието на
ответника от България към момента, в който е следвало да бъде подаден
първоначалния отговор на исковата молба намира, че за да бъде осигурено
правото му на защита следва да се произнесе по доказателствените искания,
доколкото нарочно произнасяне по тях от първоинстанционния съд няма. По
същество обаче, съдът намира, че доказателствените искания следва да бъдат
оставени без уважение по следните съображения:
На първо място искането за доказателства, касаещи връчването на
нотариалната покана извън седалището на нотариуса, който го е извършил, а
именно извън град Ч. и поддържаното в тази връзка възражение за
нищожност на нотариалното действие, са въпроси, които са неотносими и не
биха имали значение за настоящото дело, доколкото в случая става сума за
връчване на книжа от нотариус, за които са приложими разпоредбите на ГПК,
а съгласно разпоредбата на чл. 49 ГПК връчването на книжа на страната може
да стане на всяко място, на което тя бъде намерена и е съгласна да ги получи.
По тези съображения не се налага събирането на каквито и да било
доказателства, свързани с мястото на връчване на нотариалната покана на
жалбоподателя А. В.. Неоснователно е искането за допускане и разпит на
свидетели за установяване на обстоятелството къде точно е подписан
договорът за кредит между страните, което също не би имало значение за
произнасяне по предявения иск, доколкото мястото на подписване на
договора не се отразява по никакъв начин на неговата валидност и на поетите
от страните задължения по него. Във връзка с доводите, касаещи
незапознаването на страните с общите условия по договора и невръчването
им и поисканите в тази връзка свидетелски показания, съдът намира, че
свидетелските показания са недопустими, доколкото по делото още в
заповедното производство е представен договор, ведно с общи условия към
него, които общи условия съдържат подпис на А. В. и изрично изявление, че е
запознат със съдържанието и е получил общите условия. Опровергаването на
това изявление в писмен вид на жалбоподателя не би могло да стане със
свидетелски показания, които в случая са недопустими и в тази връзка има
нарочно изразено становище от процесуалния представител на ответника по
жалбата. Останалите искания във въззивната жалба, касаещи изслушването на
жалбоподателя и осигуряването на възможност да представи допълнителни
4
доказателства са неконкретизирани, поради което не могат да бъдат уважени,
още повече, че изслушването на страната е по инициатива на съда, тогава
когато съдът прецени, че е необходимо изслушването й, за да бъдат изяснени
определени обстоятелства. Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания,
формулирани във въззивната жалба на А. В..
Адв. Т. – Нямам други доказателствени искания.
Адв. С. – Нямам искания.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. Т. – Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите
въззивната жалба по съображенията, подробно изложени в нея. Моля да ми
дадете възможност да представя допълнително писмени бележки в подкрепа
на твърденията си.
Адв. С. – Уважаеми апелативни съдии, моля Ви за решение, с
което да отхвърлите въззивната жалба като неоснователна и недоказана и да
оставите в сила първоинстанционния акт по съображенията подробно
изложени в отговора на въззивната жалба. Няма да представям писмена
защита, защото считам че няма какво ново да коментирам.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Съдът определя едноседмичен срок на адв. Т. като процесуален
представител на жалбоподателя за представяне на писмени бележки по
съществото на спора.
Обявява устните състезания за приключили и че ще се произнесе с
решение в законния срок.
5
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието се закри в 09.51 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6