Р E Ш Е Н И
Е
№ 09.12.2020 г. гр.Стара Загора
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на
дванадесети ноември две хиляди и двадесета година
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар:
НИКОЛИНА КОЗЕЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско
дело № 2460 по описа на съда за 2020
година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във във вр. с чл.9, ал.1 ЗПК, във вр. с
чл.99, ал.1 ЗЗД и с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.99, ал.1 ЗЗД. При условията на евентуалност са предявени
осъдителни искове с правно основание чл.9, ал.1 ЗК във вр. с чл.99, ал.1 ЗЗД и
с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.99, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД твърди в исковата си молба, че на 07.08.2019 г. бил подписан Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2018 г., към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 02.11.2018 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, и „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, по силата на които вземането на „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД срещу ответника М.А.
Иванова,
произтичащо от договор за потребителски кредит № 3221887/19.05.2018 г., било прехвърлено
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД.
Уведомлението
за извършената цесия било изпратено на ответника, с известие за доставяне, чрез „Български пощи“ ЕАД по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД от
страна на „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД с изх. №
УПЦ-П-УКФ/3221887 от 23.08.2019 г., ведно с уведомление за настъпилата
предсрочна изискуемост на вземането. Писмото се върнало в цялост с отбелязване
върху обратната разписка, че получателят бил в чужбина. На 08.01.2020 г.
ищцовото дружество изпратило повторно уведомление за извършената цесия от страна
на „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД с изх. №
УПЦ-П-УКФ/3221887 от 07.01.2020 г., ведно с уведомление за предсрочна
изискуемост на вземането. Писмото отново се било върнало в цялост.
Ищецът твърди още, че процесното вземане произтичало
от договор
за стоков кредит № 3221887, сключен на 19.05.2018 г. между
ответницата М.А. Иванова, в качеството на Кредитополучател и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, в
качеството му на Кредитор. При условията на Договора за стоков кредит, Кредиторът предоставил на
Кредитополучателя потребителски паричен кредит с главница /общия размер на
кредита/ от 3425,38 лв., която сума включвала
чистата стойност на кредита от 3 017 лв. и застрахователна премия от 408,38 лв., която била разделена на 36 броя месечни плащания, дължими на падежните дати на
съответните месечни погасителни вноски.
Съгласно договора за кредит и фактура от 19.05.2018г. на стойност 3017г.
кредитът бил използван за закупуване на мебели. Страните уговорили възнаградителната лихва за
срока на договора да бъде в общ размер на 1477,46 лв. Общата сума,
която Кредитополучателят се задължил да върне при сключване на договора за
кредит била в размер на 4902,84 лв., която съгласно
клаузите на договора за кредит била платима на 36
броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 136,19 лева, като първата погасителна вноска била дължима на
21.06.2018 г., а последната била с падеж на 21.05.2021 г., съгласно погасителен план, неразделна част от
Договора за кредит, в който бил посочен падежът на всяка отделна погасителна
вноска.
Крайният срок за
издължаване на всички задължения по кредита бил 21.05.2021 г./дата на последна
погасителна вноска, съгласно погасителен план/, но предвид обстоятелството, че
кредитополучателят не изпълнявал задължението си за заплащане в срок на
погасителните вноски, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, на основание
чл. 13, ал. 2, б. „а" от Общите условия, неразделна част от договора за
кредит, съгласно който кредиторът имал право да обяви всичките си вземания по
предоставения кредит за предсрочно
изискуеми в пълен размер при неплащане на две последователни погасителни вноски
по кредита /главница и лихва/. От страна на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД до кредитополучателят било изпратено писмено уведомление, с което му било съобщено, че
поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора всички
вземания по него са станали изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от 26.08.2019 г. /датата на получаване на уведомлението за
предсрочна изискуемост/.
Предвид забавата, на длъжника било начислено и обезщетение за забава върху дължимите суми в общ
размер на 240,68 лв. за периода от 21.01.2019 г. до датата на подаване
на заявлението в съда.
Кредитополучателят не
бил заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството.
За дължимите от ответника суми „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД се снабдило със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д.
№ 557/2020 г., по описа на РС – Стара Загора. В
изпълнение на указанията на заповедния съд, ищецът предявявал настоящите искове
за установяване на вземанията по заповедта.
Прави
искане
съдът да вземе предвид всички падежирали
вноски до приключване на съдебното дирене, настъпването на които падежи се
явяват нововъзникнали факти от значение за спорното право съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 3 от ГПК /
Искането на ищеца до съда е до постанови съдебно
решение, с което да признае за установено, че М.А. Иванова, ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, в качеството на кредитополучател
по Договор за стоков кредит № 3221887, сключен на 19.05.2018 г., дължи на „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК *********, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 557/2020 г/ по описа на РС-Стара Загора, ,
а именно:
2942,21
лева /две
хиляди и деветстотин четиридесет и два лева и 21 стотинки/ - представляващи главница
по 29 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода
от 21.01.2019 г. до 21.05.2021 г., по отношение на които на основание чл. 13, ал. 2,
б."а" от Общите условия към договора за кредит била обявена
предсрочна изискуемост считано от дата 26.08.2019 г. /датата на
получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/;
421,64
лева /четиристотин двадесет и един лева и 64 стотинки/,
представляващи възнаградителна лихва за периода от 21.01.2019 г. до 07.08.2019 г. /датата на
прехвърляне на задължението/;
188,44
лева /сто осемдесет и осем лева и 44 стотинки/, представляващи обезщетение
за забава за
периода от 21.01.2019 г. до датата на
подаване на заявлението в съда;
законна
лихва върху
главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателно погасяване на
дълга. Претендира за разноски.
При условията на евентуалност, в случай, че съдът
не уважи кумулативно
предявените обективно съединени установителни искове срещу М.А. Иванова, моли съда да постанови съдебен акт, по силата на който да
осъди М.А.
Иванова, в качеството на кредитополучател по Договор за потребителски кредит № 3221887 сключен на 19.05.2018 г., да плати на
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД, следните неизплатени по процесния
договор суми:
2942,21
лева /две
хиляди и деветстотин четиридесет и два лева и 21 стотинки/ - представляващи главница
по 29 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода
от 21.01.2019 г. до 21.05.2021 г., по отношение на които на основание чл. 13, ал. 2,
б."а" от Общите условия към договора за кредит била обявена
предсрочна изискуемост считано от дата 26.08.2019 г. /датата на
получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/;
421,64
лева /четиристотин двадесет и един лева и 64 стотинки/,
представляващи възнаградителна лихва за периода от 21.01.2019 г. до 07.08.2019 г. /датата на
прехвърляне на задължението/;
188,44
лева /сто осемдесет и осем лева и 44 стотинки/, представляващи обезщетение
за забава за
периода от 21.01.2019 г. до датата на подаване на исковата молба в съда;
законна
лихва върху
главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда до окончателно
погасяване на дълга. Претендира разноски.
Ищецът
сочи следната банкова сметка ***: ***гарска
Банка АД за заплащане на пертендираните суми.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът М.А.Д.
не е подала писмен отговор.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща
представител, а депозира по делото становище, с което заявява, че поддържа
исковата молба.
В съдебно заседание М.А.Д., редовно призована, не се
явява и не изпраща представител. Не депозира по делото становище.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 557/2020 г. по описа на Районен съд - Стара
Загора, съдът е издал в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу М.А.Д.
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 2942,21
лева /две хиляди и деветстотин четиридесет и два лева и 21 стотинки/ - представляващи главница по 29
броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 21.01.2019 г.
до 21.05.2021 г., по договор за стоков кредит № 3221887 / 19.05.2018 г., 421,64
лева /четиристотин двадесет и един лева и 64
стотинки/, представляващи възнаградителна лихва за периода от 21.01.2019 г.
до 07.08.2019 г., 188,44
лева /сто осемдесет и осем лева и 44 стотинки/, представляващи обезщетение
за забава за периода от 21.01.2019 г. до 04.02.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 04.02.2020 г. до изплащането й,
както и за разноските по заповедното производство – 71,05 лева – ДТ и 75 лева –
юрисконсултско възнаграждение.Тъй като длъжникът не е бил открит на известните
му адреси, съобщението до него е било приложено по делото, на основание чл.47,
ал. 5 и ал.6 ГПК и съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в изпълнение на дадените от
заповедния съд указания, заявителят е предявил настоящите искове за
установяване на вземанията по заповедта.
От представените по делото
договор за стоков кредит договор за стоков
кредит № 3221887 / 19.05.2018 г. и данъчна фактура **********/19.05.2018г.,
издадена от „Ямбол Комерс“ ЕООД, се установява, че „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД е предоставило на М.А.Д. заемна сума в размер на 3017 лева за
закупуване на спален комплект Визаж на цена 3017 лева, като ответникът се задължил да върне тази сума, застрахователна премия
в размер на 408,38 лева, при годишен процент на разходите 28,07 %, годишен
лихвен процент 25.00 %, с краен срок на договора 21.05.2021 г.. В договора е
обективиран погасителния план, в който са отразени падежите на вноските, вида
и размера на вземанията, включени във
всяка отделна вноска. Приложени са Общите условия, които съгласно договора са
неразделна част от него
Представени са също по
делото рамков договор от 02.11.2018 г.за продажба и прехвърляне на вземания,
сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 07.08.2019г.,
сключен между същите страни, като видно
от Приложение 1 към индивидуалния
договор, вземането на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” АД, произтичащо от
договор № 3221887 / 19.05.2018 г. с длъжник - ответника, е било прехвърлено на ищеца, с отбелязване, че
прехвърлената главница е 2942,21 лева, а лихвата е 474,64 лева. „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в
качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на вземания от 07.08.2019
г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. До
ответника е било изпратено от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД чрез „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД
уведомително писмо от 23.08.2019 г. за станалата продажба и за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, считано от датата на получаване на
уведомлението, поради просрочие в плащането на вноските по него, като видно от
известие за доставяне (л.31) писмото не е било доставено и е отбелязано: „получателят
отсъства – в чужбина“. Било е изпратено второ по ред уведомително писмо от
07.01.2020 г., което видно обратна разписка (л.33) също не е достигнало
адресата, като е отбелязано, че адресатът е „непознат“.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД представлява финансова институции по
смисъла на чл. 3, ал.2 от ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства (както е в
конкретния случая). Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Представеният
по делото договор за стоков кредит, подписан и неоспорен от ответника,
установява възникналото заемно правоотношение между кредитора „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и
кредитополучателя – ответника.
В случая
ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на кредита на
26.08.2019г.
Видно
обаче от представените по делото доказателства (два броя обратни разписки),
уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и за извършената
цесия, не са достигнали до ответницата на твърдяната от ищеца дата и изобщо не
са получени от нея до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда.
Уведомлението
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и за извършената цесия са
връчени на ответницата в хода на настоящото производство с преписа на исковата
молба, като приложение към нея. Съгласно трайно установената към настоящия
момент съдебна практика, в този случай уведомленията за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем и за извършената цесия (като няма пречка тези две
волеизявления да са обективирани в един документ, както е сторено) се считат за
надлежно връчени с получаването им от ответника с преписа на исковата молба. От
този момент настъпва предсрочната изискуемост на кредита стига да са били настъпили
вече обективните факти, обуславящи настъпването й, за което няма спор в случая.
Следователно
предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 11.09.2020 г. (виж л. 45 от
делото).
С
исковата молба са предявени искове по чл. 422, ал.1 ГПК.
Съгласно
Тълкувателно решение № 02.04.2019г. по тълк. дело № 8/2017г. на ОСГТК на
ВКС е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост
да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж към момента, към който се
формира силата на пресъдено нещо-приключване на съдебното дирене, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ
(какъвто е настоящия случай).
Предвид
горното и съотнесено към установеното по настоящото дело, следва, че към датата
на приключване на съдебното дирене по настоящото дело вноските за главница с
настъпил падеж са до вноска 29 – та включително съгласно погасителния план,
обективиран в процесния договор за стоков кредит, а вноските с ненастъпил падеж
са от 30 – та до 36 – та (възлизащи на сумата 878,70 лева ) съгласно същия
погасителен план. Следва да бъдат взети предвид вноските за главница с настъпил
падеж към датата на приключване на съдебното дирене, като не така стои въпроса
с възнаградителната лихва, която е поискана само за периода до твърдяното от
кредитора настъпване на предросрочна изискуемост, в който случай съдът не може
да присъди възнаградителната лихва, чиято изискуемост ще настъпи в хода на
производството по иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК – пак съгласно
мотивите на горепосоченото Тълкувателно
решение.
Предвид
гореизложеното и доколко ответницата не представи доказателства за заплащане на
суми по процесния договор (а нейна е доказателствената тежест за това), следва,
че ответницата дължи на ищеца сумата в размер на 2063,51 лева,
представляваща главница за неплатени погасителни месечни вноски с настъпил падеж
от 8 – ма до 29 – та вноска вкл., за периода от 21.01.2019 г. до 21.10.2020 г., по договор за стоков кредит № 3221887 / 19.05.2018 г., 421,64 лева, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 21.01.2019 г. до 07.08.2019 г., 188,44 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 21.01.2019 г. до 04.02.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.02.2020 г. до
изплащането й, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 557/2020 г. по описа на Районен съд - Стара Загора. Искът
установяване на вземане за главница над установения размер от 2063, 51 лева до
пълния претендиран размер от 2942,21 лева следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
В случая
са предявени, при условията на евентуалност – ако бъдат отхвърлени частично или
изцяло установителните искове по чл. 422, ал.1 ГПК и осъдителни искове на
същото основание (обявен за предсрочно изискуем кредит по договор за стоков
кредит) за същите суми. По този въпрос има изрично произнасяне в решение № 135 /26.09.2018
година по търговско дело № 230/2017 г. на ВКС, II т.о., което изцяло се
споделя от настоящия съдебен състав, в подкрепа на което произнасяне могат да
се черпят аргументи и от мотивите на горецитираното Тълкувателно решение, а
именно: „В процесния случай разликата между главния и евентуалния иск е само във
вида на търсената защита. Въвеждането на друго основание, от което произтича
вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за
изпълнение е предпоставка за съединяване на осъдителен иск при условията на
евентуалност с предявения по реда на чл.422 ГПК положителен установителен иска,
а в случая заявеният спорен предмет е един и същ, т.е. налице е недопустимо
съединяване на исковете. На второ място не се е сбъднало въведеното от ищцовата
страна вътрешнопроцесуално условие за разглеждането на осъдителния иск,
предявен като евентуален – отхвърляне на установителния иск. Частичното му
уважаване от първоинстанционния съд е било процесуална пречка за произнасяне по
осъдителния иск, предявен като евентуален с исковата молба.“
Предвид гореизложеното, предявените при условия на евентуалност,
осъдителни искове за същите суми, за които са предявени и исковете по чл. 422,
ал.1 и на същото основание, следва да бъдат оставени без разглеждане и
производството по делото в тази част – прекратено.
По разноските:
По
отношение на разноските: Ищецът е направил следните разноски в исковото
производство по установителните искове по чл. 422, ал.1 ГПК: 71,05 лева – ДТ,
като на основание чл. 25, ал.1 от НЗПП съдът определя юрисконсултско
възнаграждение на представителя му в размер на 150 лева, или общо сумата от
221,05 лева. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в
исковото производство в размер на 166,38 лева, съразмерно с уважената част от
исковете. С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013
г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно
указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив.
Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените
разноски по заповедното производство в размер на 109,93 лева, съразмерно с
уважената част от искове. Ответникът не е представил доказателства за направени
разноски, поради което такива не му се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.А.Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, СЪЩЕСТВУВАНЕТО
НА ВЗЕМАНИЯТА на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, за следните
суми: сумата в размер на 2063,51лева, представляваща главница за неплатени погасителни месечни вноски с настъпил падеж от 8 – ма до 29 – та
вноска вкл., за периода от 21.01.2019 г. до 21.10.2020 г., по договор за стоков кредит № 3221887 / 19.05.2018 г., сумата в размер на 421,64 лева, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 21.01.2019 г. до 07.08.2019 г., сумата в размер на 188,44 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 21.01.2019 г. до 04.02.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.02.2020 г. до
изплащането й за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 557/2020 г.по описа на Районен съд - Стара Загора, като ОТХВЪРЛЯ
иска за установяване на вземане за главница
над установения размер до пълния
претендиран размер от 2942,21 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСТАВЯ без
разглеждане предявените, при условията на евентуалност, от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК
*********,
със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 против М.А.Д., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес ***, осъдителни искове за заплащане на следните суми: 2942,21 лева /две хиляди и
деветстотин четиридесет и два лева и 21 стотинки/ - представляващи главница
по 29 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода
от 21.01.2019 г. до 21.05.2021 г., по отношение на които на основание чл. 13, ал. 2,
б."а" от Общите условия към договора за кредит била обявена
предсрочна изискуемост считано от дата 26.08.2019 г. /датата на
получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/ по договор
за стоков кредит № 3221887 / 19.05.2018 г.; 421,64 лева /четиристотин
двадесет и един лева и 64 стотинки/, представляващи възнаградителна лихва за
периода от 21.01.2019 г. до 07.08.2019 г.; 188,44 лева /сто осемдесет и осем лева и 44 стотинки/, представляващи обезщетение
за забава за
периода от 21.01.2019 г. до датата на подаване на исковата молба в съда, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателно погасяване на дълга,
КАТО НЕДОПУСТИМИ и ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото дело в тази му част.
ОСЪЖДА М.А.Д., ЕГН **********,
с Постоянен и ***стоящ адрес ***, да ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис-сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата от 166,38 лева –
разноски по
настоящото дело и сумата от 109,93 лева -
разноски по ч.гр.д. № 557/2020 г. по описа на PC – Стара Загора, съразмерно с уважената част от исковете.
Сумите могат да бъдат заплатени по посочената банкова
сметка на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, а именно:IBAN: ***; BIC: *** – „Обединена
Българска Банка“ АД.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен
срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: