Р Е Ш Е Н И Е
№
............
гр. София, 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-B въззивен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
А. МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА - ТОНЕВА
мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Светлана
Влахова, като разгледа докладваното от младши съдия Малоселска в.гр.дело № 4563 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение
№ 13709 от 16.01.2020 г., постановено по гр. д. № 67970/2016 г. по описа на
СРС, 179 състав, Софийски районен съд отхвърлил
предявения от А. Г.Ч. срещу К.Г.С. иск с правно основание чл. 79, ал. 1
предл. първо вр. чл. 36 ЗАдв. за заплащане на сумата от 1200 лв. – остатък от
дължимо възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 22.02.2015
г., иск с правно основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД за направени разходи по гр.
д. 9306/2015 г. на СГС, ТО, VI-3 състав и по гр. д. 37371/2016 г. по описа на
СРС, 25-ти състав, както следва: 5,30 лв. – справка в имотен регистър на
Агенцията по вписванията, 17 лв. – такса за вписване на възбрана в Агенцията по
вписванията и 2 лв. – за освобождаване на парична гаранция представена по гр.
д. 9396/2015 г. на СРС, както иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.второ ЗЗД за заплащане на сумата от 500 лв. - обезщетение за претърпените от
неизпълнението на договорното задължение за заплащане на уговореното
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие №/22.02.2015 г.
неимуществени вреди.
Срещу решението е
подадена въззивна жалба от ищцата в производството, с която се излагат
оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушения на материалния
закон и на процесуалните правила. СРС откровено игнорирал представената по
делото и разменена между страните електронна кореспонденция между адвоката и
нейния клиент /ответника К.С./, а също и свидетелските показания на разпитания
свидетел. Ответникът в нито един момент не отричал задължението си, а напротив
– потвърждавал същото в своите писмени изявления, адресирани до ищцата от
електронен адрес *******.com.
В тази връзка се поддържа, че ако съдът обсъдил събраните доказателства в
пълнота, нямало как да не забележи, че освен писмения договор, между страните
била постигната и устна уговорка, на която именно се основавали исковите
претенции на ищцата. В отношенията между страните по договора ищцата била
напълно добросъвестна и изпълнила поетите със същия задължения. Обратно –
другата страна проявила трайна недобросъвестност, а в поведението на ответника
ясно прозирало намерението му да не изпълни задълженията си по договора и да
измами ищцата. Именно ответникът мотивирал адвоката да оформят писменото
съглашение помежду им по описания начин, а устно да постигнат уговорка за
заплащане на хонорара на части, за да може в отсъствие на клиента адвокатът да
претендира сторените разноски за адвокатско възнаграждение. Решението на СРС се
критикува като неадекватно на събраните по делото доказателства а също и като
противоречиво. Заявеното искане е обжалваният съдебен акт да бъде отменен, а
предявените искове – уважени.
Ответникът по
жалбата оспорва да са налице оплакванията, заявени от въззивницата, с писмен
отговор, постъпил в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. Подчертава се, че ищцата сама
представя и не оспорва сключването на договор за правна защита и съдействие №
134488/25.02.2015 г., съгласно който договореното възнаграждение било изцяло
заплатено в брой при подписване на договора. Правилно районният съд не
кредитирал свидетелските показания на разпитания свидетел, който бил служител
на ищцата, а от друга страна в конкретния случай свидетелските показания се
явявали недопустимо събрано доказателство с оглед разпоредбата на чл. 164 ГПК.
От разменената между страните кореспонденция не ставало ясно сумата от 1200 лева
във връзка с кой договор между страните се претендира. Въззиваемият моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на разноски за
производството пред въззивния съд.
Софийският градски
съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, приема следното:
СРС е сезиран с
искове с правно основание чл. 36, ал.1 ЗАдв. вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл. 285 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД. Ищцата твърди, че
сключила с ответника договор за правна защита и съдействие № 0134488/22.02.2015
г. с предмет завеждане на иск по ЗЗД за незипълнение на договор от 05.04.2012
г. Договореното възнаграждение било в размер на 1700 лева за една съдебна
инстанция. По времето, когато договорът се сключвал, ответникът се готвел да
заминава за САЩ, с оглед което адвокат Ч. склонила изплащането на
възнаграждението да стане разсрочено, а към момента на склюване на договора
ответникът ѝ платил само 500 лева с уговорката останалата част от
хонорара /1200 лева/ да бъде заплатена до Коледните празници през 2015 г.
Изпълнени били поетите с договора задължения. Плащане на остатъка от
адвокатското възнаграждение обаче не последвало, въпреки многократните покани,
отправени до доверителя ѝ. Ищцата претендира да ѝ бъдат възмездени
и разноски, извършени от нея във връзка с водените от името но ищеца съдебни
производства – 5,30 лева – такса към Агенция по вписванията, 17 лева – такса за
вписване на възбрана, съдебна такса в размер на 2,00 лева, представена с молба
по гр.д. № 9396/2015 г. Извънпроцесуалното поведение на ответника по
неипълнение на неговите договорни задължения провокирало у ищцата стрес,
тревоги, притеснение, с оглед което се претендира обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 500 лева.
С постъпилия в
срока по чл. 131 ГПК писмен отговор ответникът, чрез назначения му по
реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, оспорва предявените искове.
Твърди, че видно от съдържанието на договора за правна защита и съдействие,
претендираното адвокатско възнаграждение било изцяло заплатено, а от представената
от ищцата електронна кореспонденция не ставало ясно каква е дължимата сума. Счита,
че със същата не се доказва претенцията на ищеца. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявените искове.
С доклада по
делото и на основание чл. 146, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ГПК СРС е обявил на
страните за ненуждаещо се от доказване по делото обстоятелството, че са били
обвързани от договорно правоотношение по договор за
правна защита и съдействие № 0134488/22.02.2015 г.
От представения по
делото договор за правна защита и съдействие № 0134488/22.02.2015 г., се
установява, че ответникът е възложил на ищеца осъществяването на правна защита
и съдействие за завеждане на иск по ЗЗД за неизпълнение на договор от
05.04.2012 г. Видно е, че е договорено възнаграждение в размер на 1700 лева, а
в договора е вписано, че е заплатена сума в брой в размер на 1700 лева.
По делото е представена
разменена между страните електронна кореспонденция, от съдържанието на която
става ясно, че адвокат Ч. е била ангажирана от ответника по повече от едно дела
– разменената кореспонденция е във връзка с обезпечително производство и
гражданско дело с предмет заем /означено от страните като „делото за заема“,
„делото срещу Т.С.“, видно от електронно писмо от 18.10.2015 г. на л.9 от
делото на СРС и от писмо от 03.12.2015 г., л.11 от делото на СРС/. Установява
се още, че адвокат Ч. е била ангажирана от ответника С. и по друго дело – в
писмо от 13.11.2015 г. предмет на обсъждане е „дело с Х.“, като ответникът е
изразил притесненията си от извършване на разходи във връзка с прибирането му
от САЩ в България, за да участва лично в производството „по искане на Х.“ /л.10
от делото на СРС/.
В отговор на това запитване с писмо от 13.12.2015 г.
ответникът С. заявил, че си спомня, че такова предложение е имало от страна на
адвоката, но той счита, че е по-правилно заплащането „да върви успоредно с
инстанциите по развитие на делото“. Отправена е молба адв. Ч. „да предложи
нещо, което дава сигурност и на двете страни до приключване на делото“.
На 13.12.2015 г. с писмо до ответника ищцата го е
уведомила, че има други спомени относно уговорка помежду им за изплащане на
хонорара. Разяснила е, че адвокатският хонорар се дължи при сключване на
договора, че след като сумата се впише в договора от кочана, адвокатът дължи
данък върху същия, както и че такъв е договорен за една инстанция.
В свое писмо от 22.12.2015 г. ответникът излага своята
гледна точка – че когато сключили договора за „първото дело“ адвокатът поискал
700 лева за три инстанции. При сключване на договора за „второто дело“ се
договорили за 1700 лева, а тя поискала 2000 лева, като не споменала, че е за
една инстанция.
С писмо от 11.04.2016 г. адв. Ч. твърди, че макар да поискала
2000 лева, страните си „стиснали ръцете“ на сумата от 1700 лева, от които С.
заплатил едва 500 лева. Споменава се отново делото с Х., което към този момент,
с оглед жалба, подадена от Х., вече било в СГС, като имало указания за внасяне
на такса от ищеца.
С писмо от 06.05.2016 г. ответникът е уведомил адв. Ч.
да се свърже с негов братовчед за гаранцията по делото с Х., а за заплащането по
другото дело – щял да отговори по-късно.
С писмо от
22.09.2016 г. адвокат Ч. е определила на К.С. 10-дневен срок да ѝ бъде
преведена сумата от 1200 лева.
Със следващо писмо
от 01.11.2016 г. адв. Ч. уведомила ответника, че делата /срещу Т.и срещу Х./ са
приключили с положителен за ищеца резултат, с оглед което следва да преведе
остатъка от хонорара в размер на 1200 лева за делото с Тодор.
На 17.02.2017 г.
адв. Ч. е изпратила на К.С. „за сведение“ в прикачени файлове три документа,
като е заявила, че вече не е ангажирана по делата, няма да продължава да осъществява
процесуално представителство по тях, включително и няма да прави нищо повече,
след като помежду им не са уредени финансовите отношения.
С писмо от 07.02.2018 г. К.С. е поискал от
адвоката да му предостави сметка, по която да преведе остатъка от парите и да
получи документите по двете дела.
В отговор адвокат Ч.
уведомява С., че дължимата ѝ сума към посочената дата възлиза на 2135,77
лева, без включена сумата от 500 лева /по иска за обезщетение/. Предложила е, че
ако ответникът се съгласи да ѝ заплати сумата от 2200 лева, тя ще се
откаже от иска си за обезщетение в размер на 500 лева.
На 07.02.2018 г. К.С.
е уведомил адв. Ч., че ще ѝ изплати 1200 лева, а другите – когато го
осъди.
В отговор адв. Ч.
е помолила да ѝ бъде заплатена цялата сума, която е поискала – 2200 лева,
като „частично плащане, нямало да свърши работа“.
На 08.02.2018 г.
ответникът изпратил до ищцата писмо, с което я уведомява, че документите по
делата ще ги вземе от съда с помощта на Т.- длъжника, както и че няма да
ѝ преведе никакви пари, тъй като счита, че е изнудван.
На свой ред адв. Ч.
е заявила, че нито ще оттегли иска си, нито ще му върне документите, докато не
приключат делата помежду им.
Не е спорно между
страните, че ищцата, в качеството си на довереник по сключения с ответника
договор, е изпълнила задълженията по завеждане на делото и представляване на
страната /ответника в настоящото производство/ по това дело до приключването му
с влязъл в сила съдебен акт. В тази връзка по делото е представен изпълнителен
лист от 31.10.2016 г., издаден по гр.д. № 37371/2016 г. СРС, 25 състав, видно
от който в полза на ищеца са присъдени разноски.
По делото като
свидетел е разпитана И.П., адвокатски
сътрудник на ищцата. От показанията на този свидетел се установява, че е
присъствала на разговор между ищцата и ответника по повод обезпечително
производство и иск на ответника срещу Т.С.. Ответникът предал на адвоката
документи във връзка с делото, споделил, че му предстои пътуване до САЩ и
изпитвал финансови затруднения. Адв. Ч. поискала информация кога ще ѝ
бъде заплатен остатъкът от хонорара – 1000 или 1200 лева, във връзка с това
дело, по което същият бил договорен в размер на 1700 лева. Ответникът поел ангажимент това да стане до
Коледа през 2015 г. Делото приключило в полза на К.С. с постановено от съда
неприсъствено решение.
Във връзка с твърденията
на ищцата за претърпени от последната неимуществени вреди по делото са събрани
гласни доказателствени средства на същия свидетел. От същите се установява, че
ищцата била изключително притеснена и разочарована от развоя на отношенията си
с ответника. Нлагало се да взема влаериан и успокоителни капки. Плакала и се
чувствала измамена.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
частично основателна.
Съгласно нормата
на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
При извършена
служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е
валидно, като същото е процесуално допустимо.
По оплакванията
във въззивната жалба за необоснованост на съдебното решение, нарушаване на
материалния и процесуалния закон:
Съгласно
разясненията, дадени с решение № 495 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 1669/2009 г.,
на ВКС, ГК, ІІІ ГО, упражняването на адвокатската професия, съгласно
определението в чл. 2 ЗАдв.,
е дейност за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните
интереси на физическите и юридическите лица. Тази дейност се осъществява чрез
устни и писмени консултации и становища по правни въпроси, изготвяне на книжа -
молби, тъжби, заявления, жалби и др., свързани с възложената от клиента работа,
представителство на доверителите и подзащитните пред органите на съдебната
власт, пред физически и юридически лица срещу уговорено между адвоката и
клиента възнаграждение - чл. 36 ЗАдв.
С оглед тези основни характеристики на адвокатската дейност, е налице основание
да се приеме, че договорните отношения между адвоката и клиента да се определят
като най - близки, сходни на договора за поръчка.
Ето защо спорното
право се регулира от общите правила на договора за поръчка, регламентирани
в чл. 280 ЗЗД – чл. 292 ЗЗД,
както и от специалните правила, установени в ЗАдв.
В разглеждания
случай се установява, че страните по делото са обвързани от представения
договор за правна защита и съдействие. По силата на същия договор страните са
се съгласили ищецът – довереник, да извършва за сметка ответника – доверител,
правни действия в качеството му на адвокат, като му окаже уговорената правна
защита и съдействие чрез осъществяване на процесуално представителство за
изрично посоченото производство. Насрещната престация на доверителя е да
заплати уговореното възнаграждение.
Страните не спорят
относно обстоятелството, че довереникът е изпълнил поетите договорни
задължения, като са ангажирани и доказателства в тази насока. Спори се относно
обстоятелството дали довереникът е платил в цялост уговореното адвокатско
възнаграждение или не.
В конкретния
случай договорът за правна защита и съдействие е сключен чрез ръкописно
попълване на бланка от т. нар. адвокатски кочан. С попълване на първия
екземпляр с химимикал, посредством индигираната хартия на следващите два
екземпляра изписаното се възпроизвежда в тях. Видно е, че страните са вписали в
съдържанието на договора размера на договореното адвокатско възнаграждение –
1700 лева, като договорът съдържа изявление, че същото е било заплатено изцяло
и в брой.
След като ищецът
се позовава на постигнато между страните съгласие относно устно договорена и
невписана във всички екземпляри на договора клауза за разсрочено заплащане на
адвокатското възнаграждение, както следва: 500 лева при сключване на договора и
1200 лева до Коледните празници през 2015 г., то и на основание чл. 154, ал.1 ГПК, негова е доказателствената тежест да установи при условията на пълно
и главно доказване, че е налице постигнато между страните съгласие по спорното правоотношение.
Също така в тежест на ищеца е да докаже наличието на симулативност относно
направеното удостоверяване, съдържащо се във всички екземпляри от разглежданите
договори, доколкото не е спорно, че е записано адвокатското възнаграждение в
размер на 1700 лева да е изплатено изцяло и в брой, като сумата е изписана
цифром и словом и не е налице несъответствие между тях. Само при установяване
на обстоятелството, че е било постигнатото между страните съгласие за
разсрочено изплащане на възнаграждението по описания начин, респ. установяване
наличието на симулативнвост на удостоверяването, че уговореното между страните
адвокатско възнаграждение е платено изцяло и в брой, тогава би възникнало
процесуалното задължение в тежест на ответника да ангажира други доказателства
за погасяване на задълженията си към ответника.
С Решение № 243 от
30.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3412/2014 г., I г. о., ГК, е прието, че разкриването
на симулацията и установяване на действителните отношения между страните става
чрез т.нар. обратно писмо /контра летр/. Обратният документ се създава нарочно
за случая и по съдържание трябва да разкрива точно вътрешните отношения между
страните по привидната сделка. Той се подписва от същите страни, които участват
в явната сделка, за разлика от документа с характер на начало на писмено
доказателство, който има едностранен характер. Като писмен документ обратното
писмо трябва да има автентичен характер - т.е. да изхожда от страните, посочени
в него. По делото липсва представен такъв документ, нещо повече – не се твърди
от ищцата обратно писмо да е било съставяно.
Като страна по
договора с ответника ищцата е следвало да се снабди с обратно писмо /разкриващо
действителните му отношения с ответника/- за пълно доказване на симулацията или
да представи т.н. "начало на писмено доказателство", което прави
вероятно твърдението за привидност на договора, като само във втория случай
биха били допустими и свидетелски показания.
Настоящият състав
на въззивния съд намира, че представената по делото електронна кореспонденция следва
да се цени в случая именно като начало на писменото доказателство, тъй като съдържа
изявления на насрещната страна, обективирани в писмен вид, които правят
твърденията за симулация на ищцата вероятно основателни, както изисква разпоредбата
на чл. 165, ал. 2 ГПК.
Видно е от
разменената между страните електронна кореспонденция, че ответникът С. с писмо
от 13.12.2015 г. е признал, че си спомня, че адвокат Ч. е поискала остатъка от
възнаграждението да ѝ бъде заплатен до Коледа, но той счита, че е
по-правилно заплащането „да върви успоредно с инстанциите по развитие на
делото“. Отправена е молба адв. Ч. „да предложи нещо, което да дава сигурност и
на двете страни до приключване на делото“. С писмото си от 22.12.2015 г.
ответникът признава, че когато сключили договора за „първото дело“ /делото
срещу Х./ адвокатът поискал 700 лева за три инстанции. При сключване на
договора за „второто дело“ се договорили за 1700 лева /делото срещу Т.С., във
връзка с което е подписан и процесният договор/. От писмото, изпратено до С. на
11.04.2016 г. от адв. Ч. се установява, че макар първоначално да е определила
сума в размер на 2000 лева като хонорар за това дело, договорът бил подписан за
възнаграждение в размер на 1700 лева, от които С. заплатил едва 500 лева. С
писмото си от 06.05.2016 г. ответникът е уведомил адв. Ч., че за заплащането по
другото дело /по делото срещу Т.С./ – щял да ѝ отговори по-късно. Ето
защо в обсъдените електронни документи /неоспорени от страна на ответника по
отношение авторството и автентичността на същите/ съдът намира, че са
обективирани изявления на ответника, които правят твърденията на ищцата, че
изявлението, че адвокатското възнаграждение в процесния договор е изцяло
заплатено в брой при подписване на същия, е симулативно.
В тази връзка
следва да се посочи, че при начало на писменото доказателство свидетелските
показания са допустими. Съгласно формираната съдебна практика по въпроса
относно допустимостта на свидетелските показания - решение № 544 от 06.01.2011
г. по гр. д. № 1053/2010 г., на ВКС, ГК, ІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК,
свидетелските показания са допустими тогава, когато една от страните по
сделката се домогва да докаже привидността на отразеното в акта, обективиращ
сделката, съгласие, относно нейния характер, вид и последици, като тази
допустимост законът, в разпоредбата на чл. 165, ал.2 ГПК, обвързва от наличието на писмени доказателства, изходящи от другата
страна по сделката, които правят вероятно твърдението за привидност. В този
случай доказването на действителните правоотношения между страните е допустимо
чрез свидетелски показания, като доказателствено средство.
От показанията на
разпитания свидетел се установява наличето на уговорка заплащането на
адвокатското възнаграждение да стане на части, както и че към момента на
сключване на договора ответникът е заплатил сумата от 500 лева при договорен
размер от 1700 лева. Не са налице основания съдът да отхвърли показанията на
разпитания по делото свидетел, само защото последният е служител на ищеца.
Свидетелските показания са последователни, изразяват непосредствените
впечателния на лицето, което съвместно с адвоката е работило по конкретното
дело, във връзка с което е подписан договорът /това е видно от писмените
доказателства, представени в производството/. Не на последно място показанията
кореспондират с останалите доказателства по делото и изясняват в пълнота
релевантните за спора факти, включени в предмета на доказване. Ето защо и искът
се явява доказан по основание и размер и неправилно е бил отхвърлен от първия
съд. В тази част решението, като неправилно, следва да бъде отменено, а
предявеният иск – уважен в пълен размер.
По иска с правно
основание чл. 285 ЗЗД:
С оглед липсата на
конкретни доводи по този иск, с които въззвният съд да е сезиран с подадената
от ищцата жалба, решението на СРС в тази част следва да бъде потвърдено.
Единствено за пълнота на мотивите следва да се посочи, че правилно първият съд
е отхвърлил тази претенция на ищцата с оглед липсата на доказателства по делото,
установяващи, че разходите са били извършени във връзка с конкретното дело, по
което ищцата е представлявала ответника. В тази връзка и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към изложените в обжалваното решение мотиви.
По иска с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 36 ЗАдв., вр. чл. 82 ЗЗД:
По аргумент от нормата
на чл. 82 от ЗЗД неизправната страна дължи обезщетение за преките и
непосредствени вреди от неизпълнението, които са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението – имуществени и неимуществени такива.
В широк смисъл под
неизпълнение на облигационно задължение се разбира всяка възможна форма на
неосъществяване на дължимия резултат – както в хипотезите, в които не е
престирано нищо, така и случаите, при които е налице неточно или частично
изпълнение. В областта на договорната отговорност в хипотезата на виновно
неизпълнение кредиторът винаги има право да иска да бъде възстановено онова
положение, което щеше да съществува, ако задължението беше точно изпълнено.
Според
задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 4/29.01.2013 г. на
ВКС по тълкувателно дело № 4/2012 г., ОСГТК, може да бъде присъдено обезщетение
за неимуществени вреди, доколкото те са пряка и непосредствена последица от
договорно неизпълнение и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението, а когато е установена недобросъвестност на длъжника -
обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди.
По делото се
установи съществуването на валидно правоотношение между страните по договор за правна
защита и съдействие, предмета на същия, в това число се установи и
обстоятелството, че ответникът е неизправна страна. Недоказани обаче според
въззивния състав на съда са другите кумулативни предпоставки на предявената
претенция и конкретно – че ищцата е претърпяла твърдените от нея неимуществени
вреди и че същите се намират в причинна връзка с неизпълнението на конкретното
договорно задължение от страна на ответника и то такива, които са могли да
бъдат предвидени при пораждане на задължението, поради което и не подлежат на
обезщетяване по реда на чл. 79, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, дори и да са доказани
по делото.
В конкретния
случай от страна на ищцата са заявени общи твърдения за настъпили вреди с
неимуществен характер, които нито са конкретно определени, нито са доказани по
убедителен начин в размера, в който се претендират, а също и с оглед
предвидимостта на същите при сключване на договора включително и по отношение
на професионалист в дейността, която осъществява, какъвто следва да е адвокатът.
Във връзка с твърденията за провокирана у ищцата огромна тревога и притеснения
при всеки сблъсък с недобросъвествно поведение на клиент следва да се
подчертае, че в хипотеза на обективно отразяване на действителните
правоотношения между страните в договора за правна защита и съдействие ЗАдв.
предвижда облекчен ред, по който адвокатът може да събере остатъка от дължимото
му възнаграждение /съгласно чл. 37 ЗАдв. за вземанията си, произтичащи от
неизплатени възнаграждения и разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския
съюз може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс независимо от техния размер/, което би спестило негативни
преживявания на правоимащия по правоотношението от воденето на продължителни
преговори по убеждаване на длъжника да изпълни задължението си и размяната на
кореспонденция с години в в тази връзка, а също така и продължителни съдебни
производства, в хода на които се налага разкриване на симулативни изявления,
обективирани в писмени договори за правна защита и съдействие, представяни пред
съда за удостоверяване на сторени от страната разноски.
В тази част
решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
В резултат от
изводите, до които въззивният съд достигна, решението на първоинстанционния съд
следва да се ревизира и в частта за разноските, като в полза на ищцата се
присъдят разноски за производството, съразмерни на уважената част от исковете.
По делото са представени доказателства за сторени в размер на 422 лева разходи –
заплатена държавна такса и депозит, от който е изплатено възнаграждение на назначения
по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата се следва да се присъди сумата от 293,68 лева за
производството пред СРС.
За въззивното
производство въззиникът е направила разноски за заплатена държавна такса в
размер на 35 лева, от които в тежест на въззиваемия следва да се възложи сумата
от 24,36 лева с оглед изхода от делото. Основателна е и претенцията на адв.
Станков, представлявал въззивницата Ч. в откритото съдебно заседание пред въззивния
съд, да му се присъди възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал.
1, т. 3 ЗАдв., доколкото адвокат е представлявал друг адвокат в производството.
С оглед фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че
въззивната жалба е изготвена и подписана лично от въззивницата, а адв. Станков
е представлявал страната само в единственото открито съдебно заседание пред
въззивния съд, като е депозирал и писмена защита, съдът определя размер на
адвокатското възнаграждение от 300 лева. С оглед изхода от въззивното
производство в полза на адв. Станков следва да се присъди сумата от 208,78
лева.
Така мотивиран,
Софийски градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 13709 от 16.01.2020
г., постановено по гр. д. № 67970/2016 г. по описа на СРС, 179 състав, в
частта, с която е отхвърлен предявеният от А. Г.Ч.,
ЕГН **********, срещу К.Г.С., ЕГН **********, иск с правно основание чл.
79, ал. 1 предл. първо ЗЗД, вр. чл. 36 ЗАдв. за заплащане на сумата от 1200 лв.
– остатък от дължимо възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие № 0134488 от 22.02.2015 г., и вместо това постановява:
ОСЪЖДА К.Г.С., ЕГН **********, да
заплати на А. Г.Ч., ЕГН **********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 36 ЗАдв. сумата от 1200 лева - остатък от дължимо възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие № 0134488 от 22.02.2015 г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска – 28.11.2016 г. до
окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13709 от 16.01.2020 г., постановено по гр.
д. № 67970/2016 г. по описа на СРС, 179 състав, в частта, с която са отхвърлени
предявените от А. Г.Ч. срещу К.Г.С., иск с правно основание чл. 285 ЗЗД за
направени разходи по гр. д. 9306/2015 г. на СГС, ТО, VI-3 състав и по гр. д.
37371/2016 г. по описа на СРС, 25-ти състав, както следва: 5,30 лв. – справка в
имотен регистър на Агенцията по вписванията, 17 лв. – такса за вписване на
възбрана в Агенцията по вписванията и 2 лв. – за освобождаване на парична
гаранция представена по гр. д. 9396/2015 г. на СРС, и иск с правно основание
чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата от 500 лв. - обезщетение
за претърпените от неизпълнението на договорното задължение за заплащане на
уговореното възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 0134488/22.02.2015
г. неимуществени вреди.
ОСЪЖДА К.Г.С., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на А. Г.Ч., ЕГН **********,
сумата от 293,68 лева – разноски за производството по гр.д. № 67970/2016 г. по
описа на СРС, както и сумата от 24,36 лева – разноски за настоящото
производство.
ОСЪЖДА К.Г.С.,
ЕГН **********, да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв. на
адв. А.И.С., личен № ********, сумата от 208,78 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за безплатно процесуално представителство на А. Г.Ч. във
въззивното производство.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.