№ 4162
гр. Варна, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело №
20233110115069 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 142 от ЗЕ, вр. чл. 59 от ЗЗД от В. Е. В. ЕАД
против Г. Г. Д. в качеството му на наследник на Г. Д. Г., М. Д. Д. и Г. Д.. Ищецът твърди, че
първоначалната партида за доставка на топлоенергия в имот, находящ се в ***, е открита на
името на Г. Д. Г.. Приживе тя дарява апартамента на дъщеря си М. Д. Д. с договор,
обективиран в нотариален акт ***, том ***, рег. № ***, дело № *** год. М. Д. Д. е починала
на 16.09.2015 год., като нейни наследници са съпругът й Г. Д. и синът й- ответникът Г. Г. Д..
Г. Д. е починал на 13.06.2020 год., поради което с допълнителна молба вх. № 7710/29.01.2024
год. искът е насочен към Г. Г. Д. като единствен собственик на топлоснабдения имот.
Ответникът оспорва исковата молба чрез назначения от съда особен представител.
Прави възражение за погасяване по давност на част от претендираните суми, като се
позовава на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Оспорва приложените към исковата молба договори от
03.10.1996 год., от 25.01.1999 год. и от 20.10.2000 год., както и протокол от 23.11.1996 год.
като неотносими към спора, тъй като касаят различен имот от процесния.
Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства и гласни
доказателствени средства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно
убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Установява се от договор № 354/05.12.2000 г., сключен между Т. В. и етажните
собственици от ***, че за процесния апартамент е посочен предишния собственик на имота
– Я. Л.. Подадена е молба за откриване на партида от 12.12.2002 г. от новия собственик Г. Д.
Г. и от предишния собственик Я. Л.. С нотариален акт за продажба на недвижим имот от
1
25.11.2002 г. е прехвърлена собствеността от Я. Л. към Г. Д. Г.. В констативен протокол №
1536678 от 04.08.2016 г. Г. Д. Г. се е подписала като собственик и клиент. В протокол от
28.11.2009 г. за общо събрание на етажната собственост на *** Г. Д. Г. се е подписала като
собственик. Заявление № 22 от 25.07.2005 г. за плащане на равни месечни вноски е
подписано от Г. Д. Г.. Подписите не са оспорени в производството по делото.
В. Е. В. ЕАД е предоставяло топлинна енергия за топлоснабден имот и открита
партида на Г. Д. Г., ЕГН: **********, починала на 31.10.2014 г., в качеството й на
потребител по смисъла на чл. 153 ал. 1 ЗЕ за топлофициран обект с адрес: ***, за които са
издавани фактури в периода от 30.10.2020 г. до 01.04.2023 г. За горепосочения имот под
номер *** на името на титуляра е открита партида. След справка по партида на лицето-
титуляр и по справка на недвижимия имот е установено, че имотът е дарен на *** г. от Г. Д.
Г. на дъщеря й М. Д. Д., ЕГН ********** с Нотариален акт за дарение ***, том ***, per. №
*** от *** г. М. Д. Д., ЕГН ********** е починала на 16.09.2015 г. Нейни наследници са
съпругът й Г. Д., ЕГН: ********** и синът й Г. Г. Д., ЕГН: **********. Г. Д. е починал на
13.06.2020 год.
Между дружеството- продавач на топлинна енергия, от една страна, и потребителя-
наследодател от друга, е възникнало валидно облигационно отношение, което се регулира от
Закона за енергетиката, Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, както и
от Общите условия на В. Е. В. ЕАД. Сградата, в която се намира процесният топлофициран
обект, е присъединена към топлопреносната мрежа през 1996 г. и няма данни до настоящия
момент да е спирана или прекъсвана доставката на топлинна енергия към нея.
Съгласно чл. 64 ал. 1 от Общи условия на ищцовото дружество е установен редът, по
който се развиват отношенията между дружеството-продавач на топлинна енергия и
наследниците на починал потребител, като последните са длъжни да уведомят писмено
топлофикационното дружество в 30-дневен срок чрез подаване на заявление за промяна на
партидата, с приложено копие на удостоверение за наследници.
Към момента на предявяване на иска няма данни да е постъпвало подобно заявление,
поради което както през процесния период, така и понастоящем, партидата за
топлофицирания имот се води на името на починалото лице Г. Д. Г.. На името на Г. Д. Г. са и
представените писмени доказателства към исковата молба- извлечения от сметка 411 на
партиден № ***, установяващи дължими и неплатени суми за потребена топлинна енергия,
както и такси за услуги по партиден № *** за имот, находящ се на адрес: ***, за които са
издавани фактури в периода от 30.10.2020 г. до 01.04.2023 г. включително.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Общите условия на В. Е. В. ЕАД, в сила от
13.01.2008 г., купувачите на топлинна енергия я заплащат по еднокомпонентна цена, като за
установяване дължимостта на сумите топлофикационното дружество издава данъчни
фактури. По делото са представени извлечения от сметка 411 „Клиенти“ за задължения на
потребителя на топлоенергия към ищцовото дружество Г. Д. Г., в което са описани
издадените фактури № ********** от 30.10.2020 год. с падеж на 30.11.2020 год. и стойност
33.20 лева; № ********** от 30.11.2020 год., падеж 31.12.2020 год. и стойност 32.76 лева; №
2
********** от 31.12.2020 год. с падеж 31.01.2021 год. и стойност 23.84 лева; № **********
от 29.01.2021 год. с падеж 28.02.2021 год. и стойност 3.49 лева; № ********** от 26.02.2021
год. с падеж 31.03.2021 год. и стойност 22.18 лева; № ********** от 31.03.2021 г. с падеж
30.04.2021 г. и стойност 38.66 лева; № ********** от 29.04.2021 г. с падеж 31.05.2021 г. и
стойност 33.24 лева; № ********** от 31.05.2021 г. с падеж 30.06.2021 г. и стойност 45.26
лева; № ********** от 30.06.2021 г. с падеж 31.07.2021 г. и стойност 0.89 лева; №
********** от 30.09.2021г. с падеж 30.10.2021 г. и стойност 16.84 лева; № ********** от
31.12.2021 г. с падеж 31.01.2022 г. и стойност 12.67 лева; № ********** от 31.01.2022 г. с
падеж 28.02.2022 г. и стойност 6,00 лева; № ********** от 28.02.2022 г. с падеж 31.03.2022 г.
и стойност 6,00 лева; № ********** от 31.03.2022 г. с падеж 30.04.2022 г. и стойност 6,00
лева; № ********** от 03.01.2023 г. с падеж 31.01.2023 г. и стойност 6,00 лева; №
********** от 01.02.2023 г. с падеж 01.03.2023 г. и стойност 6,00 лева; № ********** от
01.03.2023 г. с падеж 30.03.2023 г. и стойност 6,00 лева и № ********** от 01.04.2023 г. с
падеж 30.04.2023 г. и стойност 6,00 лева.
От представените по делото общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от В. Е. В. ЕАД, справка партида месечни разпределения и горецитираните
протоколи от общо събрание и заявление за плащане на равни месечни вноски, протокол за
въвеждане в експлоатация на топломерно устройство, нотариален акт за дарение на
недвижим имот, нотариален акт за продажба на недвижим имотудостоверения за
наследници, се установява наличието на валидно правоотношение на страните по настоящия
спор.
Общите части в сграда - етажна собственост, не може да се делят (чл. 38, ал. 3 от ЗС)
и всеки собственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.
Общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи
повече от половината от вещта, като всеки съсобственик може да си служи с нея съобразно
нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с
вещта според правата им. Аналогични норми се съдържат и в чл. 6, ал. 1, т. 1, 9 и 15 от
Закона за управление на етажната собственост. След като е взето решение от общото
събрание с квалифицирано мнозинство от две трети от всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, по реда на чл. 133, ал. 2 ЗЕ за
присъединяване към топлопреносната мрежа, всеки съсобственик придобива правото да
ползва постъпилата в сградата топлинната енергия. Наред с това всички съсобственици
следва да участват и в разпределение на тежестите, свързани с общата вещ, като заплащат
топлинната енергия за отопление на общите части на сградата и отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия.
Имотът на ответника е присъединен чрез сградна инсталация към топлопреносната
мрежа на Т. В. ЕАД, чийто правоприемник е ищецът, като под абонатен номер *** е вписана
праводателят на ответника.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна
3
страна следното:
Предявен е осъдителен иск, по който ищецът претендира ответникът да му заплати
сума в размер на 305.03 лева, представляваща главница, формирана от задълженията за
потребена и незаплатена топлинна енергия, както и такси за услуга по партида *** за
топлофицирания имот за периода от месец октомври 2020 г. до месец март 2023 г.,
включително, възникнали в резултат от придобиването на собствеността върху имота и
качеството на потребител по смисъла на ОУ на топлоснабдителното дружество, както и
сумата 78.03 лева, представляваща законна лихва за забава, изчислена за периода от
01.12.2020 г. до 25.10.2023 г., върху главницата. Претендира се и законна лихва върху
главницата от предявяване на иска до изплащане на задължението.
При разглеждане на такъв иск, съобразно дадените указания при разпределяне на
доказателствената тежест, ищецът следва да докаже, че спорното право е възникнало, а
ответникът следва да доказва фактите, които го погасяват, изключват или унищожават.
Предвид изложеното, съдът приема, че в конкретния случай ищецът следва да доказва
своето вземане по основание и размер, а ответникът- че е платил сумите.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 4 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на
основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното
предприятие и асоциации на потребителите на топлинна енергия в сграда- етажна
собственост. Продавач на топлинна енергия в гр. Варна е В. Е. В. ЕАД. Съгласно
приложените като доказателство по делото и влезли в сила Общи условия на договори за
продажба на топлинна енергия на Т. В. ЕАД, чийто правоприемник е В. Е. В. ЕАД, одобрени
с Решение № ОУ-062/19.11.2007 г. на ДКЕВР и публикувани във в-к „Черно море" на
13.12.2007 г., задължение на продавача на топлинна енергия е да доставя топлинна енергия
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Потребителят (абонатът), от своя
страна, е длъжен да заплати предоставяните услуги в установения между страните срок и
размер. Цените на услугите се определят от продавача при спазване на изискванията на
Закона за Енергетиката и разпоредбите на Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г.
Купувач на топлоенергия може да бъде физическо лице, потребител на топлинна
енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на
имот в топлоснабдена сграда. Продажбата на топлинна енергия според чл. 150, ал. 1 от ЗЕ,
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди, се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията. В т. 1-6 от същата разпоредба са регламентирани
въпросите, които трябва да бъдат уредени от подлежащите на приемане Общи условия, а
именно: редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия,
отговорността при неизпълнение на задълженията, редът и сроковете за предоставяне и
получаване от потребителите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна
енергия по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение. Според чл.
150, ал. 2 от ЗЕ, който е специален, изрично писмено приемане на ОУ не е нужно.
4
Сградната инсталация в сграда - етажна собственост, топли ограждащите стени на
имотите и в резултат на топлообмена топли всички имоти, включително и тези, чиито
собственици са пломбирали или демонтирали отоплителните тела в имотите си или са
затворили термостатните им вентили. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна
енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От
своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление
на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за
отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна
енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално
на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Според чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16- 334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда- етажна
собственост се извършва възмездно от топлопреносното предприятие или от доставчика на
топлинна енергия- самостоятелно, или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а от ЗЕ и избрано от потребителите или от асоциацията от чл. 151, ал. 1
от ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. Съгласно чл. 63,
ал. 1 от същата наредба договорът между топлопреносното предприятие или доставчика и
лицето по чл. 139а от ЗЕ за извършване на дялово разпределение на топлинна енергия се
сключва при общи условия, предложени от топлопреносното предприятие или доставчика и
одобрени от ДКЕВР.
С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са обявени за потребители на топлинна енергия и като
такива са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Цитираната правна норма сочи, че с
факта на придобиване на правото на собственост, респ. на ограниченото вещно право на
ползване върху топлофициран недвижим имот, собственикът или ползвателят по силата на
закона придобиват качеството на потребители на топлинна енергия, поради което от
момента на придобиване на вещното право върху недвижимия имот се дължи заплащане на
цената за доставена топлинна енергия в него. Придобиването на вещното право- на
собственост или на ползване, е юридическият факт, от който за собственика или ползвателя
възниква задължението да заплаща цената на доставената в имота топлинна енергия като
ирелеватно се явява обстоятелството дали през определен период от време фактически
/реално/ същият е ползвал вещта или не, както и дали невъзможността да се ползва вещта е
по волята на титуляра на вещното право на собственост или ползване или на други
обективно съществуващи факти. В разпоредбата на пар.1, т. 42 от ДР на ЗЕ /отм./ е дадена
легална дефиниция на понятието "Потребител на енергия или природен газ за битови
нужди". Цитираната правна норма сочи, че по смисъла на закона потребител на енергия или
5
газ за битови нужди е физическо лице- собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Тази правна
норма само дефинира понятието потребител на енергия за битови нужди. В правната норма
не е въведена като кумулативна предпоставка за възникване на задължението за заплащане
на цената за доставената топлоенергия в имота изискването фактически /реално/ да го
ползва.
По отношение на претендираните лихви за забава, съдът намира, че съгласно
уредбата в чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. От представените общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди на потребители, които се прилагат към сключения
договор, по който страна е ответникът, се установява, че купувачите, които ползват
топлинна енергия за битови нужди, са длъжни да заплащат в срок до 45 дни след месеца на
доставката, задълженията си – ежемесечни и изравнителни. Т.е. денят за изпълнение
задължението на ответника за ползвана топлинна енергия за отопление, за топла вода, за
дялово разпределение на сградна инсталация и такса за обслужване на измервателните
уреди, е определен, и с неплащане на главницата в горепосочения срок, той е изпаднал в
забава от 15- то число на последващия месец от този на консумацията. Посредством
направени изчисления и на основание чл. 162 от ГПК съдът установи, че мораторната лихва
в размер 78.03 лева е основателно претендирана.
Неоснователно е възражението на ответника за погасяване на задълженията по
давност. Първата издадена фактура за процесния период е от 30.10.2020 год. и с падеж
30.11.2020 год. Исковата молба е депозирана в съда на 22.11.2023 год., т.е. преди да изтече
тригодишната погасителна давност.
Страните претендират разноски. С оглед изхода от спора, ответникът следва да
заплати направените от ищеца разноски в размер на 100 лева за държавна такса, 15 лева за
съдебни удостоверения, адвокатско възнаграждение 480 лева и депозит за възнаграждение
на особения представител на ответника- 200 лева или общо 795.00 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Г. Д., ЕГН ********** от ***, ***, *** да заплати на В. Е. В. ЕАД, ЕИК
***, представлявано от Д. Г. Д.- изпълнителен директор сумата 305.03 лева, представляваща
главница, формирана от задълженията за потребена и незаплатена топлинна енергия, както и
такси за услуга по партида *** за топлофицирания имот за периода от месец октомври 2020
г. до месец март 2023 г., включително, възникнали в резултат от придобиването на
собствеността върху имота и качеството на потребител по смисъла на ОУ на
топлоснабдителното дружество, сумата 78.03 лева, представляваща законна лихва за забава,
изчислена за периода от 01.12.2020 г. до 25.10.2023 г., върху главницата, както и законна
6
лихва върху главницата от предявяване на иска до изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Г. Г. Д., ЕГН ********** от ***, ***, *** да заплати на В. Е. В. ЕАД, ЕИК
***, представлявано от Д. Г. Д.- изпълнителен директор сумата 795.00 лева- разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7