РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Варна, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело
№ 20233000500046 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на М. И. А. срещу
решение № 1513 от 28.11.2022 година на състав на Окръжен съд – Варна,
постановено по гр. д. № 724 по описа за 2022г., в частта, с която е отхвърлен
предявения от нея срещу Община Варна иск за заплащане на сумата от
13000лв., представляваща разликата между присъдено обезщетение от
12000лв. до претендираното обезщетение от 25000лв. за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от
счупване на десен глезен, причинено от стъпване на разместена плочка на
тротоара и в последствие падане, на 19.04.2020г. в гр. Варна, ул .“* *“ №*, в
неосветен участък, в следствие на бездействие на служители на Община
Варна по ремонта и поддържането на тротоара, на основание чл.49 ЗЗД.
В жалбата си твърди, че решението на първоинстанционния съд е
неправилно и необосновано. Излага се, че определеният размер на
обезщетението за неимуществени вреди не съответства на критерия за
справедливост п очл.52 ЗЗД и е в противоречие с трайно установената
съдебна практика за определяне на справедлив размер на обезщетението по
аналогични случаи. Съдът не е отчел всички доказани по делото претърпени
неимуществени вреди, икономическата обстановка и общественото
възприятие за справедливост към момента на увреждането. Отправено е
искане за отмяна на решението в обжалвана част и за постановяване на друго,
1
с което искът да бъде уважен в предявения размер. Претендира присъждане
на разноските по делото. В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа.
Подадена е и въззивна жалба от Община Варна срещу решението по
делото, в частта с която е осъдена да заплати на М. И. А. обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 12000лв. и обезщетение за имуществени
вреди в размер на 1276,57лв. на основание чл.49 ЗЗД и сумата от 2084,79лв.
разноски. Във жалбата се излага, че от събраните по делото доказателства не
се установява по безспорен начин, че настъпилите увреждания са в пряка
причинна връзка с противоправно поведение на служители на Община Варна,
които не са изпълнили задължениятае си по поддържане на пътя и
увреждането е настъпило в резултат на бездействието им. Излага още, че
определения размер на обезщетението за неимуществени вреди е
необосновано завишен. Моли за отмяна на решението в обжалваните части и
постановяване на друго, с което исковете се отхвърлят като неоснователни.
В срока по чл.263 ГПК М. А. е депозирала отговор на въззивната жалба,
с който оспорва същата като неоснователна.
Настоящият състав на Варненски апелативен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите, и
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.45 ЗЗД, вр. Чл.49 ЗЗД от М. И. А.
срещу Община Варна за заплащане на сумата от 25000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от счупване на десния глезен и наранявания по
ръцете, кръста и главата, причинени от стъпване в разместена плочка на
тротоара и последвало падане, на 19.04.2020г., около 20.00часа в гр.Варна,
ул.“* ** №*, в неосветен участък в следствие бездействие на служители на
Община Варна по ремонта и поддържането на тротоара, ведно със законната
лихва от 19.04.2020г. и 1405,57лв.- обезщетение за имуществени вреди-
разходи за лечение и медицински услуги, ведно със законната лихва, считано
от предявяването на иска – 30.03.2022г.
Ищцата твърди, че на 19.04.2021г., около 20.00часа се придвижвала
пеша по тротоара на от №* в посока на Лятно кино Т.. На №*, където не било
осветено се препънала в разместена, повдигната, неравна и необозначена като
такава плочка на тротоара и паднала на земята. При падането усетила
пронизваща болка в дясната ръка и десния крак в областта на глезена, в
кръста и главата. Поради почивните дни по В., пандемията и чакането в
спешния център, била прегледана едва на 21.04.2020г., препратена на консулт
с ортопед. Установена била фрактура на десния крак в областта на глезена.
Ищцата била оперирана по спешност-открита репозиция на фрактурата на
дистална фабула в дясно и вътрешна фиксация малеорален винт и К. игла;
направена е мека имобилизация. По време и след операцията се наложило да
2
приема болкоуспокояващи лекарства. Лечението продължило два месеца,
като след това се наложило да носи специални ортопедични обувки на висока
стойност. В резултат на травмата, през пролетта на 2021г. се наложила втора
операция, като са извадени поставените при предходната винтове и игла;
направена е имобилизация. За възстановяването след операцията са
предписани физиотерапевтични процедури. Посочва, че крака й бил напълно
имобилизиран за период от 18 месеца, през който изпитвала постоянни тежки
болки и не можела да се обслужва сама. За да се придвижва на кратко
разстояние било необходимо да използва патерици и това наложило
ежедневна помощ от близки и чести медицински прегледи. Болката и
затруднението в движенията продължило и до момента. За възстановяване на
движението на десния крак се наложило ищцата да провежда рехабилитация
до края на 2021г., което я натоварило финансово и психически.
Ответникът е оспорил предявения иск по основание и размер. Моли
съдът да го отхвърли като неоснователен.
СЪДЪТ, след съвкупна преценка на представените по делото
доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно приетото по делото заключение на СТЕ, плочките, които са
показани на снимките,представени от ищцата /л.32 от делото ан ВОС/ по
тротоара на ул.“П.“ №* са разместени. Вещото лице е посочило, че е
извършило оглед на место и е констатирало, че настилката от тротоарни
плочи в голяма част е разместена и плочите са счупени, на места липсват и
седи като дупка с дълбочина около 5-10 см. Малко преди №* и №* са основно
разбити, повдигнати и счупени. Водещата ивица оформяща ограничаващата
тротоарна настилка е счупена. Въз основа на проверка в документите в
община Варна относно извършени ремонти, вещото лице посочва, че подмяна
или частичен ремонт на тротоарната настилка в отсечката на произшествието
– ул.“П.“ №* не са правени след 2010 година, т.е. 12 години.
От представените медицински документи и от заключението на
приетата от ВОС СМЕ се установява, че ищцата е получила изолирано
счупване на дясна малкопищялна кост в областта на глезена с разкъсване на
синдезмозата. По повод на получената травма е била на лечение в
ортопедично отделение, където е извършено оперативно наместване на костта
и фиксирано с К. игла и винтове. Според вещото лице по СМЕ увреждането е
в резултат на индиректно действие на твърди или тъпи предмети, което най-
често се получава при така наречено „стъпване на криво“. Същото е
обусловило затруднение на движението на крака за период от 1,5 – 2 месеца.
По време на възстановяването обичайно има болки, оток и болезненост при
движение. Към момента на провеждане на експертизата опорната и
двигателната функция на крака са възстановени. В заключение вещото лице е
посочило, че получената травма не се е отразила на цялостното състояние на
организма и не води до нарушение или затруднение на други органи и ли
системи.
3
В обясненията и поясненията, дадени в съдебно заседание, вещото лице
посочва, че травмата описана в амбулаторен лист № 2391/21.04.2020г. и
диагнозата „навяхване и разтягане на ставните връзки“ е различна от
претърпяната от ищцата и според него тя е предварителна диагноза.
Меродавна е тази диагноза, посочена в епикризата издадена от ортопедичното
отделение на МБАЛ „* *“ ЕООД В. при изписването на ищцата на
28.04.2020г. – счупване на фибулата, закрито в дясно.
От представената епикриза №1303/29.03.2021г. от ортопедично
отделение на МБАЛ „* *“ ЕООД В. е видно, че на ищцата е поставена
диагноза „травма на мускул и сухожилие от групата на перонеуса на ниво
подбедрица в дясно и е извършена пластична операция на сухожилие. Според
вещото лице тази диагноза е поставена за да се обоснове извършването на
операция, която не е планова, по време на епидемията, като вероятно
операцията е била за премахване на остеосинтезата.
В показанията си свид. Б. А. – сестра на ищцата е заявила, че на В.
2020г. двете отивали до кварталния магазин и ищцата паднала пред №* на
ул.“* *“. Свидетелката заявява, че плочките на тротоара още изглеждат по
същия начин, както на снимките, приложени по делото. След падането
ищцата изпищяла и не успяла да стане поради силната болка в крака. Заедно с
родителите им я пренесли в дома им, като ищцата през цялото време плачела.
Завели я на преглед на следващия или по-следващия ден, защото се
страхували да несе заразят с Ковид-19. След като я приели в болницата я
оперирали по спешност и се наложило да поставят няколко вида метал в
крака. Според свидетелката ищцата много се притеснявала от упойката, която
трябвало да й поставят и до днес имала болки в кръста в следствие на
поставената там упойка. След престоя в болницата, ищцата ходила на
рехабилитация, но не можела да ходи сама и се налагало близките й да я
водят, най-често я водела свидетелката. Ищцата била напълно зависима от
близките си, които трябвало да я придружават навсякъде; била стресирана и
се страхувала, че няма да се възстанови и ще може да ходи нормално;
придвижвала се с патерици около 3 месеца, като в този период не можела да
се грижи сама за себе си.; приемала болкоуспокояващи в продължение на
половин година след инцидента. В момента още изпитвала болки в кръста и
страх когато ходи. Според свидетелката злополуката въздействала и на
психиката на ищцата. Очаквала повишение в работата, но не успяла да го
получи, защото трябвало да ес лекува. След инцидента не можела да
спортува, напълняла. Наложило се да носи и ортопедични обувки, които са
доста ограничени от към външен вид; променила се походката й.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира,
че първоинстанционния съд е направил обоснован и законосъобразен извод за
наличие на предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на
ответника по реда на чл.45 ЗЗД, вр. Чл.49 ЗЗД. Предявените искове са
частично основателни и доказани. На основание чл.172 от ГПК настоящият
състав на съда препраща към мотивите на ВОС в тази посока, тъй като
4
същите са правилни и законосъобразни.
Установено е по делото, че в резултат на препъване в разместена плочка
на тротоара на ул.“* *“ №*, гр.Варна, ищцата е получила нараняване и са и
причинени неимуществени вреди – счупване на дясна малкопищялна кост в
областта на глезена с разкъсване на синдезмозата. Тези вреди следва да бъдат
обезщетени от ответника Община Варна, която задължена да организира
поддържането на общинския път и съответно тротоара, който е част от него
съгласно чл.31 ЗП. От данните по делото, съдът намира за безспорно
установено, че служителите на община варна не са изпълнли задълженията си
по организация и поддържане на тротоара, който представлява част от пътя.
На тротоара е имало разместени и липсващи плочки, като от 2010г. до
момента на инцидента и след това не е извършван ремонт на участъка, в
който ищцата е паднала.
В резултата на падането ищцата е претърпяла за продължителен период
от време болки и страдания, които още не са отшумяли напълно. В периода
през първите около два месеца, ищцата е била обездвижена, като се е
налагало да разчита на помощта на трети лица. След това за продължителен
период е изпитвала съществени затруднения при придвижването си. От
доказателствата по делото не се установява ищцата с поведението си да е
допринесла за настъпването на вредоносния резултат.
Правилно ВОС е приел, че за справедливо обезщетяване на
претърпените неимуществени вреди – счупване на фибулата, за чието лечение
се е наложила оперативна интервенция и продължително лечение и е довело
до обездвижване и затруднено придвижване за продължителен период, болки
и страдания, претърпени от ищцата, при съобразяване изискването на чл.52
ЗЗД, ответникът следва да заплати на ищцата обезщетение в размер на
12000лв., като в частта до претендираните 25000лв. искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По отношение на твърдените неимуществени вреди – болки в кръста в
резултата на поставена упойка и изменение в походката, съдът намира, че от
доказателствата по делото не се установява причинно-следствена връзка
между падането и тези увреждания. От представените доказателства –
амбулаторни листи, резултати от изследвания, както и заключението на
вещото лице, не могат да обусловят категоричен извод, че тези увреждания са
в резултат на травмите при падането или последица от операциите, които е
претърпяла ищцата.
При определяне на размера на обезщетението, първоинстонционният
съд е съобразил установените по делото обстоятелства имащи отношение към
понесените от ищцата вреди – характерът на увреждането, начинът и
обстоятелствата при които е извършено, причинениет морални страдания,
продължителността и интензитете на претърпените физически и психически
болки и старадания, личността и възрастта на ищцата, причинените
неудобства и разстройство на здравето, вздействието върху начина на живот
5
на ищцата. В случая от ангажираните доказателства, безспорно се устаонвяав,
че в резултат на падането и претърпяната травма ищцата е изпитвала болки в
областта на глезенната става, имала е оток и ограничено движение; приемала
е противовъзпалителни лекарства и аналгитици в период около 2 месеца.
Съгласно представените медицински документи и гласните доказателства на
ищцата е извършена имобилизация, била е в отпуск поради временна
нетрудоспособност за продължителен период /около 6-7 месеца/, наложило се
да проведе курс по рехабилитация, като през този период е страдала от това,
че не може да се придвижва сама и е зависима от близките си; изпитвала
страх, че няма да проходи и може да се нарани отново. При определяне
размера на дължимото обезщетение съдът е съобразил и въздействието, което
увреждането е оказало върху начина на живот на ищцата- че след
увреждането, не е можела да спортува, така както правела това преди
инцидента, в резултата на обездвижването напълняла; била принудена да
носи само ортопедични обувки, изпитвала неудобство и притеснения от това,
че се наложило близките й да поемат грижите за кучетата й. Предвид
продължителността и интензитета на болките и страданията, както и с оглед
на това, че претърпяното увреждане е оказало негативно въздействие върху
всички сфери от живота на ищцата обезщетението е определено в размер над
средното, определяна за такъв вид травма.
Безспорно от представените по делото доказателства се установява, че в
резултата на инцидента, ищцата е претърпяла и имуществени вреди,
представляващи заплатени разноски за проведеното лечение, доказани в
размер на 1276,57лв.
Настоящия състав на съда напълно споделя мотивите на ВОС, относно
основателността на предявеният иск за обезщетение на претърпени
неимуществени и имуществени вреди. Правилно първоинстанционния съд е
определил размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди,
като е взел предвид, претърпените болки, страдания, неудобства и
отрицателни емоции, които са продължили сравнително дълго, както и, че
увреждането е повлияло негативно върху всички сфери на живота й /в личен
и професионален план/.
Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на
ВОС решението в обжалваните части следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от спора, Община Варна следва да бъде осъдена да
заплати на М. И. А. разноски за въззивното производство в размер на
1394,47лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1513 от 28.11.2022 година на ХІІ състав
6
на Окръжен съд – Варна, постановено по гражд. дело № 724 по описа за
2022г.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на М. И. А., ЕГН **********
сторените във въззивното производство разноски, в размер на 1394,47лв., на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчване препис на страните при наличие на предпоставки по
чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7