Р Е Ш
Е Н И Е № 6
гр.Кюстендил, 16.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
секретар Светла Кърлова и с
участието на прокурор Марияна Сиракова от ОП Кюстендил, като разгледа
докладваното от съдия Карамфилова КАНД №336/2019г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63
от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.
Р. Константинова И. ***,
съдебен адрес *** обжалва решение №292/25.09.2019г. на КРС, постановено по АНД
№945/2019г., с което е потвърден ЕФ серия К №2025244 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система.
Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, представляващи
касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на решението, респ. отмяна на
ЕФ.
Ответникът не изразява становище по
жалбата.
Заключението на прокурор Марияна Сиракова
от ОП Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на
съдебното решение.
Предмет на касационно оспорване е
решение на КРС №292/25.09.2019г., постановено по АНД №945/2019г., с което е потвърден ЕФ серия К №2025244 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система. Р. Константинова И. *** в качеството й на законен
представител на „ВЕНИКС-БГ“ ЕООД гр.София е санкционирана на основание чл.182,
ал.1, т.4 от ЗДвП като й е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 400 лв. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
КРС е формирал извод за
законосъобразност на ЕФ, поради доказаност на нарушението от обективна и
субективна страна.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост
на оспореното решение на КРС. Същото е и правилно, тъй като правните изводи са
съобразени с установените фактите и обстоятелствата по делото, както и със
закона.
Р.
Константинова И. *** в качеството й на законен представител на „ВЕНИКС-БГ“ ЕООД
гр.София
е санкционирана с процесния ЕФ, за това
че на 21.02.2018г. в 13.27ч. в с.Багренци, обл.Кюстендил, по път ІІ-62, км
4+730, при разрешена за населено място скорост на движение от 50 км/ч, е управлявала
товарен автомобил ***с рег.№*** с 84 км/ч /наказуема скорост след приспаднат
толеранс в полза на водача от 3%/. Нарушението е установено и заснето със стационарна
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип SITRAFFIC LINX ERS400, предварително позиционирана и трайно поставена на пътя.
Изготвен е клип. Извършена е справка за собственост на МПС, като е установено,
че това е „ВИНЕКС-БГ“ ЕООД гр.София. За констатирано нарушение на чл.21, ал.1
от ЗДвП е издаден ЕФ с нарушител Р.
Константинова И. *** - законен представител на дружеството. ЕФ й е връчен на
08.05.2019г., видно от разписка. Няма подадена декларация по чл.188 от ЗДвП.
Нарушението е установено и заснето с АТСС,
поради което са приложими правилата на чл.189, ал.4, 5 и 8 от ЗДвП относно реда
и начина на издаване на ЕФ, реквизити, връчване и обжалване в редакцията на ДВ
бр.54/2017г., доколкото не се предвижда наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки. В този
смисъл правилно и законосъобразно АНО е провел процедурата по съставяне на ЕФ
/вж. в този смисъл ТР №1/26.02.2014г. на ВАС по т.д.№1/2013г./.
В
настоящият случай КАС счита, че субекта на нарушението се явява доказан от
писмените доказателства – справка за собственост на МПС и липсата на подадена
декларация по ЗДвП от жалбоподателката. Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП
сочи, че собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил МПС. А съгласно ал.2 на същата
норма, когато нарушението е извършено при управление на МПС, собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия
законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на автомобила. Т.е. презумпцията, че нарушител е законния
представител на дружеството не е оборена чрез ангажиране на писменото
доказателство, визирано в закона - представяне на съответната декларацията,
поради което правилно и законосъобразно за нарушител от АНО е определено лицето
Р. Константинова И. – Белчинска.
Събраните
писмени доказателства КАС намира за достатъчни, за да обосноват и извод за
извършено административно нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП от въззивния жалбоподател. Представеният снимков материал, извлечен от паметта на
АТСС, доказва мястото и времето на нарушението, измерената скорост, доколкото той
се явява годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес, тъй като е направен от изправно техническо
средство - стационарна видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип SITRAFFIC LINX ERS400, т.е. скоростта на движение на автомобила е била над
максимално допустимата съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП – при ограничение от 50
км/ч за населено място, МПС-то се е движело със 84 км/ч /наказуемата скорост е определена
след приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на водача/. С поведението си Р. Константинова И. – Белчинска е нарушила законовата разпоредба на
чл.21, ал.1 ЗДвП и законосъобразно е привлечена към административнонаказателна
отговорност по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.
Касационният съд намира за неоснователно и възражението за
незаконосъобразност на ЕФ, свързано с липсата на обозначаване мястото на
контрол с пътен знак. Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.7 от ЗДвП,
редакцията относима към момента на извършване на нарушението ДВ бр.54/2017г., при
изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на
вътрешните работи служби имат право да извършват контрол по спазване на
правилата за движението по пътищата с автомобили, оборудвани със средства за
аудиозапис и видеозаснемане, като контролът се осъществява само в обхвата на
средствата за видеозаснемане, т.е. изискването е само за мобилни камери за
видеонаблюдение. Към същия момент е отменена т.8 на чл.165, ал.2 от ЗДвП, която
изискваше обозначаване на участъка от пътя, на който се осъществява контрол
чрез АТТС чрез поставяне на знак Е24. И доколкото нарушението е установено със
стационарна система за видеоконтрол, съдът счита, че контролните органи не са
дължали обозначаване с пътен знак участъка, в който се извършва контрол на
скоростта на движение на МПС с АТТС.
Предвид гореизложеното КАС намира решението на КРС за
законосъобразно, поради което ще го
остави в сила – не са налице отменителните основания по чл.348 от НПК.
Воден от горното
и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №292/25.09.2019г.
на Кюстендилския районен съд, постановено по АНД №945/2019г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: