Р Е Ш Е Н И Е
11.06.2021 г., гр. Лом
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно заседание, проведено на
единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА ОРМАНОВА
при секретаря
Красимира Атанасова, като разгледа докладваното от съдията Орманова гражданско
дело № 1423 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45, към
който обективно и кумулативно е съединен и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Производството е образувано по предявен от Е.А.А., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител К.Д.А. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Я.С.
от САК, със съдебен адрес:
*** против ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ,,БУЛ ИНС" АД, с ЕИК ********* и адрес: гр. София, община
Столична, район „Лозенец“, бул. "Джеймс
Баучер" № 87 иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25 000, 00 лв.
/двадесет и пет хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на брат му А.А., настъпила в ПТП на 12.08.2017г., причинена при
управление на лек автомобил с марка „Форд”, модел „Транзит” с ДК № СМ 12 64 АР,
по отношение на който е имало сключена към момента на ПТП задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” със ЗД „БУЛ ИНС”АД,
ведно със законната лихва върху главницата
от 13.11.2017г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се
направените разноски в производството.
Твърди се в исковата молба, че
при ПТП на 12.08.2017г., около 14,30 ч. А.А.
е пътувал в управлявания от лек
автомобил с марка „Форд”, модел „Транзит” с ДК № СМ 12 64 АР. Движили се по път
1130, км 20 -500 с посока на движение от с. Комощица към с. Якимово,
област Монтана. Поради висока скорост и несъобразяване с пътната обстановка
водачът на посоченото МПС предприел изпреварване на движещия се в същата посока
колесен трактор с марка «Булгар» с ДК№ М 00 31 ЕТ с прикачена към същия
балировачка, без да осигури достатъчно странично разстояние между двете МПС,
вследствие на което е настъпила смъртта на малолетния брат на ищеца А.. С влязла в сила присъда по НОХД №
212/2019г. на ОС- Монтана е признат за
виновен за това, че на 12.08.2017г. при управление на автомобил с марка „Форд”,
модел „Транзит” с ДК № СМ 12 64 АР е нарушил правилата за движение по пътищата:
чл. 21, ал. 1 от ЗДВП, движейки се с превишена скорост; чл. 42, ал. 2, т. 1 от
ЗДВП, по силата на който законов текст водачът на пътно превозно средство,
който изпреварва, е длъжен по време на изпреварването да осигури достатъчно
странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство,
предприел изпреварване на движещ се в същата посока колесен трактор с марка
«Булгар» с ДК № М 00 31 ЕТ с прикачена балировачка, без да осигури достатъчно
странично разстояние между управлявания от него автомобил и изпреварвания от
него колесен трактор с прикачена балировачка, в резултат на което причинил по
непрадпазливост смъртта на А.А. с ЕГН **********.
Починалият А. е брат на ищеца Е.А..
Двамата са живели заедно в едно домакинство до смъртта на . Твърди се още, че
ритъмът на живот на ищеца е изцяло подчинен на скръб от голямата загуба на
неговия брат, като без съмнение ще изпитва болки и ще скърби до края на дните
си и тази болка никога няма да отшуми, тъй като за човешкия живот няма
еквивалент. е бил добър и обичан брат,
който е помагал в отглеждането на брат си и двамата са играели заедно. Ищецът
плакал за брат си, търсил го, променил характера си и общуването с околните.
Когато ставало въпрос за брат му, започвал да плаче, а на хората казвал, че
прилича на батко си. Тръгвайки на училище, ищецът искал и брат му да бъде с
него на училище. Твърди се, че между ищеца и брат му е съществувала силна
емоционална духовна връзка, изградена помежду им дълги години назад във времето.
Посочва се,
че за лекия автомобил, с който е причинено ПТП, марка „Форд”, модел „Транзит” с
ДК № СМ 12 64 АР, е сключена със ЗД „БУЛ
ИНС“АД задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, валидна от 18.04.2017г. до 17.04.2018г.
С оглед изложеното, ищецът обосновава правения си интерес от водене
на настоящото исково производство. В тази връзка претендира обезщетение от
застрахователя на делинквента за претърпените неимуществени вреди в размер на
25 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.11.2017
г. до окончателно изплащане на сумите и разноски по делото, като моли съда да
постанови решение в този смисъл.
Ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО "БУЛ ИНС “ АД подава отговор на
исковата молба, с който оспорва материалната легитимация на ищеца да получи
обезщетение за неимуществени вреди, като се позовава на това, че възможността
за обезщетяване на лица, извън изброените в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г.
се допуска само като изключение, когато болките и страданията от смъртта на
близкия родственик надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка. Оспорено е съществуването трайна и дълбока връзка
между ищеца и починалия и това, че са настъпили сериозни като интензитет и
продължителност морални болки и страдания, които да подлежат на обезщетяване по
правилото на чл. 52 от ЗЗД. Исковете са оспорени и по размер, като се твърди,
че обезщетението следва да се определи в размерите по §96, ал. 1 и ал. 4 от
ПЗРЗИДКЗ, обн. ДВ, бр. 101 от 07.12.2018 г. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение. Моли се искът да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан и се претендират деловодни разноски от ответника.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца, адв. Я.С., поддържа така предявените искове и
моли за тяхното уважаване. Претендира присъждане на направените по делото
разноски съгласно представен списък на разноските по чл. 80 ГПК.
С писмено становище ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО "БУЛ
ИНС“ АД, чрез процесуалния си представител адв.М.Г., моли предявените искове да
бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на направените по делото разноски,
съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3
от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С
влязла в сила на 18.09.2020 г. Присъда от 02.09.2020 г., постановена по НОХД №
212/2019 г. по описа на ОС - Монтана с
ЕГН ********** с постоянен адрес:*** е признат за виновен за това, че на
12.08.2017 г. около 14.30 ч. на път 1130, км. 20-500, с посока на движение с.
Комощица към с. Якимово, обл. Монтана, при управление на МПС л.а.
„Форд“, модел "Транзит", с ДКН № СМ 1264 АР, собственост на Б Ю
Х, нарушил правила за движение по пътищата – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
движейки се с превишена скорост; чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП /по силата
на който законов текст водачът на пътно превозно средство, който изпреварва, е
длъжен по време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние
между своето и изпреварваното пътно превозно средство/ - предприел изпреварване
на движещ се в същата посока колесен трактор марка "Булгар" с ДК № М
0031 ЕТ с прикачена балировачка, без да осигури достатъчно странично разстояние
между управлявания от него автомобил и изпреварвания от него колесен трактор с
прикачена балировачка, в резултат на което причинил по
непредпазливост смъртта на А.А., с
ЕГН **********, като след деянието направил всичко, зависещо от него за
оказване помощ на пострадалия, поради което за престъпление по чл. 343а,
ал. 1, б. „б” и чл. 54 от НК му е наложено наказание "лишаване от
свобода" за срок от 2 години, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК
е отложено с изпитателен срок от 5 години от влизане в сила на присъдата, като
подсъдимият е признат за ен по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 343,
ал. 1, б. "в" от НК.
С
оглед на посоченото и на основание чл. 300 от ГПК и чл. 413 от НПК е
установено, със задължителна за гражданския съд сила, обстоятелството, че е извършил посоченото в присъдата деяние, като
поведението му е противоправно, тъй като е извършено в нарушение на изрично
установени в закона – чл. 21, ал. 1 и чл 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП задължения,
нарушението на които е скрепено с наказателна санкция. При това тези нарушения
са признати от закона за престъпление, което също сочи на противоправност на
поведението, тъй като в наказателно правната разпоредба се съдържа и законова
забрана за извършване на такива действия под страх от наказание. Освен това със
задължителна сила е установено и обстоятелството, че в резултат на това свое
поведение е причинил смъртта на А.А.. Това е така, тъй като както чл. 300 от ГПК, така и чл. 413 от НПК под извършване на деянието разбират осъществяването
на фактическия състав на престъплението, за което се налага наказанието. Поради
това в случаите, когато в този състав като квалифициращ признак е включено
причиняването на определен резултат и връзката между деянието и резултата,
констатациите на наказателния съд за осъществяването на такъв резултат и за
причинната връзка са задължителни за гражданския съд. Тази обвързаност се
разпростира както по отношение на резултата, така и по отношение на причинната
връзка между действието и осъществения резултат, предвид на което този въпрос
не може да бъде пререшаван. Налице е установено противоправно поведение от
страна на и причинени на трети лица
вреди, както и причинна връзка между тях. Това са три от елементите на
хипотезата на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Четвъртият елемент, а именно вината, се предполага по силата на чл. 45, ал. 2
от ЗЗД, но в случая и той е установен със задължителна сила. С оглед на
изложеното деянието на представлява
непозволено увреждане и поради това пострадалите от същото могат да ангажират
отговорността на същия за претърпените от това увреждане вреди.
С
оглед на горното е установено, че следва на основание чл. 45 от ЗЗД да бъде
ангажирана отговорността на за
причинените вследствие на пътно-транспортното произшествие вреди на трети лица.
Не се спори по делото, че със застрахователна полица № BG/02/117001164044 за
л.а. „Форд Транзит“, с рег. № СМ 1264 АР, е била сключена задължителна
застраховка за риска „гражданска отговорност на автомобилистите“, валидна до
17.04.2018 г., по която застраховател е било ЗД "БУЛ ИНС“ АД, гр. София.
Доколкото застраховката „гражданска отговорност на автомобилистите” съгласно
чл. 477, във връзка с чл. 468 от КЗ покрива отговорност на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни
превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското
законодателство, то увредените лица могат да ангажират отговорността на
ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО "БУЛ ИНС“ АД за причинените им от вреди на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, в
сила от 01.01.2016г.
От
събраните по делото доказателства се установява, че ищецът Е.А.А. е брат на
починалия при ПТП А.А., който е бил с
постоянен и настоящ адрес ***. Същевременно ищецът е също с постоянен
адрес ***.
От
показанията на разпитаната по делото свидетелка , първа братовчедка на майката
на ищеца и леля на последния, се установява, че починалият А. *** в
едно домакинство с ищеца. Преди това Е. е живял в гр. Разград, където той
и починалият му брат са родени и откъдето е техният биологичен баща. Починалият
и ищецът Е. живеели преди инцидента,
довел до смъртта на , в един дом в с. Комощица, обл. Монтана, като са имали и
една обща стая. Свидетелката споделя, че след смъртта на ищецът Е. се затворил в себе си и вече не бил
весело и енергично дете, като започнал да избягва местата, които заедно
посещавали с починалия му брат, защото му напомняли за него. Споделя, че детето
Е. изцяло се е променило след смъртта на неговия брат , с който били весели и
задружни преди това. Показанията на тази свидетелка кореспондират с
показанията на втория разпитан свидетел – , живущ на семейни начала с майката
на ищеца, от които се установява, че първоначално ищецът и брат му са живеели с
родителите си в гр. Разград. Впоследствие се преместили в с. Комощица с майка
си и другите си братя и сестри. Двамата братя - Е. и , постоянно са били
заедно, като между тях е имало изключително силна емоционална връзка. След
смъртта на ищецът не искал да излиза и
да си играе с други деца. Ищецът и починалия му брат ходили заедно на риболов. Е.
често упоменавал случаи, в които заедно с брат си правели разни неща.
Свидетелят посочва, че Е. е много замислено дете, затворил се в себе си след
смъртта на и не искал да излиза.
Заключението
на вещото лице И.Д. по изготвената съдебно-психологична експертиза сочи, че
ищецът е преживял по болезнен и травмиращ начин смъртта на брат си. Това
събитие е оказало значително влияние на оформянето му като личност в много
важен и сензитивен период от човешкия живот, какъвто е именно детството. В
емоционален план ищецът се характеризира с преживявания и прояви, характерни за
тревожно-депресивния регистър. При споменаването на името на брат му Е.
вербално отговаря, че мисли следното: "ако бяхме заедно щяхме да си купим къща,
щяхме да сме двамата заедно да спиме, а сестра ми в другата стая",
"само двамата ще ходим някъде, да направим някоя беля". От тези споделени мисли на ищеца може да се направи
извод, че той е свързвал своите бъдещи житейски планове неизменно и най-вече с
брат си , мечтаейки заедно да си купят къща. В съдебно заседание вещото лице
посочва, че именно Е. е бил най-привързан към починалия , него е чувствал като
най-близък измежду всичките си братя и сестри, което доказва най-силната
емоционална връзка на ищеца към именно този негов брат - починалия , в
сравнение с отношението на ищеца към другите негови братя и сестри. Т.е.
връзката на ищеца с починалия му брат е
била по-силна от тази, която съществува между ищеца и останалите му братя и
сестри. От заключението на вещото лице също е видно, че емоционалната връзка
между ищеца и починалия му брат надхвърля обичайната привързаност между двама
братя. Същата в съдебно заседание заявява, че Е. е изключително привързан към
брат си .
С
оглед на тези доказателства съдът намира, че съществувалите между ищеца и
починалия му брат отношения са от такова естество и съдържание, че легитимират
ищеца като имащ право да получи обезщетение за смъртта на А.А. по смисъла на т. 1 от ТР № 1/21.06.2018
г., постановено по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Със същото решение е
предвидено, че освен посочените в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969
г. лица, обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смърт на техен близък
по изключение може да получи и всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
В случая съществуването на такива обстоятелства се установява от времето, в
което ищецът и починалия му брат са прекарвали заедно в периода, в който са
поддържали тези отношения, честотата на контактите и начина, по който ищецът
възприема смъртта на брат си. Всичко това сочи на силна привързаност,
надхвърляща по интензитет и времетраене нормално присъщите за родствената
връзка болки и страдания, поради което ищецът следва да бъде обезщетен за
действително претърпените от него неимуществени вреди от смъртта на брат му от
ответника, в качеството му на застраховател по застраховка „гражданска
отговорност на автомобилистите”, по която застраховано лице е делинквентът.
Настоящият
състав намира, че паричният еквивалент на понесените неимуществени вреди,
причинени от смъртта на брата на ищеца, с който той е имал трайна емоционална
връзка, при съобразяване на възрастта на починалия (около 14 г.), неговата
жизнеспособност, обстоятелството, че починалият постоянно е поддържал близки и
топли отношения с брат си, ищеца, както и предвид обществените отношения,
възлиза на 25 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди за ищеца. В
тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че
обезщетението в конкретния случай следва да бъде определено до размера по § 96,
ал. 1 от ПЗРЗИДКЗ, обн. ДВ, бр. 101/2018 г., в сила от 07.12.2018, във вр. с
чл. 493а, ал. 4 от КЗ, а именно в размер до 5000 лв. Действително в § 96, ал. 1
от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) е определен максимален размер от
5000 лева за обезщетяване на разширения кръг лица, между които попадат братята
и сестрите, като е придадено обратно действие за съдебните претенции, предявени
след 21.06.2018 г. Разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101
от 2018 г.) е приложима за всички претенции, предявени след 21.06.2018 г.,
независимо от това по време на действие на кой кодекс е възникнало
застрахователното събитие. Настоящият състав обаче намира, че тази разпоредба
противоречи на правото на ЕС, доколкото е предвидена по-малка сума от
посочените в чл.1, параграф 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива
2009/10З/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година
относно застраховката "Гражданска отговорност", чиито чл. 9, ал. 1
предвижда следните минимални суми: в случай на телесно увреждане - минимална
застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие,
независимо от броя на пострадалите; в случай на имуществени вреди - 1 000 000
EUR за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите. При
констатиране на това противоречие между европейското и националното право съдът
е длъжен, в рамките на своята компетентност, да приложи общностното право в
неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти,
като остави без приложение евентуалните разпоредби от вътрешното право, които
му противоречат, без оглед на това дали те предхождат или следват общностната
правна норма, както и без да е необходимо да изиска или да изчаква отмяната на
такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред. В тази връзка
според Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12 с предмет преюдициално
запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Augstākās tiesas
Senāts (Латвия) с акт от 16 май 2012 г., постъпил в Съда на 1 юни 2012 г.,
член 3, параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора
директива 84/5, не допуска национална правна уредба, съгласно която
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни
превозни средства, да покрива обезщетението за неимуществени вреди,
дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за
смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно
произшествие, само до опред максимална сума, която е по-малка от посочените в
член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5. Съобразно разпоредбата на чл. 633
от ГПК решенията по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища
и учреждения в Република България.
Ето
защо съдът намира, че за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени
от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на
моралните вреди, съобразен с нивата на застрахователно покритие за
неимуществени вреди за процесния период. В тази връзка не следва да бъде
възприето твърдението, че § 96, ал. 1 от ПЗРЗИДКЗ, обн. ДВ, бр. 101/2018 г. не
е в противоречие с посочените по-горе директиви и решение на СЕС. Не може да се
направи разграничение между използваното в решението на СЕС понятие „близки
членове на семейството”, като бъде прието, че същото се отнася само до лицата,
посочени в разпоредбите на чл. 493а, ал. 2 и ал. 3 от КЗ, като в това понятие
не се включват лицата по чл. 493а, ал. 4 от КЗ, сред които е и ищеца.
Обратното, следва да бъде прието, че решението се отнася за всички лица, които
съгласно вътрешното право на страната имат право на обезщетение за смъртта на
пострадалото лице. В случая това са всички лица, посочени в чл. 493а от КЗ,
което е видно от ал. 1 на същия текст, като останалите алинеи само уточняват
случаите, в които изброените лица имат право да получат обезщетение за
неимуществени вреди, т.е. решението на СЕС се отнася и за лицата, посочени в
разпоредбата на чл. 493а, ал. 4 от КЗ, които са тези по ТР № 1/21.06.2018 г.,
постановено по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и размера на
застрахователното обезщетение за тези лица не може да бъде ограничаван до
определен размер, който е по-нисък от установените лимити. Последното обаче е
направено с разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗРЗИДКЗ, обн. ДВ, бр. 101/2018 г.,
който е ограничил отговорността на застрахователя до размер от 5000 лв., поради
което тази разпоредба противоречи на общностното право. От разпоредбата на §
96, ал. 2 от ПЗРЗИДКЗ не следва обратния извод. Съгласно същата, до влизането в
сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2 от КЗ
лицето, което отговаря за причинените неимуществени вреди на лицата по чл.
493а, ал. 4 от КЗ, дължи обезщетение в размера по ал. 1, т.е. до 5000 лв. По
този начин отговорността на самите причинители на вредите, за които
застрахователят носи отговорност, е опред в размер до 5000 лв. Целта на това
ограничаване обаче е да се обоснове наложеното с § 96, ал. 1 от ПЗРЗИДКЗ
ограничаване на отговорността на застрахователя. Поради това двете разпоредби
следва да се тълкуват във връзка една с друга и доколкото целта на ал. 2 е
именно да обоснове ограничаване на отговорността на застрахователя спрямо
увреденото лице, то следва да се приеме, че целия § 96, ал. 1 от ПЗРЗИДКЗ, обн.
ДВ, бр. 101/2018 г. противоречи на общностното право и не следва да се прилага.
С
оглед на всичко гореизложено, така предявеният иск с правно основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ е основателен и следва да бъде уважен до посочения размер от 25 000
лв. обезщетение за неимуществени вреди.
По отношение на иска по чл. 86 от ЗЗД: С
исковата молба ищецът претендира заплащане на лихва за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди, считано не от датата на настъпване на
пътно-транспортното произшествие - 12.08.2017г., а след нея – 13.11.2017
г. В тази връзка в исковата молба се твърди, че застрахователят отговаря за
лихвите за забава, считано от датата на увреждането. В случая обаче както
застрахователният договор, така и застрахователното събитие, са се осъществили
след 01.01.2016 г., когато е влязъл в сила действащия към настоящия момент КЗ.
Поради това приложение следва да намери именно този кодекс. По силата на чл.
429, ал. 2, т. 2 от КЗ, застрахователят отговаря и за лихвите за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, но тази
отговорност се реализира при условията на ал. 3. Самият чл. 429, ал. 3 от КЗ,
към който препраща разпоредбата на чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, ограничава
отговорността на застрахователя за лихви за забава, като определя за начален
момент на същата по-ранната дата от тази на уведомяването на застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие от застрахования или от увреденото лице.
Тази разпоредба се различава от разпоредбата на чл. 223, ал. 2 от КЗ /отм./,
съгласно която застрахователят дължи обезщетение и за лихвите за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. С оглед на
тази разпоредба застрахователят дължи лихва за забава на увреденото лице,
считано от датата на настъпване на застрахователното събитие. Тази негова
отговорност е ограничена по отношение на самия застрахован, което е видно от
разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. 2 от КЗ /отм./ и чл. 268, т. 10 от КЗ
/отм./. В тези случаи, когато обезщетението е платено от самия застрахован,
застрахователят не му възстановява заплатените от него лихви за забава за
периода от датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на
уведомяването. Същевременно, ако застрахователят е заплатил лихви за забава за
този период на увреденото лице, той разполага с регресен иск спрямо
застрахования по силата на чл. 227, т. 2 от КЗ /отм./. Същевременно при
действието на КЗ /отм./ за увреденото лице не е предвидено задължение да
уведомява застрахователя за настъпване на застрахователното събитие или да
предяви прекия си иск по чл. 226 от КЗ /отм./ срещу него. Поради това и
застрахователят не можеше да отказва плащане на застрахователното обезщетение,
включително и лихвата за забава от датата на настъпване на застрахователното събитие
поради това, че не е уведомен за настъпването му, доколкото този отказ
представлява санкция за неизпълнение на предвидено в закона задължение. Както
се посочи по-горе обаче, разпоредбата на чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 429, ал. 3
от КЗ уреждат по различен начин задължението на застрахователя за заплащане на
лихви за забава, които се дължат от самия застрахован на третото лице. В случая
тези лихви не се дължат от датата на настъпване на застрахователното събитие,
което следва и от разпоредбата на чл. 494, т. 10 от КЗ. За разлика от чл. 268,
т. 10 от КЗ /отм./, разпоредбата на чл. 494, т. 10 от КЗ ограничава
отговорността на застрахователя за лихви за забава, дължими се от застрахования
на увреденото лице, като посочва, че същата се осъществява при спазване на
условията на чл. 429, ал. 3 от КЗ. Именно поради наличието на това ограничение
в разпоредбата на чл. 433 от КЗ, уреждаща регресния иск на застрахователя
спрямо застрахования, липсва правило подобно на това на чл. 227, т. 2 от КЗ
/отм./, уреждаща възможността застрахователя да търси от застрахования
платените на увреденото лице лихви за забава за периода от датата на настъпване
на застрахователното събитие до датата на уведомяване на застрахователя за
това. С оглед на изложеното следва да бъде прието, че при сега действащия КЗ
отговорността на застрахователя за лихви, дължими от застрахования на
увреденото лице е ограничена и това задължение е за периода след датата, на
която застрахователя е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие
било от застрахования, било от увреденото лице. При това разпоредбата на чл.
498 от действащия КЗ предвижда задължение на увреденото лице при настъпване на
застрахователното събитие да предяви претенцията си първо пред застрахователя и
едва, ако същият не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение, то може да предяви прекия иск по чл. 432 от КЗ срещу
застрахователя. Подобно задължение за увреденото лице липсваше в КЗ /отм./. В
конкретния случай по делото е представено застрахователна претенция с вх. №
361612 от 18.06.2020 г., с която Eмирджан А.А. е уведомил застрахователя ЗД
"БУЛ ИНС“ АД за настъпване на застрахователното събитие, поради което, при
липса на други данни, следва да бъде прието, че именно това е датата, на която
застрахователят е бил уведомен за претенцията на ищеца и от тази дата за него
настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с
ал. 3 от КЗ. Предвид на това лихва за забава върху горепосоченото обезщетение
се дължи от 18.06.2020 г. до датата на окончателното плащане. От това следва,
че предявеният иск за лихви за забава върху обезщетението за неимуществени
вреди следва да бъдат отхвърлен за периода от 13.11.2017 г. до 17.06.2020 г.
вкл.
По отношение на разноските: От списъка
по чл. 80 от ГПК на ищеца е видно, че претенцията му е за присъждане на
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА, като е представил договор
за правна помощ, сключен на посоченото основание /л. 8 от делото/. С оглед
уважения иск в пълния му размер, подлежащото на присъждане адвокатско
възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер
на 1 280,00 лв., което следва да бъде присъдено на процесуалния представител на
ищеца – адв. Я.С..
Доколкото
ищецът е била освободен от внасяне на държавна такса и разноски по
производството на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, ответникът на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Районен съд - Лом сумата от 1 000,00 лв.,
представляваща дължимата се държавна такса, опред съгласно чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, върху размера на
уважения иск, както и сумата за изплатено възнаграждение за вещо лице от
бюджета на съда в размер на 195,00 лева.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ,,БУЛ ИНС" АД, с ЕИК ********* и адрес: гр. София, община
Столична, район „Лозенец“, бул. "Джеймс
Баучер" № 87, представлявано от С П и К К, да заплати на Е.А.А. с ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител К.Д.А. с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 25 000,00 лв. /двадесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – психически болки и страдания, вследствие
смъртта на брат му, А.А., настъпила на
12.08.2017г., в резултат на ПТП от 12.08.2017г., виновно причинена от водача при управление на лек автомобил с марка
„Форд”, модел „Транзит” с ДК № СМ 12 64 АР, застрахован по риска „гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответника ЗД „БУЛ
ИНС” АД със застрахователна полица №
BG/02/117001164044, валидна до
17.04.2018 г., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2020 г. до окончателното
й изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта му
за присъждане на законната лихва за забава за периода от 13.11.2017 г. до
17.06.2020 г. вкл., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ,,БУЛ ИНС" АД, с ЕИК ********* и
адрес: гр. София, община Столична, район „Лозенец“, бул. "Джеймс Баучер" № 87, представлявано от С П и К К,
да заплати на адвокат Я.В.С. от САК, със съдебен адрес: ***, сумата от 1 280,00
лв. /хиляда двеста и осемдесет лева/, представляваща дължимо възнаграждение за
осъществена безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА,
във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ,,БУЛ ИНС" АД, с ЕИК ********* и адрес: гр. София, община
Столична, район „Лозенец“, бул. "Джеймс
Баучер" № 87, представлявано от Стоян Проданов и Крум Крумов, да заплати по сметка на Районен съд
- Лом сумата от 1195,00 лева /хиляда сто деветдесет и пет лева/, от които
1 000,00 лв. /хиляда лева/, представляваща дължимата по делото държавна такса
върху уважения иск и 195,00 лева /сто деветдесет и пет лева/ изплатено
възнаграждение за работата на вещото лице от бюджета на съда, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването на препис от същото на страните.
Районен съдия: