О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../……..11.2018 г
Гр.
Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание проведено на двадесет и трети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
Като разгледа докладваното от съдия Маркова,
ч.т.д. № 1819/2018 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1
ГПК, вр. чл. 129, ал. 3 ГПК. Образувано
е по частна жалба вх. № 71363/31.10.2018 г. на „АГЕНЦИЯ ЗА СГРАДНО УПРАВЛЕНИЕ И СИГУРНОСТ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ЖК „Бриз-Юг“, ул. „Д-р Николай
Коларов“, № 3, бл. 4, офис № 1, представлявано от Т.К.срещу Определение № 11293/05.10.2018 г., постановено по гр.д. № 11281/2018 г., на ВРС, ХII с., с което е прекратено производството по предявения срещу Г.И.Г., ЕГН **********,***,
иск, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, в хипотезата на чл. 129, ал. 3 ГПК.
В
частната жалба се излага оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение. В резюме оплакванията се свеждат до
това, че всъщност не е налице възприетото от ВРС противоречие в изложените в
исковата молба, твърдения. Излага, че се касае до нарушение на поетите по
договора за прокура, задължения към ищеца, от което е произтекла вреда за
дружеството, която е в причинна връзка с поведението и действия на прокуриста –
ответник. Счита, че исковата молба, ведно с уточняващите я молби, е редовна и
отговаря на изискванията на ГПК, както и че в нея ясно и безпротиворечиво се
съдържат твърдения, обосноваващи ангажирането на договорната отговорност на
ответника за произтеклата за ищеца вреда.
Предвид етапа, на който се намира исковото производство, препис от частната
въззивна жалба не е връчван на ответника.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След запознаване с
писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият
състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за основателна, по
следните съображения:
Производството по гр.д. № 11281/2018 г. на ВРС, ХII с., е образувано по искова молба на „Агенция за сградно управление и
сигурност“ ООД, с която е предявен иск за приемане за установено, че Г.И.Г.,
дължи сумата 2959.33 лв.,
представляваща обезщетение за произтекли вреди от неизпълнение на задължения по
Договор за прокура от 07.05.2008 г., ведно със законната лихва, считано от
депозиране на заявлението в съда – 23.03.2018 г. до окончателното изплащане, за която е издадена Заповед по чл. 410 ГПК,
по ч.гр.д. № 4293/2018 г., на ВРС, Х с., поправена с Определение №
9502/27.08.2018 г.
Във връзка с отстраняване на несъответствие между петитума на предявения
иск и този по издадената Заповед, с Разпореждане № 30730/02.08.2018 г., на
ищеца са дадени съответните указания. В резултат от това е извършена поправка
на ЯФГ в издадената Заповед по чл. 410 ГПК, депозирана е и уточняваща молба.
След отстраняване на тази нередовност, на ищеца двукратно са давани
указания да поясни и уточни фактическите си твърдения по предявения иск, в
смисъл дали твърди неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника
или твърди договаряне във вреда на представлявания, които последния съвестно е
изпълнявал с молби вх. №№ 59930/13.09.2018 г. и 63679/01.10.2018 г.
Въпреки това първоинстанционния съд като приел, че въпреки депозираните
уточняващи молби, твърденията на ищеца са противоречиви и следователно
указанията не са надлежно изпълнени, постановил атакуваното Определение № 11293/05.10.2018 г., с което
прекратил производството по делото.
Въззивния състав намира, че първоинстанционния съд ненужно се е
концентрирал върху неколкократно изясняване на твърдения на ищеца, които след
поправянето на издадената заповед са били пределно ясни. А именно, че ищецът
претендира ангажиране на договорната отговорност на ответника, за това, че в
качеството на прокурист не е изпълнил клаузите на сключения договор, договарял
е във вреда на търговеца, от което за последния са произтекли вреди, които
подлежат на репариране, предвид разпоредбата на чл. 8 от сключения Договор за
прокура от 07.05.2008 г. Извършените от ответника действия са конкретно
посочени, както и неизпълнените му задължения.
Принципно, договорът за прокура се подчинява на разпоредбите на договорът
за поръчка, уреден в ЗЗД, като по отношение на неизпълнението му се прилагат
общите разпоредби на този закон, предвид липсата на специални разпоредби в ТЗ,
където фигурата на търговския управител е уредена. Съобразно общата разпоредба
на чл. 79, ал. 1 ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът
има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска
обезщетение за неизпълнение, което съобразно чл. 82 ЗЗД обхваща претърпяната
загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица
от неизпълнението.
Именно за изясняване на вида и произхода на вредите е
следвало да положи усилия исковия съд като даде съответните указания, тъй като
подобни фактически твърдения не се съдържат, нито в исковата, нито в трите
уточняващи молби. Това не е сторено.
По изложените по-горе съображения, съставът на ВОС намира, че дадените
указания от страна на ВРС са били надлежно изпълнени от ищеца, поради което
производството по делото незаконосъобразно е било прекратено. В синхрон с
посоченото, атакуваното Определение № 11293/05.10.2018 г. следва да бъде
отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия,
съобразно мотивите на въззивната инстанция.
По тези съображения, Варненски Окръжен Съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА Определение № 11293/05.10.2018 г., постановено по гр.д. № 11281/2018 г., на
ВРС, ХII с.
ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно
мотивите на настоящият съдебен акт.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.