№ 12375
гр. София, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110105937 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 28412/02.02.2023 г, с
която от името на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* против
наследниците на Й. И. Т., ЕГН **********, са предявени искове с правно
основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл.
79 и чл. 86 от ЗЗД – осъдителни искове за вземания за плащане на стойност на
доставена топлоенергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за процесния период, както и за
обезщетение за забава на плащането на същото.
С молба вх. № 84820 от 28.03.2023 г. ищецът е уточнил подадената искова
молба, като е посочил, че исковете са предявени против А. Й. Т., ЕГН **********,
като е направено искане съдът да осъди ответникът да заплати на ищеца суми,
както следва: 1/ сумата от 1712,68 лева, представляваща стойност на доставена и
потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент №
41, находящ се в гр. София, ж.к. Зона Б-18, бл. 4, вх. А, ет. 7 аб. № 276625 за
периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 02.02.2023 г. до окончателното й изплащане; 2/
сумата от 271,54 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 15.09.2020 г. – 12.01.2023 г. върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 28,14 лева, представляваща
1
главница за цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 41, находящ се в гр. София, ж.к.
Зона Б-18, бл. 4, вх. А, ет. 7 аб. № 276625 за периода 01.02.2020 г. – 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 02.02.2023 г. до
окончателното й изплащане; 4/ сумата от 5,70 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода 01.10.2020 г. – 12.01.2023 г.,
върху главницата за цена на услугата дялово разпределение.
С определение № 12078/29.03.2023 г., постановено по гр.д. № 5937/2023 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е конституирал като ответник в
производството – А. Й. Т., ЕГН **********, с адрес: *************.
В исковата си молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че има
договорни отношения с ответника /респективно е имал такива с неговия
наследодател – Й. И. Т./. Поддържа, че същият /респективно неговия
наследодател/ има качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди за
следния недвижим имот, представляващ представляващ апартамент № 41,
находящ се в гр. София, ж.к. Зона Б-18, бл. 4, вх. А, ет. 7. Навеждат се
съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира процесният
имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с „Бруната“ ООД, като в тази връзка се посочва, че на основание
чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот са
начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния
период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Поддържа, че ответницата /респективно
нейния наследодател/ е използвала доставяна топлинна енергия през периода
01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. и не е погасила задължението си на посочения в
приложимите за периода ОУ падеж, поради което същото следвало да се погаси,
ведно с лихва за забава. Не било изпълнено и задължението за заплащане на
услугата дялово разпределение, поради което и то следвало да се погаси, ведно с
лихва за забава.
Моли, да бъде постановено решение, с което А. Й. Т., ЕГН ********** да
бъде осъден да заплати на т суми, както следва: 1/ сумата от 1712,68 лева,
представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 41, находящ се в гр. София, ж.к.
Зона Б-18, бл. 4, вх. А, ет. 7 аб. № 276625 за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 02.02.2023 г. до
2
окончателното й изплащане; 2/ сумата от 271,54 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2020 г. –
12.01.2023 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/
сумата от 28,14 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ
апартамент № 41, находящ се в гр. София, ж.к. Зона Б-18, бл. 4, вх. А, ет. 7 аб. №
276625 за периода 01.02.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 02.02.2023 г. до окончателното й изплащане; 4/
сумата от 5,70 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 01.10.2020 г. – 12.01.2023 г., върху главницата за цена на
услугата дялово разпределение.
Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл. 78,
ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещните страни в
производството адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от името
на ответника.
С молба вх. № 193097/06.07.2023 г., подадена от името на ответника, се
представя касов бон от 05.07.2023 г. за извършено на каса на т плащане на сума в
общ размер от 2666,29 лева.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за вземания за плащане на стойност
на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна
собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение
за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за
обезщетение за забава на плащането на същото /съгласно уточнението на исковата
молба, извършено с молба вх. № 234123/01.11.2022 г., подадена от името на
ищеца, с която са отстранени констатирани от съда нередовности на исковата
молба/.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 149 и сл., чл.
154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за
ангажиране отговорността на ответниците, ищецът следва да докаже
3
съществуването на договорни отношения между него и ответника /респективно
неговия наследодател/ с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и
качеството му клиент на топлинна енергия, обема на реално доставената в
процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза
именно на претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за
дялово разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и
изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, както и изпадането
на ответницата в забава за заплащане на дължимите главници, периодът на
забавата и размерът на обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
установи, че е погасил претендираното вземане.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1
ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР),
които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
4
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този
смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май
2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата
5
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В
този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа
енергия и други дейности обслужващи основните.
С оглед изявленията и твърденията на страните, и предвид извършеното
доброволно плащане, в хода на производството, съдът намира, че между страните
не е спорно, че в периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. между ищеца и ответника
/респективно неговия наследодател/ е било налице облигационно отношение по
договор за доставка на топлинна енергия; че за посочения период в процесния
имот е доставена, потребена, респективно разпределена топлинна енергия /в
твърдяното от ищеца количество и качество/ на стойност от 1712,68 лева; че
ответникът /респективно неговия наследодател/ са изпаднали в забава по
отношение заплащането на горепосочената сума, съобразно приложимите спрямо
съществуващите между страните облигационни отношения, общи условия на
ищцовото дружеството; че за периода 01.02.2020 г. – 30.04.2021 г. за процесния
имот е ползвана услуга дялово разпределение, чиято стойност е в размер на 28,14
лева; че отвертникът /респективно техния наследодател/ са изпаднали в забава по
отношение заплащането на горепосочената сума, съобразно приложимите спрямо
съществуващите между страните облигационни отношения, общи условия на
ищцовото дружеството.
6
При доказаната основателност на претенциите в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил паричните си задължения. По делото не е спорно и се
установява от събраните в производството доказателства, че на 05.07.2023 г. от
страна на ответника А. Й. Т. е извършено плащане в полза на т в размер на 2666,29
лева, с която сума са погасени вземанията на ищеца за главници и мораторни
лихви, претендирани в производството по гр.д. № 5937/2023 г. по описа на СРС, II
ГО, 160 състав, включително и законните лихви, претендирани върху главницита,
считано от завеждане на исковата молба в съда /02.02.2023 г./ до окончателното
изплащане на сумите за главници.
Настоящият съдебен състав намира, че с извършеното на 05.07.2023 г.
плащане /което не само не се оспорва от ищеца, но и изрично се признава от
последния/ са погасени сумите, предмет на предявените за разглеждане в
настоящото производство искове, доколкото стойността на извършеното плащане
е идентична с общия размер на вземанията, които се претендират от ищцовото
дружество.
Видно от представения касов бон, от страна на ответника са погасени и
съдебни разноски в общ размер от 563,74 лева, с която сума са погасени изцяло и
всички претендирани от ищцовото дружество разноски в производството,
включително юрисконсултско възнаграждение в производството по гр.д. №
5937/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от т, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б против А. Й. Т., ЕГН **********, с
адрес: ************* обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр.
с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за осъждането на А. Й. Т., ЕГН ********** да заплати в
полза на т, ЕИК ********* суми, както следва: 1/ сумата от 1712,68 лева,
представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 41, находящ се в гр. София, ж.к.
Зона Б-18, бл. 4, вх. А, ет. 7 аб. № 276625 за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 02.02.2023 г. до
окончателното й изплащане; 2/ сумата от 271,54 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2020 г. –
7
12.01.2023 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/
сумата от 28,14 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ
апартамент № 41, находящ се в гр. София, ж.к. Зона Б-18, бл. 4, вх. А, ет. 7 аб. №
276625 за периода 01.02.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 02.02.2023 г. до окончателното й изплащане; 4/
сумата от 5,70 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 01.10.2020 г. – 12.01.2023 г., върху главницата за цена на
услугата дялово разпределение, поради плащане, извършено от ответника в хода
на производството.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице
помагач - „Бруната” ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8