№ 7
гр. Кюстендил, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело
№ 20221500500207 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 2600/30.03.2022 г. от С. Д. Б.,
с ЕГН **********, чрез процесуалния й представител по пълномощие адв. Р. А. от АК –
Кюстендил, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № 8, насочена срещу Решение № 107 от 10.03.2022 г.
на Районен съд – ***, постановено по гр.д. № 2016/2021 г. по описа на същия съд.
С обжалвания първоинстанционен акт РС – *** е признал за установено по отношение
на С. Д. Б., че съществува вземане на "***" ЕАД, ЕИК ***6 за следните суми: 1056, 68 лева -
главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 02.06.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането; 110, 14 лева - мораторна лихва за забава от
01.11.2018 г. до 29.04.2021 г., както и суми за дялово разпределение: 34, 93 лева - главница
за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 02.06.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането и 5,87 лева - лихва за периода от 01.07.2018 г. до
29.04.2021 г.; отхвърлил е иска за признаване за установено съществуване на вземане на
ищеца спрямо ответницата за периода м.05.2017 г. – м.04.2018 г. и за разликата по
претендираните 1060,78 лева - главница, представляваща стойност на доставена и
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г.; осъдил е С. Д. Б. да
заплати разноски по делото на "***" ЕАД в размер на 875 лева, както и разноски по ч.гр.д.
№ 1565/2021 г. по описа на ДРС в размер на 75 лева.
Въззивницата обжалва постановеното първоинстанционно решение в частта, в която е
уважен предявения установителен иск, с аргументи за неговата неправилност. Счита
постановеното решение за недопустимо предвид допуснатите противоречия в мотивите му,
1
водещи до невъзможност за установяване волята на съда, вътрешното му убеждение и
причините, поради които е отхвърлил възражението за неравноправност на клаузи от ОУ на
ищцовото дружество. Твърди, че първоинстанционният съд е постановил решението си без
да се съобрази със събраните по делото доказателства. Излага доводи, че ищцовото
дружество не е успяло да установи чрез пълно и главно доказване настъпването на
правнорелевантния факт, че е доставило на ответницата претендираното количество
топлинна енергия за исковия период. Счита, че съдът не следвало да приема за установени
обстоятелствата, удостоверени в представените от ищеца и оспорени от ответницата
съобщения към фактури, които представлявали частни свидетелстващи документи.
Акцентира, че заключението по техническата експертиза също било оспорено, доколкото
вещото лице работило по документи, които не са приети по делото, а ответникът бил
оспорил данните за потребена енергия и самата експертиза. Подчертава, че ищецът не бил
представил нито протоколи за отчети на индивидуалните уреди в имота, нито протоколи за
неосигурен достъп до същия. Счита допуснатата и приета от районния съд съдебно
счетоводна експертиза за неотносима към спора, тъй като задачите й касаели само
счетоводната отчетност на ищеца, но не и правнорелевантния факт дали ищецът е доставил
на ответника описаното в процесните фактури количество топлоенергия. Подчертава, че
страната позоваваща се на счетоводни записвания следвало да докаже редовността на
същите по смисъла на чл. 182 ГПК. С оглед на изложеното счита предявените искове за
недоказани и подлежащи на отхвърляне. Прави се искане за отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на ново решение, с което предявената
искова претенция бъде отхвърлена. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна „***“
ЕАД.
Кюстендилският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Производството пред Районен съд - *** е образувано по искова молба на „***“ ЕАД, с
която дружеството е предявило против С. Д. Б., ЕГН **********, искове с правно основание
чл.422 ГПК вр. чл.31, ал.1 от ОУ от 2016 г. за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от "***" АД на клиенти в гр. *** и чл.86 ЗЗД. Искането е да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сума в размер общо на 1211, 72
лева, от които: 1060, 78 лева - главница, представляваща стойност на доставена и
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2017 г. - м.04.2020 г., ведно със законната
лихва от 02.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 110, 14 лева - мораторна
лихва за забава от 01.11.2018 г. до 29.04.2021 г., както и суми за дялово разпределение: 34,
93 лева - главница за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от
02.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, и 5,87 лева - лихва за периода от
01.07.2018 г. до 29.04.2021 г.
Ищцовото дружество поддържа, че ответникът е потребител на топлинна енергия за
2
битови нужди по смисъла на § 1, т.2а от ДР от Закона за енергетиката и се е намирал с него в
облигационни правоотношения, регулирани от Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от "***” АД на клиенти в гр. *** за топлоснабден имот -
апартамент № ***, находящ се в гр. ***, община ***, ж.к. «***», ул. „***" №***, бл.37, вх.
Д, ет.4 за периода м.05.2017 г. - м.04.2020 г.
Сочи, че през исковия период - м.05.2017 г. - м.04.2020 г. между страните е
съществувала валидна облигационна връзка, регулирана от чл.150, ал.1 ЗЕ, като ищцовото
ТД е изправна страна по правоотношението, а ответникът не, тъй като в качеството си на
потребител на топлинна енергия, не е заплатил месечните си суми за исковия период, за
размера на които е бил известяван чрез изготвени от ищеца фактури, публикувани на
Интернет страницата му, при краен срок за плащане - 30 дневен срок от публикуването им.
Твърди се още, че на основание чл.139 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия между
потребители в сграда - етажна собственост се е осъществявало по системата на дялово
разпределение - по прогнозни месечни сметки и след края на отоплителния период - на база
изравнителни сметки, изготвяни от електроразпределително дружество, отговарящо на
изискванията на закона да извършва тази дейност и на основание изрично сключен между
тях договор.
Ответникът, чрез процесуалният си представител по пълномощие, оспорва иска. Прави
възражение, че между страните не е възниквала и съществувала твърдяната облигационна
връзка, оспорена е доказателствената стойност на представените документи; ползването на
услугите на ищеца и доставянето на претендираните количества топлинна енергия,
приложението за процесния период на посочените общи условия, уведомяването за
задължението. Направено е възражение за изтекла погасителна давност.
От приложените пред първоинстанционният съд писмени доказателства се
установяват следните факти:
От представения от ищеца нотариален акт за продажба № 102, т.ІІІ, д. 464/2003 г. се
установява, че на 08.08.2003 г. С. Д. Б. е придобила собствеността върху процесния
апартамент № *** в гр. ***, ж.к. «***», ул. „***" №***, бл.37, вх. Д, ет.4.
Със заявление-декларация от 18.08.2003 г., състоящо се от две страници с положени
подписи за ответницата, чиято автентичност не се оспорва, С. Д. Б. е поискала от ищцовото
дружество откриване на партида съгласно Общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди за процесния топлоснабден имот. В заявлението като досегашен
потребител е посочен Г.Д.П. което се установява и от протокола от проведеното на
08.07.2002 г. Общо събрание на етажните собственици, взело решение за сключване на
договор за услугата „топлинно счетоводство“ с „Техем сървисис“ ЕООД.
Представени са копия от издадените от ищеца изравнителни фактури за периода
01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. и периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., като при изслушването
на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е установено, че те се генерират и
съществуват в електронен формат /не се съхраняват на хартия/ в информационните регистри
3
на ищцовото дружество.
От представените с исковата молба Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от "***” АД на клиенти в гр. ***, одобрени с Решение № ОУ1/27.06.2016 г.
на КЕВР е видно, че са публикувани във вестник «Монитор» на 11.07.2016 г.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно - техническа експертиза, се
установява, че общият топломер в абонатната станция е преминал задължителните
метрологични проверки, съответства на одобрения тип и е годен за търговско измерване.
Количеството топлинна енергия е определено съгласно методиката, не е констатирана
разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в сградата.
Месечните суми за топла вода и отопление са начислявани прогнозно, а след провеждане на
задължителния годишен отчет от фирмата - топлинен счетоводител разходите са
преизчислени. В процесния период фирмата за дялово разпределение редовно е провеждала
годишно отчитане на индивидуалните уреди. Въз основа на представените от фирмата за
дялово разпределение документи вещото лице е установило, че в процесния период всички
отоплителни тела в описания имот са били демонтирани и не е начислявана топлинна
енергия за отопление. Разходът на топлинна енергия за сградната инсталация е определен по
изчислителен път. Разходът за подгряване на топла вода за БГВ е начисляван прогнозно,
след което за отчетния период 2018/2019 г. е установено реалното потребление при
годишния отчет, според показанията на водомера в имота. Разходът за отчетния период
2019/2020 г., касаещ процесния апратамент не е установен, тъй като не е осигурен достъп до
имота. Поради това е начислен служебен разход на база брой обитатели – един, с дневно
потребление 140 литра. Начислените суми за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г. общо
възлизат на 1056, 68 лева /за БГВ – 835, 38 лева; за отопление – 234, 56 лева; изравнителни
сметки и корекции – 108, 70 лева/. В тези суми не е включено отчетеното потребление в
периода м.05.2017 г. – м.04.2018 г., тъй като за този период не са представени документи на
вещото лице.
В заключението си вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза сочи,
че е извършило проверка на предоставените от счетоводството на ищеца документи,
включително издадените дебитни известия и фактури за процесния период. Счетоводството
на ищеца е водено редовно, като ответницата е заплащала в срок дължимите суми до
м.04.2018 г. включително, т.е. и за част от исковия период. За целия период, посочен в
исковата молба /м.05.2017 г. - м.04.2020 г./ дължимите суми възлизат на 1698, 56 лева; от тях
са платени дължимите суми за периода м.05.2017 г. – м.04.2018 г. включително в размер на
624, 44 лева. Няма плащания от ответницата за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г.
Дължимите суми възлизат на 1074, 12 лв. /за БГВ – 828, 35 лв.; за отопление – 241, 88 лв.;
изравнителни сметки и корекции – 3, 89 лева./. Разликата с претендираните 1060, 78 лева се
дължи на приспадане на суми, платени в предходен период – 13, 34 лева Обезщетението за
забава върху главницата , представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна
енергия /ТЕ/ за периода 15.11.2018 г. - 29.04.2021 г., възлиза на 113, 73 лева, а върху
главницата, представляваща суми за дялово разпределение, за периода 01.07.2018 г. -
4
29.04.2021 г. – на 6, 62 лева.
От показанията на свидетеля Р.Б. /син на ищцата/ се установява, че в процесното
жилище е имало наематели до края на м. април 2018 г., а след това апартаментът не е
обитаван, респективно не е потребявана топлинна енергия .
От приложеното ч.гр.д. № 1565/2021 г. по описа на РС - *** се установява, че за
процесната сума е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК, срещу която длъжницата възразила в срок, при което на заявителя е указана
възможността да предяви иск за установяване дължимостта на сумата по процесната
заповед. По делото са приложени доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за
предявяване на исковете по чл.422 ГПК.
Пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.
При така установените факти, първоинстанционният съд е приел, че не е спорно между
страните по делото, че през процесния период ответницата е била собственик на
топлоснабдения имот, описан по-горе, поради което е приел, че същата е клиент на
топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 2 а от ДР на ЗЕ. Посочил е, че съгласно разпоредбата
на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Поради
изложеното районният съд е приел, че между страните по делото са налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Изложил е съображения, че дори и
да се прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището,
съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, ответницата остава потребител на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на етажната собственост. Позовал се е и на разпоредбата на чл.70, ал.4 от Наредба №
Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването, където е прието, че на клиенти, неосигурили
достъп за отчет на индивидуалните уреди за дялово разпределение, топлинната енергия за
битово горещо водоснабдяване се начислява по реда на чл.69, ал.2, т.2 при норма за разход
на потребление на гореща вода от 140 л. на обитател на денонощие. Позовал се е на
заключенията по съдебно – техническата и съдебно – счетоводната експертизи,
установяващи, че през процесния период сумите за топлинна енергия в имота на ответника
са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката,
като стойността на потребената топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г.
възлиза на 1056.68 лева, а не претнидраните 1060.78 лева /от тази суми са приспаднати
действително заплатените суми в размер на 624.44 лева за периода м.05.2017 г. до м.04.2018
г./. Не е приел за основателни наведените от ответницата възражения за погасяване на
вземането по давност и за неравноправност на клаузите на чл.29 и чл.33 от ОУ, уреждащи
сроковете за възражения във връзка с отчета на измервателните уреди и сроковете за
плащане на дължимите суми.
В иницииралата настоящото производство въззивна жалба се изразява несъгласие с
5
формираните от районния съд правни изводи за основателност на исковите претенции за
сумата от общо 1056.68 лева.
Въз основа на събраните доказателства, съдът направи следните правни изводи:
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима. Депозирана е в
законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и е подадена от
лице, легитимирано и разполагащо с правен интерес от обжалване на решението, чрез
постановилия атакувания акт Районен съд - ***.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК, настоящата инстанция
констатира, че обжалваното решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил, а с
оглед пълния обхват на обжалването е и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за правилност върху първоинстанционното
решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след
преценка на събраните доказателства, намира, че обжалваното решение следва да бъде
частично отменено. Съображенията за това са следните:
Въззивният съд осъществява решаваща правораздавателна дейност. 3а да се произнесе
по спорния предмет, в рамките на основанията, въведени във въззивната жалба, въззивният
съд е длъжен да извърши своя преценка на фактическия и доказателствен материал, като и
да направи собствени правни изводи, включително и по възраженията и доводите на
страните.
Производството е по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 предл. 1 ЗЗД и чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД – за установяване съществуването на вземания в полза на ищцовото дружество
за сумите, както следва: 1060, 78 лева - главница, представляваща стойност на доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2017 г. - м.04.2020 г., ведно със законната
лихва от 02.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 110, 14 лева - мораторна
лихва за забава върху горепосочената сума, изтекла за периода от 01.11.2018 г. до 29.04.2021
г., както и суми за дялово разпределение: 34, 93 лева - главница за периода от м.05.2018 г. до
м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 02.06.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, и 5,87 лева – мораторна лихва върху горепосочената сума, изтекла за периода от
01.07.2018 г. до 29.04.2021 г., чийто общ размер е 1211, 72 лева ,за които суми е била
издадена заповед № 486/03.08.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
по ч. гр. д. № 1565/2021 г. на РС ***.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение
между страните по повод доставка на топлинна енергия за битови нужди в посочения
топлоснабдяван имот и свързаните с това други услуги /качеството на ответника на
"потребител на топлинна енергия"/, че е доставяло ТЕ в имота на ответника за процесния
период от време, количеството на реално потребената от него топлинна енергия, както и
стойностите /размера/ на начислените за това суми и тези за услугата дялово разпределение
6
и отчет на средствата за дялово разпределение. За да се приеме, че ответникът дължи
сумите, търсени от него като стойност на доставена топлинна енергия, ищецът следва да
установи главно и пълно, че ответникът има качеството "потребител на топлинна енергия",
и ако това бъде установено - да докаже размера на вземането си.
По делото е безспорно установено, че ответницата е собственик на процесния жилищен
имот – апартамент № ***, находящ се в гр. ***, община ***, ж.к. «***», ул. „***" №***,
бл.37, вх. Д, ет.4, който се намира в топлофицирана сграда /което обстоятелство не е и
спорно по делото/.
Няма спор относно качеството на въззиваемия, който е топлопреносно предприятие по
смисъла на чл. 126, ал.1 от ЗЕ, чиято дейност по централизирано подаване и продажба на
топлинна енергия, на основание разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ /ДВ бр. 107/09.12.2003
г./ относно потребители за битови нужди, включително за общите части в сгради-етажна
собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
Поради изложеното, въззивният съд приема, че между страните по делото са били
налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
В тази връзка следва да се приеме също, че по процесния договор дружеството-ищец
има задължение да доставя топлинна енергия, а ответникът има задължение да заплаща
реално доставената му топлинна енергия, като съдържанието на договорното отношение се
определя от законовите разпоредби и от общите условия на договора за доставка на
топлинна енергия.
Основният спорен във въззивното производство въпрос е свързан с дължимия размер
на претендираните от ищеца вземания. В тази връзка настоящият съдебен състав приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в Наредба
№ № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142,
ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите
в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Въз основа на заключението на вещото лице по съдебно - техническата експертиза е
установено, че в имота всички отоплителни тела са демонтирани, като за процесния период
не е начислявана топлинна енергия за отопление на имота. Експертът установява, че това
обстоятелство е отразено и в индивидуалните месечни и изравнителни сметки, като суми за
потребена топлинна енергия за отопление на имота не са начислявани.
7
Независимо обаче от прекратяването на топлоподаването към индивидуалните
отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, ответницата
остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на етажната собственост. Съобразно становището,
възприето в мотивите на ТР № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, поради естеството на етажната
собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от
отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се
ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се
взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на вещно
право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали е
съгласен с него.
В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода е възложено на третото лице –"*** "
ЕООД.
С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за установено, че
за ответницата е възникнало задължение по силата на закона и договор при общи условия да
заплаща на ищцовото дружество количеството подадена топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за сградна инсталация.
От заключението на вещото лице по съдебно - техническата експертиза, се установява,
че са начислявани суми за топлинна енергия само за горепосочените показатели, но не и за
отопление на имота. Установява се също така, че е начисляван разход за топлинна енергия
за битово горещо водоснабдяване /БГВ/ прогнозно. Експертът установява, че реалното
потребление на количеството топла вода за отчетния период 2018/2019 г. е установено при
годишния отчет, провеждан от фирмата топлинен счетоводител, като е начисляван разход на
топла вода според отчетените показания на водомера. Разходът за отчетния период
2019/2020 г. не е установен относно процесния апратамент, тъй като тветникът не е
осигурил достъп за отчет на уреда. Начислен е служебен разход на база брой обитатели на
имота – 1 лице с дневно потребление 140 литра.
Съгласно разпоредбите на чл. 70, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г.
за топлоснабдяването, всички клиенти са длъжни да осигурят достъп до отоплителните тела
и изводите за гореща вода в имота си на представителите на топлопреносното предприятие
и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане на показанията на уредите и водомерите за гореща
вода и/или осъществяване на визуален оглед на контролните приспособления към тях, като
на клиентите, неосигурили достъп за отчет на индивидуалните уреди за дялово
разпределение, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6. 5
от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди, а топлинната енергия за
битово горещо водоснабдяване се начислява по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2 ЗЕ.
Това обаче е една прогнозна стойност, оборима с оглед останалите събрани в
производството доказателства. От разпита на св. Б. – син на ответницата, се установява, че
от месец май на 2018 г. никой не е обитавал жилището, респективно не е потребявана
8
топлинна енергия за топла вода в процесния имот.
При дялово разпределение прогнозното количество топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване на отделен имот се определя от лицето по чл. 139б, ал. 1 ЗЕ след изготвяне
на окончателната годишна изравнителна сметка за предходния отчетен период. Прогнозното
количество топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване на отделен имот се определя
като 1/12 част от общата енергия за имота за битово горещо водоснабдяване, когато в
предходния отчетен период топлоподаването за битово горещо водоснабдяване в абонатната
станция на сградата – етажна собственост, не е спирано.
При въведено обаче оспорване от страна на ответницата, че реално не е ползвано
битово горещо водоснабдяване на процесния имот, в тежест на ищцовото дружество е да
установи реалното потребление. При постановяване на решението си съдът е обвързан да
разреши спора при съобразяване на правилото на чл. 154, ал.1 ГПК за разпределяне на
доказателствената тежест. В настоящия случай ищцовото ЕАД, за когото е
доказателствената тежест, не е провело пълно доказване на обстоятелствата, във връзка с
които претендира размера на процесното вземане за БТВ. От страна на ищеца не са
оспорени твърденията на ответницата, че не е потребявана топлинна енергия за БТВ за
исковия период, след м. 04, 2018 г., нито пък са опровергани установените чрез гласното
доказателство данни. Нещо повече, от заключението на СТЕ също не се установява реално
количество ТЕ за БТВ, отчетено от индивидуален измервателен уред в процесното жилище
за исковия период. Всичко изложено до тук води въззивния съд до извод за недоказаност на
претенцията за вземане за БТВ в размер на 835.37 лева определена като прогнозна стойност
по допуснатата съдебно – техническа експертиза.
Изводът, който следва е, че искът за главница в размер на 835, 37 лева се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен с настоящото решение. Предвид
неоснователността на иска за главницата в посочения размер, неоснователен се явява и
акцесорния т иск за обезщетение за забава в размер на изтеклата мораторна лихва за сумата
от 54, 14 лева
Обжалваното решение в частта, в която искът за главница е уважен за разликата над
221, 31 лева до пълния размер от 1056.68 лева за доставена и незаплатена топлинна енергия
за периода м.05.2018 г. до м.04.20202 г. и за искът за обезщетение за забава в размер на
изтеклата мораторна лихва за разликата над 56 лева до пълния размер от 110, 14 лева за
периода от 01.11.2018 г. до 29.0.2021 г. е неправилно и следва да бъде отменено.
По обжалваемостта:
На основание чл. 280, ал. 2, предл. 1-во от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Воден от горното и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, КнОС
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 107 от 10.03.2022 г. на Районен съд – ***, постановено
по гр.д. № 2016/2021 г. по описа на същия съд В ЧАСТТА, в която е признато за установено
по отношение на С. Д. Б., че в полза на "***" ЕАД, ЕИК ***6, представлявано от А.А. –
изпълнителен директор, спрямо нея съществува вземане за сумата от 221.31 лева - главница,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
02.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата явяваща от 56
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на изтеклата мораторна ихва за
периода от 01.11.2018 г. до 29.04.2021 г.
ОТМЕНЯ Решение № 107 от 10.03.2022 г. на Районен съд – ***, постановено по гр.д.
№ 2016/2021 г. по описа на същия съд В ЧАСТТА, в която е признато за установено по
отношение на С. Д. Б., че в полза на "***" ЕАД, ЕИК ***6, представлявано от А.А. –
изпълнителен директор, спрямо нея съществува вземане за сумата яваваща се разлика над
221.31 лева до присъдената сума от 1056, 68 лева - главница, представляваща стойност на
доставена и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно
със законната лихва от 02.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за
сумата явяваща се разлика над 56 лева до уважения размер от 110, 14 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на изтеклата мораторна ихва за периода от 01.11.2018 г. до
29.04.2021 г. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "***" ЕАД, ЕИК ***6 срещу С. Д. Б., ЕГН **********, с
адрес: гр. ***, п.к. 1233, обл. *** град, ж.к. „***“, ул. „***“ №***, бл.37, вх.Д, ет.4, ап.*** за
сумата от 835, 37 лева / явяваща се разлика над уважения размер от 221.31 лева до
претендираната сума от 1056, 68 лева - главница, представляваща стойност на доставена и
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 02.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, като, както и
искът за сумата от 54, 14 лева, представляващ молаторна лихва върху тази сума, изтекла за
периода от 01.11.2018 г. до 29.04.2021 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕНИ.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10