Р Е Ш Е Н И Е

№ …

гр. София, 09.03.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 11-ти състав, в публичното заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                                СЪДИЯ: ИЛИАНА СТАНКОВА

при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 11477/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен  иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ.

Ищецът Н.Н.Т. твърди, че по отношение на застрахованото при ответника „ДЗИ О.З.” ЕАД моторно превозно средство л.а. марка „Мерцедес”, модел Е 200 СDI, с ДК № *******се е реализирал застрахователен риск – кражба, в периода между 13.04.2018 г. и 22.04.2018 г.. Твърди, че действителната стойност на застрахованото имущество към датата на застрахователното събитие е в размер на 34 000 лева и иска ответникът да бъде осъден да заплати застраховатено обезщетение в този размер. Претендира законната лихва и разноски.

Ответникът „ДЗИ О.З.” ЕАД оспорва иска. Оспорва да е настъпило застрахователно събитие кражба, както и застрахованият лек автомобил към датата на застрахователното събитие да е съществувал във вида си, в който е бил към момента на застраховане. Оспорва действителната стойност на застрахованото превозно средство към датата на настъпване на застрахователното събитие, като излага доводи, че автомобилът е използван за таксиметров автомобил, което намалява стойността му. Сочи, че от действителната стойност на застрахованото имущество следва да бъде приспадната стойността на десния халоген, който е бил пълно увреден към момента на застраховане. Прави евентуално възражение за прихващане от дължимото застрахователно обезщетение на разсрочените вноски от застрахователната премия. Претендира разноски.

 

Съдът, като съобрази становищата на страните и доказателствата по делото, достигна до следните фактически и правни изводи.

 

За основателността на иска в тежест на ищеца е докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: възникване на валидно застрахователно правоотношение; настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, в причинна връзка с което са настъпили вреди в претендирания размер.

Наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско”, сключена за процесния автомобил, валидна към датата на твърдяното от ищеца застрахователно събитие е факт, отделен като безспорен между страните, като той се подкрепя и от събраните по делото писмени доказателства, поради което съдът го приема за установен по делото.

На 23.04.2018 г. ищцата Н.Н.Т. е подала до застрахователя уведомление за настъпване на застрахователно събитие – кражба, като с уведомлението са представени удостоверение от 05-то РУ на СДВР за образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 346, ал.1 НК, регистрационен талон, ключове – 2броя и др.

С постановление от 27.06.2018 г. досъдебното производство за престъпление по чл. 194 НК е спряно и са продължени действията по разследване с цел издирване на извършителя. 

С писмо изх. № от 02.08.2018 г. „ДЗИ О.З.“ е уведомило Н.Н.Т., че отказва изплащането на застрахователно обезщетение, тъй като счита, че обстоятелствата, декларирани при завеждане на щетата, не съответстват с установените факти и събраните данни.  

Установява се от удостоверение от 27.01.2020 г., че застрахованият автомобил е бил с валиден технически преглед, издаден на 07.03.2018 г. с датата на валидност до 07.03.2019 г.

Според показанията на свидетеля Е.К.М.той е интимен приятел на ищцата от 2017 г.. Свидетелят сочи, че лекият автомобил на Н. Мерцедес, Е класа бил закупен от неяо през м. март 2018 г. от Германия и го паркирали пред блока, където живеели в гр. София, ж.к. *****. Според свидетеля той управлявал автомобила, който бил в перфектно състояние, не е използван за таксиметров автомобил и имал само пукнат преден, десен халоген. Свидетелят сочи, че паркирал автомобила на ул. „Проф. И. Шишманов“ в деня преди да заминат с Н. за Дубай - на 13.04.2018 г. и когато се върнали на 22.04.2018 г. видели, че колата я няма. Н. веднага се обадила на тел. 112 и отишла в 5-то РПУ, а на другия ден отишла при застрахователя. Свидетелят сочи, че преди да остави автомобила го заключил, а ключовете оставил в дома си.

От събраните по делото доказателства се установява несъмнено по делото настъпването на застрахователно събитие – кражба по отношение на застрахованото имущество. От страна на ответника, чиято е тежестта в процеса не се проведе пълно доказване на правоизключващите му възражения.

Според заключението на автотехническата експертиза пазарната стойност на застрахованото превозно средство към датата на застрахователното събитие възлиза в размер на 29 758 ,00 лева, а след приспадане на увредения десен халоген – в размер на 29 538,00 лева. Съдът намира, че дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде намалено със стойността на увредените части, за които не са налице доказателства да са поправени до момента на настъпване на събитието.

По възражението за прихващане.

Установява се от отбелязването в застрахователната полица, че при сключване на договора на 09.03.2018 г. е заплатена първата вноска от разсрочената на 4 равни части застрахователна премия в размер на 647,60 лева, като падежът на втората вноска е бил на 09.06.2018 г. и не са представени доказателства от ищеца останалите три вноски да са платени. Ето защо в полза на ответника срещу ищеца съществува вземане за застрахователна премия в размер на 1942,80 лева. Възражението за прихващане следва да бъде уважено като сума  от 1942,80 лева бъде прихваната от дължимото на ищеца застрахователна обезщетение от 29538,00 лева и искът по чл. 405, ал.1 КЗ бъде уважен за разликата от 27595,20 лева и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер.

По разноските:

При този изход от делото ответникът дължи на ищеца сторените от него разноски съразмерно с уважената частта на вземането на ищеца, за която съдът достигна до извод за възникването му.

По възражението на ответника за прекомерност на уговореното от ищеца и процесуалния му представител адвокатско възнаграждение съдът намира следното.

Видно от представения договор за правна помощ и съдействие ищецът е уговорил с адв. С.Д. адвокатско възнаграждение в размер на 2100,00 лева.

Съгласно чл. 7,  от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на възнаграждението в случая възлиза на сумата от 1550,00 лева. Уговореното от страните възнаграждение надхвърля с 550,00 лева минималното, което не представлява прекомерно надвишение. Същевременно доказателствената дейност по делото е усложнена от множеството възражения на ответника. Ето защо възражението за прекомерност се явява неоснователно.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 3136,24 лева.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата в размер на 73,49 лева разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска поради неговата неоснователност.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „ДЗИ О.З.” ЕАД, ЕИК: ******* да заплати на Н.Н.Т., ЕГН: ********** на основание чл. 405, ал.1 от КЗ сумата от 27595,20 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за настъпило в периода между 13.04.2018 г. и 22.04.2018 г., застрахователно събитие – кражба на л.а. марка „Мерцедес”, модел Е 200 CDI, с ДК № *******, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 27.08.2018 г. до плащането, както и  на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 3136,24 лева – разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над сумата от 27 595,20 лева до размер от 29538,00 лева, ПОРАДИ ИЗВЪРШЕНО СЪДЕБНО ПРИХВАЩАНЕ с вземането на ответника „ДЗИ О.З.” ЕАД, ЕИК: ******* срещу ищеца Н.Н.Т., ЕГН: ********** за разсрочена застрахователна премия по договор за застраховка „Каско +“, сключен на 09.03.2018 г., както и ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен за горницата над размер от 29 538,00 лева до пълния предявен размер от 34 000 лева.

ОСЪЖДА Н.Н.Т., ЕГН: ********** да заплати на „ДЗИ О.З.” ЕАД, ЕИК: ******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 73,49 лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

СЪДИЯ: