Определение по дело №263/2007 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на д-р Я. Х. Б. с адрес:Б.,ЖК"Е." против решение №2754/07.04.2015г. на РС-Благоевград по гр.д.№1305/2014г.,с което е отхвърлен предявения от него иск против Ю."Н. Р." -Б. за признаване незаконност на наложеното му дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" по заповед №68/27.05.2014г. на Ректора на Ю. -проф.д.н. И. М.,и за отмяна на горепосочената заповед.

В жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение на БРС поради необоснованост и нарушения на материалния закон.Оплакванията на жалбоподателя касаят преценката на събраните доказателства като се твърди,че РС необосновано е игнорирал релевантни за спора факти,а е кредитирал свидетелски показания ,които е следвало да счете за дадени при очевидна заинтересованост на част от разпитаните свидетели от изхода на делото.Иска се отмяна на решението на БРС и уважаване на предявения иск.

Въззивната жалба е процусеално допустима -подадена е в срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежна страна в производството при наличие на правен интерес и е насочена срещу обжалваем съдебен акт.

Като съобрази оплакванията на въззивника ,доводите на страните и след като извърши преценка на събраните доказателства,въззивният съд намира жалбата за неоснователна,а обжалваното решение на БРС –правилно по следните съображения:

Въззивникът е главен асистент в катедра „Философия и политически науки“ на Философския Факултет в Ю.“Н. Р.“-Б. .Със заповед №68/27.05.2014г. ректорът на Ю. ,упражнявайки работодателски правомощия ,е наложил на въззивника дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ на основание чл.187 т.1 ,чл.187 т.3 и чл.187,т.10 от Кодекса на труда .Дисциплинарното наказание е наложено за три нарушения на трудовата дисциплина: 25-минутно закъснение на 06.02.2014г. за семинарно занятие със студентите от спец.“Политология“ ,втори курс,редовно обучение ; непровеждане на семинарни занятия на 30.01.2014г. -14.00ч. със студенти спец.“Политология“ ,втори курс,редовно обучение и неизпълнение на други трудови задължения ,предвидени в Правилника за устройството и дейността на Ю. ,изразяващи се в прояви на арогантно поведение спрямо студентката М. Л.,нарушение на научната и професионалната етика в отношението към студентите и неспазване на утвърденото задължително съдържание на методическите рабработки за водените от наказания семинарни занятия,вкл. разминаване със съдържанието на учебните програми по посочените в заповедта дисциплини.За първите две нарушения работодателят чрез декана на Философския факултет е бил сигнализиран с няколко жалби на студенти –жалба вх.№198/03.04.2014г.;жалба вх.№93-03-28/03.04.2014г. и уточнение вх.№49-02-25/16.04.2014г., подадени от студентите Е. К.,А. Г. и М. Л. ,приподписани от още 12 техни колеги от втори курс за учебната 2013/2014г. ,редовно обучение по специалността „Политология“.Студентите са изложили оплаквания за недопустими лични обиди и арогантно отношение на въззивника ,което св.А. Г. сочи като проявяващо се по време на целия курс на обучение.Установява се от непротиворечивите показания на св.К.,Г. и Л.,че въззивникът системно обиждал студентите по време на семинарни занятия ,които провеждал по избрани от него теми,различни от утвърдените по учебната им програма,че си позволявал да прави собствени констатации за подготовката на студентите от курса,както и нееднократно да отправя лични обиди към отделни студенти,в т.ч. към св.Л..Св.К. сочи в показанията си,че на визираните в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание дати въззивникът действително се е отклонил от изпълнение на служебните си задължения предвид закъснението му за семинарно занятие на 06.02.2014г. и непроведени две семинарни занятия на 30.01.2014г. ,което е посочено в уточнителното изявление на подалите жалби студенти –вх.№49-02-25/16.04.2014г.Съвкупната преценка на писмените доказателства-посочените по-горе жалби от студенти до декана на Философския факултет на Ю. и до ректора ,и показанията на свидетелите К.,Г. и Л. обосновава фактическия извод,че на посочените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание дати въззивникът е извършил вменените му нарушения –закъснение и неявяване на работа за провеждане на семинарни занятия по водените от него дисциплини с редовни студенти по спец.“Политология“,както и че за посочените дисциплинарни нарушения упражняващият работодателска компетентност –ректорът на Ю.,е узнал от студентските жалби от 03.04.2014г.

За установяване на останалите две групи нарушения – по чл.187 т.3 и т.10 от КТ са събрани писмени и гласни доказателства,които несъмнено установяват извършването им от въззивника.Отклоненията на въззивника от задължителните теми за семинарните занятия по утвърдената учебна програма по водените от него дисциплини се установяват несъмнено от показанията на свидетелите проф.К.,доц.Л. и доц.М..Установява се от представената докладна записка от проф.К.-ръководител катедра „Философски и политически науки“ в Ю.,на проведеното на 14.04.2015г. заседание на Факултетния съвет е прието решение,с което е възложено на въззивника в седмодневен срок да представи методически разработки за водените от него семинарни занятия през учебната 2013/2014г. Не е спорно,че въззивникът е представил на ФС методически разработки за семинарните занятия по преподаваните научни дисциплини.По представените методически разработки писмени становища са изразили разпитаните свидетели - доц.Б. М.,доц.д-р К. Л. и проф. Л. К. като титуляри на учебните дисциплини ,по които въззивникът провежда семинарни занятия.На 12.05.2014г. е проведено заседание на Факултетния съвет на Философския факултет на Ю.,на което е разгледана преподавателската дейност на въззивника и е прието решение с констатация,че не е изпълнил поставената му от ФС задача за изготвяне на методически разработки за семинарни занятия в съответствие с учебната програма./вж.протокол от заседание на ФС на ФФ от 12.05.2014г. –на л.73 и 74 от делото/ .Съгласно чл.33 от приетия от Академичния съвет на Ю. Правилник за образователните дейности,учебните занятия за всяка специалност се провеждат по утвърден разпис ,който е задължителен за преподавателите и студентите ,а в чл.34/1/ от същия Правилник е посочено,че знанията и уменията на студентите по всяка учебна дисциплина, се проверяват и оценяват чрез изпити и текущи оценки,съгласно учебния план на специалността ,а организацията на оценяването се посочва в учебната програма на съответната дисциплина.От посочената регламентация на учебната програма в Ю. и последователните ,непротиворечиви гласни доказателства се налага извод,че съществените отклонения на въззивника от утвърдените по учебната програма теми при провеждане на семинарни занятия по фундаменталните научни дисциплини за специалностите „Политология“ и „Философия“ обрича на провал изпълнението на учебната програма,постигането на утвърдените за всяка учебна дисциплина кредити и акредитацията на Университета./ в тази насока са изчерпателните показания на свидетеля проф.К./.За вменените на въззивника дисциплинарни нарушения работодателят е изискал обяснения по реда на чл.193 ал.1 КТ и такива са дадени.В дадените по реда на чл.193 ал.1 КТ обяснения от въззивника –вх.№93-01-358/22.05.2014г.,се съдържа признание на факта ,че подготвените от него разработки на теми за семинарни занятия по сравнителна политология на 100 % не съвпадат с учебната програма,а сам е оценил на 60% разминаването с програмата и по научната дисциплина „антична философия“.Признава и извършени от него корекции в хорариума по „теория на политиката“ и по „политически системи и режими“.Обясненията на въззивника по реда на чл.193 ал.1 КТ съдът цени като извънсъдебни признания на неизгодни за него факти.

При така установената фактическа страна на спора,въззивният съд основава решението си на следните правни изводи:

Обжалваното решение на БРС е валидно и допустимо.В рамките на правомощията си по чл.269 ГПК въззивният съд е длъжен да се произнесе по правилността на обжалваното решение съобразно посоченото в жалбата,което в случая се свежда до оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност.Наведените в жалбата пороци на първоинстанционното решение не се установяват. Първоинстанционното решение е изчерпателно мотивирано и обосновано,постановено в съответствие с материалния и процесуалния закони ,поради което следва да се потвърди.Досежно установяването на извършените от ищеца нарушения на трудовата дисциплина и спазената от работодателя процедура за санкционирането им чрез наложеното с атакуваната заповед дисциплинарно наказание“предупреждение за уволнение“, първоинстанционният съд е изложил подробни съображения,към които въззивният съд препраща на основание чл.272 ГПК.Сочените от ищеца причини от обективен характер за закъснението му за семинарното занятие на 06.02.2014г. и за непроведените два часа на 30.01.2015г. не са доказани,а негова е тежестта да ги установи с допустими доказателствени средства.Непоследователна и противоречива е защитната позиция на ищеца и по отношение на третото нарушение- несъответствие на разглежданите в семинарните занятия теми с утвърдената учебна програма.В жалбата твърди ,че с искането за представяне на материалната книга от въззиваемата страна ще установява изпълнение на тематичния план ,но в обясненията си по реда на чл.193 КТ е признал ,че за някои от водените от него дисциплини разминаването с учебната програма е пълно-на 100% ,а за други –съществено.Според задължителната съдебна практика –решения №138/13.05.2014г. на ВКС-ГК-Четвърто г.о. по гр.д.№5715/2013г. и №694/17.11.2010г. на ВКС-ГК-Четвърто г.о. по гр.д.№ 280/2009г. ,постановени в производства по чл.290 ГПК, доказателствената сила на извънсъдебното признание по реда на чл.193 ал.1 КТ се основава на принципа от римското частно право “scriptum pro scribente nihil probat ,sed contra scribentem”, т.е. то има доказателствена сила само при условие, че удостоверява неблагоприятни факти за издателя на документа .Обсъдено в съвкупност с всички писмени и гласни доказателства по делото,признанието на ищеца за осъществяването на неизгодни за него факти има обвързваща доказателствена сила за установяване на нарушенията , времето на извършването им и субективното му отношение ,релевантно за преценката за виновност при допуснатото неизпълнение на трудовите задължения според легалното определение в чл.186 предл.първо КТ.

При успешно проведено пълно главно доказване работодателят установява със събраните доказателства визираните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина ,както и че е спазена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание.Както правилно е посочено в мотивите на обжалваното решение,всяко едно от вменените на въззивника нарушения на трудовата дисциплина дава самостоятелно основание за налагане на дисциплинарно наказание ,а съвкупността от няколко нарушения при условията на продължавано извършване предопределя тежестта на наказанието.Твърденията на ищеца ,че наложеното му дисциплинарно наказание е проява на дискриминация от работодателя при упражняване на дисциплинарната му власт ,не са доказани.В светлината на разглежданото дисциплинарно производство доводи за дискриминационно отношение от работодателя могат да се обсъждат само при злоупотреба от негова страна при упражняване на субективни права,а такава не се доказва да е допусната.Доказателствената тежест за установяване на горепосочените обстоятелства е възложена на ищеца,който не е ангажирал доказателства и следва да понесе последиците от недоказване на твърденията си чрез отхвърлянето на иска.Относно индивидуализацията на наказанието в обжалваното решение РС е изложил обосновани съображения ,към които въззивният съд препраща на основание чл.272 ГПК.

По разноските :

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител своевременно е направила искане за присъждане на разноски за въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение.Непредставянето на списък за разноските по чл.80 ГПК не е основание за отказ да се присъдят разноски на основание чл.78 ал.3 ГПК във вр. с чл. 78 ал.8 ГПК,съгласно задължителните указания за приложение на закона по т.8 от ТР №6/2012г ОСГТК на ВКС .Дължимото като деловодни разноски юрисконсултско възнаграждение следва да се определи по размера на минималното адвокатско такова по чл.7 ал.1 т.1 предл. 2 от Наредба №1/2004г. на Висшия Адвокатски съвет в действащата й редакция с изменението обн.ДВ бр28/2014г.,и възлиза на 200лв.

Така мотивиран и на основание чл.271 ал.1 ГПК и чл.78 ал.3 във вр.с ал.8 ГПК,Благоевградският Окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №2754/07.04.2015г. на Райнонен съд-Б..

ОСЪЖДА Я. Х. Б. с ЕГН [ЕГН],с адрес:Б.,ЖК“Е.“ да заплати на Ю.“Н. Р.“ със седалище и адрес на управление:Б.,... сумата от 200лв/двеста лева/-деловодни разноски за въззивното производство.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му .

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: