ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 25
гр. гр. София , 26.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, V-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и шести март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимира П. Костова
Членове:Красимира Х. Райчева
Магдалена А. Лазарова
като разгледа докладваното от Красимира Х. Райчева Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600114 по описа за 2021 година
на АСНС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на глава 22, чл.341 ал.2 НПК.
Образувано е по частни жалби на адв.Х. Б. и адв.И. А. защитници на
подс.Н.Й. Б. срещу протоколно определение на СНС XX ти състав от
15.03.2021 г. по нохд №2597/19 г., с коeто е оставено без уважение искането
на обв.Б. и неговата защита за изменение мярката за неотклонение
„задържане под стажа“ в по-лека.
В частните жалби са изложени съображения за неправилност и
незаконосъобразност на определението, поради приетото в него, че липсват
основания да бъде променена най-тежката мярка за неотклонение,
изпълнявана по отношение на подс.Б..Основното оплакване на двамата
защитници е влошеното здравословно състояние на подсъдимия, като
настъпило ново обстоятелство, което не било съобразено от съда с отказа му
да назначи съдебно-медицинска експертиза за актуалното здравословно
състояние на подс.Б.. Излагат се доводи, за влошаване здравословното
състояние на подсъдимия след боледуване от коронавирус Ковид 19 и
необходимостта да бъдат проведени необходимите изследвания посредством
компютърна томография на белите дробове, събиране на актуални
медицински справки за състоянието му и провеждане на съответната терапия
за възстановяване. Възразява се също срещу отказите на съда от конвоиране
на подсъдимия за час при зъболекар и провеждане на планирана операция на
колянна става съобразно заключението на приетата по делото съдебно-
медицинска експертиза, според която оперативната интервенция била
наложителна, а действията на съда нарушавали чл.3 от ЕКПЧОС.
1
Атакуват се мотивите на съда, с които същият се позовава върху
тежестта на обвинението и наличието на реална опасност от укриване и
извършване на престъпление, при положение, че към настоящия момент е
изтекъл продължителен период от първоначалното задържане и подсъдимият
не бил осъждан. Самите деяния, които по съществото си били икономически
били извършени преди 16 години и не налагали да бъде прилагана най-
тежката мярка за процесуална принуда. Съдебното следствие се развивало
тромаво и не били разпитани голяма част от свидетелите. Неоснователно
съдът се аргументирал с показанията на св.З. И. и М. Ж. Н. от досъдебната
фаза, които заявили, че се страхуват от подсъдимия, при положение, че
същите все още не били призовани и разпитани в съдебно заседание.Адв.Б. се
позовава и върху копие от присъда, постановена по нохд 5051/19 на СРС но
100 състав, с която Е. Б. била призната за невиновна по обвинението за
умишлено склоняване към лъжесвидетелстване именно на тези две лица,
поради противоречия в показанията на тези свидетелки.
Претендира се събирането на актуална информация за здравословното
състояние на подсъдимия след 12.03.2021г., назначаване на съдебно-
медицинска експертиза, която да даде отговор на въпроса дали актуалното му
здравословно в резултат на прекаран Ковид 19 позволява същият да остане в
местата за лишаване от свобода, в това число и в СБАЛЛС към СЦЗ, както и
дали посоченото заведение е оборудвано с необходимата апаратура за
лечение на усложнения от коронавирусната инфекция, като се вземат под
внимание хроничните заболявания на подс.Б. и неговата възраст. Иска се по-
лека мярка за неотклонение – „Домашен арест“ контролиран със средствата
на електронно наблюдение.
Частните жалби са процесуално допустими. Разгледани по същество са
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Настоящият съдебен състав преценявано, че голяма част от защитните
възражения са били предмет на разглеждане в предходна молба на подс.Б., по
която последното произнасяне на въззивната инстанция по въпросите
свързани с мярката за неотклонение по отношение на този подсъдим е
направено с протоколно определение №5/9.03.2021г. на АСНС по внчд
№92/21г. От тогава до настоящият момент е изтекъл период от 17 дни, за
който следва да бъде преценява според искането на защитата дали са налице
нови обстоятелства, налагащи изпълняваната процесуална принуда да бъде
смекчена. В цитираното определение са били дадени отговори на част от
въпросите, които се поставят за разглеждане и понастоящем – поради какви
причини подс.Б. не бил приведен за осъществяване на планирано оперативно
лечение на дясна колянна става съобразно препоръката на вещото лице д-р Б.
Б. по назначената и приета съдебно-медицинска експертиза в предходното
съдебно заседание на 24.02.2021г. Отказът на съда е продиктуван от
издадената на 05.03.2021г. Заповед №РД-01-97 на Директора на Столичната
2
регионална инспекция, с която е забранено провеждане на планов прием и
планова оперативна дейност във всички лечебни заведения за болнична
помощ и онкологични центрове на територията на София–град. Освен това
към този момент подс.Б. е бил с констатирана ковид инфекция, положителен
тест за Ковид 19 и изолиран в СББАЛС към Затвора гр.София, като не
съществува пречка планираната операция да бъде осъществена след отпадане
на заповедта във връзка с нормализиране на епидемичната обстановка в
страната.
Същото се отнася и до планирания час за зъболекар за 01.03.2021г., за
която дата видно от материалите по делото съдът е издал своевременно
разпореждане до Началника на Затвора гр.София, което обективно не е било
изпълнено, поради карантинирането на подс.Б. съобразно действащите
нормативни разпоредби на Закона за здравето и издадените по приложението
му подзаконови актове, които действат по отношение на всички български
граждани, което е относимо и за следващото подобно искане за датите 22.03,
25.03 и 31.03.2021г. и последвалия отказ от страна на СНС на същото
основание.
Неоснователни са възраженията на защитниците за неразумност на
срока в който се разглежда делото, както и срока на задържане на подс.Б..
Същият е предаден на съд по обвинения в пет тежки умишлени престъпления,
за всяко едно от които законът предвижда наказания „лишаване от свобода,
ако подсъдимият бъде признат за виновен: престъпление по чл. 321, ал. 3, пр.2
и пр.3 т.1 вр. ал.1 НК, престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 пр.1 т.6 и т.7
вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК, престъпление
по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 пр.1 т.6 и т.7 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр.
ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК, престъпление по чл.253 ал.5 вр. ал.4 вр. ал.3 т.1 пр.2
вр. ал.2 пр.1 и пр.3 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК и - престъпление по
чл.339 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК. Обвиненията касаят разнородна
престъпна дейност, в това число престъпления по Глава 10 и 11 от НК, а не
само данъчни, както твърди защитата. Освен това според внесения
обвинителен акт деянията били осъществени в периода от 2005г до 2018г., а
данъчните състави в различни периоди на 2010г, 2011, 2012, 2013г.
Понастоящем наказателното производство се развива пред първата
инстанция във фазата на съдебно следствие, по което ритмично се проведат
процесуални действия и интензивно се разпитват свидетели измежду
посочените общо 173 бр. от държавното обвинение.
Доколкото в съдебната фаза задържането не е ограничено с конкретни
срокове разумният характер се преценява от гледна точка на спецификите на
конкретното производство, обстоятелства по делото, неговият предмет,
сложност и страни, поведението на жалбоподателя и националните органи.
Настоящото производство се отличава с фактическа и правна сложност, води
се за множество разнородни по вид деяния с широк териториален обхват РБ,
3
К. Ш., К. Н. и Р. П., събрани са изключителен по обем доказателства, които
следва да бъдат проверени, да бъдат разпитани голям брой свидетели и вещи
лица за разкриване на обективната истина. Съдът събира и проверява
доказателствата, относими към предмета на доказване, в това число и по
направени и уважени искания от страните. Мярката за неотклонение е
обезпечила подсъдимия за нуждите на наказателен процес, който е във
фазата на съдебното следствие. На плоскостта на изтеклия срок обаче според
настоящият състав към настоящия момент рисковете от укриване и
извършване на престъпление от страна на подс.Б. не са отпаднали. Събраните
гласни и писмени доказателства до момента, в това число заключения на
експертизи не разколебават обоснованото предположение по обвиненията,
при спазване и гарантиране прeзумпцията за невиновност. Във връзка с
опасностите не могат да бъдат пренебрегнати данните делото, че
подсъдимият е осигурен за нуждите на разследването посредством ЕЗА, след
като е бил обявен за ОДИ и впоследствие е бил задържан във Ф.. Опасността
от укриване не е отпаднала и поради факта, че дори и в изолация в арестните
помещения Б. е нарушил съществуващите забрани и е провеждал
комуникация с цел установяване в друга държава. Опасността от извършване
на престъпление независимо от чистото му съдебно минало, също е реална и
продължава да е с висок интензитет с оглед мащабите на предполагаемата
разнородна престъпна дейност предмет на обвиненията, тяхната наказуемост
и обществена нетърпимост.
По отношение на представената от адв.Б. присъда в предходното
съдебно заседание, постановена по нохд 5051/19 на СРС но 100 състав,
въззивната инстанция намира, че същата не е влязла в сила и касае друг
подсъдим по делото. Що се отнася до свидетелките З. И. и М. Н.,
действително същите понастоящем не са разпитани по делото, но предстои
техния разпит.
Обстоятелството, че съдебните заседания за датите 29.03.2021г. и
02.04.2021г. са били отменени, в каквато насока адв.Б. е изразил своето
недоволство не може да обуслови извод за бездействие от страна на СНС, тъй
като от изисканата допълнителна информация контролирания съд се е
позовал на Решение на Съдийската колегия на ВСС относно работата на
съдилищата в условията на пандемия, като съдебните заседания от 29.03 и
02.04.2021г. са отсрочени за 14.04.2021г., което е в съответствие с указаното
от ВСС и сравнително кратък период за отлагане на съдебните заседания с
оглед усложнената епидемиологичната обстановка в страната и увеличаване
на заболеваемостта от Ковид 19. Самият подсъдим е с констатирано такова
заболяване от 27.02.2021г, видно от приложената медицинска документация е
хоспитализиран по спешност на 27.02.21г. в отделение за Ковид инфекция,
разкрито към СБАЛЛС-София, като съгласно писмо Рег.№1218/12.03.2021г.
на Началника на Затвора гр.София, подписано и от трима лекари на ЛКК на
четиринадесетия ден от хоспитализацията предстои да бъде тестван с
4
антигенен тест за наличие или не на Ковид 19 инфекция, като тестът следва
да бъде потвърден от оторизирана лаборатория. Съгласно ново писмо на
началника на Затвора –София и Директора на СБАЛЛС №151/18.03.2021г.
подс.Б. е бил изписан от Ковид сектора на СБАЛЛС след приключване на
лечението и направен двукратен отрицателен тест за Ковид 19, като
понастоящем се намира в групата и може да продължи лечението си при
зъболекар, както и да бъде определена нова дата за оперативното лечение.
В този смисъл са неоснователни възраженията на защитниците за
неполагане на дължимата медицинска грижа по отношение на подсъдимия от
страна на затворническата администрация в местата, където изтърпява
определената му от съда мярка. В цитираното писмо от 12.03.2021г., се сочи,
че 09.03.3021г. е била направена контролна ренгенова графия по отношение
на подс.Б. и същият бил в стабилно общо състояние, афебрилен със запазена
саторация. Констатирана е значителна редукция на инфилтративните
изменения. Без плеврална реакция, с директно проявени съдово
интерстециални облекла. Налице са данни за терапевтично повлияване, като
лечението продължава в редуцирана форма. Впоследствие видното от
горепосоченото писмо от 18.03.2021г. подсъдимият е бил изписан и
направени два теста във връзка с последиците от заболяването, които са били
отрицателни.
Пак във връзка със здравословното състояние на подсъдимия, в
каквато насока са основните възражения на защитата следва да се отбележи,
че по делото са били назначени няколко съдебно-медицински експертизи,
като всички до момента са отчели, че здравословното му състояние е
съвместимо с условията на местата за лишаване от свобода.
Що се отнася до искането на защитниците за назначаване на съдебно
медицинска експертиза във връзка с актуалното състояние на подсъдимия
след прекараната инфекция Ковид 19, то това състояние се явява
действително едно ново обстоятелство, на която плоскост може да се
претендира евентуално облекчаване на мярката за процесуално принуда при
наличието на компетентно медицинско становище. Същевременно обаче
такава експертиза, според настоящия състав би следвало да бъде назначена от
съда, разглеждащ делото по същество, тъй като провеждането й във
въззивното производство би затруднило съдебното следствие пред първата
инстанция и подобен подход би следвало да се прилага единствено по
изключение, какъвто не е настоящия случай. Обстоятелството, че
първостепенният съд е отказал на 15.03.2021г. провеждането на такава
експертиза, позовавайки се медицинските документи от СБАЛЛС и все още
данните за карантиниране на подсъдимия в резултат на Ковид 19, без
постъпилата в последствие информация от 18.03.2021г. не преклудират
възможността претендираното експертно становище да бъде поискано във
всеки един момент при разглеждане на делото пред СНС, още повече, че по
5
въпросите, свързани с мярката за неотклонение съдът се произнася незабавно
и приоритетно в производства по чл.270 от НПК. Вярно е, че на подсъдимият
е била направена ренгенова графия, което не изключва възможността да му
бъде направена и поисканата компютърна томография, с оглед пълна
медицинска картина за състоянието му след прекараната инфекция от Ковид
19. Оправдано би било назначаване на съдебно-медицинска експертиза от
въззивната инстанция в процедура по глава 22 от НПК, само ако са налице
обективни данни за влошаване на здравословния статус изискващи спешно
медицинско изследване, за каквито постковидни усложнения пред АСНС не
са ангажирани доказателства.
Предвид изложените съображения и след като прецени липсата на
основания за промяна в изпълняваната мярка за процесуална принуда по
отношение на подс.Б. въззивния съд намира частните жалби за
неоснователни, а атакуваното определение за правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено и на основание чл.341 ал.2 НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 15.03.2021 г. по нохд №
2597/2019г. на СНС XX ти с-в, с което е оставено без уважение искането на
подсъдимия Н.Й. Б. и неговата защита за изменение мярката му за
неотклонение „задържане под стража“ в по-лека.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6