РЕШЕНИЕ
№ 517
гр. Перник, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20221720104274 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД срещу Д. Й. Г., с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове за признаване за установено по реда на
чл. 422 ГПК в отношенията между страните дължимостта на суми по договор за банков
потребителски кредит на физическо лице № ************* от 09.08.2013 г. , сключен
между „Уникредит Булбанк“ АД, в качеството на кредитор, и Д. Й. Г., в качеството на
кредитополучател, вземанията по който са прехвърлени на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД по
силата на договор за цесия от 21.11.2016 г.: сумата от 3223.52 лева, представляваща част от
общо дължимата главница в размер на 13 592.88 лева за периода от 15.05.2017 г. до
15.01.2019 г. (вноски с настъпил падеж), сумата от 960.35 лева, представляваща част от
общо дължимата договорна лихва в размер на 8851.34 лева за периода от 15.05.2017 г. до
15.01.2019 г. (вноски с настъпил падеж), и сумата от 1000 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 16.01.2019 г. до 20.05.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 08.06.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № 2043/09.06.2022
г. по ч.гр.д. № 03358/2022 г. на ПРС.
В исковата молба са въведени твърдения за сключване между праводателя на ищеца
и цедент – „УниКредит Булбанк“ АД като кредитор, и отв. Д. Й. Г. на цитирания на договор
за потребителски кредит, по силата на който на ответника била отпусната в заем сумата от
7000 евро, платима разсрочено и с краен падеж 09.08.2023 г., като било уговорено и
задължение за връщане на кредита с лихва. Сочи се, че кредитополучателят не обслужвал
задължението си редовно, поради което останали непогасени задължения за главница и
договорна лихва. Вземането било прехвърлено на ищеца с договор за цесия, за която се
твърди, че на длъжника е изпратено уведомление, като със същото бил даден 15-дневен срок
да изпълни доброволно падежиралите и просрочени задължения с указание, че след изтичане
1
на срока кредитът ще бъде обявен за изцяло и незабавно дължим.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва исковите претенции като
неоснователни, като е въвел правоизключващи възражения за нищожност на договора за
кредит, поради противоречие с изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 2 ЗПК за
минимално необходим размер на шрифта, както и поради липса на подпис на
кредитополучателя на всяка страните от общите условия. Поддържа се, че чл. 17 от договора
също е нищожен поради противоречие със закона. Направено е и възражение за погасителна
давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99
ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК.
Не се спори, а от представените доказателства – договор за кредит № *************
от 09.08.2023 г., общи условия и погасителен план, се установяват твърденията за
възникнало между „УниКредит Булбанк“ АД и жтв. Д. Г. облигационно правоотношение с
правата и задълженията по договор за кредит, по което заемната сума – в размер на 7000
евро, е била реално усвоена, съгласно данните на кредитираната от съда ССчЕ.От
обсъдените доказателства се установяват и конкретните параметри на договора, съгласно
твърденията в исковата молба, а именно – че получената за покупка на движими вещи
заемна сума от 7000 евро ответникът се задължил да върне в срок до 09.08.2023 г., при
уговорени 15,5969 % годишен лихвен процент към момента на сключването, представляващ
сбор от базов лихвен процент, формиран от тримесечен EURIBOR и надбавка от 12,80 %,
съгласно погасителен план – на 15-то число за съответния месец на вноската.
Настоящият състав приема, че страните са обвързани от процесния договор по
отношение на задължението за връщане на предадената в заем сума. Съгласно чл. 9, ал. 1
ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Договорът е
сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като страните са
постигнали съгласие по всички установени в чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК нормативни
изисквания (лихвения процент по кредита, условията за прилагането му; ГПР и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит;
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски), поради което процесният договор за потребителски (банков) кредит
е действителен.
Договорът носи подпис на кредитополучателя на всяка страница и е от дата
09.08.2013 г., т.е. преди изменението на чл. 10, ал. 1 ЗПК (изм., ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила
от 23.07.2014 г.) досежно минимално изискуемия размер на шрифта, поради което и при
липса на обратно действие на материалната разпоредба, същата е неприложима към
процесното правоотношение, респ. размерът на шрифта на процесния договор не съставлява
условие за неговата действителност, което да бъде обсъждано. По аналогични съображения
общите условия – подписани кредитополучателя в заключителната част, го обвързват,
независимо, че не носят подписа му на всяка отделна страница, доколкото изискването на
чл. 11, ал. 2 ЗПК е въведено с измененията ДВ, бр. 35 от 2014 г., т.е. след сключване на
договора за кредит.
Основателни са доводите за недействителност на клаузата на чл. 17 от договора
досежно автоматичната предсрочна изискуемост. В случая обаче, уведомлението от
2
31.05.2021 г. за предсрочна изискуемост при липса на доброволно изпълнение в 15-дневен
срок и уведомление за цесията от цесионера като пълномощник е върнато в цялост, като
непотърсено на 29.06.2021 г., същевременно няма осчетоводявана предсрочна изискуемост,
като ищецът посочва, че претендира вече падежирали вноски за процесния период и не се
позовава на настъпила предсрочна изискуемост.
В чл. 27.5 от Общите условия изрично е уговорена възможност на кредитора да
прехвърля правата си по договора на трето лице. От представените доказателства се
установяват твърденията на ищеца, въз основа на които същият извежда процесуалната и
материалната си легитимация си, а именно – сключен договор за цесия с кредитора на
ответника „УниКредит Булбанк“ АД, по силата на който вземането по процесния кредит му
е прехвърлено, като ответникът е надлежно уведомен за цесията с получаване на препис от
исковата молба.
Заключението на в.л. по ССЧчЕ изяснява, че по кредита е направено общо плащане в
размер на 218,56 евро, с което са погасени вноски за застраховка, договорна лихва и
главница за периода от 15.09-15.10.2013 г. Няма осчетоводена предсрочна изискуемост, нито
плащания към новия кредитор. Към 27.07.2022 г. неплатени са падежиралите вноски за
главница за периода 15.11.2013 г. до 15.07.2022 г. в размер на 5694,08 евро /11312,76 лева/ и
договорна лихва за периода от 16.10.2013 г. до 27.07.2022 г. в размер на 5297,32 евро
/10360,66 лева/. За процесния период от 15.05.2017 г. до 15.01.2019 г. /вноски с настъпил
падеж/ непогасените задължения по същия са неплатена главница в размер на 1081,24 евро
/2114,72 лева/, договорна лихва в размер на 1117,04 евро /2184,74 лева/ и законна лихва
върху главницата за периода от 16.01.2019 г. до 20.05.2022 г. в размер на 707,26 лева.
При тези предпоставки се установи, че кредиторът е изпълнил основното си
облигаторно задължение да предостави в заем парична сума, поради което за ответника се е
породило задължение да върне получената в заем парична сума, като липсват твърдения и
данни за извършвани плащания по кредита, включително и с оглед заключението на ССчЕ.
Процесният заем е обезпечен със залог на вземания от работодателя – вкл. изплащани
обезщетения по КТ и осигурителни вноски в размер на 7000 евро, съгласно чл. 8.1 от
договора. В случая размерът на договорното възнаграждение не надхвърля размера на
законната лихва за периода на договора, поради което и на осн. чл. 430, ал. 2 ТЗ
кредитополучателят наред със задължението за връщане на главницата дължи и договорна
лихва за ползване на паричния ресурс, изчислена от вещото лице в размер на 1117,04 евро
/2184,74 лева/, съгласно уговорения лихвен процент.
От ответника е релевирано възражение за изтекла погасителна давност. По
отношение вземанията за настъпили вноски за главница приложимата е общата петгодишна
погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, а за договорната лихва – кратката тригодишна давност,
съгласно чл. 111. В случая с договора страните са уговорили разсрочено плащане на
заемната сума, а в погасителния план е отразен падежът на всяка една отделна вноска.
