Решение по дело №2163/2020 на Районен съд - Пловдив

                                   РЕШЕНИЕ

 

Номер   260089                               26.08.2020 година                           Град Пловдив

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                        ХХІІ наказателен състав

На седемнадесети юли                               две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА

 

Секретар: Сийка Радева

Като разгледа докладваното от съдията

НАХ дело номер 2163 по описа за 2020 година

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1030-002710 от 20.03.2020г. на Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Пловдив, в частта, с което на основание чл.179, ал.2, вр.ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП на Б.А.Л., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200лв. за административно нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1030-002710 от 20.03.2020г. на Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР - Пловдив, в частта, с което на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, на Б.А.Л., ЕГН **********,***, са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 50лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, за административно нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б.Б от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Пловдив, по реда на Глава ХІІ от АПК, в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! В.Ш.

 

 

 

        

 

 

 

 

МОТИВИ:

             Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

 Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-002710 от 20.03.2020г. на Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР - Пловдив, с което на основание чл.179, ал.2, вр.ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, на Б.А.Л., ЕГН **********,***, са наложени административни наказания „Глоба” в размери на 200лв. и 50лв., общо в размер на 250лв., както и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, за административни нарушения съответно по чл.119, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.2, б.Б от ЗДвП.

Жалбоподателят Б.А.Л. обжалва наказателното постановление и моли същото да бъде отменено като неправилно и незаканосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Редовно призован в съдебно заседание, не се явява, а чрез процесуален представител пледира за отмяна на наказателното постановление частично, досежно нарушението, обективирано в пункт 2 от атакуваното постановление, с аргумент за несъставомерност на деянието.

Въззиваемата страна – Сектор „ПП” при ОД МВР Пловдив - редовно призована, не изпраща процесуален представител и не взема становище по делото.

          Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и при наличие на правен интерес се явява допустима. Разгледана по същество:

ЖАЛБАТА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното наказателно постановление е издадено срещу Б.А.Л., за това, че на 05.03.2020г. около 08.40 часа в гр.Пловдив на бул.Княгиня Мария Луиза - № 40, в посока изток, като водач на товарен автомобил – КИА СЕЕД с рег.№ **, държава България, при обстоятелства: на 05.03.2020г. около 08.40 часа в гр.Пловдив бул.“Княгиня Мария Луиза“, № 40, в посока изток, управлява т.а. „КИА СЕЕД“ с рег.№ **, собственост на „Интернешънъл Асет Банк“ АД и извършва следните нарушения: 1. На сигнализирана пешеходна пътека, не пропуска преминаващата по пътеката И.Х.Н., блъска я, като допуска ПТП с пострадало лице.; 2. Като участник в ПТП с пострадало лице, напуска местопроизшествието, с което е извършил:

1.     Не пропуска преминаващите пешеходци.

2.     Не остава на мястото на ПТП до пристигане на представители на МВР или следствието.

С това виновно е нарушил съответно чл.119, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.2, б.Б от ЗДвП.

Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН от 16.03.2020г., съставен от К.Д.П. – ** към ОДМВР - Пловдив, Сектор „**”, като отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по идентичен начин тази, описана в АУАН.

Така изложените фактически положения, при които са осъществени съставите на изследваните нарушения, съдът намира отчасти за безспорно установени от събрания доказателствен материал – гласни и писмени доказателства, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени както свидетелските показания на актосъставителя и на пострадалата И.Х.Н., така и приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички те са обективни, логични и безпротиворечиви.

От доказателствата по делото несъмнено се установява, че жалбоподателката Л. е извършила нарушението по чл.119, ал.1 от ЗДвП, за което и страните не спорят. Не по този начин стои въпросът досежно второто нарушение – по чл.123, ал.1, т.2, б.Б от ЗДвП, тъй като от доказателствата сочат, че водачът Л. след настъпването на ПТП е проявила инициатива, като е попитала пострадалата, дали е наранена, но последната не й е дала утвърдителен отговор. Същата не е имала и видими белези от травматични увреждания, а е била единствено в шок. Въпреки това водачката Л. е настояла да транспортира пострадалата до место, до което последната пожелае, в т.ч. и до болнично заведение за оказване на помощ, в която връзка и я качила в автомобила, за да я откара. В този смисъл жалбоподателката е оказала активна и незабавна помощ на пострадалата пешеходка, която малко по-късно последната отказала, като накарала Л. да спре и да я остави на отсрещната страна на булеварда, където се намирал и я чакал нейн близък. В нито един момент Н. не демонстрирала накърняване на телесния й интегритет в резултат на пътнотранспортното произшествие, освен емоционалната травма. В тази връзка за водачката обективно не са съществували обективни признаци за причинена от действията й телесна повреда, така щото същата от субективна страна да е съзнавала, че е причинила такава и следователно да е необходимо да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи. Тоест както от обективна, така и от субективна страна липсват елементи от фактическия състав на нарушението по цитираната правна квалификация на чл.123, ал.1, т.2, б.Б от ЗДвП, което влече несъставомерност на деянието от страна на жалбоподателката.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаване на атакуваното НП по отношение на пункт 1 от същото, касаещ административното нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП, не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на нарушителя така, че той да не може да упражни същото в пълен обем. Както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП, съдържат законово определените реквизити, като са спазени и предвидените в закона срокове досежно тяхното съставяне, респективно издаване. Не така обаче се преценяват коментираните актове досежно пункт 2 от НП, касаещ административното нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б.Б от ЗДвП, където съдът констатира, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването, респективно съставянето им, довели до незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление в коментираната част ІІ, което е самостоятелно отменително основание за наказателното постановление в посочената част. В тази връзка в пункт 2 от наказателното постановление липсват в достатъчна степен изложени обстоятелства, при които е извършено нарушението, което безспорно рефлектират върху обективните съставомерни признаци на нарушението и най-вече обстоятелството, че водачката непосредствено след ПТП-то е направила опит да транспортира пострадалата до здравно заведение за евентуално оказване на медицинска помощ, което не е било реализирано по причина извън волята на жалбоподателката, поради което и резонно не е могла да остане на местопроизшествието.

Изложеното дотук налага изводът, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са били допуснати съществени процесуални нарушения на императивните разпоредби на чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, изискващи ясно, точно, пълно и коректно излагане на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, съответно в акта и в постановлението. Коментираните процесуални нарушения са от категорията на съществените, тъй като пряко засягат правото на защита на жалбоподателя и възможността му да го реализира в пълен обем, понеже ограничават възможността му да узнае, какво точно нарушение му е вменено във вина, кои факти и обстоятелства са приети от наказващия орган за правнозначими и респективно, които следва да опровергава. Допуснатите нарушения са неотстраними в настоящата въззивна инстанция, поради контролните функции на същата, поради което и налагат отмяна на наказателното постановление.

С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав, намира, че наказателно постановление № 20-1030-002710 от 20.03.2020г. на Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР - Пловдив, в частта, с което на основание чл.179, ал.2, вр.ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП на Б.А.Л., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200лв. за административно нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП следва да бъде ПОТВЪРДЕНО като правилно и законосъобразно, а в частта, с което на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 50лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, за административно нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б.Б от ЗДвП, следва да бъде ОТМЕНЕНО като неправилно и незаконосъобразно.

За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

По застъпените мотиви съдът постанови решението си.

       

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! В.Ш.