Определение по дело №368/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 561
Дата: 12 февруари 2020 г.
Съдия: Мариана Георгиева Карастанчева
Дело: 20202100500368
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

                              О  П  Р  Е   Д  Е  Л  Е   Н  И Е    № 561  

                                    

 

 

                                   град Бургас , 12.02. 2020 година     

 

 

Бургаският      окръжен     съд ,     гражданска колегия    ,

в   закрито      заседание  

на ............12.02 …..през

две хиляди и  двадесета    година ,             в състав :

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева 

                             ЧЛЕНОВЕ  :Пламена Върбанова        

                                                  мл.с. Марина Мавродиева                                                 

                                                                                              

при  секретаря …………….      като   разгледа  докладваното

от.съдията  М.Карастанчева.в.гр.д. №  368     по описа  за

                    2020 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :

         

 

                                               Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано  по повод на въззивната жалба  на  процесуалния  представител на „БНП Париба Парсънъл Файненс С.А.“-клон България ,със седалище – гр. София   –ищец     по гр.д. № 8922 /2018 год. по описа на Бургаския   районен съд против  решение № 3001/12.11.2019 год. постановено по същото дело ,с което са отхвърлени исковете  на въззивника против   М.Г.Д. ***   за установяване ,че  последния дължи на банката сумата от 501,87 лв. –неиздължена  главница по договор за потребителски заем  от 15.09.2014 г.,36,22 лв. –възнаградителна лихва за периода от 20.06.2017г. до 20.09.2017 г.,мораторна лихва в размер на 49,13 лв.,начислена върху неиздължената главница от 20.07.2017 г. до 06.07.2018 г. , ,ведно със законната  лихва върху главницата  ,считано от 24.07.2018 г. до окончателното изплащане,както и за сумата  от 3055,26 лв. –възнаградителна лихва ,304,59 лв. –законна лихва за забава   за периода 20.01.2017 г.-11.11.2017 г.,които вземания са  предмет на заповед  за изпълнение на парично задължение издадена  по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5540/2018 г. на БРС,

 

.

                                                 Въззивникът     изразяват недоволство от решението , като считат същото за неправилно и  необосновано .

                                            Сочи се   ,че  е неправилен изводът на съда ,че договорът за кредит  не съдържа изискуемите реквизити,предвидени в т. 10 на чл. 11 ал. 1 от ЗПК –а именно в изключително неясно и неразбираемо съдържание  фигурира „общата стойност на плащанията ,,без стойността на общите разходи за потребителя ,надбавката за разноски на кредитора по подготовката и обслужването на кредита  и определената добавка-печалбата на кредитора .Подчертава ,че в сбучай  длъжникът  е знаел параметрите на договора ,бил е наясно каква сума му се предоставя  и каква сма дължи ,какъв е приложимият годишен лихвен процент на разходите .В случая договорът не съдържа възможности за промяна в ГПР,който е фиксиран за целия срок на договора .Затова и задължението за разписана методика ,определяща начина и реда за промяна на лихвения процент ,не касае настоящата хипотеза .  .Доколкото няма данни за направени постъпки за предсрочно погасяване на кредита или да е било депозирано искане по чл. 7 от договора ,то хипотезата на чл. 11 ал. 1 т. 12 ЗПК не е приложима в случая.Отделно от това   се счита ,че договорът за кредит съдържа цялата изискуема информация за размера ,броя на погасителните вноски ,периодичността и датите на плащане на вноските ,при което  той инкорпорира съдържанието на погасителния план с императивно определеното в чл. 11 ал. 1 т. 11 ЗПК  съдържание .Погасителният план съдържа цялата информация,изискуема по смисъла на чл. 11 ал. 1 т. 11 ЗПК-размера,броя ,периодичността и датите на плащане на вноските –параметри ,които се изискват  в случаите на фиксиран лихвен процент по договора за кредит .Затова се счита ,че няма нарушение от страна на кредитора ,изразяващо се в липса на информация ,императивно изискуема  към съдържанието на договора за кредит  

                                               Моли се за отмяна на решението  в атакуваната част и уважаването на исковете изцяло   .Не сочат нови доказателства и обстоятелства по делото .

                                                Въззивната жалба  е допустима,подадена от процесуално легитимирано лице  против подлежащ на обжалване акт .              

                                                          Въззимаемият ответник в  писмения си  отговор по чл. 263 от ГПК чрез особения  си представител оспорва въззивната жалба .Подчертава се ,че  съдът правилно е констатирал ,че  при заобикаляне на закона  от кредитора  не са включени в договора надбавката за разноски по подготовката и обслужването на кредита ,както и определената надбавка-печалбата ,вследствие на което съгл.чл.21 ал. 1 ЗПК клаузите на договора ,касаещи общата сума за погасяване  и годишния процент от разходите ,са нищожни , а договорът за потребителски кредит-изначално недействителен .В този случай съгл.чл. 23 ЗПК  се дължи само чистата стойност на кредита ,която в конкретната хипотеза е 2 700 лв. и е изцяло погасена  вследствие заплатените от ответника 32 бр.погасителни вноски по 140,24 лв. всяка-или общо 4487,68 лв.Счита се и че  клаузите ,с които са заложени фиксиран годишен лихвен процент  в размер на 36,94%  и годишен процент на разходите в размер на 47,43% , не са индивидуално договорени ,тъй като са изготвени предварително  и потребителят не е имал възможност да влияе върху тях.Затова се счита ,че тези клаузи са сключени и в условията на неравнопоставеност ,водещи до нищожност поради противоречие с добрите нрави.Уговорката за лихва ,надвишаваща трикратния размер на законната лихва  ,както е в случая ,е противна на доблрит нрави /като страната се позовава и на съдебна практика/.

                                               Моли се за потвърждаване на решението  .Също не се сочат нови доказателства и нови обстоятелства по делото .Претендира се заплащане на възнаграждение за назначения на въззиваемия особен представител .

С оглед на горното и на осн. чл.267 от ГПК Бургаският окръжен съд

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л     И :

 

 

ЗАДЪЛЖАВА  ищеца „БНП Париба Парсънъл Файненс С.А.“-клон България ,със седалище – гр. София   ,ж.к.“Младост 4“,Бизнес парк София,сгр-.14-чрез юк Петко Паразов  да заплати по депозитната сметка на БОС сумата от 300 лв. за  особен представител на ответника М.Г.Д. .

ВНАСЯ  делото в открито съдебно заседание и го насрочва за 01.04.2020 г. от 10,30 часа ,за която дата да се призоват страните .

ПРЕПИС от настоящата определение да се връчи на страните .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  не подлежи на обжалване .

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ :1.

 

 

                                                                                        2.