Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Перник, 24.03.2021 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести февруари
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина
Малинова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 08215 по описа за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез
пълномощника юрк. Р., срещу М.П.И., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно
кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
9 , чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 10а ЗПК да бъде признато за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата 1265,33 лв. - главница по Договор за
потребителски кредит № *********, сключен на 20.05.2016 г. с Провидент
Файненшъл България“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на „Изи Асет
Мениджмънт” АД с договор за цесия от 01.07.2017 г., който го е прехвърлил на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД по силата на Приложение 1 от 01.06.2018
г. към Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сумата
72,27 лв. - договорна лихва за периода от 17.08.2016 г. – 26.07.2017 г., сумата
61,25 лв. - такса оценка на досие за периода от 24.08.2016 г. до 26.07.2017 г.,
сумата 323,31 лв. - обезщетение за забава за периода от 17.08.2016 г. –
29.07.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 30.07.2019 г. до изплащане на вземането, за които вземания е
издадена Заповед № 3034/31.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 04521 по описа за 2019 г. на Районен съд - Перник.
В исковата
молба се излага, че на 01.07.2017 г. е сключен Договор за цесия между „Изи Асет
Мениджмънт” АД и „Файненшъл България“ ЕООД /с предишно наименование „Провидент
Файненшъл България“ ООД/, по силата на който вземането, произтичащо от Договор
за потребителски кредит № *********, сключен на 20.05.2016 г. между „Провидент
Файненшъл България“ ООД и ответника е прехвърлено в полза на „Изи Асет
Мениджмънт” АД с всички привилегии, който го е прехвърлил на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД по силата на Приложение 1 от 01.06.2018 г. към
Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. Твърди се, че в договора
изрично е уговорено правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на
трети лица. Излага се, че по силата на изрично пълномощно от цедента ищцовото
дружество изпратило до ответника уведомления за извършената цесия, върнати в
цялост с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя. С оглед
изложеното, се навежда довод, че ответникът следва да се счита уведомен за
извършената цесия с връчване на препис от исковата молба.
Сочи се, че
по силата на сключения договор за кредит кредитодателят се е задължил да
предостави на ответника сумата 1500,00 лв., която последният се задължил да
върне заедно с договорна лихва в размер на 295,85 лв. на 60 равни седмични
погасителни вноски, всяка в размер на 29,93 лв., при първа погасителна вноска –
08.06.2016 г., и последна – 26.07.2017 г. С подписването на договора ответникът
се съгласил да заплати и сумата 75,00 лв. – такса за оценка на кредитно досие,
разпределена на 60 равни месечни вноски, всяка в размер на 1,25 лв., платими на
падежните дати на погасителните вноски. Твърди се, че предвид неплащане на
падежа, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва за забава за периода от 17.08.2016 г. до датата на подаване на
заявлението в съда. Твърди се, че длъжникът е платил сума в размер на 342,00
лв., с която са погасени: сумата 13,75 лв. - такса за оценка на кредитно досие,
сумата 93,58 лв. - договорна лихва, и сумата 243,67 лв. – главница.
С оглед
изложеното, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК за процесните суми. Заповедта била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес от предявяване на
настоящите искове в хипотезата на чл. 422, ал. 1, т. 2 ГПК. По изложените
съображения се моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор
от ответника.
Съдът, след като прецени
доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
По заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, е издадена Заповед № 3034/31.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 04521/2019 г. по описа на Районен съд - Перник, срещу М.П.И., за сумата 1265,33 лв. - главница по Договор за потребителски кредит №
*********, сключен на 20.05.2016 г. с Провидент Файненшъл България“ ООД,
вземанията по който са прехвърлени на „Изи Асет Мениджмънт” АД с договор за
цесия от 01.07.2017 г., който го е прехвърлил на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД по силата на Приложение 1 от 01.06.2018 г. към Допълнително
споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сумата
72,27 лв. - договорна лихва за
периода от 17.08.2016 г. – 26.07.2017 г., сумата
61,25 лв. - такса оценка на досие за
периода от 24.08.2016 г. до 26.07.2017 г., сумата
323,31 лв. - обезщетение за забава
за периода от 17.08.2016 г. – 29.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.07.2019 г.
до изплащане на вземането, и са присъдени разноски за производството.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК.
С разпореждане от 11.11.2019 г. на заявителя е указано да предяви иск за
установяване на вземането си, който е представил доказателства за депозирана
искова молба в месечен срок от съобщението.
От представения по делото договор за
потребителски кредит се установява, че на 20.05.2016 г. между „Провидент Файненшъл
България” ООД и ответника е сключен договор за кредит, по силата на който заемодателят
се е задължил да му предостави сумата 1500,00 лв., със задължение за връщането
й заедно с възнаграждение за ползването /фиксирана годишна лихва/ в размер на 31,82%
на 60 месечни погасителни вноски от по 31,19 лв. и последна вноска в размер на 30,64
лв., като падежът на първото седмично плащане е на 06.06.2016 г. В договора е
отразено, че кредитът се предоставя при условие, че заемополучателят заплати
такса за оценка на досие в размер на 75,00 лв., заедно с която ГПР е в размер
на 48%.
По делото е представен формуляр за
кандидатстване за кредит и стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, подписани от ответника.
С Договор за цесия и заместване в дълг
на 01.07.2017 г. „Провидент Файненшъл България” ООД прехвърля на „Изи Асет Мениджмънт”
АД всички главни и акцесорни, настоящи и бъдещи вземания, произтичащи от
договори за паричен заем, описани в Приложение № 1 (неразделна част от
договора), срещу заплащане на уговорената цена. Прехвърлянето на вземанията по
договор № *********/20.05.2016 г., сключен с М.П.И., е потвърдена изрично с
иявление на цедента „Файненшъл България” ЕООД /с предишно наименование „Провидент
Файненшъл България”/, приложено на л. 18 от делото.
С Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. „Изи Асет Мениджмънт” АД прехвърля
на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ООД вземанията, индивидуализирани в
Приложение № 1, което ще бъде неразделна част от договора, считано от датата на
неговото съставяне, срещу заплащане на покупна цена. Видно от представеното
извлечение 1_Р/01.11.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 16.11.2010 г., че в него са включени взеамнията към ответника по
договора от 20.05.2016 г.
Представени са потвърждение от „Изи
Асет Мениджмънт” АД за сключената цесия и допълнително споразумение от
01.11.2017 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” ЕАД и „Агенция за
събиране на вземания” ООД, включително с правото да преупъномощава.
С пълномощно от 04.07.2017 г. цедентът
„Файненшъл България” ЕООД е упълномощил цесионера „Изи Асет Мениджмънт” АД да уведоми
от негово име длъжниците по всички вземания, възникнали по договори за парични
заеми, които дружеството е цедирало съгласно Договор за цесия и заместване в
дълг от 01.07.2017 г. между „Файненшъл България” ЕООД кто цедент и „Изи Асет
Мениджмънт” АД като цесионер.
Представено е пълномощно, с което „Изи
Асет Мениджмънт” АД преупълномощава „Агенция за събиране на вземания” ЕАД от
името на „Файненшъл България” ЕООД да уведоми всички длъжници по всички
вземания на „Файненшъл България” ЕООД, възникнали по силата на договори за
потребителски кредит, за прехвърлянето им по силата на Договор за цесия от
01.07.2017 г.
С пълномощно от 09.09.2015 г.,
цедентът „Изи Асет Мениджмънт” АД е упълномощил „Агенция за събиране на
вземания” АД да уведоми от негово име длъжниците по всички вземания, възникнали
по договори за парични заеми, които дружеството е цедирало съгласно Договор за
цесия проджба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., сключен между „Изи
Асет Мениджмънт” АД като цедент и „Агенция за събиране на вземания” ООД като
цесионер.
Представени
са уведомителни писма от 23.11.2017 г. и 28.11.2019 г. за извършената цесия,
изходящи от ищеца, в качеството на пълномощник на цедента „Изи Асет Мениджмънт”
АД и „Файненшъл България” ЕООД, без данни за получаването им от кредитополучателя.
По
делото е прието заключение на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, от което се установява, че сумата от 1500,00 лв. е получена от
кредитополучателя при подписване на договора. Експертът посочва, че в системата
на „Провидент Файненшъл България” ООД са отразени плащания по договора за
потребителски кредит в размер на 342,00 лв. и в системата на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД в размер на 132,00 лв., т.е. общо платената сума по договора е
472,00 лв. Размерът на непогасените задължения са: 1265,16 лв. – главница, 72,72
лв. – договорна лихва за периода 17.08.2016 г. – 26.07.2017 г., 61,25 лв. –
такса за оценка на досие, 323,31 лв. –обезщетение за забава за периода 17.08.2016
г. – 29.07.2019 г. В случай, че с направените вноски не са погасявани суми за
такси и услуги, неплатеното задължение по договора би било, както следва: 1162,32
лв. – главница, 165,05 лв. – договорна лихва, и 331,90 лв. – лихва за забава.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1, т. 2 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
9 ЗПК, чл. 430, ал. 2 ТЗ, чл. 10а ЗПК и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени за
установяване вземанията на ищеца към ответника, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради
което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (редакция на текста изм. ДВ, бр. 86 от 2017 г.) за ищеца е
налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.
При така предявените искове в тежест на ищеца е
да установи възникването в негова полза на изискуемо вземане, за което е
издадена заповедта, т.е. да докаже, че между „Файненшъл България“ ЕООД /с предишно
наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД/, и ответника е
възникнала валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор за
заем, по силата на който на ответника е предоставена сума в посочения размер срещу
задължение за връщането й, заедно с договорна лихва, такса за услуга „оценка на
досие“ в посочения размер на посочените падежи, съответствие на клаузите на
договора с императивните разпоредби на ЗПК, изпадането на заемателя в забава,
че между цесионера и ищеца е сключен валиден договор за цесия, по силата на
който на ищеца са прехвърлени вземанията по договора за заем с ответника, че
цесията е съобщена на ответника от надлежната страна и размера на исковете
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от
един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Предвид правата и задълженията на страните по сключения договор, следва, че вземанията произтичат от договор за потребителски
кредит, поради което съдът е длъжен служебно да извърши проверка за
съответствие на неговите клаузи с императивните разпоредби на Закона за
потребителския кредит и Закона за защита на потребителите. В тази връзка са
направени и изрични възражения за недействителност на договора в отговора на
исковата молба.
От съдържанието на сключения договор съдът прави извод,
че същият не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съобразно разпоредите на ЗПК,
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула
съгласно приложение № 1 към ЗПК, като
се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Тоест, в посочената величина
/представлявайки общ израз на всичко дължимо по кредита/ следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът
ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
В конкретния случай, в процесния
договор за кредит, яснота относно посочените обстоятелства липсва. Посочен е
лихвен процент по заема /който е фиксиран/, както и годишно оскъпяване по заема
като сума, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по
договора, тъй като липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент
на разходите по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се
формира посочения в договора ГПР от 48,00 % ) и допълнителните допускания, при
които е определен ГПР. Следва да се посочи, че съгласно договора ГПР включва
фискирана лихва в размер на 31,82 % годишно и такса за оценка на досие в размер
на 75,00 лв., която не е посочена като процентното изражение. Същевременно, с
оглед размера на посочената такса, яснота как е формиран остатъка от 31,82 % до
общият размер на ГПР от 48 %. На следващо място, уговорката за заплащане на такса
за оценка на досие, която е включена в седмичните погасителни вноски, се явява нищожна, на основание чл. 21, ал. 2 ЗПК поради заобикаляне на установеното
законово изискване, регламентирано в разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, че кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита.
Съобразно гореизложеното, кредитното
правоотношение между страните се явява недействително на основание чл. 22, вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите за
този тип сделка правни последици. Съобразно нормата на чл. 23 ЗПК,
при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на
кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс.
Съгласно чл. 27 от договора с
подпсиването му кредитополучателят потвърждава, че е получил от кредитора
пълния размер на кредита, както е посочено на първата страница на договора в
буква А. Предвид цитираното съдържание на договора и положения от
кредитополучателя подпис върху него, съдът приема, че същият е получил заетата
сума в размер на 1500,00 лв.
От заключението на вещото лице
по проведената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че са отразени
плащания по договора в размер на 472,00 лв. Следователно размерът на непогасеното
вземане е 1028,00 лв.
По делото не се спори, а и от
представените доказателства съдът приема за установено, че вземането е валидно
прехвърлено на ищеца в настоящото производство, за което длъжникът е надлежно
уведомен с връчване на препис от исковата молба, съдържаща уведомление от
предишния кредитор и нарочно пълномощно в полза на ищеца. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в
хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да
бъде съобразен при решаването на делото, с оглед чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да
бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното
производство по предявен иск, за прехвърленото вземане не може да бъде
игнорирано (така решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ТК,
ІІ т. о.). Затова съдът приема, че с връчването на съобщение за извършената
цесия, като приложение към исковата молба е осъществено надлежно уведомяване за
цесията. По тези съображения следва, че процесната цесия има действие за
длъжника и тъй като същият не твърди да е извършил плащане на прехвърленото
вземане, то ищецът – цесионер, се явява носител на това вземане.
С
оглед изложеното, съдът достига до извод, че предявения иск за главница е основателен
за сумата 1028,00 лв., до който размер
следва да бъде уважен, и отхвърлен за разликата над 1028,00 лв. до пълния
предявен размер 1265,33 лв.
Предвид обстоятелството, че
искът има за предмет парично вземане, като правоувеличаваща последица от предявяването
му следва да бъде уважено и искането за присъждане на законна лихва върху
главницата, считано от депозиране на заявлението в съда – 30.07.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.
Предвид извода за недействителност
на договора за кредит, на основание чл. 23 ЗПК останалите искове следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
С оглед отправеното искане и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се
произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото
производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК
ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски, съразмерно на
уважената част от исковите претенции. В исковото производство ищцовото
дружество е направило следните разноски: 33,43 лв. – държавна такса, 100,00 лв.
– юрисконсултско възнаграждение, 200,00 лв. – депозит за вещо лице, т. е. общо 333,43
лв., а в заповедното производство ищецът е направил разноски както следва: 33,43
лв. – държавна такса, и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, т.е. общо 83,43
лв., като юрисконсултското възнаграждение е определено в минимален размер на
основание чл. 78, ал. 8, вр. чл. 37 ЗПрП и чл. 25 и чл. 26 от НЗПрП предвид липсата
на фактическа и правна сложност на делото. Съобразно уважената част на
исковете, на ищеца следва да бъде присъдена сумата 199,03 лв. – разноски за
исковото производство, и сумата 49,80 лв. – разноски за заповедното
производство. Ответникът не е представил доказателства за сторени разноски,
поради което такива не следва да му бъдат присъдени съобразно отхвърлената част
на исковете.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.П.И., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, сумата 1028,00 лв.
/хиляда и двадесет и осем лева/, представляваща главница Договор за потребителски кредит № *********,
сключен на 20.05.2016 г. с „Провидент Файненшъл България“ ООД, вземанията по
който са прехвърлени с договор за цесия от 01.07.2017 г., сключен между „Провидент
Файненшъл България“ ООД и „Изи Асет Мениджмънт” АД, и по силата на Приложение 1
от 01.06.2018 г. към Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен
между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 30.07.2019 г. до изплащане на вземането, за които вземания е
издадена Заповед № 3034/31.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 04521 по описа за 2019 г. на Районен съд – Перник, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата над 1028,00 лв.
до пълния предявен размер 1265,33 лв. – главница, сумата
72,27 лв. - договорна лихва за
периода от 17.08.2016 г. – 26.07.2017 г., сумата
61,25 лв. - такса оценка на досие за
периода от 24.08.2016 г. до 26.07.2017 г., и сумата 323,31 лв. -
обезщетение за забава за периода от 17.08.2016 г. – 29.07.2019 г.
ОСЪЖДА М.П.И., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата 199,03 лв. /сто деветдесет и
девет лева и три стотинки/ – разноски за исковото производство, и сумата
49,80 лв. /четиридесет и девет лева и осемдесет стотинки/ – разноски за
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Перник в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 04521
по описа за 2019 г. на Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.