О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………../……….11.2018
г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание
на двадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Т. Кръстев
в.ч.т.д.
№ 1800/2018 г., по описа на ВОС, ТО,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ГПК, вр.
чл. 413, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба вх. № 68759/23.10.2018 г. подадена
от „Рис” ООД, чрез адв. Г.С., срещу Разпореждане № 39743/09.10.2018 г.,
постановено по ч.гр.д. № 14154/2018 г., по описа на ВРС, с което е оставено без
уважение искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „Славянски
дом 3“ ЕООД, със седалище гр.Варна, за сумите 8402,05 лева главница и 2816,22
лева лихва.
В частната жалба се твърди, че разпореждането
е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Поддържа, че в т. 12 от заявлението от 29.09.2018г. подробно са посочени
обстоятелствата, от които произтича вземането, и предмета на вземането и
изразява несъгласие с мотивите на съда, че липсата на конкретизация препятства
защитата на длъжника. По същество отправя искане за отмяна на разпореждането и
издаване на заповед за изпълнение. Със заявление от 08.11.2018 г.
жалбоподателят е поискал присъждане на разноски в настоящото производство
съгласно представен списък и доказателства за извършването им.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
Производството пред ВРС, е образувано по
заявление на „Рис” ООД, гр. Варна, ЕИК *********, от 20.09.2018 г. за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „Славянски дом 3“ ЕООД, гр.Варна,
за сумите: 8402,05 лева главница и 2816,22 лева лихва за периода от 02.06.2015
г. до 20.09.2018 г., като е посочено, че вземането е за остатък по фактура №
**********/02.06.2015 г., издадена съгласно анекс от 01.06.2015 г. към Договор
за извършване на довършителни строително-монтажни работи № D-13-104Д от
17.03.2014г. и Спогодба от 30.01.2017г. Претендира
се и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда – 20.09.2018 г. до изплащане на вземането, както и разноски.
Първоинстанционният съд е отхвърлил искането
като е приел, че дадените с разпореждане от 21.09.2018 г. указания във връзка с
констатирана нередовност на заявлението не са изпълнени с уточняващата от
02.10.2018 г. Съдът е посочил, че макар да е ясно от какво произтича вземането,
липсва такава конкретизация по отношение неговия предмет, което препятства
възможността на длъжника да се осведоми за характера, размера и основанието на
претенцията, съответно да упражни защитата си срещу заповедта с предвидените за
това способи.
Разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК предвижда,
че заявлението следва да съответства на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК,
т.е. следва да е налице пълна и ясна индивидуализация на вземането, което се
претендира, така щото длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение
или не. Задължение на заявителя е да индивидуализира надлежно претенцията си по
основание и размер, още повече, че в производството по чл. 410 ГПК съдът не
събира доказателства (така ТР № 4/18.06.2014 г., т.д. № 4/2013 г. на ВКС). Ако
ответникът не е наясно, кои са фактите, които пораждат вземането по заповедта
за изпълнение, в т.ч. и размера на претенцията към него, то той бива поставен в
невъзможност да упражни адекватно правата си.
Дадените от ВРС указания са били за
индивидуализиране предмета на вземането, като е указано, че основанието, от
което произтича вземането е само един от характерните признаци на притезанието.
В изпълнение на дадените указания заявителят е посочил, че паричното вземане е
по спогодба от 30.01.2017 г.
Въззивният съд намира, че подаденото
заявление от 20.09.2018 г. достатъчно ясно очертава предмета на претендираните
вземания. Видно е, че се касае за вземане, произтичащо от договор за изработка
– извършени СМР на конкретно посочен обект на основание конкретно посочен
договор, за което е издадена фактура и е подписана спогодба между страните.
Размерът на претенциите за главница и лихва е конкретизиран, както и периода,
за който се претендира обезщетение за забава. Длъжникът, за който се твърди, че
е страна по посочените в заявлението договори, не би следвало да е затруднен в
преценката дали дължи претендираните суми, съответно да оспори вземането, ако
прецени, че не дължи, каквато е целта на заповедното производство. Даването на
указания би имало смисъл само, ако същите ясно и конкретно посочват на
заявителя в какво се състои недостатъчната според съда индивидуализация на
вземането.
Предвид изложеното, заявлението за издаване
на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист срещу длъжника „Славянски
дом 3“ ЕООД за сумите 8402,05 лева главница и 2816,22
лева лихва е изцяло основателно и следва да
бъде уважено. Следва да бъде присъдена и законната лихва върху уважената
главница, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство
разноски. Обжалваното разпореждане като неправилно следва да бъде отменено.
Частният
жалбоподател има право и на сторените в настоящото производство разноски съгласно
приложения списък по чл. 80 ГПК и доказателства за извършването им. Същите
следва да се включат в заповедта за изпълнение.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане №
39743/09.10.2018
г., постановено по ч.гр.д. № 14154/2018 г., по описа на ВРС, с което е оставено
без уважение искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
„Славянски дом 3“ ЕООД, със седалище гр.Варна, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДE заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по
заявление вх. № 61378/20.09.2018 г. на ВРС в полза на „Рис”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
"Проф. Марин Дринов" № 42, представлявано от С.Д.С., срещу „Славянски
дом 3“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
"Славянска" № 30, от относно следните парични вземания: 8402,05 лева
главница – остатък по фактура № **********/02.06.2015 г., издадена съгласно
анекс от 01.06.2015 г. към Договор за извършване на довършителни
строително-монтажни работи № D-13-104Д от 17.03.2014 г. на обект кооперация на
адрес гр. Варна, ул. „Славянска“ № 30 и Спогодба от 30.01.2017 г.; 2816,22 лева
– дължима лихва за периода от 02.06.2015 г. до 20.09.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
20.09.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски пред
първата инстанция в размер на 223,99 лева – държавна такса и 886,00 лева –
адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЯ разноски за въззивно производство в
размер на 312,18 лева в полза на „Рис”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
"Проф. Марин Дринов" № 42, която сума да се включи в издадената
заповед, на основание чл. 81 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Варна за
издаване на заповед за изпълнение съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.