Решение по дело №10128/2020 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№ 162

 

гр. Велико Търново, 14.09.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на четиринадесети август през две хиляди и двадесета година

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	МАРИЯ ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:	ИВЕЛИНА ЯНЕВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ

 

при секретар	С.Ф.	и с участието
на прокурора	Донка Мачева	изслуша докладваното
от съдия	БУЮКЛИЕВ
по касационно наказателно-административен характер дело № 10128 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2020 г.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от ЗАНН.

 

Касаторът Областна дирекция по безопасност на храните – Велико Търново, чрез процесуалния си представител *** Д.С. от ВТАК, обжалва решение №234/24.03.2020 г., постановено по АНД №2279/2019 г. по описа на Великотърновският районен съд като неправилно - постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. Оспорва изводите на съда за допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи, че от описаната фактическа обстановка в обстоятелствената част на НП се установява, че в случая се касае за нарушение на чл.2 от Наредба № 8/04.12.2018г., за което се носи административнонаказателна отговорност, предвидена в чл.48, ал.1 от ЗХ. Предвид това е следвало въззивният съд да преквалифицира нарушението, каквато възможност има съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗАНН. Посочва като аргумент в подкрепа на възможността за преквалификация ТР № 3/10.05.2011г. на ВАС по тълк.д. № 7/2010г., ОСК и ТР № 2 по н.д.№ 2/2002г., ОСНК на ВКС. Моли за отмяна на решението и изменение на наказателното постановление в частта му относно правната квалификация на нарушението. Претендира разноски.

Ответникът по касация ЕТ „Имона – М.Н.“ гр. Полски Тръмбеш, чрез процесуалния си представител *** С., заема становище за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в жалбите касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежнa странa, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

С обжалваното решение въззивният съд е отменил наказателно постановление № ********** от 28.11.2019 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните  гр. Велико Търново, с което на основание чл. 48, ал. 2 от Закона за храните /ЗХ/ на ответника по касация е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 /хиляда/ лева.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че както АУАН, така и НП са формално незаконосъобразни, тъй като в обстоятелствените им части са описани две отделни административни нарушения, за които е наложена една единствена санкция. Според въззивния съд, в случая се касае за самостоятелни правила за поведение, като неизпълнението на което и да е от тях, представлява самостоятелно нарушение, за което следва да се налага и отделно административно наказание при условията на чл.18 от ЗАНН. Посочил е, че не е ясно за кое от двете твърдени административни нарушения е наложено единственото наказание, независимо, че и двете нарушения попадат в една и съща хипотеза на санкционната норма по чл.48, ал.2 от ЗХ. Намерил е, че предвид липсата на точно и ясно разграничаване на нарушената норма във връзка с описаните форми на изпълнителни деяния, за жалбоподателя е невъзможно да разбере  за кое от визираните административни нарушения е санкциониран. Допуснатото нарушение на чл.18 от ЗАНН води до невъзможност и за съда да прецени законосъобразността на НП относно основанието за наложеното наказание.

Решението е правилно.

От съдържанието на обжалваното пред съда наказателно постановление се установява, че административнонаказателната отговорност на ответника по касация е ангажирана за това, че е осъществил нарушение по чл.12, ал.1 и чл.24, ал.1 от Наредба № 8/04.12.2018г. за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата и на детските заведения, както и към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици. Чл. 12, ал.1 от Наредба №8/04.12.2018г. въвежда изискване към предлаганите в  детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата и на детските заведения месни заготовки и месни продукти, а чл. 24, ал. 1 от Наредбата, определя изискванията към хляба, който се предлага в тези заведения. Цитираните норми визират две съвсем отделни и различни дейности, вменени като две отделни и самостоятелни задължения, а с начина на описание на изпълнителното деяние актосъставителят и административно-наказващият орган са  въвели твърдения и правна квалификация, съдържащи едновременно признаци от състава на две отделни нарушения.  Същевременно  на наказаното лице е наложено едно  наказание .  След като в случая е наложено само едно административно наказание "Глоба", то не може да се установи за кое точно от двете описани нарушения е наказано лицето, посочено за нарушител в АУАН и НП. Принципа на чл. 23-25 от НК за кумулиране на наложените наказания в случая е неприложим, тъй като  в   чл. 18 от ЗАНН,  изрично е посочено, че за всяко  отделно нарушение се налага отделно наказание. Неспазването на изискването на чл.18 от ЗАНН при това положение води до формална незаконосъобразност на наказателното постановление, както правилно е приел и районният съд, тъй като в него не е посочено за кое именно от констатираните бездействия, представляващи административно нарушение, се налага предвиденото в административно - наказателния състав наказание.

Неоснователно се поддържа от касатора, че съдът е следвало да измени наказателното постановление, а не да го отменя, като преквалифицира нарушението като такова по чл.2 от Наредба № 8/04.12.2018г. В тази връзка следва да се отбележи, че правомощията на районния съд са изчерпателно разписани в чл. 63, ал. 1, изр. първо ЗАНН, като с решението си по същество, съдът може да потвърди, да измени или отмени наказателното постановление, като в тази норма не фигурира преквалифициране. Предвидената в закона възможност районният съд да измени НП се свежда единствено до това да измени наложеното наказание в границите на закона, когато санкцията е с изрично установен минимум и максимум и то пак в пределите на закона, но не и да преквалифицира деянието и да наложи друга санкция по новото преквалифицирано нарушение, защото по този начин се засяга правото на наказаното лице да разбере в какво е обвинено и да може да се защити по новото обвинение. Съдът не притежава правомощия да налага наказания, които са в изключителната компетентност единствено на административно-наказващия орган. За разлика от наказателното производство където е допустимо преквалифициране на престъплението от страна на съда, в административно-наказателното производство преквалифициране на нарушението по друг текст е недопустимо, тъй като по този начин се нарушава правото на защита на наказаното лице и невъзможност да организира защитата си по въведеното ново обвинение. Съдът е длъжен да извърши преценка единствено има ли нарушение на съответната правна норма или не. В случай, че е констатирано противоречие в АУАН и НП относно описанието на нарушението и правната му квалификация, съдът следва да отмени НП като незаконосъобразно.

В допълнение следва да се посочи, че преди влизане в сила на наказателното постановление е настъпила законодателна промяна. Както се посочи по-горе, отговорността на ответник-жалба е ангажирана за нарушение на чл.12, ал.1 и чл.24, ал.1 от Наредба № 8/04.12.2018г. Съгласно §2 от ЗР на Наредбата, същата е издадена на основание чл.2а, ал.2 от Закона за храните. Малко след издаване на наказателното постановление № **********  от 28.11.2019 г. е приет нов Закон за храните, обн. ДВ бр.52 от 09.06.2020г., в сила от 09.06.2020г. С §2 от ПЗР на новия ЗХ е отменен Законът за храните (обн., ДВ, бр. 90 от 15.10.1999 г.) с всичките му последващи промени. В §8, ал.1 от ПЗР на новия ЗХ е предвидено, че подзаконовите нормативни актове по прилагането на този закон се приемат, съответно издават в 6-месечен срок от влизането му в сила, а в ал.3 на същия §8 е посочено, че до приемането, съответно издаването на актовете по ал.1 се прилагат подзаконовите нормативни актове по прилагането на отменения ЗХ, доколкото не противоречат на този закон. Както вече се посочи, Наредба № 8/04.12.2018г. е издадена на основание чл.2а, ал.2 от ЗХ (обн., ДВ, бр. 90 от 15.10.1999 г. и понастоящем отменен). В сега действащият ЗХ не съществува разпоредба със съдържанието на чл.2а, ал.2 от отм.ЗХ. Аналогия може да се направи единствено с нормата на чл.5 от ЗХ, според която специфичните изисквания към групи и подгрупи храни или определена храна от групи или подгрупи храни, тяхното производство, преработка и/или дистрибуция се определят с наредби на Министерския съвет. От прочита на същата се установява, че законодателят е отнел нормативната компетентност на министъра на ЗХГ да определя специфичните изисквания към някои видове храни и е предоставил тази компетентност на Министерски съвет. Отделно от това, в новия ЗХ липсва правна норма, която да урежда специфичните изисквания към храните, предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата и на детските заведения. Това обстоятелство навежда извод, че след отмяната на ЗХ (обн., ДВ, бр. 90 от 15.10.1999 г.) няма специални изисквания към тези храни. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН ако до влизане в сила на НП последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В случая, доколкото в сега действащия ЗХ (обн. ДВ бр. 52 от 09.06.2020г.) липсва правна норма, която да урежда специфичните изисквания към храните, предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата и на детските заведения, то не може да се говори, че деянието, осъществено от ответника е съставомерно по конкретен текст от закона. Ето защо, съдът намира, че промяната в законодателството е в полза на нарушителя, поради което според чл. 3, ал. 2 от ЗАНН следва да отпадне неговата административно-наказателна отговорност.

Правилното решение следва да се остави в сила.

 

С оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника, същото е допустимо по отношение на разноските за настоящата инстанция, които са в размер на платеното адвокатско възнаграждение по договора за правна защита и съдействие от 03.06.2020 г. в размер на 300 лева, като следва да бъде осъдена Областна дирекция по безопасност на храните - Велико Търново (която е самостоятелно юридическо лице в структурата на БАБХ, съгласно нормата на чл. 12, ал. 4 от Устройствения правилник на агенцията, и в чиято структура е органът, издал незаконосъобразното наказателно постановление) да плати на дружеството тази сума.

 

Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи касационен състав

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №234/24.03.2020 г., постановено по АНД №2279/2019 г. по описа на Великотърновският районен съд.

ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните - Велико Търново да заплати на ЕТ „Имона – М.Н.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Полски Тръмбеш, ул. "Бреза" № 28, сумата 300 (триста) лева.

 

РЕШЕНИЕТО  е окончателно.

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                     

                     ЧЛЕНОВЕ :     1.

                                                                             

                                                                                         2.