Р Е Ш Е Н И Е
№………./09.10.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 11-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря Нина И.,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 642 по описа за
2020г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени
са от ищцата И.И.Ж., ЕГН **********, с адрес ***, срещу ответниците Н.Д.Г.,
ЕГН**********, с адрес *** *****, ет.*, ап.*и Е.Р.Т., ЕГН**********,
с адрес ***, отрицателни установителни
искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на поземлен имот с идентификатор №10135.2552.1115,
с площ от 1943 кв.м., находящ се в гр.Варна, район „****“, ж.к.“****“, при
граници имоти с идентификатори №№10135.2552.1113; 10135.2552.1155; 10135.2552.
1161; 10135.2552. 3953; 10135.2552.1118; 10135.2552.1116; 10135.2552.971;
10135.2552.4175; 10135.2552.4223, ведно с намиращите се в терена стопански
постройки и жилищна сграда на един етаж с площ от 18 кв.м. (а по скица –
33кв.м.) с идентификатор №10135.2552.1115.1, и мазе от 12 кв.м. (а по
скица – селскостопанска сграда с площ 3 кв.м.) с идентификатор
№10135.2552.1115.2, по твърдения за собственост на целия имот по давност от
2005г. и до днес.
Ищцата твърди, че е собственик на ПИ с идентификатор
10135.2552.1115 с площ от 1943 кв.м., находящ се в гр.Варна, район „****“,
ж.к.“****“ и намиращите се имота стопански постройки и жилищна сграда на един
етаж с площ от 18 кв.м. с идентификатор №10135.2552.1115.1 ведно с мазе от 12
кв.м. с идентификатор №10135.2552.1115.2, при съседи на терена
следните имоти с идентификатори
№№10135.2552.1113; 10135.2552.1155; 10135.2552. 1161; 10135.2552. 3953;
10135.2552.1118; 10135.2552.1116; 10135.2552.971; 10135.2552.4175;
10135.2552.4223, по силата на установено явно, непрекъснато и необезпокоявано и
до настоящия момент владение от 2005г., поради което придобила същия по
давност. Сочи, че установила владението върху имота, като същият й бил
доброволно предаден от нейния брат, като уговорката помежду им била тя да живее
заедно със съпруга си в имота и да се грижат за него като
собственици, тъй като той не го ползвал и не желаел имотът да се трансформира
в негова лична собственост след смъртта на родителите
им и желаел същият да бъде придобит еднолично от ищцата, а той
еднолично придобил жилището на родителите им, находящо се в гр. Варна, ул.“****“ *, ет.*,ап.*, където живял до смъртта си през
2018г. въз основа на договор за издръжка и гледане. Ищцата
излага още, че заедно със съпруга си, в периода на упражняване на владението, извършила множество подобрения в имота.
През 2018г. ищцата
отпочнала процедура по снабдяване с КНА след извършване на
обстоятелствена проверка, като при подаване на
заявление до СГКК-Варна за издаване на скица, с писмо от 22.03.2019г. била уведомена, че преписката по нейното заявление
била обединена в една процедура по изменение на КККР по преписка от
19.11.2018г. на първата ответница. Сочи, че ответниците са
наследници по закон на брат й Р. И.ов Т.. След получаване на
уведомлението ищцата инициирала разговор с ответниците, в който те заявили, че
оспорват придобИ.е правото й на собственост в имота и заявяват самостоятелни
права върху него. Твърди, че до този момент никой от тях, нито други
лица са заявявали по какъвто и да е начин собственически претенции
върху имота, нито са оспорвали владението й.
В уточнителна молба ищцата твърди, че била упражнявала
фактическата власт върху процесните терен №10135.2552.1115 и сгради
№10135.2552.1115.1 и №10135.2552.2 в цялост и в пълен
обем, въпреки заявеното оспорване от двете ответници в тази насока с отговора
на исковата молба. Твърди, че не е налице
идентичност между идеалните части от имота, придобити от брата на ищцата по
силата на с НА от 1989г. (1 000 кв.м. ид.ч.) и процесните 1973 кв.м., напротив процесният имот е в близо един път, по-широки граници, определящи
упражняваната фактическа власт от ищцата и идентифициращи придобитото право на
собственост върху процесните имоти, въз основа на упражнявано давностно
владение считано от 2005г.
По същество моли за уважаване на
иска и за разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, в който са изразили становище за
частична неоснователност на иска. Излагат, че са наследници на Р. И.ов Т.,
който придобил 1000 кв.м. ид.ч. от имот с пл. №1405, целият с площ от 1224 кв.м., с договор за дарение, обективиран в НА №87, том5, дело №1528/1989г. ведно с построената в имота постройка. Преди това
имотът бил в собственост на родителите на
ищцата и на брат й Р. Т.. След прехвърлителната
сделка в имота останал да живее бащата на Р., а последният и майка му продължили да живеят в жилище в гр.Варна. В дарения му имот Р.
ходил, когато има възможност, като бил спокоен, че баща му се чувства там добре
и стопанисва имота и не искал да му нарушава спокойствието. Бащата
обработвал мястото, берял плодовете от произведената от него реколта и ги
предоставял на съпругата си и сина си, за да правят зимнина. Това продължило до
момента, в който здравето и на двамата родители се влошило. През 2005г. бащата
на Р. получил инсулт и след изписването му от болницата Р. го прибрал в дома
си, за да полага грижи за него. Поради влошеното здравословно състояние на
родителите си Р. нямал възможност да наглежда и стопанисва процесния имот,
поради което предложил на ищцата, за да не стои имота празен да го ползва, като
прибира продукцията от насажденията в мястото, докато той получи възможност да
се грижи сам за имота, за което щял да я уведоми. През 2015г. починала майката
на Р.. На 12.08.2018г. починал внезапно Р., а на 01.12.2018г. починал и баща
му. Ищцата, която живеела в съседен вход идвала да види родителите си един път
годишно. Когато починал брат й, започнала да идва често при баща си и създавала
конфликти с ответницата Н.Г.. Ищцата разбрала, че апартаментът и процесният
имот е прехвърлен на брат й чак на погребението на последния. По повод на
възникналите конфликти между ищцата и Н.Г. била подадена жалба във
ВРП от първата, за което било образувано преписка
№11548/2018г., която била прекратена с отказ да се образува ДП.
След смъртта
на съпруга си ответницата Н.Г. направила справка в СГКК и установила, че били
извършени промени по отношение на процесния имот, като същият бил инкорпориран
заедно със съседния имот с пл.№1399 в нов
идентификатор №10135.2552.1115 целият с площ от 1973 кв.м. Поради
това инициирала процедура по изменение на КК.
Твърди се,
че ответниците са собственици на общо 1074.66 кв.м. ид.ч. по наследяване от имот
с пл.№1405,като същият е включен в ПИ с идентификатор №10135.2552.1115, както и на постреоните в него постройки. Сочат, че ищцата е наследник по закон на 74.66 кв.м. от целият този имот с площ
от 1224 кв.м. и оспорват да е собственик на целия имот въз основа на давностно
владение.
Молят за отхвърляне на иска и за
присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото
и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от прието по делото удостоверение от Община
Варна, д-я Местни Данъци, ПИ №10135.2552.1115 с площ 1943кв.м., ведно
с жилищните сгради в него, са били декларирани за собствени от ищцата И.И.Ж., с
декларация от 07.01.2019г.
На 13.03.2019г. ищцата И.И.Ж.
*** молба – декларация за извършване на обстоятелствена проверка, за да бъде
призната Ж. за собственик на исковия ПИ №10135.2552.1115 с площ 1943кв.м., ведно
със сградите в него.
Няма спор и е видно от приетото по
делото писмо от
АГКК – Варна,
че И.Ж. е била уведомена на 22.03.2019г. от органа, че преписката по подаденото
от нея заявление за издаване на скица за ПИ №10135.2552.1115 и сградите
върху него е била обединена в една
процедура по изменение на КККР по преписка от 19.11.2018г. на отв. Н.Г..
Видно от приета по делото справка за
неплатени задължения на ищцата към 01.03.2019г. за ПИ №1115
в кв. Изгрев, ищцата И.И.Ж. е с неплатени местни данъци за този имот за периода
от 2014г. до 2019г. Всички те са платени едва на 16.03.2019г. (л.12 от делото на
ВРС).
Актуалната скица на процесния ПИ №10135.2552.1115
е приета на л.97 от делото на ВРС, а на постройките – на л.25 и л.26 от делото
на ВОС.
Няма спор и е видно от приетия по делото НА
№75/24.07.1970г., том 8, н.д. №2927/1970г., че с отразената в него сделка И. В.
Т.е купил лозе от 1224кв.м. в м. Франга дере, при описани в акта граници.
С обективираната в приетия по делото
НА №87/27.03.1989г., том 5, н.д. №1528/1989г. на н-с при ВРС сделка, И. В. Т.и Е.
И.В.а са дарили в полза на сина си Р. И. Т.1000 кв.м. ид. части от имот с пл. №1405, целият с площ от 1224 кв.м., ведно с построената в имота
постройка, при граници на ПИ №1405 – път, ПИ №1406, ПИ №1399, ПИ №1404, ПИ №1408 и
ПИ №1407.
Видно от приети на л.61-66 от делото на ВРС
удостоверения от Община Варна, Е. И.В.а е починала на 08.08.2015г. и е оставила
за наследници И. Т. (съпруг); ищцата И.Ж. (дъщеря); Р. А.(внук, по заместване);
И. А.(внук, по заместване), както и Р. И. Т.(син).
Съпругът И. Т. е починал на 01.12.2018г. и е
оставил наследници Е.Т. (дъщеря); Р. А.(внук, по заместване); И. А.(внук, по
заместване), както и ищцата И.Ж. (дъщеря).
Двете ответници по делото – Н.Г. и Е.Т.
– са наследници на Р. И.ов Т., починал на 12.08.2018г. (негови
съпруга и съответно дъщеря).
Видно от приетото постановление на
ВРП от 25.09.2018г по повод жалба на
ищцата И.Ж.
срещу ответницата Н.Г. е била образувана преписка
№11548/2018г., прекратена с отказ да се образува ДП.
По делото на ВРС е приложена извадка
от административната преписка пред АГКК за изменение на КК относно ПИ №10135.2552.1115.
Пълната административна преписка по
заявленията на И.Ж. и на Н.Г., съответно за
издаване на скица за ПИ №10135.2552.1115 и сградите върху него и
съответно за изменение на КККР, е прета на
л.46-111 от настоящото дело на ВОС. Със Заповед №18-9539-13.09.2019г. на
началника на СГКК – Варна, производството е спряно до разрешаване на
възникналия между тях спор за материално право върху този поземлен имот.
Техническата част от документацията по преписката е отчетена от вещото лице по
приетата СТЕ.
Няма спор и е видно от удостоверение
от 24.07.2020г. от Община Варна, че ПИ №10135.2552.1115 не е общинска
собственост.
Няма спор и е видно от удостоверение
от 21.07.2020г. от Областния управителя на Варна, че ПИ №10135.2552.1115
не е държавна собственост.
В о.с.з. на 30.07.2020г. изрично е прието
за безспорно между страните по делото, че ищцата И.Ж. е собственик на разликата
над оспорените и твърдяни за собствени на ответниците 1000кв.м. ид.ч. от терена
до общата му площ по актуални КК и КР от 1943кв.м. (л.119-гръб).
Показанията на св. В. Б. съдът цени,
като непосредствени и обективни. От тях се установява, че свидетелката е съсед
на процения имот в кв. Изгрев. Процесното лозе се ползва и обработва само от И.Ж.
и от съпругът й от 2004-2005г. и досега. Преди това имотът е бил на „чичо И.“,
бащата на И.Ж.. От 2005г. и досега никой друг, освен семейството на Ж., не е
ползвал и работил лозето. Никога не е имало спорове за него. Свидетелката знае,
че „чичо И.“, бащата на И.Ж., има син Р., но не го познава. Свидетелката дори
не знае дали Р. има дъщеря.
Показанията на св. П. С.съдът цени, като
непосредствени и обективни. От тях се изяснява, че свидетелят е съсед на
процения имот в кв. Изгрев. Процесното лозе се ползва и обработва само от И.Ж.
и от съпругът й от 2004-2005г. и досега. Преди това имотът е бил на И. – бащата
на И.Ж.. През 2005г. И. получил инсулт и отишъл да живее при сина си, в
апартамента на последния. Къщата останала да се ползва от И.Ж. и мъжът й К.. От
2005г. и досега никой друг, освен семейството на Ж., не е ползвал и работил
лозето. Никога не е имало спорове за него. В имота са били направени във
времето много подобрения– лозе, овошки, детски кът „за внучетата“, хидроформа
система и други.
Показанията на св. П. П. съдът цени, като непосредствени и обективни.
От тях се установява, че свидетелят е познавал „бай И.“, бащата на Р. и И..
Познава и мястото в кв. Изгрев, което било 1200кв.м. След като „бай И.“ получил
инсулт отишъл да живее при сина си, в апартамента на последния. Синът му Р.
отговарял и се грижил години наред за баща си и за майка си, когато били болни.
Лозето му било прехвърлено от И. Т. с оглед на това. След инсулта на баща си Р.
преотстъпил временно мястото да ползва сестра му И., за да не го разграбят. И.Ж.
и нейните близки действително обработвали и ползвали лозето.
Показанията на св. И. Т.съдът цени, като
обективни, но също и като опосредствени относно ползването на имота (тъй като
тя изобщо не е ходила там). От тях се изяснява, че свидетелката Н. и Р. и знае,
че имат място в кв. Изгрев. Мястото било на Р., дадено му от родителите му
срещу гледане. След като баща му се разболял той го взел в апартамента си да се
грици за него, а лозето дал на сестра си да го ползва, за да „не влязат
крадци“.
Заключението
по приетата СТЕ съдът цени, като обективно, обосновано и неоспорено от
страните. В него са посочени подробно действалите планове за процесния терен във
времето, както и каква е била индивидуализацията на спорния терен според тях.
По КП от 1956г. теренът попада в имот пл. №12298; по КП от 1973г. - в имоти пл.
№1399 и №1405; в приет и неодобрен КП от 1973г. – в имот №1811; а в настоящата
КК от 2008г. - ПИ №10135.2552.1115, с площ общо 1943 кв.м.
Видно от комбинираните скици №2 и особено №3 (л.135) имот №10135.2552.1115, при
сегашните му граници и площ от 2008г. е формиран и включва описаните територии
по предходните ПИ №1399, №1405 и №1811. По въпроса за идентичността изрично е
посочено, че с оглед на границите на ПИ №1405 по КП от 1973г., описани в НА
№87/27.03.1989г. по №1528/1989г. на н-с при ВРС, дареният ПИ №1405 попада
изцяло в сегашните граници и площ на процесния ПИ №1115 (макар
последният да е формиран и от други терени).
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и приложимата
към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни
изводи:
По допустимостта: Правен
интерес от предявяването на отрицателен установителен вещен иск е налице при
твърдяно защитимо материално право на ищеца, което неоснователно се оспорва от
ответника. При наличие на тази предпоставка ищецът разполага с възможността да
избере процесуалния способ за защита на субективното си право, като предяви
отрицателен или положителен иск (Решение
№362/28.11.2011г. на ВКС по гр.д. №8/2011г., I г.о.; Решение №352/14.10.2011г.
на ВКС по гр.д. №1301/2010г., I г.о. и др.).
С ТР №8/27.11.2013г. на ОСТГК на ВКС тази
принципна постановка беше потвърдена и допълнена в смисъл, че защитимото право
следва да бъде доказателствено индикирано, а не просто голословно заявено.
Смисълът на цитираното тълкувателно разрешение е да бъде запретено
предявяването на отрицателни искове за собственост от ищци с доказателствено
необосновани твърдения за притежавано спорно право. Когато обаче спорът за
материално право бъде разгледан по същество, след съвкупен анализ на събраните
в рамките на приключило състезателно производство доказателтва, съдът неизменно
дължи произнасяне със сила на присъдено нещо (чл.235, ал.1 и ал.2 ГПК).
Противното разбиране би колидирало диаметрално с принципите на правната
сигурност и на състезателността, защото би означавало окончателно разрешаване
на спора само и единствено при основателност на иска, т.е. би „легализирало”
безкрайната във времето допустимост на един отрицателен иск за собственост, до
момента, до който не бъде уважен същия, което разбиране не може да бъде
споделено. Ето защо настоящият състав приема, че ако при образуване на делото
са представени / поискани за събиране доказателства, индикиращи вероятните
права на ищеца върху спорния имот и заедно с това индикиращи спора за
материално право върху тях с ответника, отрицателният иск е винаги допустим, а
съдът дължи решение за уважаване или отхвърляне на иска, а не прекратяване на
делото (при пълна или частична недоказаност на отрицателния иск).
В случaя извънсъдебният спор между страните
ясно се извежда от насрещните административни процедури и искания за вписване
на ищцата и съответно на наследниците на Р. Т.за собственици на исковия терен, довело
до спиране на производствата до решаване на спора за право. Ищцата от друга
страна е поискала събиране на писмени и гласни доказателства за доказване на наведеното
давностно придобИ.е. Поради което исковете са допустими и по тях съдът дължи
произнасяне по същество.
По предмета на доказване: Съобразно
горната правна постановка, както и при спазване на цитираното ТР
№8/27.11.2013г. на ОСТГК на ВКС, се достига до извода, че по всеки
установителен иск за собственост ищецът следва да докаже защитимите си вещни
материални права, а ответникът – своите вещни права, противопоставими на ищеца.
В частност в тежест на ищцовата страна е да
докаже, че е собственик на процесния имот на посоченото придобивно основание –
упражнено давностно владение в периода от 2005г. до настоящия момент, в това
число несъмнената, непрекъсната, спокойна, явна фактическа власт, с намерението
за своене, а то – манифестирано от сочената
уговорка при започване ползването на имота.
В частност в тежест на ответната страна е да
докаже, че е собственик на процесния имот на посоченото придобивно основание–
наследяване на 1000кв. м. ид.ч. от имота от наследодателя Р. Т., а той придобил
ги с дарение от 1989г., и също че е налице идентичност между процесния имот и
идеалните части от имота, придобити от брата на ищцата Р. Т.с НА от 1989г.
По легитимацията на ответната страна: С
обективираната в приетия по делото НА №87/27.03.1989г., том 5, н.д.
№1528/1989г. на н-с при ВРС сделка, И. В. Т.и Е. И.В.а са дарили в полза на
сина си Р. И. Т.1000 кв.м. ид. части от имот с пл. №1405, целият с площ от 1224 кв.м., ведно с построената в имота
постройка, при граници на ПИ №1405 – път, ПИ №1406, ПИ №1399, ПИ №1404, ПИ №1408 и
ПИ №1407. Няма спор и е видно от приетото удостоверение за наследници, че
ответниците Н.Г. и Е. Т.аса наследници на Р. И.ов Т., починал на
12.08.2018г. (съпруга и съответно дъщеря). Следователно на осн. чл.5 и чл.9 от ЗН дарените 1000 кв.м. ид.ч. на Р. Т.са придобити от ответниците по
наследяване. От заключението по приетата СТЕ, кредитирано от съда, се установи,
че имот №10135.2552.1115, при сегашните му граници и площ от 2008г., е формиран
и включва предходните ПИ №1399 и №1405,респ. №1811. С оглед на това и с оглед
границите на ПИ №1405 по КП от 1973г., описани в НА №87/27.03.1989г. по
№1528/1989г. на н-с при ВРС, дареният ПИ №1405 попада изцяло в сегашните
граници и площ на процесния ПИ №10135.2552.1115, което е и очевидно
графично онагледено на комбинираните скици №2 и особено №3 (л.135 от делото).
Поради които обстоятелства и съдът приема за доказана по делото материалната
легитимация на ответниците върху спорните 1000 кв.м. ид.ч. от ПИ №10135.2552.1115,
по наследяване и дарение на наследодателя.
За останалите спорни 74кв.м., над обсъдените
1000кв.м., от приетия по делото НА №75/24.07.1970г. е видно, че със сделката в
него И. Т. купил лозе от 1224кв.м. в м. Франга дере, при описани в акта
граници, от което беше прието, че 1000кв.м. са били дарени на Р. Т.през 1989г.
Горницата от 224кв.м. е била наследена със смъртта на И. Т. и съпругата му.
Видно от приобщение удостоверения за наследници Е. И.В.а е починала на
08.08.2015г. и е оставила за наследници И. Т. (съпруг); ищцата И.Ж. (дъщеря); Р.
А.(внук, по заместване); И. А.(внук, по заместване), както и Р. И. Т.(син); че
съпругът
И. Т. е починал на 01.12.2018г. и е оставил наследници Е.Т. (дъщеря); Р. А.(внук,
по заместване); И. А.(внук, по заместване), както и ищцата И.Ж. (дъщеря). Така
по правилата на чл.5 ЗН, чл.9 ЗН и чл.10 ЗН синът Р. Т.е придобил от баща си 28
кв.м. от въпросните останали 224кв.м., а Е.Т. – 46.66 кв.м. ид.ч. пак от баща
си. Или общо 74кв.м. са придобити от ответниците чрез наследяване, освен
горните 1000кв.м. и в тази част правата им са изяснени.
Правна рамка по чл.79 ЗС:Придобивната
давност представлява първичен способ за придобИ.е на вещни права, чрез
фактическо упражняване на съдържанието им в определен от закона срок, с
намерение за присвояване, манифестирано спрямо конкуриращия собственик или
съсобственик, както и спрямо всички трети за спора лица. Тя се състои както от
обективен елемент (фактическо упражняване на правото) така и от субективен
елемент (съзнание и намерение правото да се упражнява, като собствено). Чрез
нормата на чл.69 ЗС е предвидена презумпция за наличие на своителен анимус,
която според концептуалните разяснения, дадени с ТР №1/6.08.2012г. на ВКС по тълк.д. №1/2012г. на ОСГК на ВКС,
намира приложение само тогава, когато един от съсобствениците е започнал да
упражнява фактическата власт върху вещта при обстоятелства и на основание,
които изключват своителното владение у другите потенциални съсобственици. В
останалите случаи позоваващият се на давност съсобственик дължи доказване, че е
променил намерението си – от държане на своене, което е демонстрирано спрямо
третите лица и другите съсобственици (Решение
№1173/5.12.2008г. по гр.д. №4577/2007г., I г.о; Решение №123/15.06.2010г. на
ВКС по гр.д. №431/2009г., II г.о. на ВКС и други). На още по-силно
основание последното е валидно ако позоваващият се на давност изобщо няма титул
за собственост при отпочване на ползването. Ето защо съществени и решаващи за
приложението на презумпцията на чл.69 от ЗС са конкретните обстоятелства при и
непосредствено след отпочване на ползването. А от твова следва, че съобразно чл.69
ЗС анимусът се презюмира оборимо, само когато фактическата власт не е
установена на основание, което изключва самосъзнанието за собственост у
ползвателя, Ако естеството на придобивното основание легитимира друг правен
субект, упражняващият фактическата власт правен субект осъществява държане, а
не владение. Това положение може да се промени, ако държателят отблъсне
владението на действителния собственик или другите съсобственици и доведе до
знанието им явното си намерение да свои имота изцяло, съответно ги уведоми, че
отказва да признае правата им. В този смисъл е налице трайна практика на ВКС,
която съдът не счита за нужно да цитира допълнително.
По легитимацията на ищцовата страна: В
настоящия случай ищцата сочи и се позовава на твърденията, че е установила
фактическа власт върху имота през 2005г., когато й бил доброволно предаден от нейния брат, с уговорката тя да живее там със съпруга си и да се грижат
за него като собственици, тъй като Р. Т.не го ползвал, не искал имотът да бъде негова собственост след смъртта на родителите
им и желаел теренът да бъде само на
ищцата.
При съвкупния анализ и съпоставяне на приобщените
писмени и гласни доказателства по делото съдът приема за несъмнено доказано, че
семейството на ищцата единствено е обработвало, ползвало и живяло в исковите
имоти от 2005г. и до момента. По въпроса впрочем няма и особен спор с
ответниците. С оглед на това съдът приема за установен обективния елемент на
давността за придобИ.е на имотите.
Изискуемият субективен елемент обаче остана
напълно недоказан. Като начало следва да се посочи, че при приетото за доказано
право на собственост на ответниците върху спорните 1074.66кв.м. ид.ч. от ПИ №10135.2552.1115
по наследяване и дарение на наследодателя, презумпцията по чл.69 от ЗС не би
могла да намери приложение, защото отпочнатото ползване от ищцата е при наличие
на собственост на нейния брат (наследодател на ответниците). Затова бе нужно да
бъде доказана изрично постигната между Р. Т.и И.Ж. уговорка през 2005г.
ползването на имота да е предадено с желанието Р. Т.да се откаже от
собствеността си и тя да се придобие от Ж..
По делото обаче не се ангажира нито едно
доказателство в обсъждания смисъл. Нито един от свидетелите на ищцата дори не
индикира подобни данни, което по принцип е достатъчно за отричането на това
твърдение. Напротив – макар косвени, доказателства в обратния смисъл се
съдържат в показанията на свидетелите на ответника – че Р. е „преотстъпил
временно“ мястото да ползва сестра му И. „за да не го разграбят“ и „за да не
влязат крадци“. Липсват и документи за подобна уговорка и за формален отказа от
права. При тези данни презумпцията по чл.69 от ЗС е изключено да намери
приложение, а своителният анимус е недоказан. Така съдът приема, че при установяване
на фактическата власт върху лозето и сградите върху него ищцата и съпругът й са
установили държане, а не владение.
Липсват още доказателства впоследствие ищцата
да е трансформирала ползването във
владение, тоест за промяна на намерението за ползване, манифестирано както по
отношение на ответниците или наследодателя им, така и спрямо всички трети лица.
За първи такъв момент може да се приеме декларацията от 07.01.2019г. пред Община
Варна, дирекция Местни Данъци, за собственост върху терена, и след това
заявлението от м.03.2019г. пред АГКК, моментът на които е крайно късен за
придобивна давност. Още повече при насрещното и дори по-ранно заявление от
м.11.2018г. на ответницата в АГКК.
В допълнение видно от представената от ищцата
справка за
неплатени задължения към дата 01.03.2019г. за ПИ №1115 в кв. Изгрев, И.И.Ж.
е имала неплатени местни данъци за този имот за периода 2014г. - 2019г, като
всички те са платени едва на 16.03.2019г. Неплащането на данъци за спорния имот
противоречи на твърдението за давностенето му.
По тези съображения съвкупност съдът приема,
че придобивна давност за ищцата срещу ответниците не е текла в периода от
2005г. до днес, поне по отношение на спорните 1074.66кв.м., с оглед на
легитимиращите ответниците права върху тези идеални части от терена.
В заключение по
изложените групи съображения съдът намира, че искът за отричане правата на
ответниците върху спорните 1074.66кв.м. ид.ч. от ПИ №10135.2552.1115
следва да бъде отхвърлен. Правата на ответниците върху тях са налице,а
противопоставимите такива на ищцата по давност– недоказани.
Доколкото в о.с.з. на 30.07.2020г. изрично бе
прието за безспорно между страните, че ищцата И.Ж. е собственик на разликата
над спорните и (изяснени собствени) на ответниците 1074.66кв.м. ид.ч. от терена
до общата му площ по актуални КК и КР от 1943кв.м. (л.119-гръб), тоест че
ответниците нямат права над 1074.66кв.м. ид.ч., в тази част отрицателният иск
следва да се уважи, при действието на решението за това само между ищца и
ответници.
По отношение на постройките в
терена от актуалната скица на същия е видно наличието на две такива – №1115.1,
жилищна, 33 кв.м. и №1115.2, 3кв.м. селскостопанска. В заключението по СТЕ не
се съдърбжат конкретни данни за тези сгради. В о.с.з. вещото лице заяви (л.148-гръб)
че от документите е видно, че сградата по КК не отговаря на тази на място, като
сградата не може да бъде прието със сигурност, че е описаната в акта за
собственост и в КП от 1973г. При тези данни съдът не може да приеме еднолична
собственост върху сградите у никоя от страните, поради което и по арг. от чл.92
ЗС следва да се приеме, че правата върху сградите са в същото съотношение както
правата на страните по делото върху земята, като идеални части.
По разноските: Предвид
изхода по спора на осн. чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК на страните следва да се
присъдят разноски, разпределени според уважената и според отхвърлената част от
исковете. Възраженията на ответниците не могат да се споделят, с оглед
преценката на съда за допустимост на спора за право върху целия имот. Както
вече се посочи в случaя
извънсъдебният спор между страните се извежда от насрещните административни
процедури и искания за вписване на ищцата и съответно на Н.Г. за собственик на
исковия терен, довело до спиране на производствата до решаване на спора за
право. В тази връзка искането на Н.Г. до СГКК (л.48) не е за част от имота и
особено не е с посочване само до 1074.66кв.м. Ето защо не може да се направи и
несъмнен извод, че ответниците не са дали повод за делото в частта,в която са
признали (едва в хода на производството) липсата на свои права.
По горните причини на ищцата следва да бъдат
присъдени разноските по представения списък, а именно: 905.50лв. – платена
такса, 204.22лв. – такси за преписи, за вписване, за съдебни удостоверения, за
скици и данъчни оценки и други по движение на делото и 1350лв. – платен
адвокатски хонорар (доводът за прекомерност е неоснователен, тъй като хонорарът
е дори под минималния по Наредба №1/2004г. с оглед интереса), тоест общо
2459.73лв. – съотнесени към уважената част от интереса, с краен резултат – 1007.43лв.
за присъждане.
По горните причини на ответниците следва да
се присъдят разноските по представения списък, а именно: 400.00лв. – депозит
СТЕ и 1500.00лв. – платен адвокатски хонорар (възражението за прекомерност е
неоснователно, тъй като хонорарът е дори под минималния по Наредба №1/2004г. с
оглед интереса), тоест общо 1900лв. – съотнесени към отхвърлената част от
интереса, с краен резултат – 963.08лв. за присъждане.
Воден
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ищцата И.И.Ж.,
ЕГН**********, с адрес ***, че двете ответници
Н.Д.Г., ЕГН**********,с адрес *** *****, ет.*, ап.*и Е.Р.Т., ЕГН**********,
не са собственици на 868.34кв.м. ид.
части от поземлен имот с идентификатор №10135.2552.1115, с обща площ
от 1943 кв.м., находящ се в гр.Варна, район „****“, ж.к.“****“, при граници
имоти с идентификатори №№10135.2552.1113; 10135.2552.1155; 10135.2552. 1161;
10135.2552. 3953; 10135.2552.1118; 10135.2552.1116; 10135.2552.971;
10135.2552.4175; 10135.2552.4223, ведно със съответните в % съотношение ид. части от изградените в
терена стопански постройки и жилищна сграда на един етаж с площ 18кв.м. (по
скица – 33кв.м.) с идентификатор №10135.2552.1115.1, и мазе с площ 12кв.м. (по
скица селскостопанска сграда 3кв.м.), идентификатор №10135.2552.1115.2, на осн.
чл.124, ал.1 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ иска на И.И.Ж.,
ЕГН **********, с адрес ***, за признаване
за установено, че спрямо нея
ответниците Н.Д.Г., ЕГН**********, с адрес *** *****, ет.*, ап.*и Е.Р.Т.,
ЕГН**********, не са собственици на 1074.66кв.м. ид. части от поземлен
имот с идентификатор №10135.2552.1115, с обща площ от 1943 кв.м.,
находящ се в гр.Варна, район „****“, ж.к.“****“, при граници имоти с
идентификатори №№10135.2552.1113; 10135.2552.1155; 10135.2552. 1161;
10135.2552. 3953; 10135.2552.1118; 10135.2552.1116; 10135.2552.971;
10135.2552.4175; 10135.2552.4223, ведно със съответните в % съотношение
ид.части от изградените в терена стопански постройки и жилищна сграда на един
етаж с площ 18 кв.м. (по скица – 33кв.м.) с идентификатор №10135.2552.1115.1, и
мазе 12 кв.м. (по скица – селскостопанска сграда с площ 3 кв.м.) с
идентификатор №10135.2552.1115.2, на осн. чл.124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
отв. Н.Д.Г., ЕГН********** и Е.Р.Т., ЕГН**********, да заплатят на И.И.Ж.,
ЕГН **********, сумата от общо 1007.43лв.
– сторени от ищцата разноски по делото, според с уважената част от интереса, на
осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА И.И.Ж.,
ЕГН **********, да заплати на Н.Д.Г.,
ЕГН********** и на Е.Р.Т., ЕГН**********, сумата от общо 963.08лв. – сторени от ответниците разноски по делото, според с
отхвърлената част от интереса, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:…………