Настоящият състав намира, че началният момент, от който тече погасителната
давност за всяка отделна вноска, е моментът на изискуемостта на съответната вноска,
като не възприема становището, застъпено в цитираното от ищеца и служебно известно на
съда Решение от 13.10.2022 г. по к.гр.д. № 4674/2021 г. на ВКС, III г.о., че началният момент
на давността е крайният падеж на договора (който в случая е 09.08.2023 г.). Понастоящем
задължителни за правораздавателните органи са единствено тълкувателните решения, а ТР
№ 5/2022 г. е постановено по различен от настоящия правен въпрос касателно началния
момент на преклузивния срок при поръчителството. Доколкото практиката по чл. 290 ГПК
понастоящем няма задължителен характер, позоваването на същата има значение на
логическа аргументация ad auctoritatem, а обосноваването, респ. оборването на аргументи от
формалната логика може да се случи, когато дилемата е разрешима с фактологични
аргументи.
3
Всяко субективно право включва в съдържанието си притезанието – възможността за
принудителното му осъществяване спрямо задълженото лице, ако субективното право бъде
нарушено. Длъжникът изпълнява точно в темпорално отношение, ако престира на падежа –
с настъпването на падежа – определения от страните момент за осъществяване на дължимия
резултат, вземането е вече изискуемо – кредиторът вече разполага с правото си да иска
изпълнение, а то в случая вече се счита и поискано („срокът кани вместо човека“) и ако не
бъде осъществено в този момент, изпълнението е вече закъсняло.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, когато вземането става
изискуемо, когато възниква правото на иск в материален смисъл и субективното право
преминава в състояние на притезание, съответно е годно да бъде защитено чрез
правозащитните органи и да бъде осъществявано принудително. Доколкото ефектът на
погасителната давност засяга именно възможността за принудително осъществяване на
правото, тя тече от момента, в който тази възможност е възникнала, т.е. от момента, в който
възникне правото на иск в материален смисъл, притезанието.
Възможността за безсрочна защита на субективните права създава несигурност както
между страните на гражданското правоотношение, така и в гражданския оборот.
Погасителната давност е институт, установен от законодателя в обществен интерес, с цел
да бъдат стимулирани правните субекти своевременно да упражняват своите субективни
права, като по този начин се осуетява застоят в правните отношения и се внася ритъм в
гражданския оборот, а същевременно от давността пряко се ползва и носителят на правното
задължение. В известна степен тя е израз на правният и философски възглед за придаване на
нормативна сила на фактическото положение, в интерес на правната сигурност, когато в
продължителен период от време двете състояние не си съответстват. Етичното оправдание
на неблагоприятните последици за носителя на субективното право при погасителната
давност е, че той е разполагал с достатъчно време да го упражни, а бездействието му създава
предположение за липса на интерес, при което не му е необходима защита от
правозащитните органи. Балансът между принципите на справедливостта (индивидуалния
интерес) и правната сигурност и бързина на оборота (обществения интерес) законодателно е
обезпечен чрез нормите за спиране и прекъсване на давността, т.е. нормативно е създадена
гаранция за защита интереса на кредитора, ако последният е бил обективно препятстван да
реализира правото си в продължителен период от време.
В аналогичен на горния смисъл досежно съдържанието на субективните права и
възможността за тяхната защита, включително и по принудителен ред, както и с оглед
същността на института на погасителната давност, са изразени многобройни становища и в
правната теория – така Т., К., П., М., К., А.. и др.
Нормативното положение е израз и на принципа contra non valentem agere non currit
praescriptio („Срещу онзи, който не може да действа, давност не тече“). Същият е въведен
законодателно още с отменения текст на чл. 47 от Закона за давността, според който
„Времето за погасяването на всякакъв вид искове се изчислява от деня, в който те са могли
да бъдат упражнени, когато другояче не е разпоредено“. Така в Решение № 2/2000 г. на
КС се приема, че всеки срок се основава на мълчаливото предположение, че в
предоставения му период от време носителят на съответното право разполага с
действителната възможност да упражни и защити правото си, като конституционен
елемент на последното. Аналогично, в делото JA Pye (Oxford) Ltd v United Kingdom
(Жалба № 44302/02) ЕСПЧ отказва да признае, че погасителна давност е засегнала правата
на ищците, тъй като същите „не са изненадани“ и са могли да предприемат действия за
спиране на давността. В този случай според Съда не е засегнат балансът между
индивидуалния и обществения интерес, стоящ в основата на института на давността.
Идентични съображения относно принципа са развити и в т. 10 на мотивите на ТР № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС.
4
В случая страните са уговорили разсрочено плащане на заемната сума, а в
погасителния план е отразен падежът на всяка една отделна вноска. След настъпване на
падежа на всяка отделна вноска тя става не само изпълняема, но и изискуема – кредиторът
може да изисква същата принудително, т.е. разполага с действителна възможност за
защита.
Ако се възприеме докрай и безкритично поддържаната от ищеца теза, че давността
започва да тече от крайния падеж на договора, при логическа конструкция reducto ad
absurdum, ако се възприеме, че началният момент на давността е крайният падеж на
договора – в случая 09.08.2023 г., т.е. все още не е настъпил, с оглед нормата на чл. 114 ЗЗД
задължението на кредитополучателя към момента би било все още изпълняемо, но не и
изискуемо, т.е. кредиторът все още не разполага с право да изисква изпълнение и
настоящите искове би следвало да бъдат отхвърлени в цялост като преждевременно
заведени, което е в очевидно противоречие не само със закона, но и с правилата на
формалната логика.
Единствено за пълнота следва да се посочи, че в Решение № 50002 от 2.02.2023 г. на
ВКС по гр. д. № 701/2022 г., III г. о., ГК , постановено след приемане на ТР № 5/2022 г. и
след цитираното от ищеца решение по чл. 290 ГПК, също е застъпено възприетото и от
настоящия състав разбиране, че „За всяка вноска с настъпил падеж тече погасителна
давност, защото банката може да се снабди с изпълнителен лист за нея. В този смисъл е
т. р. 8/19 г. на ОСГТК и решение № 45/20 г. на ІІ ТО“.
Поради изложените съображения настоящият състав намира, че доколкото е настъпил
падежът, изискуемостта за отделни вноски по кредита, за тях тече и погасителна давност.
Заявлението по чл. 410 ГПК, с което давността е прекъсната, е подадено на
08.06.2022 г., т. е. погасени по давност биха били вноски за главница с настъпил падеж
преди 07.06.2017 г. и за лихва – преди 07.06.2019 г.
Размерът на вземането за главница определен по реда на чл. 162 от ГПК, за периода
от 15.06.2017 г. /задълженията с падеж 15.05.2017 г. са погасени по давност/ до 15.01.2019 г.
е в размер на 1034,20 евро (с левова равностойност 2022,72 лв.), до която сума следва да
бъде уважен предявеният иск за главница и отхвърлен за разликата над тази сума до пълния
претендиран размер, както и за периода от 15.05.2017 г. до 14.06.2017 г.
Вземанията за договорна лихва по арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД за процесния период
15.05.2017 г. – 15.01.2019 г. са погасени по давност, предвид депозирането на заявлението
по чл. 410 ГПК на 08.06.2022 г. и правопогасяващото възражение на ответника, поради
което искът за договорна лихва следва да бъде отхвърлен в цялост.
При тези данни за посочения период на забавата на падежиралите вноски за главница
2022,72 лв. – 16.01.2019 г. до 20.05.2022 г., определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, при
съобразяване на основния лихвен процент за периода, увеличен с 10 процентни пункта,
съдът намира, че обезщетението за забава в размер на законната лихва възлиза на 686.03
лева. За периода от 16.01.2019 г. до 07.06.2019 г. претенцията за лихва следва да бъде
отхвърлена като погасена по давност по арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, т.е. за сумата 80,35 лева, и
уважена за периода от 08.06.2019 г. до 20.05.2022 г. и за сумата от 605,68 лева, с
равностойност в евро 309,68 евро.
Процесните суми следва да бъдат отразени в диспозитива в евро, съобразно
задължителните разяснения на ТР № 4/2015 г. по т.д. № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС,
доколкото плащането по процесния договор е уговорено да се извърши в чуждестранна
валута – евро, и кредиторът-ищец не може едностранно да определя и да търси левовата
равностойност на вземанията си, възникнали в чуждестранна валута и съдът приема, че е
сезиран с иск за заплащане на уговорената в чуждестранна валута сума. В случая, съгласно
тълкувателните разяснения, не се нарушава диспозитивното начало, защото не се променя
5
предметът на делото – не се присъжда друго, а същата стойност, която се претендира от
ищеца.
По разноските:
Страните имат право на разноски, пропорционално на уважената и на отхвърлената
част от исковете. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 153,97 лв., от общо сторени разноски в размер на 303,68 лв. в исковото
производство и 52,57 лв. разноски в заповедното производство.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на адв. С. В., осъществявала безплатна адвокатска защита в
хипотезата на чл. 38 ЗАдв следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 225,46 лв.,
при минимален размер на същото от 457,35 лева, съгласно редакцията на чл. 7, ал. 2, т. 3 на
Наредба № 1/2004 г. (ред. ДВ, бр. 45/2020 г.), действала към момента на сключване на
договора за правна защита и съдействие (05.10.2022 г., л. 39)
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК
********* срещу Д. Й. Г., ЕГН ********** обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, че в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД съществува изискуемо
вземане спрямо Д. Й. Г. за сумата в размер на 1034,20 евро (с левова равностойност 2022,72
лева), представляваща главница по договор за банков потребителски кредит на физическо
лице № *************, сключен между „Уникредит Булбанк“ АД, в качеството на
кредитор, и Д. Й. Г., в качеството на получател, вземанията по който са прехвърлени на
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 21.11.2016 г. за периода от 15.06.2017 г. до 15.01.2019 г., претендирана като част
от общо дължима главница в размер на 13592,88 лева за периода 15.05.2017 г. до 15.01.2019
г. (вноски с настъпил падеж), както и сумата в размер на 309,68 евро (с левова
равностойност 605,68 лева), представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода от 08.06.2019 г. до 20.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 08.06.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № 2043/09.06.2022
г. по ч.гр.д. № 03358/2022 г. на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за главница
за разликата над 1034,20 евро (левова равностойност 2022,72 лева) до пълния претендиран
размер от 3223,52 лева, както и за периода от 15.05.2017 г. до 14.06.2017 г. и иска за
обезщетение за забава за разликата над 309,68 евро (с левова равностойност 605,68 лева), до
пълния претендиран размер от 1000,00 лева, както и за периода от 16.01.2019 г. до
07.06.2019 г. поради изтекла погасителна давност
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за признаване за установено в отношенията между
страните съществуването на изискуемо вземане за сумата от 960,35 лева, представляваща
част от общо дължимата договорна лихва в размер на 8851.34 лева за периода от 15.05.2017
г. до 15.01.2019 г. (вноски с настъпил падеж), поради изтекла погасителна давност за
6
вземането.
ОСЪЖДА Д. Й. Г., ЕГН ********** да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК
********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 153.97 лева – разноски пред Районен
съд Перник в исковото производство и 52,57 лева – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на адв. С. В., АК-
Перник, л. № ***** в Регистрите на Българската адвокатура, на осн. чл. 78, ал. ГПК, вр. чл.
38, ал. 2 ЗАдв сумата от 225,46 лева – възнаграждение за процесуалното представителство,
осъществявано спрямо Д. Й. Г., ЕГН ********** в хипотезата на чл. 368, ал. 1, т. 2 ЗАдв по
силата на ДПЗС от 05.10.2022 г.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7