Р Е Ш Е Н И Е
№957
гр.Перник,
04.10.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5 с-в в публично съдебно
заседание на седемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ГЕРГАНА КРАТУНКОВА-ДИМИТРОВА
при
секретаря Даниела Благоева, разгледа гражданско дело № 1653 по описа за 2018 г.
и взе предвид следното:
Производството е по предявен по реда на чл. 415,
ал. 1 от ГПК от „Делта кредит” АДСИЦ иск за установяване, че Д.М.К. дължи на
ищеца сумата 1065,87 лв.-
главница по Договор за встъпване в дълг от 23.08.2014г., произтиащ от сключен на 02.10.2004г. договор Българска пощенска банка от А.Г.К.., както и
мораторна лихва в размер на 325,07лв. за периода от 03.11.2014г.-06.11-2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 06.11.2017г. – датата на
депозиране на заявление по чл.410 ГПК по повод на което е образувано ч.гр.д. ****.
на ПРС. Твърди се, че А. К. е сключила горепосочения договор за кредитна карта EROLINE, като е
просрочила изплащане на вноски по договора. На 05.09.2008г. вземането е
цедирано на ищцовата страна, за което А. К. е уведомена- Твърди се, че между
ищцовото дружество и ответницата е сключен Договор за встъпване в дълг, като
поради неплащане цялата дължима сума е станала изискуема. Претендират се разноски за производството.
В срока по чл.131 ГПК ответницата
не депозира писмен отговор. Във възражението по чл.414 ГПК е заявила, че не
дължи претендираните суми, тъй като А. К. е починала.
В съдебно заседание ищцовата страна не изпраща
представител. Постъпила е молба от ищеца с уточнение, че основанието на
предявения иск е сключеното между страните по делото споразумение, с което
ответницата К. е встъпила в дълг и е станала солидарен длъжник. Заявява се, че
основанието на предявения иск е именно сключеното споразумение, а не договорът
за кредит сключен между А. К. и Българска пощенска банка.
Ответницата Д.М.К. не се явява и не изпраща
представител.
Съдът, след като обсъди относимите
доводи и доказателства по делото, намира за установено следното:
Видно
от приетото по делото и неоспорено от страните споразумение от 23.08.2014г.
между „Делта Кредит“ АДСИЦ от една страна и Д.М.К. и А.Г.К. страните
констатират, че между ищецът и „Юробанк и Еф Джи Груп България“ АД е сключен
договор за цесия, като ищецът в настоящото производство е придобил вземането на
банката срещу длъжника А. К. представляващо неплатени суми по договор от
02.10.2004г. за кредитна карта BG EUROLINE.
Посочено е, че към датата на
сключването на на договора за цесия размерът на цедираното вземане е 1065,87лв.
С подписаното споразумение ответницата К. е встъпила в дълга на А. К. като
солидарен длъжник, поемайки задължението да погаси остатъкът от задължението,
като е уговорена редукция на задължението с 50%. Уговорен е и краен срок за
погасяване на задължението – 27.09.2014г.
Уговорено е, че при неизпълнение
на задължението за заплащане на дължимите суми отпада уговорката за редукция на
вземането.
Установява се от приетата и
неоспорена от страните съдебно-икономическа, че Д.К. не е извършила плащания в
погашение на посочените в процесното споразумение задължения. Изчислен е и
размерът на претенцията за лихва за периода от 03.11.2014г.-06.11.2017г.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта:
Предявените искове имат за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение на парични задължения. Установява се, че ищецът е провел
заповедно производство по отношение на процесното вземане и исковете са предявени
в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално
допустим.
По основателността:
По исковете с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.430 ТЗ вр. чл.79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, чл.101 ЗЗД ищецът следва да докаже при пълно и главно
доказване, че вземанията съществуват и че същите са изискуеми към момента на
подаване на заявлението, както и юридическият факт, от който произтича
вземането и неговия размер - в случая наличието на валидно облигационно
правоотношение по договора за банков кредит, по което кредитополучателят е
усвоил посочената сума, а ответникът е встъпил в дълг, както и че последния, като
солидарно задължен дължи цената по договора за кредит в размер на исковата
сума, представляваща задължения за главница, възнаградителна лихва и лихва за
просрочие и дължими такси и комисионни по договора.
Установява се от приложеното по делото споразумение,
а и не се оспорва от ответницата, че между нея и ищцовото дружество е налице
валидно облигационно правоотношение. Релевираното от нея оспорване касае
обстоятелство, недоказано по делото /смъртта на майка й/, което според
твърденията й я освобождава от отговорност. Следва да се отбележи, че дори и действително
кредитополучателят да е починал, този факт не погасява задължението на
встъпилия в дълга солидарен длъжник.
Съгласно цитираното споразумение ответницата се е задължила да да
отговаря за задълженията на кредитополучателя А. К. като солидарен съдлъжник
при условията на чл.121 и сл. ЗЗД. Съдът намира, че в процесния случай
солидарността е възникнала по силата на процесния договор, като на основание чл.122, ал.1 ЗЗД ищецът има право да иска изпълнение
на цялото задължение от когото и да е от двамата солидарни длъжници по свой
избор, като в конкретния случай е насочил иска си срещу солидарния длъжник.
Съгласно чл. 154, ал.
1 ГПК
всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите
искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение
относно осъществяването на правопораждащи факти в обективната действителност. В
противен случай влизат в сила неблагоприятните последици за разпределение на
доказателствената тежест, които задължават съда да приеме недоказаното за
нестанало. В настоящия казус ответникът не е ангажирал доказателства, които да
установят факта на плащане на непогасената част от кредита му, което обуславя
основателността на ищцовите пренеция.
По иска с правно основание
чл.86,ал.1 ЗЗД.
Предвид основателността на главния
иск, основателен се явява и акцесорният иск за лихви в размер от 283,84лв. за
периода от 03.11.2014г. до 06.11.2017г., като до пълния предявен размер от
325,07лв. искът следва да бъде отхвърлен предвид липсата на изрично искане за
изменение на претенцията.
По
разноските:
Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство,
съобразно изхода на спора разпределя отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
Ищецът
доказва в исковото производство разноски в размер на 562,84лв., разноски за исковото производство, от които
ответницата дължи сумата от 546,16лв. съразмерно на уважената част от исковете.
Ищцовото дружество пренедира
сумата от 170лв. – разноски за заповедното производство. Съразмерно на
уважената част от исковете ответницата дължи сумата от 165,02лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Д.М.К. с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, че дължи на „ДЕЛТА КРЕДИТ” АДСИЦ , с ЕИК/ БУЛСТАТ: *********, със седалище/адрес
на управление: гр.София, ул."Христофор Колумб" № 43 на основание чл.422 ГПК вр. чл.430 ТЗ вр. чл.79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.101 ЗЗД сумата от 1065,87 лв., представляваща непогасено задължение по договор за
банков кредит/кредитна карта/ от 02.10.2004, сумата от 283,84 лв. представляваща мораторна лихва за периода от 03.11.2014
г. до датата на подаване на заявлението – 06,11.2017г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер
от 325,07лв., ведно със законната лихва
върху главницата 1065,87 лв.,
считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед в съда –
08.11.2017 г. за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№ 7717/2017г. на РС Перник.
ОСЪЖДА Д.М.К. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** да
заплати на „ДЕЛТА КРЕДИТ” АДСИЦ , с
ЕИК/ БУЛСТАТ: *********, със седалище/адрес на управление: гр.София,
ул."Христофор Колумб" № 43 сумата от 546,16лв. – разноски за исковото
производство.
ОСЪЖДА
Д.М.К. с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на „ДЕЛТА КРЕДИТ” АДСИЦ , с ЕИК/ БУЛСТАТ: *********, със седалище/адрес
на управление: гр.София, ул."Христофор Колумб" № 43 сумата от 165,02лв.
– разноски за заповедното производство.
След влизане на решението в сила,
ч.гр.д № 7717/ 2017г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се
приложи заверен препис от влязлото в сила решение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: