№ 1050
гр. София, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20211000501259 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивната жалба на ответника В. В. К.,
подадена от назначения му процесуален представител адв. Ц.С. срещу решението на
Софийския градски съд, I Гражданско отделение, 2 състав, постановено на 07.01.2021
г. по гр. дело 13 160/2019 г., с което жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца
30 000 лева неустойка.
Във въззивната жалба и допълнително изготвените писмени бележки от
представителя на жалбоподателя се излагат подробни съображения, че договорената
неустойка е прекомерно завишена, уговорена извън присъщите й обезпечителна и
санкционна функции и е предпоставка за неоснователно обогатяване. Обосновава се
тезата, че клаузата на чл.14 от процесния предварителен договор противоречи на
добрите нрави, поради което е нищожна на осн. чл.26, ал.1, предложение трето от ЗЗД.
Иска се отмяна на решението в осъдителната му част и отхвърляне на иска
изцяло. При условията на евентуалност се претендира намаляване на неустойката.
Въззиваемият ищец В. К. С. оспорва жалбата. Както в отговора на въззивната
жалба, така и в допълнително представената писмена защита процесуалният му
1
представител излага доводи, че ищецът – кредитор, е имал основание да обезпечи
изпълнение на задълженията на ответника К. чрез уговаряне на неустойка, за което
сочи и фактът, че четири години след сключване на договора нито е учредена ипотека,
нито е изплатена каквато и да било част от предоставения заем.
Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на
направените разноски за производството пред въззивната инстанция.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира
следното:
Ищецът В.К. е представил три договора за заем, сключени през месеците
февруари и март 2017 г. между него като заемодател и ответника В.К. като заемател.
Общата сума на заетите средства възлиза на 100 000 лева, а последната дата на падежа
на дължимите вноски е 30.05.2017 г. Представени са и разписки, подписани от
заемателя, удостоверяващи получаването на всяка една от сумите, формиращи общата
заета сума от 100 000 лева.
На 13.03.2017 г. ищецът и ответникът са сключили „предварителен договор за
учредяване на ипотека върху недвижим имот“. В този предварителен договор
подробно е възпроизведено съдържанието на трите договора за заем, датите на които
заемателят е получил сумите и датите, до които се дължи връщането им. Страните са
постигнали съгласие в т.2 от договора, че за обезпечаване на вземанията на кредитора,
длъжникът К. се задължава да учреди ипотека върху притежаваните от него идеални
части от два недвижими имота, находящи се в гр. София – ½ идеална част от
апартамент и ¼ идеална част от гараж.
Съгласно чл.6 от този предварителен договор, страните са се съгласили, да
сключат окончателен такъв „не по-късно от 24.03.2017 г.“
Освен това, в т.5 от предварителния договор е записано, че В.К. се задължава да
учреди ипотека върху целия апартамент – не по късно от 30.04.2017 г.
В чл.14 от договора е записано, че „В случай, че не изпълни някое от
задълженията си по този договор в срок, ЗАЕМОПОЛУЧАТЕЛЯТ се задължава да
изплати на ЗАЕМОДАТЕЛЯ неустойка в размер на 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/,
както и да му възстанови всички виновно причинени вреди и пропуснати ползи, които
са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на договора.“
2
Изрично като място на сключване на окончателен договор под формата на
нотариален акт е посочена кантората на нотариус Е. Е..
На 24.03.2017 г. е подписан анекс към предварителния договор, съгласно който
датата на подписване на окончателния договор е променена на 03.04.2017 г. Изрично е
записано в чл.3 от анекса, че останалите клаузи по предварителния договор остават
непроменени.
На 03.04.2017 г. в кантората на нотариус Е. Е. е съставен протокол, в който е
удостоверено, че на тази дата се е явил само ищецът В.С., а В.К. не се е явил.
Към исковата молба са приложени уведомление, изпратено по пощата, както и
нотариална покана, с които през периода май-юни 2017 г. ищецът е настоявал,
ответникът да му върне сумите по договорите за заем с настъпил падеж, както и да
сключи окончателен договор за учредяване на ипотека. Нотариалната покана е била
връчена при условията на чл.47 от ГПК, тъй като К. не е бил намерен на посочения в
договорите адрес.
По делото са налице данни, че ищецът е предприел действия да събере
вземанията си по договорите за заем по съдебен ред.
По делото не се спори, че ответникът не е изпълнил задължението си, да учреди
в полза на ищеца ипотека върху посочените недвижими имоти.
Основният спорен въпрос и пред двете инстанции е, доколко уговорката за
неустойка е действителна и не противоречи на добрите нрави, а при условията на
евентуалност – дали не е прекомерна. Въззивният съд споделя изводите на
първоинстанционния, че с оглед размера на задължението по договорите за заем /100
000 лева/ и предвид липсата на друго обезпечение на вземанията на кредитора,
клаузата за неустойка, дължима при неизпълнение на задължението за учредяване на
ипотека, договорена в размер на 30 000 лева, не противоречи на добрите нрави и на
функциите на неустойката – обезпечителна, обезщетителна и санкционна.
Неустойката е договорена по общо съгласие на страните като предварително
фиксирана сума, а не без краен предел и без фиксиран срок, до който може да се
начислява. Като се вземе предвид и доказаното пълно неизпълнение на главното
задължение – за погасяване на задълженията по договора за заем, за което на
заемодателя е обещано предоставяне на обезпечение чрез ипотекиране на идеални
части от недвижим имот, съдът намира, че не са налице и предпоставките на чл.92, ал.2
от ЗЗД за намаляване на неустойката.
3
С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че жалбата на ответника В.К. е
неоснователна, поради което първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на въззивното производство, в полза на въззиваемия ищец следва
да бъдат присъдени разноските за настоящата инстанция, документирани в размер на
1 788 лева.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Софийския градски съд, I Гражданско
отделение, 2 състав, постановено на 07.01.2021 г. по гр. дело 13 160/2019 г.
ОСЪЖДА В. В. К. с ЕГН ********** от гр. ***, ЖК „***“, ул. „***“ № 1, вх.А,
ет.5, ап.11 да заплати на В. К. С. с ЕГН ********** от гр. ***, бул. „***“ № 18, ет.5,
ап.1 съдебни разноски за производството пред Софийския апелативен съд в размер на
1 788 /хиляда седемстотин осемдесет и осем/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4