РЕШЕНИЕ
№ 179
гр. Пловдив, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора И. Даскалов
като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно
дело № 20225000600470 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 34, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС.
С Решение № 119 от 07.11.2022 г. по ЧНД № 549/2022 г.
Пазарджишкият окръжен съд е признал по реда на Рамково решение
2005/2014/ПВР на Съвета, относно прилагането на принципи за взаимно
признаване на финансови санкции и ЗПИИРКОРНФС, Решение на
Полицейски президиум Р., Централна служба „Глоби“ - Германия,
постановено на 20.10.2021г., влязло в законна сила на 16.11.2021г. срещу
българския гражданин И. А. Т. с ЕГН: ********** с постоянен адрес в гр. П.
ул. „Б.“ №*, с което за извършено административно нарушение по реда на §§
41, ал.1 в съчетание с Приложение 2,49 StVO /Наредба за движение по
пътищата/;§ 24 StVO /Закон за движение по пътищата/; 11.3.5 ВКаt /Каталог
на глобите/, му е наложена финансова санкция в размер на 150 евро, с
включени разходи в размер на 28,50 евро, или общо 178,50 евро с левова
равностойност 349,11 лева по фиксирания курс на БНБ към деня на
постановяване на решението и е изпратил решението на ТП на НАП –
1
Пазарджик за изпълнение и събиране на дължимите суми в левовата им
равностойност.
Недоволен от решението е останал адв. Р. З. – служебен защитник на И.
Т., който го е обжалвал с искане то да бъде отменено. На първо място намира,
че същото е незаконосъобразно, защото приложеното по делото
Удостоверение е непълно по смисъла на чл.35, ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС,
което е факултативно основание за отказ за признаване и изпълнение на
финансовата санкция. По този повод там не са били вписани пълните лични
данни на лицето – бащино име, номер на документ за самоличност и ЕГН.
Остава неясен начина на провеждане на производството и спазени ли са
всички гаранции по Рамковото решение, гарантиращи правото на защита на
лицето. На второ място засегнатото лице не е било намерено на известните
му адреси в страната, но и съдът не е положил усилия за установяването на
неговото местонахождение, задгранични пътувания, притежание на лични
МПС, недвижими имоти и др. От тук и за достигане на заключението за
неговото обичайно местопребиваване на територията на Р. България.
За постъпилата въззивна жалба е било съобщено на ОП – П. но не е
взето отношение.
По делото е изискана справка от НБД „Н.“, от която е видно, че не е
променен адреса по местоживеене на жалбоподателя.
Засегнатото лице И. А. Т. не се явява редовно призован, като се
представлява от назначения му служебен защитник – адв. Р. З. от АК - П.
който иска по изложените съображения в жалбата да се отмени решението на
окръжния съд като незаконосъобразно и необосновано.
Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна и предлага да
се потвърди решението на окръжния съд.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във
връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено
следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваното решение, Пазарджишкият окръжен съд е
приел за безспорно установено, че е представено Удостоверение по чл. 4 от
2
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа, относно прилагането
принципа за взаимно признаване на финансови санкции, съдържащо всички
реквизити, съгласно Приложение №2 към чл.4, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС.
То е издадено с оглед Решение на Полицейски президиум Р., Централна
служба за финансови санкции – Германия за налагане на глоба, постановено
на 29.12.2021г., влязло в законна сила на 09.03.2022г. по преписка
07.8506136.5, за налагане на финансова санкция на българския гражданин И.
А. Т. в размер на 150 евро за извършено административно нарушение,
изразяващо се в поведение, което нарушава правилата за движение по
пътищата:
На 09.11.2021 г. в 22:41 ч. в район Н., федерална магистрала 3, при
88,070 км, в посока на движение К. с лек автомобил с рег. № ****** е
превишил допустимата максимална скорост извън населени места от 100
км/ч. с 29 км/ч., при констатирана скорост от 129 км/ч. /след приспаднат
толеранс/, което според немското законодателство е административно
нарушение и се санкционира по реда на § 41, ал.1, вр. с Приложение 2, § 49
StVO /Наредба за движение по пътищата/; § 24 StVG /Закон за движение по
пътищата/; 11.3.5 BKaT /Каталог на глобите/. Посочени са и разходи, по
производството, довело до решението в размер на 28.50 евро или общият
размер на финансовата санкция възлиза на 178,50 евро, който не може да
представлява основание за отказ, съобразно чл.35, т.6 от българския
специален закон.
В този смисъл, същото е постановено от несъдебен орган за
административно нарушение по правилата за движение по пътищата,
съгласно чл.3, ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС в държава, която е членка на
Европейския съюз и представлява акт за налагане на имуществена санкция.
Правилно първостепенният съд е счел, че са налице са формалните
предпоставки на чл.4 и чл.5 от ЗПИИРКОРНФС - удостоверението е
преведено надлежно на български език и отговаря на образеца по
приложенията към закона. Приложен е и заверен препис от решението, чието
признаване се иска. Получени са по електронна поща от официален адрес и
представлява, съгласно чл.9, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС, надлежно защитен
начин, позволяващ да се удостовери автентичността.
Въпреки възраженията на защитника, компетентен да се произнесе по
3
признаването и изпълнението на решението е Пазарджишкият окръжен съд,
тъй като засегнатото лице има обичайно пребиваване в гр. П. съобразно чл.31,
ал.1 от ЗПИИРКОРНФС. По делото е установено, че лицето е потърсено от
служител на бюро „Призовки“ при ОС – Пазарджик на адреса, посочен в
удостоверението, като е установено, че същият отказва да получи призовката,
т.е. безспорно има трайна връзка от личен характер на това място по
местоживеене. В тази връзка не е било нужно да се изисква допълнителна
информация за установяването на неговото местонахождение, задгранични
пътувания, притежание на лични МПС, недвижими имоти или други данни.
От тук и за достигане на заключението за неговото обичайно
местопребиваване на територията на Р. България и че се касае именно за
същото лице.
Законосъобразно е преценено, че са налице предпоставките по чл.30,
ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като решението е за налагане на парична глоба е
постановено в административно-наказателно производство в държава-членка
на ЕС и се отнася за деяние, което съставлява административно нарушение и
по българското законодателство. Налице са и условията на чл.30, ал.2, т.1 от
ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, като в удостоверението изрично е посочено, че се
касае за поведение, което нарушава разпоредбите за движение по пътищата,
т.е. не се изисква двойна наказуемост.
Не са налице и факултативните основания по чл. 35 ЗПИИРКОРНФС за
отказ от признаване и изпълнение на финансовата санкция. Представеното
удостоверение съдържа всички изискуеми реквизити и съответства на
съдържанието на решението.
Основателно е преценено, че решението, представено за признаване и
изпълнение, се отнася за деяние, което е извършено на територията на
издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища.
Решението не се отнася и за деяние, подсъдно на български съд. Давностният
срок за изпълнение на решението не е изтекъл, съгласно германското и
българското законодателство. Не е налице имунитет или привилегия по
българското законодателство, които правят изпълнението на решението
недопустимо.
Липсват и основания за отказ от признаване и изпълнение.
Жалбоподателят е пълнолетен, следователно наказателно и административно
4
отговорен, а с оглед социалния и обществения му статус, не е лице, по
отношение на което съществува законодателно предвиден имунитет или
привилегия, правещи изпълнението на решението недопустимо.
Наред с това решението не се отнася за деяние, което по българското
законодателство се счита, за извършено изцяло или отчасти на територията на
Р. България, или е било извършено извън територията на издаващата държава
и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно
производство по отношение на такова деяние. Наложената финансова санкция
е над фиксирания праг от 70 евро.
Производството по издаване на решението е било писмено, като е
посочено, че в съответствие със законодателството на издаващата държава,
засегнатото лице е било уведомено лично или чрез упълномощен според
националния закон представител за правото и срока за обжалване на
решението. Вярно е, че в следващата точка не е отбелязано изрично как е
било уведомено лицето за тези му права, но с основание е преценено, че се
възприема с доверие, съобразно принципа за взаимно признаване на съдебни
решения, въз основа на който е изгражда съдебното сътрудничество между
държавите – членки на ЕС. И тъй като липсват конкретни факти, които
разколебават данните от удостоверението, същите не следва да бъдат
допълнително проверявани, така както се искано от защитата.
Няма представени доказателства за пълното или частично изпълнение
на санкцията, съгласно чл.33 от ЗПИИРКОРНФС.
Поради обстоятелството, че е наложена финансова санкция в евро,
съобразявайки разпоредбите на чл. 32, ал.1, вр. чл. 16, ал.8 от
ЗПИИРКОРНФС, съдът е определил равностойността на размера на
финансовата санкция и разноски по делото в български лева по фиксирания
курс на БНБ към деня на постановяване на решението от общо 178,50 евро с
левова равностойност от 349,11 лева.
На основание чл.42 от ЗПИИРКОРНФС така определената сума следва
да остане в приход за бюджета на Република България, като изпълняваща
решението държава.
Поради което и напълно правилно е преценено, че в конкретния случай
не са налице твърдените обстоятелства, даващи основание за отказ да се
признае решението за налагане на финансовата санкция, като следва да се
5
потвърди решението на окръжния съд.
Ето защо съдът и
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 119 от 07. 11. 2022 г. по ЧНД №
549/2022 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6