№ 19323
гр. София, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110149608 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство
пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба вх. № 246995/05.09.2023 г. на [ фирма ] ЕАД, ЕИК , срещу
Ю. О. М., ЕГН **********, с която са предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 1./ сумата 6 013,34
лева – главница, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди
през периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж. к. , бл. , вх.,
ап., с абонатен № , 2./ сумата 58,92 лева – главница, представляваща неплатена цена на
предоставена услуга за дялово разпределение за периода 01.07.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва върху всяка една главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
– 05.09.2023 г. до окончателното плащане, 3./ сумата 870,76 лева – мораторна лихва върху първата
главница за периода 15.09.2021 г. – 10.08.2023 г., и 4./ сумата 13,10 лева – мораторна лихва върху
втората главница за периода 15.09.2020 г. –10.08.2023 г.
В исковата молба се навеждат твърдения, че ответникът е потребител на топлинна енергия
/ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързан от договор за
продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди се, че през исковия
период за процесния имот е била доставяна ТЕ, цената за която е платима месечно, като падежите
за плащане са определени в съответните приложими през този период Общи условия. Поддържа се,
че съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по
прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни
сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово
разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на
имота. Посочва се, че ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане цената на
потребената ТЕ и на услугата дялово разпределение през исковия период, като поради забавата за
плащане дължи и мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите
условия падеж.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Ю. О.
М., чрез назначения му по реда на чл. 46, ал. 7 ГПК особен представител адвокат А. С.. Навежда се
1
възражение за погасяване на вземанията по давност.
Третото лице - помагач на страната на ищеца – [ фирма ] ООД /с предишно наименование [
фирма ] ООД/, не взема становище по исковата молба.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен и приет като писмено доказателство документ, наименуван
„Списък на броя на живущите по апартаменти в жилищна сграда на ул. , бл. , вх. “ /л. 10/ без
отбелязване за датата на съставянето му, видно от който за апартамент № . е посочено лице с имена
П. П. Г.. В списъка не се съдържат данни относно основанието, на което изброените в него като
„живущи“ лица обитават апартаментите в жилищната сграда.
Въз основа на прието по делото като писмено доказателство Удостоверение изх. №
/5/16.01.2013 г., издадено от ГИС – София /л. 23/ се установява идентичност между стар адрес: ж.
к. , ул. , бл. , и нов адрес: ж. к. , бл. , вх. . Следователно горепосоченият документ, наименуван
„Списък на броя на живущите по апартаменти в жилищна сграда на ул. , бл. , вх., съдържа
индивидуализиращи данни за живущите в процесната жилищна сграда, находяща се в гр. С., ж. к. ,
бл. .
По делото е представено и прието Удостоверение за наследници на Т. З. Г.а /л. 17/, според
което последната е починала на 02.11.1996 г., като е оставила за свои наследници по закон
следните лица: П. П. Г. /син/ и М. П. Г.а /дъщеря/. Видно от приложено по делото заявление от
1996 г. /л. 18/ П. П. Г. е адресирал до Софийски районен съд отказ от наследството на починалата Т.
З. Г.а. По делото не се представят нарочни доказателства за родствена или семейна връзка между
П. П. Г. и Т. З. Г.а, П. П. Г., М. П. Г.а.
По делото е представена и приета Молба – декларация вх. № /23.09.1998 г. на М. П. Г.а /л.
19-20/, адресирана до директора на ТР „Земляне“, с искане за откриване на партида на нейно име
досежно апартамент ., находящ се в ж. к. , бл. , вх..
Видно от представения по делото протокол от проведеното на 10.08.2002 г. Общо
събрание на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. С., ж. к. , бл. , вх. /л.
30/, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с [ фирма ] ООД, което
дружество да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна
собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите
си са удостоверили горното решение. В списъка на етажните собственици за апартамент № . е
посочена М. Г.а.
На 95.09.2002 г. е сключен договор между [ фирма ] ООД и етажната собственост с
адрес: в гр. С., ж. к. , бл. , вх. /л. 28/, по силата на който дружеството се е задължило да достави и
монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия,
както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки
за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от [ фирма ]
ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.
От представено по делото Удостоверение за наследници на М. П. Г.а /л. 21/ се установява,
че последната е починала на 20.01.2016 г., като е оставила за свой единствен наследник по закон
своя син – ответника в настоящото производство Ю. О. М..
По делото е представено и прието Писмо рег. № /15.06.2016 г. /л. 15/, адресирано от
Столична община – район – „Триадица“ до [ фирма ] ЕАД, в което се посочва, че след извършена
справка в архива на отдел „УОСЖФ“ не се установяват данни за преписка и договор за придобита
собственост чрез продажба на имоти досежно процесния апартамент ., находящ се в ж. к. , бл. .
По делото е представено и прието Писмо рег. № /27.07.2018 г. /л. 12/, адресирано от
Министерство на вътрешни работи, Дирекция „Управление на собствеността и социални
дейности“, до директора на Дирекция „Правна“ при [ фирма ] ЕАД, в което се посочва, че в архива
на Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ липсват данни относно
придобиването на собствеността върху апартамент ., находящ се в ж. к. , бл. , вх..
2
По делото е представено и прието Писмо рег. № /27.08.2021 г . /л. 13/, адресирано от
Министерство на вътрешни работи, Дирекция „Управление на собствеността и социални
дейности“, до [ фирма ] ЕАД, в което се посочва, че дирекцията не разполага с данни за
лице/лица, придобили собствеността върху апартамент ., находящ се в ж. к. , бл. , вх., абонатен
№ , тъй като описаният имот не е собственост на МВР .
По делото са представени и приети 2 броя писма от Столична община – направление
„Архитектура и градоустройство“ с идентично съдържание – рег. № /16.06.2023 г. /л. 16/ и вх. №
/31.07.2024 г. /л. 104/, в които се посочва, че след извършена справка в архива на дирекцията се
установява, че апартамент ., находящ се в ж. к. , бл. , не е предоставен в обезщетение на отчужден
собственик и за него не е издавана заповед по чл. 100 ЗТСУ.
По делото е представено Искане за вписване на възбрана изх. № /12.05.2022 г.,
адресирано от ЧСИ Г. Н., с рег. № . на КЧСИ, до Служба по вписванията – гр. София, с искане за
вписване на възбрана върху ½ идеална част от процесния апартамент № . в полза на „Банка
ДСК“ АД за задължения на длъжника в ИД № , а именно ответникът в настоящото производство
Ю. О. М..
По делото са представени и приети Обща фактура № /31.07.2021 г. /л. 32/ и Обща
фактура № /31.07.2022 г. /л. 34/ с посочен в двете получател: Ю. О. М. .
С исковата молба е представено извлечение от счетоводството на ищцовото дружество
за абонат ..
От третото лице – помагач [ фирма ] ООД /с предишно наименование [ фирма ] ООД, с
молба от 02.08.2024 г. /л. 97/, са представени и приети като доказателства по делото 2 брой
индивидуални справки за отопление и топла вода, съставена от топлинния счетоводител
относно процесния жилищен имот, както и 2 броя констативни протокола за извършен отчет –
в които е отразено, че за апартамент № . не е бил осигурен достъп за реален отчет.
В производството пред СРС са изслушани заключенията на вещите лица инж. А. Ж. и В. П.,
съответно по допуснатите съдебно – техническа /СТЕ/ и съдебно – счетоводна експертиза
/ССчЕ/.
По делото е постъпило Писмо вх. /21.10.2024 г. от Столична община – Дирекция
„Общински приходи“, отдел „Общински приходи – Средец/Триадица“, в което се посочва, че
след извършена справка не се установява на името на Ю. О. М. да е бил деклариран недвижим
имот с адрес: гр. София, ж. к. , бл. , вх., ап. ..
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съдът е сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Основателността на предявените искове за цена на потребена ТЕ и услуга за дялово
разпределение изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материални
предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на
топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и
потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да
достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да
е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия
период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за
дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно
задължение за заплащане на нейната цена.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в забава и
размера на обезщетението за забава.
По исковете с правно основание. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ:
Според действащата от 05.03.2004 г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150, ал. 1
3
ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/.
Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно
установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право
на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна
енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено
вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото
дружество.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и
страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно.
При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи
условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му
битови нужди. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, напр. с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на
ВКС по тълкувателно дело № 2/2017 г., ОСГК/.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да
бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на
договора/, така и презумиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата
начина /изричен или презумиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен
договор за същия имот с друго лице.
В разглеждания случай ищцовото дружество претендира от Ю. О. М. суми за доставена
топлинна енергия до апартамент ., находящ се на адрес: гр. София, ж. к. , бл. , вх., навеждайки
фактически твърдения, че ответникът е собственик на посочения недвижим имот. В подкрепа на
тези свои твърдения ищецът не ангажира преки доказателства. В хода на процеса
топлоснабдителното дружество се домогва да установи качеството на ответника на собственик на
имота въз основа на косвени писмени доказателства, поддържайки, че Ю. О. М. е придобил вещни
права върху апартамент № . по силата на наследственото правоприемство от починалата М. П. Г.а.
След извършен съвкупен анализ на събраните по делото писмени доказателства, вкл. на Писмо рег.
№ /15.06.2016 г., Писмо рег. № /27.07.2018 г., Писмо рег. № /27.08.2021 г., писма от Столична
община – направление „Архитектура и градоустройство“ с идентично съдържание – рег. №
/16.06.2023 г. /л. 16/ и вх. № /31.07.2024 г., Искане за вписване на възбрана изх. № /12.05.2022 г. и
Писмо вх. /21.10.2024 г. от Столична община – Дирекция „Общински приходи“, отдел „Общински
приходи – Средец/Триадица“, настоящият състав намира за недоказани при условията на пълно и
главно доказване твърденията на ищеца за притежавани от ответника вещни права върху сочения за
топлоснабден жилищен имот, представляващ апартамент № .. Мотивите на съда за това са
следните:
На първо място, ищецът не ангажира доказателства за конкретното правно основание, на
което П. П. Г., посочен като живущ в процесния апартамент в „Списък на броя на живущите по
апартаменти в жилищна сграда на ул. , бл. , вх. /л. 10/, е пребивавал в исковия имот, вкл. не се
4
представят доказателства за вещни права на посоченото лице върху апартамент № .. С оглед на това
съдът намира за недоказано по делото, че П. П. Г. е бил собственик на процесния имот. Както се
посочи по-горе, по делото не се представят нарочни доказателства за наличие на родствена или
семейна връзка между П. П. Г. и лицата Т. З. Г.а, П. П. Г., М. П. Г.а, поради което и съдът не би
могъл да направи извод за съществуването на такава. Факт е, че по делото са ангажирани
доказателства за родствена връзка между Т. З. Г.а и П. П. Г. и М. П. Г.а, въз основа на които се
установява, че последните двама са били деца на Т. З. Г.а. Доколкото обаче не се представят
доказателства за придобити вещни права от Т. З. Г.а върху апартамент ., съдът намира за недоказано
в процеса, че по силата на наследствено правоприемство от последната М. П. Г.а е станала
собственик на исковия имот, съответно Ю. О. М. по силата на наследственото правоприемство от
М. П. Г.а да е станал собственик на този имот. В тази насока следва да се посочи, че представената
по делото молба – декларация за откриване на партида на името на М. П. Г.а съставлява основание
за възникване на облигационна обвързаност между последната и топлоснабдителното дружество,
но не свидетелства за вещноправна връзка между молителката и имота, във връзка с който се прави
искането за откриване на партида.
На второ място, съдът счита, че представеното по делото искане за вписване на възбрана
също не доказва притежавани от ответника вещни права върху апартамент № .. В тази насока
съдебният състав съобразява приетото в т. 5 на Тълкувателно решение № 6/14.03.2014 г. по т. д. №
6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което принадлежността на имуществото, предмет на
обезпечението, към патримониума на ответника не е предпоставка за допускане на обезпечение
чрез налагане на възбрана или запор. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения на ВКС,
дадени с цитираното Тълкувателно решение, вписаната по персоналната партида на едно
физическо лице обезпечителна мярка „възбрана“ на недвижим имот ще породи правно действие,
ако длъжникът действително е собственик на възбранения имот, като съгласно чл. 453 ГПК,
извършените след вписването разпоредителни сделки с имота ще бъдат непротивопоставими на
ищеца; когато имотът в действителност не е собственост на ответника по обезпечението,
извършените от него разпоредителни сделки с чужд имот ще бъдат непротивопоставими на
действителния собственик независимо дали е вписана възбрана; когато имотът е собственост на
трето лице, възбраната няма да породи действие спрямо него, тъй като в нотариалните книги по
партидата му няма да има никакво вписване. Като краен извод ОСГТК на ВКС приема, че в
обезпечителното производство е безпредметно да се изследва собствеността на имота, върху
който се иска налагане на възбрана. Съобразявайки така приетото от ВКС и като отчете, че
вписването на възбрана върху процесния имот не е обусловено от предварителна проверка за
принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението, към патримониума на ответника по
обезпечението, настоящият състав намира, че дори справка от Агенция по вписванията – Служба
по вписванията, удостоверяваща вписване на възбрана, не би индикирала за притежавано от Ю. О.
М. вещно право на собственост върху апартамент ., а още по-малко искане на съдебния изпълнител
за вписване на възбрана върху посочения имот.
При липсата на каквито и да е доказателства по делото, които да свидетелстват за
притежавани вещни права върху исковия имот от ответника Ю. О. М. или от неговата
наследодателка М. П. Г.а, настоящият състав не би могъл да приеме за изпълнена
доказателствената тежест, възложена на ищцовото дружество, да установи при условията на пълно
и главно доказване съществуването на облигационно правоотношение между страните по делото с
предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия до апартамент ., находящ се в гр. С., ж. к. , бл. ,
вх..
За пълнота следва да се отбележи, че според съдебната практика, обективирана в Решение
№ 972 от 06.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4266/2008 г., IV ГО, Решение № 4868 от 16.08.2024 г. на
СГС по в. гр. д. № 9869/2023 г. и др., която настоящият съдебен състав споделя, данъчната
декларация не е предвиден в закона способ нито за придобиване, нито за доказване правото на
собственост върху недвижим имот. Декларирането на един имот като собствен или съсобствен пред
данъчните власти има само административно-правно значение, но няма гражданскоправни
последици и не поражда последици относно възникването или прекратяването на правото на
собственост върху същия. Декларацията по чл. 14 ЗМДТ, респективно по чл. 26 ЗМДТ,
представлява частен свидетелстващ документ, който съдържа изявления на декларатора като
5
данъчно задължено лице за определени факти, в т. ч. и такива, свързани с притежаване правото на
собственост върху недвижим имот. Декларацията, депозирана пред данъчната администрация по
чл. 14 ЗМДТ, би могла евентуално да се цени в съвкупност с други представени доказателства за
собственост, както и по реда на чл. 175 ГПК като извънсъдебно признание на факт от страната. В
случая според данните, съдържащи се в Писмо вх. /21.10.2024 г. от Столична община – Дирекция
„Общински приходи“, отдел „Общински приходи – Средец/Триадица“, Ю. О. М. не е декларирал
недвижим имот с адрес: гр. С., ж. к. , бл. , вх., ап., поради което индиции относно собствеността не
могат да бъдат правени и въз основа на така събраните данни.
По делото ответникът се представлява от особен представител, назначен по реда на чл. 47,
ал. 6 ГПК, поради което липсата на нарочни възражения в срока по чл. 131 ГПК не освобождава
ищеца от доказателствената тежест да установи наличието на материалните предпоставки,
включени във фактическия състав на предявените осъдителни искове, вкл. да установи наличието
на облигационна връзка между него и Ю. О. М. с предмет доставка на ТЕ до процесния имот в
исковия период. В конкретния случай ищцовото дружество не е сторило това, поради което следва
да понесе процесуалните последици от това – арг. чл. 154 ГПК.
Недоказването на качеството потребител на топлинна енергия обуславя извод, че
ответникът Ю. О. М. не е материалноправно легитимиран да отговаря по предявените срещу него
искове за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, поради което същите
са неоснователни и подлежат на отхвърляне само на това основание.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед неоснователността на главните искове, неоснователни се явяват и акцесорните
претенции за обезщетение за забава върху всяка от главниците.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски има ответникът. В случая, последният не е
сторил и не претендира такива, поради което разноски не следва да му се присъждат.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на [ фирма ] ЕАД, ЕИК . , със седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. № , за осъждане на Ю. О. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. , бл. № , вх., ап. ., да му
заплати, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 6 013,34
лева – главница, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди
през периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж. к. , бл. , вх.,
ап., с абонатен № ; сумата 58,92 лева – главница, представляваща неплатена цена на предоставена
услуга за дялово разпределение за периода 01.07.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва
върху всяка една главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.09.2023 г.
до окончателното плащане; сумата 870,76 лева – мораторна лихва върху първата главница за
периода 15.09.2021 г. – 10.08.2023 г., и сумата 13,10 лева – мораторна лихва върху втората главница
за периода 15.09.2020 г. – 10.08.2023 г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на [
фирма ] ЕАД – [ фирма ] ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7